№ 859
гр. Варна, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223100501192 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1443/18.03.2022 г., подадена от „БКС гр.
София“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, ул.
„Мелниците“ № 1, чрез адв. Н.С. - ВАК, срещу Решение № 20 от 16.02.2022 г., постановено
по гр. д. № 796/2021 г. по описа на Районен съд - Девня, III състав, в частите, с които:
- е отменена Заповед № 20201109-1/09.11.2020 г. на Управителя на „БКС гр. София“
ООД, ЕИК *********, с която на ищеца М. ИВ. М., ЕГН **********, е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“;
- е възстановен М. ИВ. М., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност „шофьор на товарен автомобил над 12 тона“ в „БКС гр. София“ ООД, ЕИК
*********, гр. Девня, обл. Варна;
- е осъдено „БКС гр. София“ ООД, ЕИК *********, гр. Девня, обл. Варна, да заплати
на М. ИВ. М., ЕГН **********, сумата в размер на 8652 лева, представляваща обезщетение
на осн. чл 225, ал. 1 КТ, считано от датата на уволнението – 09.11.2020 г., ведно със
законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят счита решението в обжалваните части за незаконосъобразно,
неправилно и необосновано и настоява за неговата отмяна. Заявява, че са спазени всички
законови изисквания при дисциплинарното уволнение на М.М.. Застъпва становище, че е
спазена разпоредбата на чл. 195 от КТ, изпълнено е и задължението на работодателя по чл.
193 от КТ. Твърди още, че при издаване на заповедта работодателят е съобразил критериите,
посочени в нормата на чл. 189 от КТ.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от М.М., чрез адв. Др. Д., с
който счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение - за правилно и
1
обосновано, и настоява за неговото потвърждаване.
В съдебно заседание въззивната страна „БКС гр. София“ ООД, редовно призована, се
представлява от адв. Н.С.. Настоява за отмяна на първоинстанционното решение по
доводите, изложени във въззивната жалба. Претендира разноски за две инстанции.
В съдебно заседание въззиваемият М. ИВ. М., чрез пълномощника си адв. Др. Д.,
оспорва въззивната жалба и поддържа отговора на същата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх. №
260376/05.01.2021 г. по описа на ВРС от М. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес: с.
Тръстиково, община Аврен, област Варна, ул. „Явор“ № 2, срещу „БКС гр. София“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, ул. „Мелниците“ № 1, с
която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове:
- за отмяна на Заповед № 201028-1/28.10.2020 г. на Управителя на „БКС гр. София“
ООД, с която на осн. чл. 325, т. 1 от КТ е прекратен трудовият договор на М. ИВ. М.;
- за отмяна на Заповед № 20201109-1/09.11.2020 г. на Управителя на „БКС гр.
София“ ООД и незаконно наложеното с нея на ищеца М. ИВ. М. дисциплинарно наказание
„уволнение“;
- за възстановяване на М. ИВ. М. на заеманата преди незаконното уволнение
длъжност „шофьор на товарен автомобил над 12 тона“ в „БКС гр. София“ ООД;
- за осъждане на „БКС гр. София“ ООД да заплати на М. ИВ. М. сумата в размер на
9600 лева, представляваща обезщетение на осн. чл 225, ал. 1 КТ, считано от датата на
уволнението – 09.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска –
05.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излага, че ищецът е в трудово правоотношение с ответника по
силата на трудов договор № 03/10.03.2016 г., като заема длъжността „ шофьор на
тежкотоварен автомобил над 12 тона“. Твърди се, че на 09.11.2020 г. ищецът получил две
заповеди - Заповед № 201028-1/28.10.2020 г., с която трудовият му договор бил прекратен
по взаимно съгласие, и Заповед № 20201109-1/09.11.2020 г., с която на ищеца било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че гласно отправял обиди на
етническа основа спрямо колеги, и за отправени обиди към преки ръководители по полов
признак, и трудовият му договор бил прекратен на осн. чл. 330, ал.2 т.6 КТ. Ищецът отрича
да е подавал молба за освобождаване по 325, т. 1 от КТ, както и да е извършил твърдяното
нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Излага, че
заповедта за уволнение не му е била връчена по предвидения в КТ ред, като преди налагане
на дисциплинарното наказание работодателят не е изслушал ищеца, от същия не са искани
обяснения по повод посочените в заповедта жалби, с които той и не бил запознат. С оглед
изложеното, настоява за уважаване на така предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „БКС гр. София“ ООД е депозирал писмен
отговор, с който счита предявените искове за неоснователни. Счита, че процедурата по
налагане дисциплинарно наказание на ищеца е проведена законосъобразно, както и че
извършените от последния нарушения на трудовата дисциплина са установени по безспорен
начин. Настоява исковете да бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, а и от представения Трудов договор № 3 от 11.03.2016 г.
и допълнителни споразумения към него се установява наличието на трудово
правоотношение между страните.
Видно от Заповед № 20201109-1/09.11.2020 г., със същата Управителят на „БКС гр.
София“ ООД налага на М. ИВ. М., ЕГН 620901, на длъжност „шофьор тежкотоварен
автомобил над 12 тона“ наказание уволнение на основание чл. 188, т. 3 от КТ, вр. чл. 330, ал.
2
2, т. 6 от КТ, и прекратява трудовото правоотношение на същия служител, на осн. чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта. Посочено е, че наказанието е
наложено поради нарушение на трудовата дисциплина на дати 12.10.2020 г., 15/10.2020 г.,
28.10.2020 г. и 29.10.2020 г. – гласно възпроизвеждане на обиди на етническа основа спрямо
колеги и отправени обиди спрямо преките ръководители по полов признак, съгласно жалби
с вх. №№ 0055-1/12.10.2020 г., 0055-2/15.10.2020 г., 0059-1/28.10.2020 г. и докладана записка
вх. № 0060/29.10.2020 г. Заповедта е подписана на 09.11.2020 г. от двама свидетели,
удостоверяващи отказа на служителя да я подпише.
С докладана записка вх. № 0060/29.10.2020 г. С.Д.Г. – организатор стопанска дейност
към „БКС гр. София“ ООД, уведомява Управителя на дружеството, относно „системно
вербално обиждане от страна на работник в дружеството към останалите работници и
ръководен персонал и неколегиално отношение“, като настоява по случая да бъдат взети
своевременно мерки. Изложено е, че на 29.10.2020 г. С.Г. получила оплаквания от
работниците в дружеството, че са системно обиждани на етническа основа от М.М., шофьор
на тежкотоварен автомобил, като същият на посочената дата за пореден път си позволил да
ги обижда, обиждайки и ръководния персонал на полова основа.
Видно от жалба вх. № 0055-1/12.10.2020 г. до Управителя на „БКС гр. София“ ООД
от В.Д.Г., жалбоподателката моли да бъдат взети мерки по повод грубото отношение на
М.М. – шофьор, който непрекъснато обиждал колегите си с най-грозни думи – цигани,
наркомани, псувал ги, поради което същите не можели да работят с него.
Видно от жалба вх. № 0055-2/15.10.2020 г. до Управителя на „БКС гр. София“ ООД
от Р.Г.Т., жалбоподателят излага, че не желае да работи с М.М. – шофьор, който обиждал
колегите си, че са тъпи цигани - копанари, наркомани и ги псувал.
С Писмо-искане относно предоставяне на обяснения във връзка с нарушения на
трудовата дисциплина до М.М. – шофьор тежкотоварен автомобил над 12 тона,
работодателят на „БКС гр. София“ ООД изисква от същия, на осн. чл. 193, ал. 1 от КТ и във
връзка с докладна записка с вх. № 0060/29.10.2020 г. от С.Д.Г., в срок до 06.11.2020 г.
писмени обяснения относно отказа на работника да изпълнява трудовите си задължения,
произтичащи от договор № 03/11.03.2016 г., гласното възпроизвеждане на обиди на
етническа основа спрямо колеги, също така и причините за отправените обиди спрямо
преките му ръководители по полов признак. Отбелязано е, че екземпляр от горното искане е
връчен на 04.11.2020 г., за което са поставени подписи на двама служители – свидетели на
връчването. Липсва подпис на М.М..
В Обяснение вх. № 0003/06.11.2020 г. М. ИВ. М. – шофьор на сметосъбирач, посочва
различни ситуации, свързани с отношенията му с колеги от края на 2019 г. до датата на
подаденото обяснение.
В заключението си по допуснатата пред първа инстанция съдебно-счетоводна
експертиза вещото лице, след запознаване с първичните документи при ответника „БКС гр.
София“ ООД, установява, че последното получено пълно брутно месечно възнаграждение от
ищеца – за месец септември 2020 г., без начисления за месеца извънреден и празничен труд,
включващо основната работна заплата – 1000,00 лева, допълнителното възнаграждение за
професионален стаж – 102,00 лева, и допълнителното материално стимулиране – 340,00,
възлиза на 1442,00 лева. Изчислено за шест месеца, то възлиза на 8652,00 лева.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелката С.Г., същата полагаща труд при въззивното дружество „БКС гр.
София“ ООД, поради което показанията й следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 от ГПК.
Свидетелката излага, че М.М. работи като шофьор на сметосъбирателен автомобил, като
лично към нея е отправял обиди, нецензурни думи по полов признак, по време на работа,
относно работния процес. Излага, че М. е отказвал да поеме евентуално допълнителни
работни ангажименти, при което последният обиждал нея с различни думи и епитети, както
и работниците- сметосъбирачи.
От показанията на свидетелката Й.М., служител при въззивното дружество „БКС гр.
3
София“ ООД, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че същата е пряк
ръководител на М.М.. Излага, че последният се държал лошо и обидно с работниците на
етническа основа. Неколкократно както свидетелката, така и нейната колежка са му
отправяли устни забележки. Не е чула пряко обиди спрямо нея и колежката й. Излага, че М.
демонстативно е казвал по отношение на колегите си: „Аз не искам да работя с тези цигани,
аз искам да работя с българи“. Отказвал е да изпълнява служебните си задължения,
работниците отказвали да работят с него.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225 от КТ.
Съдът е длъжен да изследва дали е спазена процедурата по издаване на заповедта за
уволнение, редовна ли е последната от външна страна, издадена ли е от компетентен орган в
кръга на правомощията му. Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира като нарушение на
трудовата дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на
работника или служителя. Процедурата, по която се налага наказание за допуснато
дисциплинарно нарушение, представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми
от процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане
на дисциплинарното наказание. Тези норми са императивни и за спазването им съдът следи
служебно при разглеждане законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза.
Това са нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на
заповедта, и нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ, а именно: в стадия на установяване факта на
нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения. Горното задължение на работодателя
като орган на дисциплинарна власт, от друга страна, представлява право на работника или
служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава, че ако
работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо да го уведоми,
че срещу него се провежда дисциплинарно производство. В противен случай работникът ще
бъде поставен в положение на нерегламентирана от закона изненада (Решение № 764 от
01.12.1998 г. по гр. дело № 1738/97 г. на ВКС, III г.о.). Важно законово изискване е и
обясненията да са поискани преди връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за
дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на
дисциплинарното производство, а не по друг повод.
Подлежи на преценка и спазени ли са преклузивните срокове по чл. 194 от КТ.
В настоящия случай наказанието е наложено с мотивиранa заповед със съдържанието
на чл. 195, ал. 1 от КТ, издадена е от компетентен орган и в срок. Въпреки това обаче съдът
намира, че не е спазена процедурата по осигуряване на правото на защита на работника-
ищец чрез изискване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ.
При изискването на обяснения от работника не са посочени конкретни и ясни
нарушения, няма посочени дати, на които са извършени, нито са посочени конкретни
действия на работника. Не са посочени и жалбите, на които е основана последващата
заповед за дисциплинарно наказание. Искането е абстрактно и общо, работникът не е имал
възможност да разбере конкретно срещу какво следва да упражни правото си на защита,
като в подкрепа на този извод се явяват и дадените обяснения от последния – същите са
хаотични, обхващат различни случки от работния процес и отношенията му с колеги през
различен период от време. Съдът намира, че по този начин въззиваемият е бил лишен от
правото си на защита и процедурата по чл. 193 от КТ не е спазена. Само на това основание
заповедта за уволнение следва да бъде отменена и работникът да бъде възстановен на
работа, като не е необходимо спорът да бъде разглеждан по същество.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 от КТ, ал. 1
от КТ, настоящият състав намира същия за основателен до размера от 8652,00 лева.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, включително в
частта за разноските.
4
Относно съдебно-деловодните разноски пред настоящата инстанция:
При този изход от спора, разноски за защита по неоснователна въззивна жалба се
следват на въззиваемия. По делото е представен договор за правна защита и съдействие при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съобразно чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. Др. Д. следва да се присъди възнаграждение в размер на 710 лева,
колкото е минималната работна заплата за страната, считано от 1.04.2022 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20 от 16.02.2022 г., постановено по гр. д. № 796/2021 г.
по описа на Районен съд - Девня, III състав, в частите, с които:
- е отменена Заповед № 20201109-1/09.11.2020 г. на Управителя на „БКС гр. София“
ООД, ЕИК *********, с която на ищеца М. ИВ. М., ЕГН **********, е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“;
- е възстановен М. ИВ. М., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност „шофьор на товарен автомобил над 12 тона“ в „БКС гр. София“ ООД, ЕИК
*********, гр. Девня, обл. Варна;
- е осъдено „БКС гр. София“ ООД, ЕИК *********, гр. Девня, обл. Варна, да заплати
на М. ИВ. М., ЕГН **********, сумата в размер на 8652 лева, представляваща обезщетение
на осн. чл 225, ал. 1 КТ, считано от датата на уволнението – 09.11.2020 г., ведно със
законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата;
- е осъдено „БКС гр. София“ ООД, ЕИК *********, гр. Девня, обл. Варна, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – гр. Девня, сумата от 300 лева за
възнаграждение за вещо лице.
Решение № 20 от 16.02.2022 г., постановено по гр. д. № 796/2021 г. по описа на
Районен съд - Девня, III състав, е влязло в законна сила в необжалваната част, с която е
отменена Заповед № 201028-1/28.10.2020 г. на Управителя на „БКС гр. София“ ООД за
прекратяване на трудовия договор на М. ИВ. М. на осн. чл. 325, т. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „БКС гр. София“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Девня, ул. „Мелниците“ № 1, да заплати на адв. Д.Г. Д. - ВАК, в качеството
му на процесуален представител на М. ИВ. М., ЕГН **********, сумата от 710,00 лева
(Седемстотин и десет лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от датата, на която настоящият състав е обявил, че ще се
произнесе с акт по съществото на спора - 04.07.2022 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6