Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 20.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи
за разглеждане гр. дело № 1989 по описа за
2019 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по иска на В.А.С., ЕГН:**********,***
срещу Д.Б.С., ЕГН: **********,***, с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 3 от ЗЗД, за приемане за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата по издадената
Заповед за изпълнение № 7600/09.10.2018г. по ч.г.д. № 13635/2018г., по описа на ВРС, XXI състав, а именно: сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
задължение за връщане на платена на 05.09.2013г. сума, като получена от
длъжника на отпаднало основание, вследствие на развален договор за поръчка от
04.09.2013г. за ремонт на обект в с. Кранево, ул. “***” №1, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 10.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба се
твърди, че на 04.09.2013г., В.С. и длъжникът Д.С., са
сключили Договор за поръчка в устна форма, по силата на който В.С. се задължава
да преведе сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/, а ответникът да извърши ремонт на обект – пицария, находяща се в село Кранево, ул. “***” №1. На 05.09.2013г., в изпълнение на задължението си по
сключения между ищеца и ответника договор В.С. превежда сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/ по сметката на Д.С..
Твърди се, че Д.С. не
изпълнил насрещното си задължение - да направи ремонт на обект в с. Кранево,
ул. “***” №1, в срок до Нова година. Не го е изпълнил и по-късно, поради тази причина през месец март на 2014г.
договорът е развален устно и на Д.С. е даден срок до края на 2014г. да възстанови
получената сума. Въпреки многократно проведените разговори преведената сума не
е възстановена.
За преведената сума,
ведно с лихва за забава и законна лихва за периода на забавата, е подадено
заявление по чл. 410 от ГПК, като е издадена Заповед за изпълнение срещу
ответника, но същият е възразил в срока по чл. 414 от ГПК, поради което е
предявен и настоящия иск.
Отговор по чл. 131 от ГПК е подаден от
ответника в законоустановения срок.
В него се сочи, че
искът е недопустим, неоснователен и погасен по давност.
Признава
факта, че на 04.09.2013г. е получил сумата от 5000 лева /пет
хиляди лева/ от ищеца, но сочи друго правно основание - не за да
извърши ремонт в къщата в с. Кранево, ул. “***” №1, а
поради вече извършен ремонт от страна на ответника.
Твърди, че двамата по този
начин са уредили други съществуващи отношения между тях. Сочи, че имотът е бил
собственост на бабата и дядото на ответника, като през 2003 година имотът е
подарен на ищеца /чичо на ответника/ и на бащата на ответника по ½ идеална
част. В този имот е било изградено заведение за обществено хранене “Пицария” ,
което ответникът е експлоатирал самостоятелно, като е управлявал търговското
дружество “Електра 2” ЕООД ЕИК *********, като не е
заплащал наем.
През 2011г. част от пицарията,
която е била разположена и в уличната регулация, е съборена от общинските
власти, като незаконно построена. Вследствие на това събитие е било наложително
да се извърши ремонт и преустройство на заведението, като ответника като
търговец изтегля от “Юробанк И Еф Джи България” АД с
договор за банков кредит сумата от 30 000 евро на 03.01.2012г. С част от тези
пари, преди започване на сезона през същата година, ответникът твърди, че е
направил ремонт и преустройство в имота.
На
16.08.2013г., бащата на ответника продава на брат си /ищеца/
собствената си ½ идеална част от имота. След като става индивидуален
собственик на имота, ищецът е поискал от ответника да преустанови дейността си
в имота, като му е предложил да го обезщети със сумата от 5000 лева. Ответникът
твърди, че се е съгласил и на 04.09.2013г. ищецът му превежда сумата.
Твърди, че срокът, в който ищецът е
можел да поиска парите си обратно с мотива /за който твърди, че е неистински/, изложен в исковата молба, е изтекъл на 04.09.2018г.
и подавайки молбата на следващия ден, искът му е погасен по давност.
В първото по делото с.з. на 21.06.2019г. ищецът
твърди, че всъщност уговорката между страните за извършване на ремонт била в
размер на 10 000лв., като сумата за ремонта била преведена на два пъти, поради
което предмет на настоящото дело е само част от сумата, дадена на твърдяното от
ищеца правно основание, а именно договор за изработка
/неправилно посочен в ЗИ като договор за поръчка/. В хода по същество ищецът
моли за уважаването на иска си, а ответникът моли за отхвърляне на същия.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявеният по реда на чл. 415 от ГПК иск, намира правното си основание
в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 3 от
ЗЗД, а именно връщане на дадено на отпаднало правно основание – развален
договор за изработка /извършване на ремонт на
обект в с. Кранево, ул. “***” №1 - пицария/.
Ищецът по иск за връщане на даденото на отпаднало основание носи доказателствената тежест да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните факти: че между страните е сключен на посочената дата
конкретно твърдения договор – в случая договор за изработка /ремонт на пицария/,
че договорът не е изпълнен от ответника по причина, поради което същият
отговаря, че договорът е валидно развален на посочената дата. В случай на
доказване на посочените предпоставки от ищеца, в тежест на ответника е да
докаже, че е върнал дадената по договора сума.
От представената по делото разписка за превод на
сумата от 5000лв. от 05.09.2013г. /л.5 от ч.г.д.№ 13635/2018г. на ВРС, XXI състав/ не се установява основанието на превода. В
графа „основание за превода“ е записано само „относно имот в с. Кранево“. Не е
посочено да е сключен между страните някакъв договор, още по-малко конкретния
вид договор – възлагане на ремонт на посочения имот.
От изслушаните по делото свидетелски показания, които се явяват
допустими доказателства, по смисъла на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК, с оглед
наличието на родствена връзка между страните по договора и по делото, а именно
съребрена линия от трета степен /чичо и племенник/, се установява сключването
на устен договор между страните, по силата на който ответникът е поел
задължението да извърши ремонт на пицарията, находяща
се в с. Кранево, срещу сумата от 10 000лв.
От показанията на св. Явор Валентинов С., син на ищеца, се установява,
че след като баща му купил частта на чичо му, трябвало да се направи ремонт на
Пицарията, защото била в много лошо състояние и братовчед му предложил той да
направи ремонта. Братовчед му казал, че този ремонт ще излезе около 10 000 лв. и
баща му трябва да му даде парите, а той ще извърши ремонта, като няма да го
занимава с други работи. На този разговор, който се провел в имота в с. Кранево,
септември 2013г. свидетелят присъствал лично. Ремонтът трябвало да бъде
извършен до Нова година, но така и не започнал. Първият път били преведени
5000лв. Вторият път - 5200 лв. Многократно баща му се обаждал да пита кога ще извърши
ремонта, но ответникът измислял някакви причини да отлага. Накрая направили
сами ремонта.
От показанията на св. Г***: без
дела и родство със страните, също се установява направената устна уговорка. Същият,
като приятел на първия свидетел, ходил често да се гмурка на буните в Кранево и
минавал през Пицарията. Присъствал на уговорката за Пицарията. През 2013 г.,
края на лятото ходили пак да се гмуркат и на връщане пред Пицарията, баща му на
Явор, бил на верандата с братовчед си Д. и се уговаряли да се извършва ремонт
на Пицарията, покрив, вътре изолации и др. Трябвало Д. да извърши ремонт в
Пицарията. Ставало въпрос за 5000 лв. да направи ремонт.
Ангажирани са гласни доказателства и от ответната страна - показанията
на св. В***. Същият сочи, че за имота са се водили някакви дела за собственост.
През 2013 г. бащата на Д. продава дела си на брат си В.. И Митко се изнася от
Пицарията. Преди това са правили ремонти
през 2012 г. преди сезона. Ремонтирал
отпред самото лице, сменил покрива на търговската зала, пред къщата направил
нова подпорна стена, направил нов бар-плод изцяло дървен, изцяло ремонтирал
отвътре кухнята, мястото където се правят пици. Няма представа за някакви
уговорки и преведени пари.
И двамата свидетели на ищеца еднозначно сочат, че между страните по
делото е уговорено да бъде извършен от ответника ремонт на пицарията срещу
заплащане от страна на ищеца. Единствената разлика между показанията е в цената
на извършената работа, но доколкото е била налице уговорка парите да бъдат
заплатени на два пъти, както и предвид факта, че вторият свидетел не е
присъствал на цялата договорка между страните, на целия разговор, а е станал
случаен свидетел на договарянето, то е допустимо да сочи друга сума. От
показанията на двамата обаче еднозначно се установява вида на сключения устен
договор, а именно изработка – ремонт на пицария. Свидетелят на ответника не
знае да са налице уговорки и плащания между страните, т.е. не установява да са
били налице други договорни отношения или друго основание за плащане на процесната сума от 5000лв. Поради това съдът приема за
доказана първата предпоставка, а именно наличие на валидно възникнало договорно
правоотношение по устен договор за изработка.
От показанията на разпитания
свидетел Явор Валентинов С. се установява и неизпълнението на договора, като
липсва и оспорване от страна на ответника на този факт.
Не се установява договорът да е развален преди датата на подаване на
исковата молба в съда, но съгласно трайната практика на ВКС, исковата молба
служи за покана, отправена до ответника да изпълни, като в случай, че същият не
изпълни в подходящ срок в хода на процеса, се счита, че са налице
предпоставките за валидно разваляне на договора поради неизпълнението му.
Неоснователно се явява възражението за погасяване на вземането по
давност. Давността за вземането по чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД започва да тече от
разваляне на договора, доколкото от този момент възниква задължението за
връщане на дадената по договора сума /до този момент същата е дадена с
основание – валидния договор/. Неправилно ответникът е посочил, че давността
започва да тече от даването на сумата – това е моментът само в случай, че се
искаше връщане на сума, дадена без основание /чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД/,
доколкото изначалната липса на основание прави изискуемо вземането по чл. 55
ал. 1 пр. 1 от ЗЗД още със самото даване.
С оглед изложеното
са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, а именно връщане на дадено на
отпаднало правно основание – развален договор за изработка /извършване на
ремонт на обект в с. Кранево, ул. “***” №1 - пицария/.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските както за заповедното производство, така и
за исковото, които са в размер на сумата от 100 лева /сто лева/ заплатена
държавна такса за заповедното производство и сумата от 500 лева /петстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение, и в размер на сумата от 100 лева /сто
лева/ заплатена държавна такса и сумата от 700 лева /седемстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Б.С., ЕГН:
**********,***, ДЪЛЖИ НА В.А.С., ЕГН:**********,***, по Заповед
за изпълнение № 7600/09.10.2018г. по ч.г.д. №
13635/2018г., по описа на ВРС, XXI състав, сумата от 5000
лв. /пет хиляди лева/, представляваща задължение за връщане на платена на
05.09.2013г. сума, като получена от длъжника на отпаднало основание, вследствие
на развален договор за изработка /посочен неправилно като договор за поръчка в
заповедта за изпълнение/ от 04.09.2013г. за ремонт на обект в с. Кранево, ул. “***” №1, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 10.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 55 ал. 1
пр. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Б.С., ЕГН:
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА В.А.С., ЕГН:**********,***,
сумата от 100 лева /сто лева/ заплатена държавна такса за заповедното производство и сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение № 7600/09.10.2018г. по ч.г.д.
№ 13635/2018г., по описа на ВРС, XXI
състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Б.С., ЕГН:
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА В.А.С., ЕГН:**********,***,
сумата от 100 лева /сто лева/ заплатена държавна такса и сумата от 700 лева /седемстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за исковото производство, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да
се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните
да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: