РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Севлиево, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200546 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят С. И. С. от гр.Севлиево, е обжалвал наказателно постановление №
21-0341-000505 от 08.12.2021 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с
което за извършено нарушение по чл.94, ал.1 и на осн. чл.183, ал.2, т.1, предл.първо от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 20.00 лева.В жалбата се твърди, че обжалваното
НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в
нея съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – РУ МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-
наказателната преписка се отправя молба жалбата да бъде оставена без последствия, а
наложеното наказание да бъде потвърдено.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.С. И. С. живеел в гр.Севлиево, бил правоспособен водач на МПС и притежавал
лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ЕВ *** АР.На 05.11.2021 г. жалб.С. си взел
автомобила от автосервиз, където се намирал на ремонт.На следващият ден – 06.11.2021 г.
около обяд със съпругата си решили да отидат до с.Богатово, където притежавали къща.На
същата дата - 06.11.2021 г., двамата, с управлявания от жалб.С. лек автомобил, посочен по-
горе се движели по път номер 404 от гр.Севлиево в посока с.Богатово,
общ.Севлиево.Участъкът от пътя между двете населени места бил в ремонт, като била
положена асфалтова настилка, но не били завършени крайпътните съоръжения, в това число
банкет, и не била положена пътна маркировка.По време на движението, около 12.00 часа,
1
жалб.С. усетил миризма на изгоряло в автомобила, поради което решил да спре, за да
провери какво се случва, а и за да избегне възникването на пожар в автомобила.Намалил
скоростта на движение на автомобила, отбил и спрял възможно най-вдясно на пътното
платно, като същевременно включил аварийните светлини на автомобила.Понечил да слезе
от автомобила, но в огледалото за задно виждане видял, че отзад идва друг автомобил,
поради което решил да изчака същият да премине, за да може водача му да го заобиколи или
изпревари и едва след това да слезе.Забелязъл обаче, че въпросният автомобил се
приближава бързо към тях и извикал на жена си – свид.М. С.а: „Тоя ще ни удари“.В
следващият момент усетили силен удар откъм задната част на автомобила, след което
последният се завъртял на 180 градуса и преустановил движението си.Свид.С.а успяла да
попита мъжа си – жалб.С. как е, след което последният слязъл от автомобила си и се обадил
на свид.С.Ц.Ц., на когото обяснил, че автомобилът му е ударен, както и къде се намира.В
задната част на автомобила на жалб.С. се бил ударил лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег.
№ ВТ *** КА, управляван от М.В.С..Последният след настъпилото ПТП с материални щети
навлязъл в насрещната лента, където преустановил движението си.Първоначално на мястото
на произшествието спрял служебен автомобил на „БГ Тол“, а малко след това пристигнал и
свид.С.Ц..Последният помогнал на свид.С.а да слезе от семейният им автомобил, след което
изключил аварийните и другите светлини на автомобила.Водачът на другият автомобил
също били излязъл навън, държал в ръцете си малко кученце и първоначално попитал
семейство С.и как са, след което започнал да спори с тях защо са спряли там.Заявил също
така, че слънцето му блестяло и не ги бил видял.Около пет-шест минути след пристигането
на свид.Ц., на мястото пристигнал и полицейски екип, в състава на който били свид.Г. П. П.
и свид.С. А. Д., двамата служители в РУ МВР – Севлиево.След като свид.П. провел беседа с
двамата водачи, и тъй като последните спорели относно причините за настъпилото ПТП,
полицейският служител решил да вземе административно отношение спрямо всеки един от
тях.На същата дата – 06.11.2021 г. свид.Г. П. П., в присъствието на свид.С. А. Д., съставил
против жалбоподателя С. И. С., АУАН серия GA, № 474513, за това, че на 06.11.2021 г., в
12.00 часа, в община Севлиево, на път /Севлиево-В.Търново/ - Богатово-Севлиево-Сенник-
Градница-Бериево-Дебнево при следните обстоятелства: На път номер 404, км. 3+500, в
посока на движение към с.Богатово, управлява собствения си лек автомобил „Опел Зафира“
с рег. № ЕВ *** АР, като водач на горепосочения автомобил извършва следното
нарушение.На прав пътен участък спира за престой в дясна пътна лента по посока на
движението / по данни на водача е усетил миризма на изгоряло откъм мотора, поради което
се е наложило да спре/.Водача С. не взема мерки за обезопасяване на района, в следствие на
което движещия се отзад лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег. № ВТ *** КА, собственост
и управляван от М.В.С. от с.Първомайци го удря в задната част на автомобила, от удара го
завърта и попада извън банкета.Настъпва ПТП с материални щети.Водачите са изпробвани
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр.номер 7410/0018,
който отчете нулеви резултати на двамата водачи, с което виновно е нарушил: чл.94, ал.1 от
ЗДвП – не спира за престой извън населено място успоредно на оста на пътя най-вдясно.При
съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието му жалбоподателят е вписал като
2
възражение, че не е съгласен.Възражения от страна на жалб.С. по повод съставения му
АУАН не са направени от него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.Същевременно свид.П.
съставил Протокол за ПТП № 1809157.Съставил също така АУАН и на другия водач -
М.В.С. за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на ВПД Началник сектор към ОД МВР Габрово, РУ Севлиево с № 21-0341-
000505 от 08.12.2021 г.Същото е издадено против С. И. С. от гр.Севлиево, ул.“*** № 32,
ЕГН **********.Административно-наказващият орган / АНО / изцяло е преповторил
фактическите констатации и правни изводи на актосъставителя.В заключение е приел, че
жалб.С. не спира за престой извън населено място успоредно на оста на пътя най-вдясно, с
което виновно е нарушил чл.94, ал.1 от ЗДвП.За нарушението по чл.94, ал.1 от ЗДвП, АНО е
наложил на жалб.С. наказание по реда на чл.183, ал.2, т.1, предл.първо от ЗДвП - глоба в
размер на 20.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите Г. П. П., СТ. АЛ. Д., М. К. С.а и С.Ц.Ц. и писмените доказателства – АУАН
серия GA, № 474513 от 06.11.2021 г.; Протокол за ПТП № 1809157 от 06.11.2021 г.; Справка
картон на водача; НП № 21-0341-000505 от 08.12.2021 г.; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи; АУАН серия GA, № 474512 от 06.11.2021 г. и НП №
21-0341-000506 от 08.12.2021 г..
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
09.12.2021 г.Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР Севлиево на 10.12.2021 г.,
тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН е
съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид
заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗДвП, която гласи следното: “За престой извън населените
места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е
невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на
пътното платно”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.183, ал.2, т.1, предл.първо от ЗДвП е
наложил на жалб.С. наказание глоба в размер от 20.00лева.Съгласно посочената разпоредба:
“Наказва се с глоба 20 лв. водач, който: неправилно престоява”.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с
процесуален представител.Последният поддържа жалбата и искането за отмяна на
3
обжалваното НП.В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Твърди се на първо място, че жалбоподателят нито от обективна, нито от субективна
страна е осъществил състава на нарушението, което му е вменено във вина.Спрял бил най-
плътно в дясно на пътното платно, поради липса на банкет, заради извършвания ремонт, а
освен това автомобила бил разположен успоредно на оста на пътя.На следващо място се
излага твърдението, че е налице противоречие в самото НП, представляващо съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.В
обстоятелствената част на акта и НП нарушението било описано, че се изразява в това, че
жалбоподателят не е взел мерки за обезопасяване на района, в следствие на което
движещият се отзад лек автомобил … го удря в задната част на автомобила.Тоест
актосъставителят и АНО приемат, че нарушението се изразява в необезопасяване на района,
довело до настъпването на ПТП.Състава на чл.94, ал.1 от ЗДвП обаче не съдържал такова
изискване.Същевременно в дипсозитива на НП АНО е направил извод, че нарушението се
изразява в това, че жалб.С. не спира за престой извън населено място, успоредно на оста на
пътя, което било елемент от състава на чл.94, ал.1 от ЗДвП, но в обстоятелствената част на
НП той липсвал.Тоест в случая било налице нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН.
Съдът споделя напълно доводите, изложени от жалбоподателя в жалбата, а в съдебно
заседание и от процесуалния му представител.
По делото по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 06.11.2021 г. жалб.С.
управлявал собствения си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ЕВ *** АР, като се движел
по път номер 404 от гр.Севлиево, в посока с.Богатово.Безспорно е и това, че към този
момент пътният участък между двете населени места бил в ремонт, като била положена нова
асфалтова настилка, но ремонтните дейности не били приключили, тъй като работата по
крайпътните съоръжения, в това число банкет, не били довършени.Не била положена все
още и маркировката на пътното платно.Не се спори също така, че по време на движение
жалб.С. усетил миризма на изгоряло и за да предотврати възникването на пожар в
автомобила намалил скоростта си на движение, след което и тъй като банкетите не били
довършени спрял възможно най-вдясно на пътното платно, успоредно на оста на пътя.Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитаните полицейски служители,
както и от показанията на свид.С.а.От показанията на последната и тези на свид.С.Ц. се
установява също така, че след преустановяване на движението на автомобила, жалб.С.
включил аварийните му светлина, за да сигнализира на останалите участници в движението,
че е спрял аварийно.Безспорно е също така, че в този момент жалб.С. забелязъл в
огледалото за задно виждане идващият зад него лек автомобил, поради което решил да
изчака той да премине и едва тогава да слезе, за да провери дали автомобила има
технически проблем.Малко след това обаче настъпил удар между неговият автомобил и
идващият зад него, в следствие на което настъпиило ПТП с материални щети.Не се спори и
това, че произшествието е възникнало на прав участък, при което другият участник в него е
4
имал много добра видимост, за да забележи спрелият аварийно автомобил на жалб.С., да
намали скоростта си на движение и или да спре пред намиращото се пред него препятствие,
или да го заобиколи, което той обаче не сторил.При така изложеното, съдът намира, че
непосредствената причина за възникналото ПТП е неправомерното поведение на водача на
другият автомобил, който е следвало да изпълни задължението си, вменено му с
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, но както вече бе отбелязано по-горе не го е сторил.От
друга страна, с оглед събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че
жалб.С., предвид конкретната ситуация на пътя, е спрял възможно най-вдясно, успоредно на
оста на пътя, като същевременно е предприел и действия, чрез които да сигнализира на
останалите участници в движението, че е спрял аварийно.
При така изложеното, съдът намира, че жалб.С. нито от обективна, нито от
субективна страна е осъществил състава на нарушението по чл.94, ал.1 от ЗДвП.Следвало е
полицейските служители да положат повече усилия за изясняване на причините за
настъпилото ПТП и едва тогава на базата на обективен анализ да пристъпят към вземане на
административно нарушение.В случая е била проведена беседа само с двамата водачи, и тъй
като същите спорели за причините за ПТП, свид.П. пристъпил към съставяне на АУАН и на
двамата водачи.Следвало е да бъдат снети обяснения както от свид.С.а, така и от свид.Ц.,
пристигнал на мястото на възникване на ПТП малко след това и преди органите на реда.Ако
това беше сторено, то щеше да допринесе за изясняване на причините за настъпилото ПТП и
за административно-наказателната отговорност, която следва да понесе водачът, чието
поведение е в причинно-следствена връзка с произшествието.
На следващо място, съдът държи да отбележи, че споделя и доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение, довело да ограничаване правото на защита на наказаното лице.В случай
действително е налице противоречие между описанието на нарушението в
обстоятелствената част на АУАН и НП, и правната квалификация на нарушението, което се
твърди, че е допуснато от страна на жалб.С..В обстоятелствената част на двата акта се
приема, че нарушението на жалбоподателя се е изразило в това, че не е взел мерки за
обезопасяване на района, а от друга страна при определяне на правната квалификация на
деянието, актосъставителят и АНО приемат, че то се изразява в нарушение на раазпоредбата
на чл.94, ал.1 от ЗДвП, вменяващо на водачите на МПС задължение при престой извън
населените места да спрат извън платното за движение, а когато това е невъзможно,
спирането да се извърши успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно.Това
противоречие представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание
за отмяна на НП като незаконосъобразно, тъй като е довело до ограничаване на правото на
защита на наказаното лице – да разбере какво нарушение му се вменява във вина, за да може
адекватно да организира защитата си.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
5
искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски.По
делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е
заплатено договорно възнаграждение в размер на 200.00 лева.С оглед изхода на делото, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0341-000505 от 08.12.2021 г. на ВПД
Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, с което на С. И. С. от гр.Севлиево,
ул.“*** № 32, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.94, ал.1 и на основание
чл.183, ал.2, т.1, предл.първо от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20.00
/двадесет/ лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР – Габрово да заплати на С. И. С. от гр.Севлиево, ул.“*** № 32,
ЕГН **********, сумата от 200.00 / двеста / лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6