Решение по дело №906/2018 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 310
Дата: 5 ноември 2018 г. (в сила от 30 ноември 2018 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20184310200906
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 05.11.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 906 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

            С наказателно постановление №18-0906-000839 от 19.06.2018 г. на Н. Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., е наложена на Н.Т.Н., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП - глоба в размер на 200,00 лева, като е посочено, че при определяне на наказанието е взето под внимание справка 906р-5157/15.06.2018 г. по възражение вх. №906000-5007/09.05.2018 г., за това, че на 07.05.2018 г., в 18.00 часа в гр. Ловеч на ул. „Княз Имеретински” като водач на лек автомобил – Хюндай Матрикс с рег. №ЕН 5012 ВМ, държава България, при обстоятелства: в гр. Ловеч на кръгово кръстовище Салито управлява л.а. Хюндай с регистрационен номер ЕН 5012 ВМ, собственост на Л.Ж.Б. с ЕГН **********,*** към центъра по път без предимство обозначен със  знак Б1, не пропуска движещия се по пътя с предимство л.а. Фолксваген с регистрационен номер ОВ 5737 АХ, като го удря и реализира ПТП с материални щети, с което е извършил:

1. Не пропуска ППС движещи се по път с предимство на кръстовище. ПТП, с което виновно е нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвП.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Н., който го обжалва в срок и моли да бъде като незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно – наказателното производство. Излага, че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като НП било съставено от полицейски служители без консултации с него и с другия участник в ПТП по време на изготвянето му. Като двата полицейски служители пристигнали след извършване на ПТП, и не били изяснили реалните факти около ПТП. Излага, че при съставянето на АУАН е нарушена и разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като и актосъставителят и свидетелят по акта не били очевидци на извършване на нарушението, а втори свидетел по акта не бил вписан. Излага, че не било спазено и изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН, което определяло, че АУАН трябвало да съдържа описание на нарушението и на обстоятелствата при които е било извършено, както и не били спазени изискванията на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Излага, че в настоящия случай липсвало подробно описание на обстоятелствата при които е извършено вмененото му административно нарушение, като актосъставителят не бил уточнил от коя улица е навлязъл в кръговото кръстовище и към коя улица се е движил водачът на втория автомобил, указан в АУАН. Излага, че не било посочено и точното място на произшествието в рамките на кръговото кръстовище, а именно изхода към ул. „Княз Имеретински”. Излага, че не било посочено ЕГН на единия свидетел в АУАН, както и че му било отказано да впише възражения в акта. Излага, че не били посочени имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.

            В с.з. жалбоподателят, нередовно призован, се явява лично, като моли да се отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно на посочените в жалбата основания, които доразвива в съдебно заседание.

            Ответникът – ОД на МВР - Ловеч, Сектор ПП, редовно призовани, не изпращат представител.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели: Г.П.Д. и И.Г.И., от становището на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 07.05.2018 година бил съставен Акт Серия Д с бл. № 112872 за установяване на административно нарушение от св. Г.П.Д., в присъствието на св. И.Г.И., срещу Н.Т.Н., ЕГН ********** ***, за това, че на 07.05.2018 г., в 18.00 часа в гр. Ловеч на ул. „Княз Имеретински” при обстоятелства: В гр. Ловеч на кръгово кръстовище Салито управлява лек автомобил – Хюндай с рег. №ЕН 5012 ВМ, собственост на Л.Ж.Б. с ЕГН **********,*** към центъра по път без предимство обозначен със  знак Б1, не пропуска движещия се по пътя с предимство л.а. Фолксваген с регистрационен номер ОВ 5737 АХ, като го удря и реализира ПТП с материални щети, с което виновно е нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвП. В акта е посочено, че са иззети като доказателства к.т. №4540441. В акта, в графа възражения, е посочено „Нямам възражения.”. В предвидения в закона срок е депозирано писмено възражение, което е приложено по делото. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

              Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

             Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Г.П.Д. за когото не се спори, че е  служител на Сектор ПП  при ОД на МВР гр. Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Н. Васков Недялков - Началник  на сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от МЗ №8121з-515/14.05.2018 г., се установява, че административно - наказващия орган е определен за такъв.

            От показанията на св. Д. дадени в с.з. се установява, че на 07.05.2018 г. около 18.00 часа получили сигнал от дежурния служител от РУ на МВР Ловеч, че е настъпило ПТП на кръгово кръстовище Салито, като при пристигане на място двата автомобила били отместени „по – надолу” и водачите имали спор за вината.  Установява се, че от двамата участници в ПТП установили, какво се е случило, и че водачът Н.Н. с л.а. „Хюндай”, с рег. ЕН 5012 ВН се е движел по бул.”Мизия”, който бил път без предимство, посока центъра на града, а  другия водач се  движел в кръговото кръстовище, посока също центъра на града при което се ударили странично. Установява се, че огледали мястото на ПТП-то и установили щети по мигачите на автомобилите, както и че остатъците от щетите се намирали в посока центъра на града, малко преди излизане от кръстовището.

            От показанията на св. И. се установява, че получили сигнал от ОДЧ за настъпило ПТП. Установява се, че при пристигане  на мястото установили двамата водачи, и кой от къде се е движел. Установява се, че участващи в ПТП-то им казали кой от къде се е движел и по коя улица, и че „единия е въртял колелото, а жалбоподателят е идвал от Механо техникума и се е движел по път без предимство”, като на кръгово кръстовище, на което е длъжен да даде път на движещите се в кръстовището не е дал предимство и от това последвало ПТП с материални щети. Установява се, че при отиването им на място автомобилите били преместени на 10 - 15 м. по – напред от удара, за да не пречат на другите участници в движението, както и че отломките от произшествието се намирали на излизане от кръстовището посока центъра на града.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

         Настоящата инстанция намира, че ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината , т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил това. От събраните по делото доказателства не може да се достигне до категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. 

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителят Д. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта св. И., също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. По никакъв начин показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и И., които не са очевидци на нарушението, не опровергаха възраженията на жалбоподателят.  Вмененото на жалбоподателят нарушение не се установява и от приетия като писмено доказателство по делото протокол за ПТП. Същият е годно доказателствено средство за местоположението на автомобилите след настъпване на транспортното произшествие, но не може да бъде възприет като такова в частта му относно описания начин на осъществяване на произшествието, доколкото от свидетелските показания се изяснява, че описания механизма на ПТП е резултат от житейски логичното предположение на лицето, съставило протокола и акта, че виновен участник е този, който не се е движел по път с предимство. Последното обстоятелство, както вече бе посочено, е следвало да бъде проверено и изяснено от актосъставителя, което обаче не е било сторено.

            Съдът намира, че са основателни направените с жалбата възражения, че в АУАН и НП липсват описани елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателят нарушение, които представляват и част от предвидените от закона задължителни реквизити. Доколкото жалбоподателят Н. е санкциониран за това, че поради неспазване на правилата за предимство е предизвикал ПТП с материални щети, в акта и наказателното постановление е следвало щетите да бъдат конкретизирани, както и лицето, на което са причинени, заедно с неговите индивидуализиращи белези. Щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на &6, т.30 от ДР на ЗДвП. Действително в приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП, са описани нанесени на л.а. щети. Попълване на празнотите в акта и наказателното постановление чрез тълкуване на фактите, установени от доказателства по делото, обаче е недопустимо и не може да санира допуснатото съществено процесуално нарушение от страна на административно - наказващия орган. Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказано, съответно за упражняване правото му на защита. Още повече, че с непосочването на тези факти са нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.4 и т.9 и чл.57, ал.1, т.5 и т.9 от ЗАНН. За да може наказателното постановление, като правораздавателен акт, с който се ангажира административно-наказателната отговорност на едно лице, да предизвика тези последици, същият следва да отговаря на формалните изисквания на закона, гарантиращи и правото на защита на наказаното лице.

            Предвид на гореизложеното, съдът намира, че НП следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №18-0906-000839 от 19.06.2018 г. на Н. Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., с което е наложена на Н.Т.Н., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП - глоба в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен  съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.                                                    

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ