О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№…..
гр. Враца, 27.01.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в закрито заседание на двадесет
и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от съдията ч. гр. дело № 198 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 122 ГПК
Предмет на производството по делото са три обективно
кумулативно съединени иска – установителен иск за недължимост на суми и два
осъдителни иска, предявени от В.В.К. против „А1 България“ ЕАД. Исковата молба
първоначално е депозирана пред Софийски районен съд с вх. № 2020580/07.08.2019
г. по описа СРС, като е било образувано гр. дело № 46206/2019 г.
След като е извършил служебна справка за регистрирани
адреси на ищцата, с Определение № 260579/30.10.2019 г. съставът на СРС е
прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на РС
гр. Враца. Съдът е приел, че в случая се касае за специална местна подсъдност
на и срещу потребители по чл. 113 ГПК, съгласно която разпоредба тези искове се
предявяват пред съда, в който се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес – по постоянния.
Съдът намира служебното десезиране на СРС от спора поради
липса на местна подсъдност за неправилно.
Няма спор в практиката, че местната подсъдност по чл.
113 ГПК е приложима към искове, свързани със спорове, възникнали въз основа на облигационни
отношения по договори с потребители, по които несъмнено физическото лице има
качеството „потребител“ по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В исковата молба
обаче се твърди точно обратното – че ищецът не е сключвал посочения договор, не
е подписвал същия и не е страна по облигационно правоотношение с ответника, т.
е. твърденията му са насочени към извода, че ищецът няма качеството
„потребител“. В своето Определение № 260579/30.10.2019 г. съставът на СРС е
посочил, че по твърдения на кредитора ищцата представлява физическо лице, което
ползва обществена електронна съобщителна услуга. Следва да се посочи, че по
делото не е извършвана размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и кредиторът
/ответник по спора/ не е взел отношение по същия, респективно – не е направил
каквито и да са твърдения. Твърдения са направени единствено от ищцата, която
отрича качеството си на потребител по договор с ответника.
С оглед твърденията в исковата молба определянето на
местната подсъдност се подчинява на общото правило на чл. 105 ГПК, според което
искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или
седалището на ответника. Ответникът е със седалище в гр. София, попадащ в
съдебния район на Софийски районен съд, където е депозирана първоначално
исковата молба.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че
делото следва да бъде изпратено на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по образуваното гр. дело. На основание чл. 122, изр. 2 от ГПК спорът
за подсъдността на делото следва да бъде разрешен от Окръжен съд гр. Враца.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОВДИГА спор за подсъдност със Софийски
районен съд за разглеждане на искова молба с вх. № 2020580/07.08.2019 г. по
описа СРС, подадена от В.В.К. против „А1 България“ ЕАД.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ делото на Окръжен съд гр. Враца за решаване
на повдигнатия спор и определяне на местно компетентния съд за разглеждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: