№ 8
гр. Велико Търново, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20224001000187 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 51/ 27.05.2022 г., постановено по т.д. № 113/ 2021 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ, като
неоснователен, предявеният от ищцата И. Т. Д., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител Б. В. Л., ЕГН **********, срещу
ответника „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София,
иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на
сумата 26 000 лева – частичен иск от обща претенция за 200 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на Т. П. Д. – баща на ищцата, настъпила в резултат на
ПТП от 30.09.2016 г., причинено от Д. Н. Д., като водач на ППС –
зърнокомбайн „Джон Диър“, с рег. № ЕН 05***, застраховани при ответника
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.09.2016 г., до
1
окончателното изплащане на сумата; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, ищцата да заплати на ответника, сумата 920 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Недоволна от постановеното Решение, ищцата И. Т. Д., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Б. В. Л.,
ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат С. Ч. от АК – гр. София, е
подала въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания
съдебен акт. Навеждат се доводи за постановяването му в нарушение на
материалния и на процесуалния закон, и за необоснованост. Твърди се, че
малолетната ищца е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на баща си,
което обстоятелство е доказано по делото със свидетелски показания, както и
че съдът е разгледал събрания по делото доказателствен материал
/свидетелските показания/ едностранчиво и без дължимата всеобхватност.
Изложени са съображения в подкрепа на доводите и твърденията, и е
цитирана съдебна практика. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното
Решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковете.
Претендират се разноски, като е направено възражение за прекомерност на
евентуално претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско/
юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът е освободен от заплащане на
държавни такси по делото.
В законно-определения срок, редовно уведомена, ответникът „ЗД
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез
пълномощника си юрисконсулт Й. С., е подал отговор. В него е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че с оглед на
събраните по делото доказателства се установява, че между малолетната
ищца и баща й липсва изградена емоционална връзка, поради което искът е
неоснователен. Изразено е несъгласие с извода на първостепенния съд за вина
на водача на комбайна при настъпилото ПТП. Иска се от въззивния съд да
остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна и да потвърди
обжалваното с нея Решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на
страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
2
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 3236/
01.06.2021 г., от ищцата И. Т. Д., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител Б. В. Л., ЕГН **********, чрез пълномощника
адвокат С. Ч. от АК – гр. София, срещу ответника „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, с правно основание – чл. 432, ал. 1 от
КЗ и с цена – 26 000 лева – частичен иск от 200 000 лева неимуществени
вреди. В исковата молба се твърди, че при пътно-транспортно произшествие
на 30.09.2016 г., настъпило по вина на Д. Н. Д., управлявал зърнокомбайн
„Джон Диер“, с д.к. № ЕН 05***, с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, в гр. Долни Дъбник, е причинена смъртта
на Т. П. Д., ЕГН ********** – баща на ищцата. Във връзка с ПТП е било
образувано досъдебно производство. Смъртта на бащата е оставила
емоционална празнина в живота на малолетната ищца, довела е до
потиснатост, остра стресова реакция и душевно разстройство у детето. Тези
негативни преживявания представляват неимуществени вреди, които ищцата
оценява на 200 000 лева, като ищцата претендира част от тях в размер на
26 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.09.2016 г. – датата на деликта, до окончателното й изплащане. Ищцата е
подала писмена застрахователна претенция до ответното застрахователно
дружество, с вх. № 1862/ 06.02.2018 г., но не е получила застрахователно
обезщетение. Искането е ответното застрахователно дружество да бъде
осъдено да заплати на ищцата сумата 26 000 лева, ведно със законната лихва
върху нея, както и разноските по делото и адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 от ЗА.
Пред Плевенския Окръжен съд е образувано т.д. № 113/ 2021 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 09.03.2022 г. процесуалният представител на ищцата –
адвокат Д. от АК – гр. София е заявила, че подържа исковата молба. В
представените писмени бележки са изложени доводи за основателността на
исковете.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на исковете, навеждайки доводи за съпричиняване и изтекла погасителна
3
давност на исковите претенции. В представените писмени бележки са
изложени съображения за неоснователността на исковете.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищцата е представила удостоверение за раждане, от
което се установява, че е родена на 17.07.2013 г. в гр. Плевен, както и препис-
извлечение от Акт за смърт, от който се установява, че Т. П. Д., ЕГН
**********, е починал на 09.10.2016 г. в гр. Плевен.
С оглед наличието на два акта за раждане, в които са посочени
различни бащини и фамилни имена на ищцата, като в единият от тях не е
посочено име на бащата, по делото е представен препис от влязло в сила на
19.04.2021 г. съдебно Решение, с което е било признато за установено, по
отношение на детето И. Б. В., ЕГН **********, че починалият на 09.10.2016 г.
в гр. Плевен Т. П. Д., съгласно Акт за смърт от 09.12.2016 г., е биологичен
баща на детето И. Б. В., което за в бъдеще ще носи имената И. Т. Д..
С постановление за прекратяване на наказателно производство от
07.03.2018 г. е било прекратено ДП № Д – 229/ 2016 г. по описа на Плевенска
Окръжна прокуратура, образувано срещу неизвестен извършител, поради
смъртта на деликвента Т. П. Д..
По делото съдът е приел препис от социален доклад, изготвен за
целите на производството по гр.д. № 347/ 2019 г. по описа на Плевенския
Окръжен съд, с предмет – иск за установяване на бащинство.
С доклада си по делото съдът е приел за безспорно установено между
страните наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и че
смъртта на Т. П. Д., е в пряка причинна връзка с процесното ПТП от
30.09.2016 г.
С оглед установяване механизма на ПТП, съдът е допуснал
извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. Вещото лице
инж. А. П. П. е отговорило на поставените му задачи. По искане на ответника
са били поставени допълнителни задачи, на които е било отговорено с
допълнително заключение, като заключенията не са били оспорени и са били
приети от съда.
От заключението на вещото лице се установява, че произшествието е
протекло на 30.09.2016 г., на кръстовище образувано от ул. „Димчо
Дебелянов“ и ул. „Александър Стамболийски“ в гр. Долни Дъбник, в светлата
4
част от денонощието, при топло, сухо и слънчево време, между лек
автомобил „Шкода Фелиция“, с д.к. № ЕН 29****, управляван от Т. П. Д.,
движещ се по ул. „Димчо Дебелянов“, обозначена с пътен знак Б3 – „Път с
предимство“, със скорост 87,12 км/ час, при разрешена скорост от 50 км/ час,
и зърнокомбайн „Джон Диер“, с рег. № ЕН 05***, при поставен
хедър/дължина 2,50 м. и ширина 4,40 м./, управляван от водача Д. Н. Д., като
разС.ието между челната част на хедъра и местонахождението на водача е
4,25 м., а височината на седалката е 2,62 м., движещ се по ул. „Александър
Стамболийски“, правещ ляв завой на кръстовището, обозначено с пътен знак
Б2 – „Стоп“. Мястото на удара е в лентата за движение на лекия автомобил.
От момента на спиране на пътния знак „Стоп“ видимостта на водача на
комбайна при поставен хедър е 47,60 м., а при свален – 70,74 м. От момента
на потегляне на комбайна, лекият автомобил се е намирал на отС.ие 105,14
метра и при скоростта му на движение, за да спре са му били необходими
129,23 метра. При скорост на движение от 50 км/ час, каквото е
ограничението на скоростта, водачът на лекия автомобил е имал техническата
възможност да предприеме спиране и да предотврати удара.
По делото са разпитани трима свидетели.
Свидетелката К. Ц. Л. – пълнолетна сестра на ищцата заявява, че
познава пострадалия Т. П. Д., защото имал връзка с майка й Б., от която
връзка се родила ищцата. Твърди, че Т. се грижел за ищцата И., купувал й
дрехи, играчки, храна и когато имал свободно време се виждали. Майката
съобщила на ищцата за смъртта на баща й и последната го приела много
тежко, не говорела, но питала за него. Посочва, че от раждането на ищцата
бащата не живеел заедно с майката и малолетното дете.
Свидетелката В. Й. П. – майка на пострадалия Т. П. Д. заявява, че не
познава Б. Л. и не знае дали синът й е имал връзка с нея. Синът й не споделял
с нея къде ходи и какво прави. Никога не бил казвал, че има дъщеря. Синът й
през цялото време живеел с нея, не работил нищо, издържал се от пенсиите на
майка си и на баба си. При допълнителния си разпит заявява, че синът й не е
живял заедно с Б. Л. в нейната къща.
Свидетелката К. Б. Г. – майка на Б. Л. заявява, че познава Т., който
идвал няколко пъти в къщи и Б. забременяла от него. След раждането на
детето Т. му купувал дрехи и шоколади, излизали заедно с него и майката на
5
разходка в „Кайлъка“. Грижел се за детето, много често се чували по
телефона. Детето много трудно приело загубата на баща си, виждало че
другите деца имат родители. Към настоящи момент не говори за баща си,
вика че е звездичка. Много малко живели заедно, като впоследствие много
често се виждали. Когато детето станало на две години и половина, Т. сякаш
започнал да го избягва, казвал че няма време, но си гледал детето.
Впоследствие заявява, че когато детето станало на година и половина – две, Т.
престанал да го търси.
При тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо и правилно.
За да се уважи иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
се установи наличието на сложния фактически състав на деликтната
отговорност, на валидно застрахователно правоотношение, както и особената
предпоставка по чл. 380 от КЗ – писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение е прието за
безспорно от съда с доклада по делото, а наличието на писмена
застрахователна претенция се установява от писмените доказателства по
делото – молба-претенция, с вх. № 1862/ 06.02.2018 г. и уведомление, с което
е отказано заплащане на застрахователно обезщетение, които обстоятелства
са били признати от ответника, с отговора на исковата молба и не са спорни
между страните.
Спорно е наличието на елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност и по-конкретно – наличието на претърпени
неимуществени вреди от ищцата.
В тази връзка са били разпитани трима свидетели от показанията на
които се установява, че майката и детето са живеели отделно от бащата,
контактите на бащата с детето не са били трайни, като от време на време
бащата е виждал детето, купувал му е храна, подаръци, излизал е с него на
разходки, като в определен период е преустановил контактите и не се е
интересувал от детето.
Въззивният съд приема, че така изградените отношения между детето
и бащата не са обичайните такива между родител и дете, като между ищцата и
6
пострадалия не е била изградена емоционална връзка, характеризираща се с
обич и взаимна привързаност. С оглед на възрастта на ищцата – същата е на 3
години и 2 месеца, когато бащата е загинал, ищцата не е могла да осъзнае
напълно трагичното събитие.
По изложените съображения въззивният съд намира, че по делото не е
установено ищцата да е претърпяла неимуществени вреди и не може да
претендира обезщетение, независимо от родствената връзка с починалия,
поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Акцесорният иск за лихва за забава също е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Като е стигнал до същите правни изводи, първостепенният съд е
постановил правилно Решение, което следва да се потвърди, като на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите в
обжалваното Решение, които напълно споделя.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, направеното искане с отговора на въззивната
жалба и осъществената правна помощ на въззиваемия от юрисконсулт Й. С.,
на въззиваемия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51/ 27.05.2022 г., постановено по т.д. №
113/ 2021 г. по описа на Плевенския Окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Т. Д., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Б. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен,
**********, да заплати на „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“
№ 43, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8