Решение по дело №5848/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260079                                               15.01.2021 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети декември                                                    две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. МУТАФЧИЕВ

Секретар: Мария Милева,

Прокурор: Георги Попов,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 5848 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството първоначално е образувано пред АдмС – Бургас по повод исковата молба на С.В.П. против ОДМВР – Бургас, с която са предявени два осъдителни иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Впоследствие с определение от 23.09.2020 г. по адм. дело № 1763/2020 г. по описа на АдмС – Бургас, производството е изпратено по подсъдност на РС – Бургас.

С разпореждане от 25.09.2020 г. производството по делото е оставено без движение, като е указано на ищеца индивидуализира ясно в петитума на исковата молба от кое досъдебно производство е претърпял имуществени и неимуществени вреди. На 02.10.2020 г. той депозира молба, в която посочва, че всички вреди произтичат от досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, както и че надлежен ответник е прокуратурата на РБ, а не ОДМВР-Бургас.

С ново разпореждане от 05.10.2020 г. производството отново е оставено без движение, като е указано на ищеца да уточни оттегля ли исковете против ОДМВР – Бургас или се отказва от тях, както и да посочи адрес за призоваване на ответника Прокуратура на РБ.

На 08.10.2020 г. по делото постъпва молба от ищеца, с която заявява, че се отказва от исковете против ОДМВР – Бургас и насочва претенциите срещу Прокуратурата на Република България.

С определение от 09.10.2020 г. съдът е прекратил производството по гр. дело № 5848/2020 г. по описа на Бургаския районен съд по отношение на ответника ОДМВР – Бургас, спрямо която ищецът С.В.П. е предявил два осъдителни иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ поради отказ от исковете, и е конституирал на основание чл.228, ал.3 от ГПК като ответник по делото Прокуратурата на Република България, която депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната разноските по делото.

В съдебно заседание прокурор от БРП моли съда да отхвърли исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.12.2019 г. е образувано бързо производство № ***/2019 г. по описа на II РУ на ОДМВР – Бургас за това, че на същата дата около 13.30 часа в гр. Бургас, ж.к. Славейков, до бл. 3 ищецът С.В.П. управлява МПС л.а. марка „***“, модел „***“, с рег. № ***след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. На 16.12.2019 г. е образувана прокурорска преписка по описа на РП – Бургас (б. пор. № ***/2019 г.) и е определен наблюдаващ прокурор.

На 15.12.2019 г. около 15.10 часа ищецът е тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, което отчита наличие на амфетамин в тялото на П.. Поради тази причина срещу него младши автоконтрольор от сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Бургас съставя АУАН за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Полицейският служител изземва свидетелството за управление на П. и контролния талон към него. Полицай при II РУ на ОДМВР – Бургас издава заповед за задържане на П., който е задържан за срок от 24 часа. Тъй като ищецът не приема резултата от теста за наличие на наркотични вещества, извършен с техническо средство, в 15.55 часа му е връчен талон за изследване, като му е указано, че до 45 минути следва да се яви в „УМБАЛ-БУРГАС“ АД за вземане на кръвна проба за анализ. П. е отведен от полицейски служители в болничното заведение, където в 16.15 часа му е взета кръв за анализ, за което е съставен протокол за медицинско изследване. По-късно, в 17.30 часа на П. е връчена призовка за явяване в качеството на обвиняем по ДП № ***/2019 г. по описа на II РУ към ОДМВР – Бургас (за краткост Производството) за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК на 20.12.2019 г. в 10.00 часа в сградата на полицейското управление за извършване на следните действия – предявяване на обвинение; разпит на обвиняемо лице; предявяване на разследването. В 17.40 часа на 15.12.2019 г. П. е освободен от задържането. Поради призоваването му като обвиняем, на 16.12.2019 г. П. не заминава със самолет за Австрия, където работи като режисьор в казино.

На 16.12.2019 г. ищецът упълномощава адвокат А.А. да го представлява по Производството, като му заплаща възнаграждение в размер на 700 лева. На същата дата началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Бургас издава заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** (за краткост Заповедта), като налага на П. принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В началото на месец януари 2020 г. е направен опит Заповедта да бъде връчена на П., но се установява, че той е напуснал България през ГКПП – Аерогара – гр. Варна на 23.12.2019 г. Заповедта е връчена лично на П. на 11.02.2020 г.

На 16.12.2019 г. по Производството е назначена химическа експертиза, вещите лица по която да установят има ли наличие на наркотични вещества или техните аналози в проба от кръв на лицето С.В.П., предоставена доброволно в УМБАЛ – Бургас на 15.12.2019 г., както и да се определи процентното съдържание на наркотичното вещество/аналог и какъв тип представлява.

С постановление от 18.12.2019 г. на наблюдаващ прокурор Производството е преобразувано от бързо като такова по общия ред.

На 30.01.2020 г. вещите лица по назначената химическа експертиза дават заключение, че в кръвта на ищеца не се установява наличие на наркотични вещества и техни производни. С постановление от 04.02.2020 г. на наблюдаващ прокурор е продължен срокът на разследването по Производството с два месеца, считано от 16.02.2020 г. Заключението на експертите постъпва по Производството на 06.02.2020 г., като с постановление от 07.02.2020 г. на разследващ полицай им е определено възнаграждение в размер на 155 лева.

На 07.02.2020 г. разследващият полицай изготвя доклад по чл.226, ал.1 от НПК и изпраща материалите по Производството на наблюдаващия прокурор. С постановление от 11.02.2020 г. наблюдаващият прокурор указва на разследващия орган продължаване на разследването и изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената му част.

На 20.02.2020 г. разследващият полицай изпраща Производството на наблюдаващия прокурор с мнение за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК (липса на престъпление).

С постановление от 04.03.2020 г. на наблюдаващ прокурор при БРП Производството е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е постановено вещественото доказателство 1 брой касета от техническо устройство да остане в архива на РП – Бургас. Препис от това постановление е връчен на ищеца на 04.03.2020 г. На 09.03.2020 г. той получава и свидетелството си правоуправление и контролния талон към него, но преди това заплаща по сметка на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Бургас сумата от 155 лева, представляваща възнаграждение за вещите лица, изготвили заключението по химическата експертиза. Това плащане е изискано от служител сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Бургас (показания на свидетеля С.).

Ищецът е притеснен от образуваното наказателно производство, защото не е употребявал наркотици, но не може да замине в чужбина, където работи. Изживява стрес и не може да спи. Негативни емоции изпитва и от факта, че не може да сподели за случилото се с родителите си, за да не ги натоварва емоционално. В началото на 2020 г. той успява да уреди нещата с работодателя си. Към настоящия момент той е добре психически.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на свидетелските показания на Д. П. С. и Ж. П. Л..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По възражението на ответника, че не носи отговорност за причинените вреди:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ

 държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая, видно от представените доказателства, срещу ищеца е образувано досъдебно производство на 15.12.2019 г. за извършено престъпление по 343б, ал.3 от НК, като с постановление от 04.03.2020 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на престъпление.

При това положение, с посочените действия на държавното обвинение е осъществен специалният деликт по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – незаконно обвинение в извършване на престъпление. Обстоятелството, че П. не е бил привлечен като обвиняем не означава, че държавата не отговоря за незаконното обвинение. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение – в този смисъл решение № 187/13.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1215/11 г., ІІІ г.о., решение № 341 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о. и др. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу него действия са били неоснователни. Без правно значение е дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Възникването на отговорността по този текст от закона е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая същото е прекратено поради липса на престъпление.

На следващо място, осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както на органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство – макар тези органи да имат различна компетентност, актовете им са взаимосвързани и в своята съвкупност водят до причиняването на вреди – в този смисъл Решение № 29 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2788/2016 г., III г. о.

Безспорно прокуратурата е органът, който повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер – чл.46, ал.1 от НПК. Според разпоредбата на чл.356, ал.3 от НПК бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, за което разследващият орган незабавно уведомява прокурора. Производството е започнало именно като бързо с разпит на свидетел от полицейски орган и е докладвано на наблюдаващ прокурор, който на основание чл.46, ал.2 от НПК ръководи разследваното и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане.

Ето защо Прокуратурата на РБ и ОДМВР-Бургас отговарят солидарно към увреденото лице (в този смисъл и решение № 235/2.07.12 по г. д. № 652/11, IV ГО на ВКС), но е видно, че искът е предявен само срещу Прокуратурата. Последната няма да носи отговорност за действия на полицейските органи само, когато те действат в условията на оперативна самостоятелност и не във връзка с образуваното наказателно производство, за което съдът ще изложи мотиви по-нататък в изложението.

В този смисъл Прокуратурата е надлежен ответник по делото и носи отговорност за причинени вреди на ищеца, ако те бъдат доказани.

По претендираното обезщетение за имуществени вреди:

Тук се налага следното уточнение:

Сборът от всички претендирани от ищеца имуществени вреди е в размер на 3492,19 лева, а не в размер на 3337,19 лева, поради което следва да се приеме, че се касае за грешка в изчислението и П. претендира именно сума в размер на 3492,19 лева.

Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство – в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГК. Установи се по делото, че ищецът е заплатил на адв. А. адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело (такова възражение е въведено в отговора на исковата молба от Прокуратурата), в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали това възнаграждение е прекомерно – в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГК.

Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, 16.12.2019 г., според чл.13, ал.1, т.2, вр. чл.12 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие в досъдебното производство е в размер на 500 лева (редакция ДВ, бр.84/2016 г.). Установи се, че П. не е привлечен в качеството на обвиняем, не са извършвани процесуални действия с участието на адвокат А., нито са му връчвани книжа като съдебен адресат, нито той е отправял искания по Производството. Ето защо, уговореното адвокатско възнаграждение надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, като справедливо се явява възнаграждение в размер на 500 лева и той следва да бъде присъден. Изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа П., тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение – в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГК.

Безспорно ищецът не е напуснал България на 16.12.2019 г. (тогава е сключил договор за правна защита и е установено, че отпътува за чужбина на 23.12.2019 г.) и това е в пряка причинна връзка с образуваното наказателно производство, поради което сумата от 35,99 лева, стойност самолетен билет, представлява имуществена вреда, която подлежи на обезвреда от ответника.

По отношение на сумата от 155 лева, представляваща възнаграждение за вещите лица, изготвили заключение по химическа експертиза, Прокуратурата не носи отговорност. Според разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК когато наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. Именно поради това с постановлението за прекратяване на Производството прокурорът не е разпоредил П. да „възстанови“ сумата, изплатена на вещите лица по химическата експертиза като възнаграждение. Установи се, че сумата е платена от ищеца след прекратяване на Производството, във връзка с връщане на свидетелството му за правоуправление и по сметка на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас. Ето защо, тази имуществена вреда не е пряка и непосредствена последица от незаконни действия на Прокуратурата, поради което тя не носи отговорност за обезщетяването й и в тази част искът се явява неоснователен.

По отношение на суми за самолетни билети, закупени на 24.01.2020 г. и на 28.02.2020 г. съдът намира следното:

Няма доказателства тези пътувания на ищеца да са свързани с Производството. Както вече се посочи, П. не е привлечен в качеството на обвиняем, спрямо него не е взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, връчена му е единствено призовка за явяване на 20.12.2019 г., като на тази дата процесуално-следствени действия с него не са извършвани. Установи се, че той е упълномощил адвокат да го представлява по Производството, поради което не е било наложително да се намира непрекъснато в България, за да „следи“ какво се случва с делото. Ето защо сумата от 293,30 лева не следва да му се присъжда.

По отношение на сумата от 2307,90 лева, представляваща неполучени заплати за 2 месеца, съдът намира следното:

В уточнението на исковата молба (л.27 от делото пред АдмС – Бургас) ищецът твърди, че не е могъл да работи през време на досъдебното производство, което е образувано на 15.12.2019 г. и тъй като се „търси“ неполучено трудово възнаграждение за два месеца, то претенцията е за периода 15.12.2019 г. – 15.02.2020 г.

Установи се, че П. напуска България на 23.12.2019 г., т.е. седмица след образуване на Производството. Свидетелят С. твърди, че той си е взел неплатен отпуск, но не уточнява за какъв период е бил той. Тъй като П. не е в България, Заповедта му е връчена едва на 11.02.2020 г. Свидетелят допълва, че в „крайна сметка до някаква степен си уреди нещата“. Установява се, че не работодателят уволнява П., а той решава да напусне и да отиде при друг работодател и това се случва през месец март 2020 г.

На следващо място, няма доказателства, че работодателят на П. му е разрешил такъв неплатен отпуск, поради което претенцията се явява основателна само за периода 16.12.2019 г. – 23.12.2019 г., в който очевидно не е полагал труд в Австрия и дори да не му е разрешен неплатен отпуск, работодателят няма основание да му заплаща трудово възнаграждение, и е в размер на 288,50 лева (1/4 от заплатата за ноември, която служи за база за определяне на обезщетението). В останалата част тази претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

В този смисъл ответникът дължи на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 824,49 лева, от които 500 лева, платено адвокатско възнаграждение по Производството, 35,99 лева самолетен билет за пътуване от България за Германия, закупен на 15.12.2019 г., и 288,50 лева, представляваща неполучено трудово възнаграждение за периода 16.12.2019 г. – 23.12.2019 г., до който размер искът е основателен, а над този размер до пълния претендиран такъв от 3492,19 лева, включващ сумата от 155 лева за химическа експертиза, разликата над присъдената сума за изплатено адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от 700 лева, 293,30 лева за самолетни билети и разликата над присъдената сума за неполучено трудово възнаграждение до пълния претендиран размер от 2307,90 лева, за дата 15.12.2019 г. и за периода 24.12.2019 г. – 15.02.2020 г., искът следва да бъде отхвърлен.

По претендираното обезщетение за неимуществени вреди:

Ищецът претендира вреди, част от които са преживян стрес от неправомерно отнето свидетелство за правоуправление за времето от 15.12.2019 г. – 15.03.2020 г. Следва да се посочи обаче, че свидетелството му за правоуправление е отнето със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***/16.12.2019 г., при налагането на която полицейският орган действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което не може да бъда ангажирана отговорността на Прокуратурата за вредите от тази мярка – аргумент от Определение № 338 от 28.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 892/2016 г., III г. о.

Ето защо за негативните изживявания на ищеца от това, че му е отнето свидетелството за правоуправление, ответникът не носи отговорност.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като от значение при искове по чл. 2 ЗОДОВ са личността на увредения, включително данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания.

Установява се, че ищецът не е осъждан. Престъплението, което се твърди, че е извършил, не е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Спрямо него не е взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда и не е привлечен в качеството му на обвиняем. След заминаването му в чужбина на 23.12.2019 г. няма доказателства да се е налагало личното му явяване за извършване на действия по разследването. Наказателното производство продължава по-малко от 3 месеца. Установи се, че основните притеснения на ищеца са свързани с „незаконното задържане“ на свидетелството му за правоуправление – аргумент от показанията на свидетелите С. и Л., за което прокуратурата не носи отговорност.

Установи се, че ищецът е притеснен от образуваното наказателно производство, защото не може да замине в чужбина, където работи. Изживява стрес и не може да спи. Негативни емоции изпитва и от факта, че не може да сподели за случилото се с родителите си, за да не ги натоварва емоционално. Няма доказателства наличието на наказателно производство да е довело до загуба на работа или до накърняване на доброто му име в обществото. Няма доказателства и наказателното производството да е довело до трайни здравословни проблеми – според свидетеля С. ищецът „сега е по-добре, добре е“. Не се установи и ищецът да е бил злепоставен пред близки и приятели.

Предвид изложеното съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а над него до пълния претендиран такъв – отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но няма данни Прокуратурата да е направила такива, поради което и суми за разноски не следва да й се присъждат.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Следователно, независимо от уважената част от иска, ответникът следва да възстанови заплатената от ищеца държавна такса. Тук се налага следното уточнение:

Според разпоредбата на чл.2а, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, по искове за обезщетение по ЗОДОВ от гражданите се събира проста такса в размер на 10 лева, а ищецът е внесъл държавна такса в размер на 200 лева (л.22 от делото, образувано пред АдмС – Бургас). Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати само сумата от 20 лева, защото изплатеното в повече няма за причина действия на ответника. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение.

Ищецът има право да получи платеното адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска на основание чл. 10, ал. 3, пр. последно ЗОДОВ. С оглед своевременно направеното възражение от ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да се произнесе по този въпрос. С оглед материалния интерес по делото, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 469,70 лева – аргумент от чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакция към ДВ, бр.45 от 15.05.2020 г., тъй като договорът за правна защита и съдействие е сключен на 03.07.2020 г). Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева (л. 5 от делото пред АдмС-Бургас), което е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Справедливо се явява възнаграждение в размер на 520 лева и той следва да бъде взет предвид при преценка каква сума за разноски се дължи на ищеца. С оглед изхода на делото, на П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 172,74 лева.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша 2, да заплати на С.В.П., ЕГН – **********, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по бързо производство № ***/2019 г. по описа на II РУ на ОДМВР – Бургас, б. пор. № ***/2019 г. по описа на БРП, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК с постановление на прокурор от БРП от 04.03.2020 г., в сила от 12.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от подаване на исковата молба на 27.08.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 1000 лева до пълния претендиран размер от 2000 (две хиляди) лева.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша 2, да заплати на С.В.П., ЕГН – **********, сумата от 824,49 лева (осемстотин двадесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща имуществени вреди от незаконно обвинение по бързо производство № ***/2019 г. по описа на II РУ на ОДМВР – Бургас, б. пор. № ***/2019 г. по описа на БРП, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК с постановление на прокурор от БРП от 04.03.2020 г., в сила от 12.03.2020 г., от които 500 лева платено адвокатско възнаграждение за защита по това бързо производство, 35,99 лева, стойност самолетен билет за пътуване от България за Германия, закупен на 15.12.2019 г., и 288,50 лева, стойност на неполучено трудово възнаграждение за периода 16.12.2019 г. – 23.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума от 824,49 лева, считано от подаване на исковата молба на 27.08.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на имуществени вреди за разликата над присъдената сума от 824,49 лева до пълния претендиран размер от 3492,19 лева (три хиляди четиристотин деветдесет и два лева и деветнадесет стотинки), която разлика включва: сумата от 155 лева за възнаграждение на вещи лица, изготвили заключение по химическа експертиза по цитираното бързо производство; разликата над присъдената сума за изплатено адвокатско възнаграждение по цитираното бързо производство до пълния претендиран размер от 700 лева; сумата от 146,65 лева, стойност на билет за пътуване от Германия до България и обратно, закупен на 24.01.2020 г.; сумата от 146,65 лева, стойност на билет за пътуване от Германия до България и обратно, закупен на 28.02.2020 г.; разликата над присъдената сума за неполучено трудово възнаграждение до пълния претендиран размер от 2307,90 лева, за дата 15.12.2019 г. и за периода 24.12.2019 г. – 15.02.2020 г.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша 2, да заплати на С.В.П., ЕГН – **********, сумата от 192,74 лева (сто деветдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ