№ 68
гр. Асеновград, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310101674 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е работил при ответника въз основа на трудов
договор №3/29,03,2019г. на длъжност „работник поддръжка“. На 20.10.2020г.
той и други двама работници били изпратени от управителя на дружеството –
работодател да инсталират газов котел в цех в с. Марково. Котелът трябвало
да се монтира на височина от 3 метра. Те се качили на метално скеле, което
намерили на място, за да достигнат тази височина. Тримата качили котела
върху скелето, а той и Д. го повдигнали, за да го закачат на поставената на
стената кука. В този момент котелът се изплъзнал от ръцете му и ги повлякъл.
За да не ги премаже, ищецът и Д. скочили на земята. При падането ищецът
усетил силна болка в глезена на десния крак и установил, че не може да стъпи
на него. Колегите му уведомили ръководителите за това и извикали екип на
„Спешна помощ“. Ищецът бил откаран в УМБАЛ „Свети Георги“ АД, където
му била поставена диагноза „Луксацио Шопард ет фрактура навикуларе“ –
изкълчване на задния ходилен дял на дясно ходило. Кракът му бил подут, а
болката – нетърпима. Наложило се да бъде направена операция, след което
останал в болницата 10 дена. След това трябвало да ходи с помощни
средства, без да стъпва на крака за срок от два месеца, след което трябвало да
се отстранят поставените в крака му метални тела. В продължение на седем
месеца бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, имал нужда от
непрекъснати грижи и помощ, не могъл да извършва ежедневните си
дейности, изпитвал силни болки, кракът му бил отекъл и подут. Ето защо
моли да му бъде заплатено обезщетение за претърпените вреди, както следва
– 245 лева за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за
лечението му – 180 лева за медицински консумативи в болницата и 65 лева за
ортопедични стелки, както и 19000 лева за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, невъзможност да се обслужва сам, ограничено
движение, невъзможност да излиза извън дома си, необходимост от
придружител, който да го подпомага в извършване на елементарни дейности,
невъзможност да работи и и да издържа семейството си, невъзможност да
1
води нормален начин на живот, невъзможност да се разхожда навън на чист
въздух и да извършва ежедневните движения, на които е свикнал,
невъзможност да се среща с приятели, да води социален живот и да
задоволява културните си потребности, ведно със законната лихва от датата
на трудовата злополука – 20.10.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
на ищеца е проведен начален инструктаж, както и периодичен такъв, като в
деня на злополуката на същия са разяснени подробно задълженията и
технологията, по която трябва да се работи. Твърди, че след инцидента
ответното дружество е заплатило неколкократно парчни суми, за да се
помогне на ищеца да преживее инцидента и да бъде компенсиран за
претърпените болки и страдания и направените имуществени разходи, като
всички вреди са възстановени. Така на същия били заплатени следните суми –
180 лева за заплащане на болнични консумативи, 300 лева за лекарства в
болницата, 1059 лева за здравни осигуровки, 350 лева в заем, 650 лева за
лекарства след изписване от болницата, 360 лева за покупка на дървесни
пелети. Освен това му предали пиролизен котел на стойност 7430,40 лева,
монтиран в дома му в с. Искра, като за целта били закупени и монтирани в
дома му и радиатори и части в отоплителната инсталация на обща стойност
474,17 лева. Отделно от това през целия период от време от следболничното
му възстановяване ищецът работи на различни обекти в с. Искра, въпреки
ползвания от него отпуск. Ето защо моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че между тях е сключен трудов договор
от 29.03.2019г., по силата на който ищецът е възложил на ответника да
изпълнява длъжността „работник поддръжка“. Косвено доказателства за това
е отправеното предизвестие за прекратяването му, считано от 26.06.2021г.
Не е спорно също така, а и от приетите писмени доказателства и
свидетелски показания на а.х., М.С. и И.Х. се установява, че на 20.10.2020г.
ответното дружество като подизпълнител на „Еко газ инженеринг“ е
изпратило работници, включително П.Х., да извършат монтаж на газова
инсталация в цех, собственост на трето лице. Тази работа включвала
поставяне на котел на стената, което налагало да се използва скеле, за да се
достигне необходимата височина. При качването на котела П. паднал на
земята.
С разпореждане от 17.11.2020г. тази злополука е призната за трудова,
като описаният в него механизъм на инцидента е, че П.Х. и И. Д. вдигнали
котела, за да го наместят на стойката, но котелът се изплъзнал от ръцете на
ищеца, при което същият загубил равновесие и паднал от скелето на земята.
Оказана му е първа помощ, след което с линейка е откаран в УМБАЛ „Свети
Георги“ гр. Пловдив. Там е установено, че е получил изкълчване на задния
ходилен дял на дясно ходило (луксация на Шопарт). От същата е причинена
временна неработоспособност, удостоверена с болничен лист от 05.11.2020г.
С оглед на горното са налице елементите, предвидени в хипотезата на
чл. 200 от КТ - налице е внезапно увреждане на здравето на Х., което е
станало при извършване на работа, възложена от работодателя. Поради това
полученото увреждане представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от КСО. Същата е причинила временна неработоспособност. Освен това
същата е призната за такава по надлежния ред. Ето и на основание чл. 200, ал.
1 от КТ за вредите от нея работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
2
Ето защо без значение за правния спор са обстоятелствата, че
работодателят е провел начален начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа на 01.04.2019г., както и периодичен такъв - видно от представения
препис на Книга за инструктаж, че е предоставил специално работно облекло
и лични предпазни средства. Още повече, че в случая липсва възражение за
изключване или намаляване на отговорността поради това, че пострадалият е
причинил умишлено увреждането или че е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
се установява, че при описаната трудова злополука на П.Х. са причинени
непълно изкълчване на дясна горна скочна става, изкълчване на дясна
напречна тарзална става и счупване на ладиевидната кост на дясно стъпало,
което е довело до трайно затрудняване на движението на десен долен
крайник. Проведено е оперативно лечение на получените травматични
увреждания. Същото е последвано от гипсова имобилизация за осем – десет
седмици. Общата продължителност на възстановителния период – лечение и
рехабилитация е в рамките на три – четири месеца при нормален ход на
оздравителния процес. При ищеца временната неработоспособност е
продължила 210 дни. През възстановителния период той е изпитвал
физическа болка и страдание в областта на десен глезен и стъпало, като през
първите 15-20 дни тя е била с по-голям интензитет. Получените травматични
увреждания предполагат наличие на слаби болки при натоварване и за в
бъдеще, предимно в областта на дясно стъпало. При контролните прегледи на
пострадалия е препоръчана нова оперативна интервенция. По време на
гипсовата имобилизация по препоръка на лекуващия лекар П.Х. е трябвало да
не натоварва долен десен крайник и да се придвижва в пространството с
помощни средства. Това е създало извести затруднения на пострадалия да се
обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности,
тоест да се обслужа сам в битово отношение (ставане, обличане, тоалет,
хранене) и е възпрепятствало до известна степен неговото пълноценно и
ефективно участие в обществения живот. Ограничаването на физическата
активност за две седмици вследствие на травма е напълно достатъчно, за да се
загуби значителна част от мускулната сила.
Като прецени степента на търпените от ищеца болки и страдания и
тяхната продължителност, обстоятелството, че оздравителният процес е
продължил около седем месеца месеца, но към настоящият момент липсва
пълно възстановяване на здравето на ищеца, периодът, в който
придвижването се е извършвало с помощни средства, както и че към
настоящия момент усещанията за болка не са отзвучали, като са налице
трайни промени по отношение на възможността за движение на десния долен
крайник, предявеният иск за заплащане на обезщетение следва да бъде
уважен в размер на 9 000 лева. С тази сума ще се репарират реално
претърпените вреди с неимуществен характер. Съдът намира, че по този
начин се удовлетворява напълно изискването на чл.52 ЗЗД, съобразено и със
съдебната практика относно размера на дължимото в подобни случаи
обезщетение. До пълния размер от 19 000 лева, предявеният иск следва да
бъде отхвърлен. Тук следва да се съобрази, че ищецът не е доказал
настъпването на всички описани в исковата молба неимуществени вреди, а от
показанията на свидетелите а.х. и И.Х. се установява, че въпреки
причинените увреждания, той не само е общувал с хора, посещавал заведения,
но и е извършвал различна работа, възложена му от трети лица.
Работодателя дължи обезвреда и на причинените имуществени вреди.
В настоящия случай те се изразяват в заплащане на болничен престой на
стойност 180 лева и закупуване на помощни ортопедични средства на
стойност 65 лева. Видно от представените фактура и рецепта Х. е заплатил
тези суми за лечението, което представлява имуществена вреда, за която
3
ответникът дължи обезщетение. Ето защо искът за заплащане на сумата от
общо 245 лева е основателен и доказан.
Основното възражение на ответника, направено в подадения отговор,
е, че същият е заплатил обезщетение за така причинените вреди, като твърди,
че е направил това на няколко пъти. В негова тежест е да установи чрез пълно
и пряко доказване, че това действително е така. Това обаче не е направено.
Действително свидетелят а.х. му е предал парични суми, необходими за
покрИ.е на разноски, свързани с престоя в лечебно заведение и с покрИ.е на
разходи за домакинството. Липсват каквито и да са данни по делото, че той е
направил това от името и за сметка на работодателя, съответно, че същите
съставляват обезщетение за претърпени вреди от трудова злополука. Същото
се отнася до извършеното плаща на сумата от 1059 лева, представляваща
дължими от ищеца здравноосигурителни вноски, доколкото те са заплатени
от И.Д. Няма доказателства, че тя е действала като законен представител на
ответното дружество. Липсват каквито и да са доказателства, че сумата от
7430,40 лева, посочена във фактура № 90/26.10.2020г. за закупуване на котел,
е заплатена, и то от ответника. Получател по същата е П.Х.. Няма
доказателства също така, че цената на стоките, посочени във фактура от
14.10.2020г., е заплатена, както и че същите са монтирани в дома на ищеца.
Но дори да се приеме, че това е така, по никакъв начин закупуването и
монтажа на тази отоплителна инсталация не може да се свърже или приравни
на заплащане на обезщетение за причинени вреди. Още повече, че една от
фактурите е издадена преди настъпване на трудовата злополука. Ето защо и
макар, че свидетелят И.Х. е участвал в монтаж на такава инсталация в дома на
ищеца, то няма как да се приеме от правна гледна точка, че с това е
изпълнено задължението на работодателя да заплати обезщетение за трудова
злополука. По така изложените съображения възражението за изпълнение на
задължението е неоснователно.
На основание чл.86 във връзка с чл.84 ал.3 ЗЗД работодателят е
изпаднал в забава от момента на настъпване на увреждането, поради което
дължи обезщетение за същата от 20.10.2020г.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца и направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска
или сумата от 720,58 лева, възнаграждение за адвокат. На основание чл. 78,
ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски по съразмерност или на
сумата от 259,81 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Ето защо и по
съразмерност съдът присъжда на ищеца сумата от 460,77 лева.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на Районен Съд - Асеновград държавна такса в размер на 369,80 лева и
430 лева за съдебно-медицинска експертиза.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „Агротех Проект“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Бузлуджа“№25, представлявано от
И.Й.Д., да заплати на П. Г. ХР., ЕГН ********** от с. Искра, община
Първомай, ул.“Георги С. Раковски“ №10, сумата от 9000 лева (девет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, невъзможност да се обслужва сам, ограничено
движение, и сумата от 245 лева (двеста четиридесет и пет лева), обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за лечението му
– 180 лева за медицински консумативи при престой в лечебно заведение и 65
лева за ортопедични стелки, претърпени вследствие на непълно изкълчване на
дясна горна скочна става, изкълчване на дясна напречна тарзална става и
счупване на ладиевидната кост на дясно стъпало, получени на 20.10.2020г.
при трудова злополука, причинила временна неработоспособност, ведно със
законната лихва от 20.10.2020г. до окончателното им изплащане, както и
сумата от 460,77 лева (четиристотин и шестдесет лева и седемдесет и седем
стотинки), направени по производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния му предявен размер от 19 000 лева (деветнадесет хиляди лева).
ОСЪЖДА „Агротех Проект“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Бузлуджа“№25, представлявано от
И.Й.Д., да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса в
размер на 369,80 лева (триста шестдесет и девет лева и осемдесет стотинки) и
430 лева (четиристотин и тридесет лева) – разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5