№ 1425
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110209922 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Д. В. Б., ЕГН **********, с адрес
****, срещу наказателно постановление №21-4332-028253/05.05.2022 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, като иска неговата отмяна и присъждане на
направените разноски.
Навежда доводи, че не става ясно от направеното словесно описание в
него какво точно нарушение е извършил, за да може да осъществи адекватна
защита на правата си. В този смисъл твърди, че липсата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ се санкционира по друг ред, а за
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, е предвидена
друга процедура. Твърди, че към момента на проверката от органите на ОПП-
КАТ и към настоящия момент, управляваното от него МПС е било с
1
монтирани регистрационни табели. Счита, че процедурата по дерегистрация
не е спазена, тъй като не знае за нея и не е бил уведомен за предприемането
на съответни действия.
Жалбоподателят, както лично, така и чрез надлежно упълномощения
си процесуален представител: адв.А. П. от АК-Кюстендил, след приключване
на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното НП на посочените в жалбата основания. Навежда доводи, че
процесното НП е издадено за това, че не е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ и МВР е прекратил регистрацията на автомобила,
поради което санкционният акт е следвало да бъде издаден за нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ, а не с налагане на наказание на основание чл.185, ал.3, т.1
от ЗДвП.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Група в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по наведените възражения в същата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено на жалбоподателя на 14.07.2022 г., а жалбата против него е
подадена в деловодството на АНО на същата дата - 14.07.2022 г., т.е. в
законоустановения 14-мо дневен преклузивен срок за обжалване, считано от
датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
започнало със съставяне на АУАН на 30.09.2021 г., от компетентно
длъжностно лице - младши автоконрольор в ОПП-СДВР: В. И. З., в
присъствието на един свидетел Николай Сашев Стоянов – очевидец,
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, за това, че
2
на 22.09.2021 г., около 22:00 часа, по АМ „Струма“, управлява собствения си
лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.№***, с посока от гр.Перник към
гр.София, и на разклона за с.Мало Бучино, при извършена проверка е
установено, че е МПС-то е с прекратена регистрация без „Гражданска
отговорност“ по чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от „Гаранционен
фонд“ – без „Гражданска отговорност“, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
датата на съставяне – 30.09.2021 г., срещу подпис и без възражения от негова
страна по направените в акта констатации. Жалбоподателят не се възползвал
от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил в законоустановения
срок писмени възражения през АНО.
Въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя, в С. била
образувана пр.пр. №7039/2022 г. по описа на С.. С постановление на С. от
3.03.2022 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство,
поради несъставомерност на деянието по чл.345, ал.2 от НК, и изпращане на
препис от постановлението на ОПП-СДВР, с оглед преценка за налагане на
административно наказание на водача.
На основание посоченото по-горе Постановление на С. и направените
констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице: Началник
Група в СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното НП, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Наказващият орган посочил, че НП е издадено на основание пр.пр.
№7039/2022 г. по описа на С., както и че на основание Наредба №1з-2539 на
МВР на водача се отнемат общо 10 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП;
Постановление от 30.03.2022 г. на С. за отказ от образуване на досъдебно
производство; писмо от ОПП-СДВР до съответното РУ-СДВР; справки от
АИС-КАТ относно промяна на регистрацията на МПС и собственици на ПС;
справка картон на водач; писмено сведение; докладна записка; Заповед
№513з-5073/21.07.2015 г.; Заповед №8121К-13140/23.10.2019 г., ведно с акт за
3
встъпване в длъжност; Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., издадени от
министъра на вътрешните работи;
Видно от справка картон на водач е, че жалбоподателят е бил
правоспособен водач към датата на извършване на проверката – 22.09.2021 г.
Същият има издадено на 08.03.2021 г. СУМПС, валидно до 08.03.2026 г.
Видно от справка АИС-КАТ е, че собственик на процесното МПС е
жалбоподателят, считано от датата на първоначалната му регистрация –
24.03.2022 г. Съгласно данните в справката, на 21.09.2021 г., в 03:24 часа,
регистрацията на процесният лек автомобил е служебно прекратена на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, въз основа на постъпило уведомление от
„Гаранционен фонд“, че МПС-то е без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. На 23.09.2021 г., в 08:36 часа, е служебно
възобновена регистрацията на процесното МПС по чл.143, ал.10 от ЗДвП, при
уведомление от „Гаранционен фонд“ за наличие на валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от постановление на С. от 30.03.2022 г. е, че е постановен отказ
за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2,
пр.1 от НК, порад липса на умисъл за престъпление. Прокурорът е
констатирал, че по преписката липсват достатъчно данни Д. В. Б. да е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация на процесното МПС, за да се
приеме, че същият е знаел и е действал със съзнанието, че управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Въз основа на тези констатации,
прокурорът постановил препис от постановлението да се изпрати на ОПП-
СДВР, с оглед преценка за налагане на административно наказание на водача.
Разпитан е в качеството на свидетел актосъставителя В. И. З.. От
показанията му се установява, че при извършена проверка на жалбоподателя,
служебна справка в системата и със служебен център на КАТ, е констатирано,
че процесното МПС е служебно дерегистрирано, поради липса на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за което съставил акта
на водача. Съдът кредитира показанията на свидетеля З., доколкото изхождат
от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време
на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за
възможна заинтересованост от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
4
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са съставени от материално и териториално компетентни
длъжностни лица, съгласно приложените по делото три броя заповеди и акт
за встъпване в длъжност, в изпълнение на делегираните правомощия по закон
и в кръга на техните функции, по предвидения в закона ред и форма, както и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити
- описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената
законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правото му на защита до степен да не
може да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, съответно водещи
до порочност на образуваното административнонаказателното производство
против него.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Установените с АУАН фактически обстоятелства
кореспондират по безспорен начин с показанията на актосъставителя. Според
нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на
ППС, за които е получено уведомление от „Гаранционния фонд“ по чл.574,
ал.11 от КЗ. Компетентните органи по чл.547, ал.1 от КЗ предприемат мерки
за спиране от движение на МПС или на средствата за обществен превоз на
пътници и/или за налагане на съответните административни наказания,
когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10
не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, „Гаранционният
фонд“ уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на МПС.
Не се оспорва от жалбоподателя факта, че на процесните дата, час и
5
място е управлявал собственото си МПС. Навеждат се твърдения за
незаконосъобразност на НП, предвид липсата на знание у него, че
управляваното МПС, е служебно дерегистрирано, поради липса на валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". За административните
нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени
непредпазливо. В конкретния случай се касае за непредпазливо деяние,
доколкото не са събрани доказателства, че водачът е знаел, че регистрацията
на МПС е прекратена, но е могъл да разбере това преди да поеме
управлението на МПС, имайки предвид, че за процесното МПС не е имало
сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", а
съгласно чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, всеки водач е длъжен да носи документ за
сключена задължителна застраховка "Гражданска отгоорност" на
автомобилистите за МПС, което управлява. Въпросното МПС е лична
собственост, като в този случай, незнанието за липса на валидно сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", не извинява
извършеното от жалбоподателя нарушение.
От доказателствата по делото се установява категорично, че на
посочената в НП дата и място, жалбоподателят е управлявал собствения си
лек автомобил, т.е. имал е качеството на "водач" на МПС, като е безспорно, че
МПС е било управлявано по път, отворен за обществено ползване, както и че
е било със служебно прекратена регистрация. Установено е, а и не се оспорва
от жалбоподателя, че автомобилът е негова собственост, както и че по
отношение на това МПС не е бил налице валиден договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" към датата на проверката.
Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е
извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП - служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, след получаване на
информация от „Гаранционния фонд“, досежно липса на сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Установеното по делото налага извод, че жалбоподателят е осъществил
виновно вмененото му нарушение от обективна и субективна страна. Като
водач на процесното МПС той е адресат на разпоредбите на ЗДвП и КЗ, и
конкретно на правилата, въведени с чл.481, ал.3 от КЗ, който забранява
движение на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване по
6
смисъла, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс.
Жалбоподателят, като собственик на лекия автомобил е носител на
задължението за сключване на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" и в качеството си на водач на МПС е длъжен да знае законовите
последици от неизпълнение на това задължение, като е могъл да провери
дори и стикера, удостоверяващ наличието на валиден договор за "Гражданска
отговорност". При това положение, като не е го е проверил е проявил
небрежност, която обосновава и вината му.
В правната теория вината има две основни форми - умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми - небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още "несъзнавана непредпазливост"
и се характеризира с това, че деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. Съобразно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Съгласно, ал.2 на чл.7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия казус такова
изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на
извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
жалбоподателят следва да носи административнонаказателната отговорност
по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши
това, включително дали МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало е
технически преглед, има ли сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Уведомяването от органите на КАТ, че МПС е със
служебно прекратена регистрация не е елемент от фактическия състав по
прекратяване на регистрацията на МПС и е неотносимо към отговорността на
жалбоподателя. Водачът е длъжен да управлява по пътищата само МПС,
което е регистрирано по надлежен ред.
Съгласно чл.14, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, незнанието на фактическите
обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, изключва
вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото
незнание на фактическите обстоятелства, не се дължи на непредпазливост. В
7
настоящия казус незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от
него непредпазливост под формата на небрежност.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че АНО правилно и
законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените
санкциите - "глоба" в минималния размер от 200 лева и лишаване от
правоуправление за минималния срок от 6 месеца, са определени в
минимален размер, поради което съдът не следва да излага съображения дали
правилно е отмерена отговорността на водача, съгласно правилото на чл.27 от
ЗАНН.
Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице
маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от
състава на нарушението , за което жалбоподателят е привлечен към
административно-наказателна отговорност. Вмененото му нарушение е на
формално извършване. Евентуално последващо поведение по отстраняването
на нарушението, чрез сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ два дена след проверката – на 23.09.2021 г. и служебното
възстановяване на регистрацията на МПС, за което са налице данни по
настоящото дело, е нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение
и не може да се счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да
обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН.
Що се касае до твърденията на процесуалния защитник на
жалбоподателя, изложени в хода на съдебното следствие, че в процесния
случай е следвало да бъде издадено НП за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, то
съдът следва да отбележи, че от една страна посочената правна норма касае
лицата, които не са собственици и управляват МПС, без да са изпълнили
задължението си да сключат задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, какъвто не е настоящи казус. Както се
установи от казаното по-горе, жалбоподателят е собственик на МПС, а
нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ предвижда, че договор за застраховка
8
"Гражданска отговорност" е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение. На първо място, към датата на деянието - 22.09.2021 г.
процесният лек автомобил не е попадал в приложното поле на чл.483, ал.1 от
КЗ. Това е така, тъй като посочената законова разпоредба предвижда
сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ само по отношение на
МПС, които са регистрирани на територията на Република България и не са
спрени от движение.
Процесният лек автомобил е бил регистриран за движение на
територията на Република България по реда на Глава втора от Наредба №I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС за период от един месец, а именно на
24.03.2021 г., като получил регистрационни табели – ***. Собственикът на
автомобила е бил длъжен да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ в
сроковете, регламентирани в чл.489 от КЗ. На 21.09.2021 г. на процесния
автомобил регистрацията е прекратена и след тази дата, включително и към
датата на проверката, превозното средство не е било регистрирано по
надлежния ред на територията на Република България, поради което и
посоченото задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ е отпаднало за него, като е възникнало ново, а именно,
визираното в чл.140, ал.1 от ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
разноски има ответната страна по жалбата. Такова искане няма от
правоимащата страна, а и такива не са направени, доколкото последната не се
представлява в съдебно заседание, поради което съдът не следва да се
произнася по въпроса за разноските.
Водим от горните мотиви, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№21-4332-028253/05.05.2022 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на Д. В. Б., ЕГН **********, с адрес ****, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10