Решение по дело №194/2018 на Административен съд - Ловеч

                                       Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                   №……

 

                                                гр. Ловеч, 29.11.2018 г.

 

                                            В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм.дело № 194/2018 г., за да се  произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс(АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е  по  жалба от С.Й.К. *** против Решение № 1040-10-26/18.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/12.03.2018 г. на Ръководител на „ПО”  при ТП на НОИ Ловеч.

Оспорващият твърди, че обжалвания административен акт е неправилен, неоснователен и незаконосъобразен, както и че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяна на разпореждането и потвърждаващото го решение. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата си.

Ответникът по делото – Директорът на ТП на НОИ Ловеч чрез процесуален представител оспорва жалбата в съдебно заседание.

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят първоначално е подал заявление до ТП на НОИ Ловеч с вх. №  242/07.01.2004 г.за получаване на пенсия по болест, като е посочил размера на пенсията да се определи от за периода от 21.01.1987 г. до 31.12.1989 г., за който период има представено от него удостоверение УП-2 № 3/15.01.2004 г., издадено от „Прима лакта“ ООД гр. Ловеч.

С Разпореждане на ръководител „ПО“  при ТП на НОИ от 14.10.2005 г. е постановен отказ за определяне на пенсия за инвалидност на жалбоподателя.

К. е подал заявление с вх. № 3737/13.02.2006 г. до ТП на НОИ Ловеч, с което е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). В него не е посочил периода от три последователни години, от който да се определи брутното трудово възнаграждение или дохода му.

Жалбоподателят е представил удостоверение образец УП-2 № 3/15.01.2004 г., издадено от „Прима лакта“ ООД гр. Ловеч за периода от 01.01.1987 г. до 31.12.1989 г., както и удостоверение образец УП-2 № 11/16.03.2006 г. , издадено от „Прима лакта“ ООД гр. Ловеч за периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г.

С разпореждане № **********/09.06.2006 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Ловеч е отпусната лична пенсия за ОСВ на К. пожизнено, считано от 13.02.2006 г.  в размер на 148.43 лв.

С последващи разпореждания размера на пенсията  е бил увеличаван. С молба с вх. № 1023-10-35/10.01.2018 г. К. е поискал от административния орган да се направи проверка правилно ли е изчислен размера на получаваната от него пенсия.

След извършена проверка, ръководителят на „ПО“ с разпореждане от 12.03.2018 г. е постановил поправяне на първоначалното разпореждане  № **********/09.06.2006 г. и последващите такива, както и изменение на размера на пенсията на жалбоподателя в размер на 286.00 лв., поради констатирана явна фактическа грешка в посочено по-горе разпореждане, отнасяща се до зачетения осигурителен доход за периода от 01.07.1999 г. до 12.02.2006 г. Разпоредено е получаваната в по-голям размер пенсия да не се възстановява.

Жалбоподателят е обжалвал разпореждането  пред Директора на ТП на НОИ Ловеч, който с Решение № 1040-10-26/18.05.2018г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат административният орган е приел, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Административният орган е посочил начина на определянето на пенсията в съответствие с чл. 70, ал.1-6 от КСО, както и че Разпореждане № **********/09.06.2006 г. и последващите такива са поправени по реда на чл. 98, ал.3 от КСО. В решението е отразен подробно начина на изчисляване на пенсията на жалбоподателя.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-икономическа експертиза. В съдебно заседание жалбоподателят е заявил, че не приема заключението в частта относно трудовия му стаж в размер на 59 месеца, но не е поискал повторна или допълнителна експертиза.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна.

 Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна  в законоустановения срок, регламентиран в чл. 118, ал.1 от КСО. Разгледана по същество е неоснователна.

         Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържат посочените в чл. 59, ал.2 от АПК реквизити. Изложени са фактически и правни основания. Съдът не констатира съществени нарушения на административно производствените правила при издаването им. Постановени са в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона.

         Съгласно чл. 70, ал.1 от КСО, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 1 януари 2017 г. – 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Според ал.2, доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. В ал.3 е посочено как се изчислява този коефициент – от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Съгласно ал.4, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; 2.съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Според ал.5, индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.

Според заключението на вещото лице Н.Р. по допусната съдебно-икономическа експертиза правилно е изменена и преизчислена пенсията на жалбоподателя. Тъй като жалбоподателят в заявлението си не е посочил период, който да се има предвид при изчисляване на индивидуалния коефициент, административният орган при изчисляване размера на пенсията е направил изчисления на този коефициент и за двата периода в представените от жалбоподателя удостоверения образец УП-2. При изчисляване размера на индивидуалния коефициент е взет предвид от административния орган средно месечния осигурителен доход на К. за периода от 01.01.1987 г. до 31.12.1989 г. и изчисленото съотношение между средомесечния осигурителен доход на жалбоподателя и средномесечния такъв  за страната, което е по-благоприятно за него.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като посочва, че административният орган при изчисляване на пенсията е взел по-благоприятния период за жалбоподателя и той по никакъв начин не е ощетен.

         Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, защото го намира за обективно, обосновано и професионално. То не противоречи на останалите доказателства по делото. Вещото лице е изготвило заключението на базата на всички доказателства по делото, като е използвало своите специални знания. В заключението и в съдебно заседание вещото лице е взело предвид възраженията на жалбоподателя, отразени както в първоначалната му жалба, така и изразени в съдебно заседание.      

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни и се опровергават категорично от доказателствата по делото, депозираното заключение по допуснатата  съдебно-икономическа  експертиза, както и от обясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание.

         Изложеното налага извод за неоснователност на оспорването, което следва да бъде отхвърлено.

         Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2  АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Й.К. *** против Решение № 1040-10-26/18.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/12.03.2018 г. на Ръководител на „ПО”  при ТП на НОИ Ловеч.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

 

 

                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: