№ 3227
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20221100511049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по жалба на Б. К. Д. срещу постановление от 18.07.2022г.
по изп. д. № 976/2022г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 и район на
действие Софийски градски съд, с което е съдебният изпълнител е отказал да
намали присъденото юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. на 50 лв.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на постановлението
от 18.07.2022г. Излагат се доводи, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде намален до минималния предвиден размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ – а именно 50,00 лева.
Препис от жалбата е връчен на взискателя „Т.С.“ ЕАД, който счита, че
същата е неоснователна.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ Н.М., в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител сочи че задължението не
е погасено повече от осем месеца след образуване на изпълнителното дело
поради което за този период е напълно основателно присъждането на
юрисконсултско възнаграждение в такъв размер.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, същата
изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е
срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, същата е
основателна.
От фактическа страна се установява следното:
Изпълнителното производство е образувано по подадена на
1
16.02.2022 г. от името на „Т.С.“ ЕАД молба за образуване на изпълнителното
дело и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.10.2021 г. на
основание съдебно решение по гр. д. № 58579 от 2016 г. на СРС, 85 състав, с
което жалбоподателят е осъден да заплати сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. В молбата е направено възлагане на правомощията на чл. 18
от ЗЧСИ.
На 14.03.2022 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение. Същата е получена на 04.04.2022 г. В поканата за доброволно
изпълнение е посочен размерът на претендиралото и приетото за събиране
юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство.
На 22.02.2022г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника,
открити в „Първа инвестиционна банка“ АД.
Други изпълнителни действия по делото не са извършвани.
На 30.05.2022 г. длъжникът е депозирал възражение за прекомерност на
приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение, с искане същото да
бъде намалено. С разпореждане от 18.07.2022 г. съдебният изпълнител е
оставил без уважение възражението на длъжника искането за намаляване на
юрисконсултското възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
основателна поради следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС
длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния
изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност
/така решение № 393/15.05.2015 г. -гр. д. 5473/2014 г. -ВКС ІV г. о. /.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е
свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в
общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася
тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в
исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това
искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
Предвид установената по-горе фактология по отношение на
направеното възражение за прекомерност на юриссконсултско
възнаграждение, съдът намира следното:
Настоящият съдебен състав приема, че сложността на делото не
предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за
юрисконсулт над минималния размер по НЗПП. В настоящия случай
2
процесуалният представител на взискателят е извършил едно фактическо
действие - подал е молба за образуване на изпълнително производство, в
която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и сам да определя
най-подходящия изпълнителен способ за събиране на вземанията му.
Възнаграждението за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр.чл. 27 от Наредба за заплащане на правната помощ е в размер от
50, 00-100, 00лева. В конкретната хипотеза дължимото юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер от 50, 00лв.
Постановлението за разноските, в което се определя юрисконсултско
възнаграждение за размер над сумата от 50 лева следва да бъде отменено.
Съдът намира, че възнаграждение в размер на 50 лева е справедливо, отговаря
на фактическата и правна сложност на извършените действия по процесуално
представителство на юрисконсулта на дружеството-взискател и в този смисъл
възмездява положеният от него труд. Възнаграждение над този размер би се
явило прекомерно.
Предвид изложеното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 18.07.2022г. по изп. д. № 976/2022г. по
описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 и район на действие Софийски градски съд и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 435, ал.2 т.7 вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК
разноските за платено от взискателя по изп. д. № 976/2022г. по описа на ЧСИ
Н.М., с рег. № 841 и район на действие Софийски градски съд
юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева на 50,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3