Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Луковит, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П.
като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 327 по описа на съда за 2018
година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно
постановление № *** от 2018г., издадено от
П. на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, на О.Л., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Луковит, улица „В.“ № **, представлявана от И.Д.Г. - К. на общината, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000
лева, на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите
/ЗВ/, за нарушение по чл. 190а, ал.1, т. 3 от същия закон. В жалбата до съда се
отправя молба да постанови решение, с което отмени наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание за О.Л., редовно
призована, се явява упълномощен представител.
За
ответника по жалбата ДАМТН, редовно призован, в съдебно заседание не се явява
представител. В писмено становище по жалбата от Ф.Г.– старши експерт, юрист към
ДАМТН гр. София, са изложени аргументи за неоснователност на жалбата и
правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление
След
преценка на доказателствата по делото - показанията на
разпитаните по делото свидетели Е.Г.Д. и С.Д.Д. от приложените към
делото писмени доказателства: Наказателно постановление № *** от 2018
г. на П. на ДАМТН; Заверено копие на известие за доставяне от 29.10.2018г.;
Заверено копие на писмо от ГД НЯСС № ***.; Заверено копие на покана от ГД НЯСС
гр.Враца с № ***.; Акт за установяване на административно нарушение № ***.;
Пълномощно от К.а на О.Л. в полза на А.Б.В., който да го представлява пред ГД
НЯСС, регионален отдел гр.Враца; Заверено копие от Констативен протокол № ***.
от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията
за експлоатацията; Заверено копие от Констативен протокол № *** от проверка и
контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за
експлоатацията; Заверено копие на Заповед № ***г.; Заверено копие на акт № **.
за общинска собственост – публична от Общинска администрация – Луковит;
Заверено копие на Скица на поземлен имот № ***.; Пощенски плик № R 8100015361958;
Становище от Ф.Г.– ст.експерт – юрист в Дирекция „Разрешения за оценяване на
съответствието“ при ДАМТН с изх. № ****г.; Заверено копие на заповед № *** г;
Заверено копие на заповед № ***г.; Заверено копие на длъжностна характеристика
на Е.Г.Д.; Заверено копие от Заповед № ***г.; Заверено копие от пълномощно изх.
№ ***г.; Пощенски плик № R 8100015815657, Длъжностна характеристика на П.П.Н.–
технически сътрудник в О.Л., Заповед № ***. и Заповед № ****г. на К.а на О.Л., съдът
прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 20.07.2017 г. е
извършена проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир
„Тополовец-1“, находящ се в поземлен имот № ***** в землището на гр.Луковит,
Ловешка област, Акт за общинска собственост № ****/ 04.01.2010 г. собственост
на О.Л., Ловешка област, от В.Х.Н.– главен инспектор в Главна дирекция НЯСС на
ДАМТН и И.А.С.– инспектор в ДАМТН, на
проверката присъствал и В.С.М.– еколог в
О.Л.. Съставен бил Констативен протокол № *** г. приложен като
доказателство по делото, в който са отразени констатациите от проверката и са
дадени предписания на собственика на съоръжението – О.Л. със срок за изпълнение
– 30.09.2017 г.
На 27.07.2018 г. отново
била извършена проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир
„Тополовец-1“, находящ се в поземлен имот № ***** в землището на гр.Луковит,
Ловешка област, Акт за общинска собственост № ***/ 04.01.2010 г. собственост на
О.Л., Ловешка област, от Е.Г.Д. – главен инспектор в Главна дирекция НЯСС на
ДАМТН и С.Д.Д. – инспектор в ДАМТН, на
проверката присъствал и Д.Д. – главен експерт в Дирекция ПРУТ на О.Л.. Съставен
бил Констативен протокол № *** г. приложен като доказателство по делото, в
който са отразени констатациите от проверката. Констатира се, че предписанията
със срок 30.09.2017 г. не са изпълнени в едната си част, а именно „Да се почисти въздушния откос от храстовидна
растителност“ със срок 30.09.2017г. Дадени са нови предписания на собственика
на съоръжението – О.Л. със срок за изпълнение – 30.11.2018г.
След изпратена покана с
изх. № **** г., за съставяне на АУАН, на 17.09.2018 г. в присъствие на
упълномощен представител от К.а на О.Л., е съставен АУАН № ***, за това, че О.Л.,
не e изпълнила предписанията, в определения срок — 31.09.2017г., даден от
длъжностно лице към ДАМТН в Констативен протокол № *****г . АУАН е връчен и
подписан от упълномощеното лице, което е възразило срещу акта, а възраженията
ще бъдат представени в законовия срок, но АНО възприел възраженията като
неоснователни.
На 24.10.2017г. въз
основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.190а, ал. 1,
т. 3 ЗВ и на жалбоподателя било наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Препис от наказателното
постановление е бил връчен на 29.10.2018 г. с известие за доставяне с обратна
разписка н адреса на жалбоподателя – О.Л., подписана като получател от лице П.Н.,
без да е отбелязано качеството му. Жалбата е постъпила в куриерска фирма на
06.11.2018 г. и при ответната страна на 08.11.2018 г.
С оглед преценката за
допустимостта на жалбата и съгласно определени на съда от 12.02.2019г.,
жалбоподателят е представил Длъжностна характеристика на П.П.Н.– технически
сътрудник в О.Л., както и два броя заповеди - Заповед № ****г. и Заповед № ***г.
и двете на К.а на О.Л.. От двете заповеди е видно, че общинските служители М.И.В.на
длъжност Началник отдел „РУТОС“ и М.З.В.на длъжност „технически сътрудник, са
определени за лица, които да получават от името на О.Л. АУАН и НП, издадени на О.Л.
по повод стопанисване, управление и експлоатацията на движими и недвижими
имоти, общинска собственост.
Горните факти съдът
намира за установени след обсъждане и преценка на показанията на свидетелите Е.Г.Д.
и С.Д.Д. и писмените доказателства. Съдът даде вяра и кредитира изцяло
показанията на посочените свидетели, които дават сведения, почиващи на
формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и
други доказателствени източници. Същите са пряко относими към
фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата
на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха
основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Съдът, въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП. Установи се, че препис от НП е бил връчен по пощата с известие
за доставяне с обратна разписка на адреса на О.Л. на лице, чиято самоличност е
посочена в разписката само с две имена – П.Н. и без да е отразена връзката му с
общината жалбоподател, което е видно от пощенска пратка с баркод AR8100015360937 доставена в О.Л. на 29.10.2018г. /в
справката от „М и МБ ЕКСПРЕС“ ООД погрешно е посочено, че е доставена в Районен
съд – гр.Луковит/. С това не е бил спазен редът за връчване на НП, установен в
НПК и действащ по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в
ЗАНН няма особени правила. Съгласно чл. 180, ал. 5 от НПК, на юридическо лице
връчването става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да приема книжа.
В случая не се установи, че лицето, подписало се за получаване на преписа от
НП, има изискваното от закона качество, тъй като по делото няма събрани
доказателства, към дата 29.10.2018г., на общинския служител П.Н. да е било възложено да получава от името на О.Л. АУАН
и НП, издадени срещу О.Л.. Затова следва да се приеме, че връчването не е
редовно и това действие не може да породи предвидените в закона правните
последици, свързани с началото на действие на срока за обжалване на НП. При
липса на доказателства за редовно връчване на преписа от НП в изпълнение на
задължението на наказващия орган, следва да се приеме по-благоприятното
положение за жалбоподателя, като се счете, че жалбата е подадена в срок, поради
което и е допустима.
Разгледана по същество тя
е основателна, по следните съображения:
АУАН и издаденото въз
основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон (чл.190а ЗВ). Съдът приема,
че актосъставителят разполага с компетентността по ЗВ, за съставяне
на актове за установяване на административни нарушенията по ЗВ, сред които
и процесното. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
С обжалваното НП, издадено
въз основа на АУАН № **** г., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите – „Наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
или юридическото лице, което: не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и
чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лв.”, за извършено на 01.10.2017 г.
административно нарушение по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от същия закон - „П. на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от
него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право: да дават задължителни
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях
съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и
действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение”,
изразяващо се в това, че общината, като собственик на язовир „Тополовец-1”,
находящ се в землището на гр.Луковит, не е изпълнил даденото му с констативен
протокол № ****. предписание в срок, касаещ предприемането на действия за
почистване въздушния откос от храстовидна и дървесна растителност, със срок на
изпълнение 30.09.2017г.
Следователно налага се
извода, че О.Л. е санкционирана за реализирано административно нарушение,
намиращо правната си основа в разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона
за водите.
С оглед събраните по
делото гласни и писмени доказателства, съдът приема за доказано, че О.Л., в
качеството си на собственик на язовир „Тополовец-1“, съгласно Акт за общинска
собственост № ***, не е изпълнила в указания срок дадено предписание в
Констативен протокол № ****., а именно да се предприемат действия за почистване
въздушния откос от храстовидна и дървесна растителност, със срок на изпълнение
31.09.2017г. Горното се доказва както с приложените по делото два констативни
протокола, с показанията на разпитаните в съдебно заседание двама свидетели,
извършили проверките – Е.Г.Д. и С.Д.Д.
При така установеното
по-горе, съдът приема, че разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ,
по която деянието е квалифицирано и съответно е приета за нарушена, не съдържа
фактически състав на нарушение, а в нея е регламентирано едно право на П. на
ДАМТН или на оправомощени от него лица да извършват определени правни действия.
Съдът счита, че това представлява нарушение на процесуалните правила от
категорията на съществените, тъй като са нарушени императивните разпоредби на
чл. 42, т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, в АУАН и НП да се посочи законовата
разпоредба, която е виновно нарушена. Посочването на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите, който не съдържа фактически състав на административно
нарушение, е равносилно на непосочване на нарушена законова разпоредба, а
посочването на съответната цифрова квалификация на нарушението е абсолютно
необходимо, за да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво точно
нарушение е санкциониран. Следователно посочването като нарушена на разпоредба,
която не съдържа фактически състав на административно нарушение, опорочава
производството по налагане на административно наказание и води до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. определят срок за
тяхното изпълнение.
За да е налице
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, то правна норма следва
да предписва задължително правно поведение, и при противоправно деяние,
изразено чрез действие или бездействие, с което не е изпълнено предписанието,
се приема, че лицето е извършило нарушение на тази норма. В тази връзка,
предвид гореизложеното, за съда се налага извода, че разпоредбата на чл. 190а,
ал. 1, т. 3 ЗВ, по която деянието е квалифицирано и съответно е приета за
нарушена, не съдържа фактически състав на нарушение. Същата регламентира
единствено правомощието на контролните органи да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях и да определят срок на изпълнение.
С цитираната разпоредба не се предписва правило на поведение за собствениците,
неизпълнението на което да подлежи на санкциониране. Нещо повече - тя изобщо не
е насочена или адресирана към тези лица, за да се приеме, че те могат да я
нарушат, а други разпоредби, които да са били нарушени от общината, не са
посочени нито в АУАН, нито в НП.
В допълнение следва да
се отбележи, че с ДВ. бр. 55 от 3 юли 2018г. в разпоредбата на чл. 190а Закона
за водите е въведена нова алинея – ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 55 от 2018 г.)
Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват
предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. Очевидно е, че
законодателят вече е въвел нова разпоредба, която да вменява задължение на
собствениците на язовирните стени, да изпълняват предписанията на длъжностните
лица по чл. 190, ал. 4 ЗВ, при което неизпълнението на задължително предписание
по чл.190а, ал. 1, т. 3 ЗВ като фактическо бездействие, ще следва да бъде
квалифицирано като нарушение на разпоредбата по чл. 190а, ал. 2 от Закона за
водите.
Неправилната правна
квалификация представлява съществено процесуално нарушение на нормативните
изисквания, визирани в чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, доколкото
засяга правото на привлеченото към отговорност лице да разбере, кои точно
законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и правото му на защита.
Нарушаването на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН от страна на АНО не
може да бъде санирано в по-късен етап от административно-наказателното производство,
което е строго формално и нарушения от рода на процесното са съществени, като
опорочават производството по налагане на административно наказание и водят до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Съдът намира за
необходимо да отбележи, че е налице и нарушение на чл.34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 ЗАНН, тъй като нарушителят е бил известен на АНО още от 20.07.2017г. /датата на
Констативния протокол/, нарушението е извършено на 01.10.2017г., както се
посочва и в АУАН, а самия акт е издаден на 17.09.2018г. – тоест, след изтичане
на предвидения в горепосочената разпоредба тримесечен срок. В тази връзка би
могло да се посочи, че след като с констативен протокол № ****г. са дадени
задължителни за изпълнение предписания на ответника със срок за изпълнение 30.09.2017г.
контролния орган е следвало да извърши непосредствено проверката именно след
изтичане срока на предписанията, а не след близо една година.
Неоснователно е
изразеното становище от АНО, че при съставяне на АУАН не е нарушена
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН и датата на нарушението е правилно посочена
– 27.07.2018 г., на която дата актосъставителят е узнал за нарушението. На
първо място, в НП е посочена като дата за нарушението – 01.10.2017 г., цитат:
„… приемам, че с така описаното в акта деяние на 01.10.2017 г. О.Л. е
осъществила фактическия състав на нарушението на разпоредбата на чл. 190а, ал.
1, т. 3 от Закона за водите…“ – при което следва да се приповтори извода на
съда, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 34, ал.1, изр. 2, пр. 1 ЗАНН. На
второ място, ако се приеме становището на АНО, че за дата на нарушението следва
да се приеме 27.07.2018г., тъй като на тази дата актосъставителят е узнал за
нарушението, то отново следва да се направи извода, че нарушението е неправилно
квалифицирано, тъй като към тази дата вече е била налице законодателната
промяна в разпоредбата на чл. 190а Закона за водите /ДВ. бр. 55 от 3 юли
2018г./, където е въведена нова алинея – ал. 2, вменяваща задължение на
собствениците на язовирните стени, да изпълняват предписанията на длъжностните
лица по чл. 190, ал. 4 ЗВ.
Като съобрази всички
описани по-горе допуснатите нарушения при съставяне на акта и наказателното
постановление, съдът намира, че издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразност.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ***г.. на П. на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на О.Л., ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Луковит, улица „В.“ № **, е наложено
административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/
лева, за нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закон за водите, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: