Р Е Ш Е Н И Е
Номер 729 от 19.05.2021 г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори състав, на двадесети
април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 835 по описа за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 и чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по искова молба на Д.Т.Г. с адрес *** против Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас за изплащане на обезщетение в размер на 5930.00 лева за периода 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г., дължимо поради прекратяване на служебното й правоотношение и представляващо размера на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца, както и за законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С.С. ***, поддържа иска на основания, изложени в него, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-икономическа експертиза и претендира присъждане на разноски. Представя писмена защита.
Ответната страна – директорът на РИОСВ - Бургас се представлява в процеса от главен юрисконсулт А. К. и младши юрисконсулт Т. П., които изразяват становище за неоснователност на предявения иск по размер, ангажират допълнителни писмени доказателства. Представени са подробни писмени бележки по съществото на спора.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е процесуално допустим за разглеждане, като подаден от надлежна страна и при наличието на предпоставките за неговата допустимост по смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, исковата претенция е основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № ЧР-0185/05.07.2018 г. (л. 19), издадена от директора на РИОСВ – Бургас, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и предизвестие с АФПД-198/05.07.2018 г. (л. 18), във връзка с утвърдени от министъра на околната среда и водите длъжностни разписания (в сила от 01.06.2015 г., 01.10.2015 г., 01.03.2016 г., 01.04.2016 г., 01.06.2016 г., 01.08.2017 г., 01.10.2017 г. и 01.03.2018 г.), и чл. 5, ал. 5 от Правилник за устройството и дейността на Регионалните инспекции по околната среда и водите служебното правоотношение между РИОСВ – Бургас и ищцата Д.Т.Г. е прекратено поради съкращение. Заповедта е връчена на лицето на 05.07.2018 г.
Заповедта е оспорена по съдебен ред, като с Решение № 1894/29.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1875/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас същата е потвърдена. По реда на инстанционния контрол, с Решение № 7/02.01.2020 г. (л. 4), постановено по адм. д. № 14976/2018 г. по описа на ВАС, първоинстанционното решение е отменено и е отменена Заповед № ЧР-0185/05.07.2018 г. на директора на РИОСВ - Бургас.
Ответникът е представил писмен отговор на предявения иск вх. № 3528/20.05.2020 г. (л. 15), в който се разглеждат предявените от Г. претенции. В отговора се сочи, че на Г. на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл във връзка със Заповед № ЧР-0185/05.07.2018 г. е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие от срок един месец, в размер на основната заплата - 1 000 лева. На основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл е изплатено и обезщетение за срок от два месеца за оставане без работа в размер на 2 000 лева. Ответникът претендира посочените 2 000 лева да бъдат приспаднати при определяне на размера на дължимото обезщетение по реда на чл.104, ал. 1 от ЗДСл. В отговора са изложени и подробни разсъждения относно основата, върху която следва да се формира търсеното обезщетение, като се претендира, че това трябва да бъде размерът на основната заплата, определен със Заповед № ЧР-0173/27.01.2020 г., издадена на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Цитираната заповед не е била оспорвана от ищцата по отношение определения от органа по назначаване размер на основното месечно възнаграждение. По тази причина ответникът твърди, че искането на Г. е неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено. При условията на евентуалност, ако съдът уважи искането, обезщетението следва да бъде определено в размер на 2 460 лева. Посочената сума е формирана като разликата на дължимото за шест месеца обезщетение в размер на 6 000 лева, намалено с полученото от ищцата възнаграждение за извършваната друга работа през този период в по-нисък размер на 1 540 лева, и при приспадане на сумата от 2 000 лева изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за период от два месеца. Към отговора са представени доказателства по списък (л. 16).
По делото са представени следните
поименни и длъжностни разписания:
- Поименно разписание на длъжностите на
РИОСВ-Бургас в сила от 01.06.2019 г. (л. 87 - л. 94);
- Поименно разписание на длъжностите на
РИОСВ-Бургас в сила от 01.01.2020 г. (л. 40 - л. 41);
- Длъжностно разписание в сила от
02.01.2020 г. (л. 26 - л. 30);
- Поименно разписание на длъжностите на
РИОСВ-Бургас в сила от 06.01.2020 г. (л. 31 - л. 39)
По искане на ищцата, предявено с писмена молба (л. 55) в първото по делото съдебно заседание на 14.07.2020 г. e допусната съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице, след като се е запознало с доказателствата по делото и е извърши проверка в адмистрацията на ответника, е представило заключение (л. 62). В отговор на поставените въпроси е установило, че съгласно Фиш за заплати на Д.Т.Г. за януари 2020 г. на длъжност директор на дирекция, основната заплата е 1 000,00 лева. Установило е още, в периода 01.07.2019 г. - 19.09.2019 г. ищцата е работила при друг работодател - Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ - два месеца и 13 дни с основна месечна заплата 560,00 лева. В заключението си експертът е посочил, че общата сума, дължаща се на Г. като обезщетение, съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за времето от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. възлиза на 4 496,84 лева. Механизма на определяне на тази сума е подробно посочен в констативно-съобразителната част на експертизата. Заключението е изслушано в съдебно заседание на 29.09.2020 г. (л. 81). Вещото лице е отговорило на въпроси, поставени от процесуалните представители на страните относно начините и писмените доказателства, от които е установило какъв е размера на основната заплата за длъжността директор на дирекция в РИОСВ-Бургас. Процесуалният представител на ответника е направил изявление във връзка с представените по делото длъжностни и поименни разписания. В тази връзка процесуалният представител на Г. е поискал събиране на допълнителни доказателства и допускането на допълнителна съдебно-икономическа експертиза. С писмо вх. № 8564/06.10.2020 г. ответниктъ е представил поименно разписание на длъжностите (л. 85). В самото писмо е посочено, че това разписание е в сила от 01.06.2020 г. При сравнение на другите приложени по делото разписания, съдът приема за достоверна датата 02.01.2020 г., посочена върху самите разписания - от 28.01.2020 г. (л. 86) и от 31.01.2020 г. (л. 87).
В допълнителното си заключение
вещото лице посочва, че основната заплата за длъжността директор на дирекция
при РИОСВ - Бургас, изчислена по начина посочен в поставения въпрос (100 % от
основната заплата за длъжността директор на дирекция при РИОСВ - Бургас, ако 70 % е 1 137,00
лв.) възлиза на 1 624,00 лева. При тази основа дължимото обезщетение на Г. следва да бъде
в размер на 8 240,84 лева за посочения от нея период, като вещото лице е
съобразило, че Г. е полагала труд при друг работодател. В последното по делото
съдебно заседание страните са изразили становище по приемане на експертизата.
На база изготвеното допълнително заключение Г., чрез процесуалния си представител – адв. С. е поискала изменение на иска като е определила нов размер - 8 240, 84 лева, за времето през което поради незаконното й уволнение не е била на държавна служба, а именно в периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В представените по делото писмени бележки ответникът оспорва основателността на предявената искова молба. На първо място се въвежда твърдение, че претендирания период за обезщетяване - 01.07.2019г. до 31.12.2019 г. на практика не попада в законоустановеното ограничение от 6 месеца, които следва да са непосредствено след прекратяване на служебното правоотношение. В случая обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл би се дължало за периода 05.07.2018 г. - 05.01.2019 г., който период обаче не е предявен от ищцата. На следващо място се релевира възражение за прихващане във връзка с изплатено на Г. обезщетение за два месеца оставане без работа на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Посочва се, че с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение сумата е получена от държавния служител без правно основание и тя подлежи на възстановяване. Изложени са подробни разсъждения във връзка с определяне размера на основаната заплата на Г., на база на който да се изчисли дължимото обезщетение,
Ищцата е представила писмена защита. Според нея единственият спорен моемнт е свързан с размера на основната заплата за длъжността директор на дирекция при РИОСВ - Бургас към 02.01.2020 г. Изложени са подробни разсъждения във връзка с този размер, като са коментирани заключенията на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл
е допустим след влизане в сила на съдебното решение, с което актът за
прекратяване на служебното правоотношение е отменен, т.е. може да бъде предявен
при наличие на хипотезата по чл. 204, ал. 1 от АПК. В случая, искът е предявен
при изпълнение на това условие за допустимост, тъй като с влязло в сила на
02.01.2020 г. Решение № 7/02.01.2020 г., постановено по адм. д. № 14976/2018 г. по
описа на ВАС, Заповед № ЧР-0185/ 05.07.2018 г. на директора на РИОСВ - Бургас е
отменена. Ищцата Г. разполага с активна процесуална
легитимация за предявяване на този иск тъй като в резултат на отмененото
уволнение заявява претенция на увредено лице. Ответникът разполага с пасивна
процесуална легитимация по чл. 205 от АПК
Въпросът относно допустимостта на иска не е спорен между страните. Спори се дали за претендирания период е дължимо обезщетение и ако е дължимо, в какъв размер същото следва да бъде определено. Според ищцата Г. предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 8 240,84 лева за периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, е доказан по основание и размер. Ответникът претендира, че така посоченият период е недопустим за обезщетение, а ако съдът възприеме същият за допустим, то съобразно подробно изложени мотиви в писмения отговор, допълнително представените доказателства и представените писмени бележки, обезщетението следва да се определи в размер на 2 460,00 лева.
Фактическият състав
на обезщетението включва кумулативно наличие на два елемента: 1. отменена
заповед за прекратяване на служебно правоотношение между страните от органа по
назначаването или съда и 2. период от време, през което ищцата не е заемала
държавна служба, респ. е заемала по-ниско платена такава или работа по трудово
правоотношение.
Първият елемент е
налице. Видно вече посоченото Решение № 7/02.01.2020 г. на ВАС заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение на ищцата е отменена. Отмяната е
настъпила на 02.01.2020 г., на която дата е постановено решението на ВАС.
Същото е окончателно разпоредбата на чл. 223 от АПК.
Както вече се
посочи, заявената искова претенция е за периода от 01.07.2019 год. до
31.12.2019 год. Анализът на установената фактическа обстановка и предявената
искова претенция обосновават извод, че последната е неправилно формулирана,
като е заявен период за обезщетение, различен от нормативно определения такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по
назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в
размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на
уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото
време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато
е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал
възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в
заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз
основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
С оглед така
цитираната правна норма, началото на периода, за който на служителя се дължи
обезщетение при незаконно прекратяване на служебното правоотношение е
нормативно определен, а именно моментът на прекратяване на служебното
правоотношение. Да се приеме, че е възможно да се определи друг момент, от
който обезщетението да бъде изчислено, е в противоречие с втората хипотеза на
законовата разпоредба и приложението й ще бъде невъзможно, тъй като
причинно-следствената връзка между прекратяване на правоотношението и
оставането на работника или служителя без работа ще бъде прекъсната. В този
смисъл и предвид установената по делото фактическа обстановка, служебното
правоотношение на ищцата е прекратено на 05.07.2018 год., т.е. началото на
периода, за който на служителя се дължи обезщетение при незаконно прекратяване
на служебното правоотношение е 06.07.2018 год. и продължава до 06.01.2018 год.,
а не както неправилно е заявен периода в исковата молба от 01.07.2019 год. до
31.12.2019 год. В посочения смисъл е и трайната практика на ВАС, обективирана множество съдебни актове, между които и
Решение № 11221/24.08.2020 г. по адм. д. № 13111/ 2019 г.; Решение №
10973/11.08.2020 г. по адм. д. № 11026/2019 г.; Решение № 2378/13.02.2020 г. по адм. д. № 5683/2019 г.; Решение № 8060/29.05.2019 г. по адм. д. № 770/2018 г.; Решение №
10152/25.07.2018 г. по адм. д. № 10505/2017 г.; Решение № 2302/18.02.2019 г. по адм. д. № 3898/2018 г. и др.
Предвид горното,
съдът следва да приложи една от двете законови възможности, като в случай, че
служителят не е бил назначен на друга работа или на друга държавна служба, да
приеме, че на същия се дължи обезщетение, в размер на основната му заплата,
определена към момента на признаване на уволнението за незаконно за максимален
срок от шест месеца. Ако е налице втората хипотеза, служителят има право на
разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението,
изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
В настоящият случай,
от допълнително указаните от съда и представени доказателства, както и от
изричното изявление на ищцата се установява, че за периода 06.07.2018 год. до
06.01.2019 год. Д.Г. не е била назначена на друга работа или друга държавна
служба и не е получавала възнаграждение за този период. В този смисъл съда приема,
че ответника дължи на Д.Г. обезщетение, в размер на основната й заплата,
определена към момента на признаване на уволнението за незаконно за максимален
срок от шест месеца.
В допълнително
депозираната от ищцата молба, както и в допълнителните писмени бележки по
съществото на спора е развита тезата, че след като, съобразно указанията на
съда претендирания период е от 06.07.2018 год. до 06.01.2019 год., то
обезщетението следва да бъде в размер на 7 470 лева, доколкото, съгласно
цитирани съдебни актове е установено, че към дата 28.06.2018 год.
възнаграждението за длъжността Директор на дирекция в РИОСВ Бургас е 1 245
лева. Съдът намира така развитата теза за неправилна, доколкото периода, за
който се дължи обезщетение е действително от 06.07.2018 год. до 06.01.2019 год.,
но дължимото обезщетение се определя съобразно основната заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно, т.е. основната заплата
към 02.01.2020 год., когато е постановено Решение № 7/02.01.2020 г. на ВАС, с
което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата е
отменена.
Спорът между
страните се свежда до определяне на размера на дължимото обезщетение по чл.
104, ал. 1 от ЗДСл. Както вече се посочи, според ищцата, обезщетението следва
да се определи на базата на получавано от Г. възнаграждение към 28.06.2018 год.
в размер на 1 245 лева. От друга страна, според процесуалните
представители на ответника, възнаграждението следва да се определи на база
полученото от Георгиев възнаграждение в размер на 1 000 лева след отмяна
на незаконосъобразното й освобождаване.
Настоящият съдебен
състав счита и становищата и на двете страни за неправилни. Както вече се
посочи, претендираното от ищцата обезщетение, изчислено на база получавано към
28.06.2018 год. възнаграждение в размер на 1 245 лева е неотносимо,
доколкото съгласно цитираната вече разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл
обезщетението следва да се изчисли съобразно основната заплата към 02.01.2020
год.
Съдът намира за
неправилно и становището на ответника, съгласно което обезщетението следва да
се изчисли на база месечно възнаграждение от 1 000 лева. От приложените по
делото доказателства се установява наличието на Поименно разписание на
длъжностите на РИОСВ Бургас в сила от 01.01.2020 год., утвърдено от директора
на РИОСВ Бургас. Съгласно същото, индивидуалната основна месечна заплата за
длъжността директор на дирекция „Превантивна дейност“ (която длъжност е заемала
ищцата) е в размер на 1 137 лева. Действително, по делото е представено и
Поименно разписание на длъжностите на РИОСВ Бургас в сила от 06.01.2020 год.,
съгласно което, индивидуалната основна месечна заплата за длъжността директор
на дирекция „Превантивна дейност“ е в размер на 1 000 лева. В случая
обаче, при определяне на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да се
вземе предвид индивидуалната основна месечна заплата определена с Поименно
разписание на длъжностите на РИОСВ Бургас в сила от 01.01.2020 год., доколкото
момента на признаване на уволнението за незаконно е 02.01.2020 год., към който
момент е действало именно това Поименно разписание на длъжностите на РИОСВ
Бургас.
С оглед горното,
дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл възлиза на сумата от 6 822
лева (6 х 1 137), за която сума следва да бъде осъден ответника.
В отговора по
исковата молба, процесуалните представители на ответника са направили
възражение, в което се сочи, че на Г. на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл във
връзка със Заповед № ЧР-0185/05.07.2018 г. е изплатено обезщетение за неспазено
предизвестие от срок един месец, в размер на основната заплата - 1 000 лева и на
основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл е изплатено и обезщетение за срок от два
месеца за оставане без работа в размер на 2 000 лева, които суми следва да се
приспаднат от определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Настоящият
съдебен състав не споделя така заявеното възражение, доколкото обезщетението за
неспазен срок за предизвестие и обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл са
различни и независими от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.
Страните по делото са предявили искане за присъждане на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Д.Г. следва да се присъди сумата от 1 190 лева, от които 10 лева държавна такса, 630 лева адвокатско възнаграждение (в списъка на разноските е посочено адвокатско възнаграждение от 740 лева, но видно от договора за правна защита и съдействие – л. 51, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е именно 630 лева) и 550 лева възнаграждение за съдебно-икономическата експертиза и допълнителната такава.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, втори
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите – Бургас да заплати на Д.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на 6 822,00 (шест хиляди осемстотин двадесет и два) лева за периода от 06.07.2018 год. до 06.01.2019 год., ведно със законната лихва от 30.04.2020 г. (датата на завеждането на исковата молба) до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите Бургас да заплати на Д.Т.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 190,00 (хиляда сто и деветдесет) лева, разноски по делото.
Решението може да
се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: