Р Е
Ш Е Н И Е №30
гр.
Кюстендил, 05.02.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
и при участието на съдебен секретар Любка
Николова, като разгледа
докладваното от съдия Савова в.гр.д. № 420 по описа на ОС- Кюстендил за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
К.Й.К.,
с адрес: ***, действащ чрез пълномощника адв. И.Г.,***, обжалва Решение №365 от 27.05.2019 г.,
постановено от Районен съд – гр. Дупница по гр.д. №1218 по описа на съда за 2018 г.
Първоинстанционният
съдебен акт се обжалва в частите ,в които ДнРС е осъдил К.Й.К. да заплати на Н.М.Г. ***,
сумата 550 лв.обезщетение за имуществени вреди за деяние на 13.04.2018 г.,
довело до смъртта на кучето й порода Джак ръсел териер, респ.присъдил е и 1500 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 13.04.2018г; както и 530 лв. деловодни разноски.В частите, в
които са отхвърлени исковете за
имуществени вреди до 1000 лв. и за неимуществени вреди до 10000 лв.,решението е влязло в сила като
необжалвано.
От
страна на въззивника се релевират доводи за неправилност на атакуваното
решение. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което
предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни. Приема се,
че крайните изводи на съда не
кореспондират със събраните в рамките на производството доказателства. Сочи се,
че решението на районната инстанция не съдържа правни изводи за много от
спорните факти, което го прави немотивирано. Твърди се също така, че
присъдените доловодни разноски не са съобразени с размера на уважената част от
исковете.
По
отношение на предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди се счита, че
предпоставките за уважаването му не са били доказани, доколкото не е установено
действие или бездействие на ответника, с което той да е причинил или допринесъл
за вредоносния резултат. Сочи се, че в решението не е обсъдено какво деяние на
ответника е допринесло за вредоносния резултат, тъй като същият не е присъствал
на инцидента и няма отношение към излизането на домашния му любимец на улицата,
а дворното място, където е отглеждано кучето, е обезопасено срещу самоволно излизане.
Изтъква се, че са останали необсъдени и
останалите възражения, направени от ответника, които са свързани с
необходимостта от доказване на причинната връзка между инцидента и смъртта на
домашния любимец на ищцата. Сочи се, че не е обсъдено и възражението за
съпричиняване, тъй като поведението на другото куче преди инцидента не е
установено.
По
отношение на иска за обезщетяване на неимуществени вреди се счита, че не са
налице всички предпоставки за уважаването му. Твърди се, че в случая
евентуалните вреди са причинени непосредствено от едно животно на друго животно
и право за обезщетение на неимуществени вреди не може да се претендира, тъй
като те по естеството си не произлизат от вещта/животното.Счита се, че
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при пострадал домашен любимец
би представлявало превишаване на очертаните от закона и практиката рамки, като
се приема, че собствениците на домашен любимец биха имали повече права от
близките на пострадал човек.
Сочи
се, че не е налице и елемент от състава на чл.50 ЗЗД, свързано с бездействието
на лицето, собственик на животното.
Твърди
се също така, че искът за обезщетяване на причинени неимуществени вреди не е
доказан и по размер. Не е доказано и влошеното здравословно състояние на
ищцата, резултат от деликта.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна.
По
делото е постъпила частна жалба от ищцата Н.Г., чрез пълномощника адв. И.А.,
насочена срещу определение от 19.06.2019 г., постановено по гр.д.№1218/2018 г.
на ДнРС. С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата на Н.Г. за
присъждане на 735 лв. деловодни разноски, обосновавайки се с присъждане на
разноски по компенсация. Иска се отмяната му и присъждане на разноски в искания
размер, съответстващ на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице
– ответник по исковете; касае неблагоприятните за него осъдителни части на
първоинстанционното решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради
което се явява допустима.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
В
исковата молба ищцата Н.Г. твърди, че е собственик на кученце порода „Джак
Ръсел Териер“ на име Ария, за което полагала много грижи, свикнала с него и то
станало като част от семейството й. На 13.04.2018 г., докато разхождала
кученцето си на повод с приятелка на сина й А.– Е.М., движейки се в гр.
Дупница, по ул. "Одрин", внезапно в гръб ги връхлетяло свирепо черно
куче порода „Американски питбул териер“.
Ищцата изпаднала в ужас и започнала да вика и пищи и се опитала да
издърпа с повода своето кученце. В следващия момент това куче захапало нейното
през гърба, корема и задното бедро, започнало да го размята, без да го пуска,
като тя продължавала да вика и плаче. Преминаващ човек – М.Й.Н. се притекъл на
помощ и успял да спаси кученцето й, след като взел от близкия магазин три
литрова туба вода, с която ударил питбула. Ищцата успяла да гушне кученцето си
Ария и избягала в близкия хранителен магазин. Съпругът на магазинерката и М.Н.,
след дълга борба и усилия, успели да изгонят питбула. Намираща се на улицата
жена – К.Г. донесла одеяло, с което ищцата повила кученцето, от което бликала
кръв , и се качила в такси, с което се отправила към ветеринаря д-р Г.Б.. Там
му била оказана помощ, но въпреки положените от лекаря грижи, през нощта то
починало от тежките увреждания и обилната кръвозагуба. Вследствие на случилото
се преживяла неописуеми стрес и ужас, ден след ден изживявала всяка секунда от
зверското нападение и виждала окървавеното си кученце в ръцете си. Плачът и безсънието станали
нейни спътници. Продължавала да се страхува и всеки път, когато виждала куче на
улицата, изниквала в съзнанието й кървавата картина от нападението на Ария.
Наложило се да се обърне за консултация към специалист психиатър, който й
поставил диагноза – „****************************“. Изписали й медикаменти за три месеца, за да
се овладее състоянието й. Въпреки, че взема лекарства, продължава да се
страхува, трудно заспива вечер и изпитва неописуема тревога. Страда
изключително много от загубата на домашния си любимец, който й бил другарче в
ежедневието. Съпругът й живее и работи преимуществено в Ирландия, а синът й
заминал да учи в Англия. Малкото кученце й било подарено от сина й А., за да не
бъде сама. Кученцето я крепяло в трудните моменти на самота, далеч от съпруга и
детето й. С оглед на тези обстоятелства ищцата е формулирала петитум за
осъждане на ответника К.К. да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10000 лв., изразяващи се в причинените й страх, ужас, кошмари,
страдания и цялото посттравматично стресово разстройство, както и обезщетение в
размер на 1000 лв. за претърпени имуществени вреди, равняващи се на пазарната
стойност на кучето й към момента на умъртвяването му, ведно със законната лихва
от 13.04.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
Предявените обективно съединени искове са с
правно основание чл. 50 от ЗЗД, като всички те са предмет на въззивно
разглеждане до размерите присъдени от първоинстанционния съд.
С
отговора на исковата молба ответникът К.К. е оспорил предявените против него
искове като неоснователни, възразявайки по отношение на описаната в исковата
молба фактическа обстановка и по отношение размера на претендираните суми като
силно завишен. Твърди се, че на кучето не е оказана квалифицирана ветеринарна
помощ и недоказаност на описаната между ищцата и животното привързаност.
С
обжалваното решение районният съд е приел исковете за доказани по основание и е
уважил същите както следва: относно обезщетението за неимуществени вреди е
уважил претенцията частично за сумата от **** лева, като в останалата част до
пълния претендиран размер от 10 000 лева искът е отхвърлен. Частично е
уважена и претенцията за обезщетението за имуществени вреди, равняващи се на
пазарната цена на кучето, до размер на сумата от ***** лв., като за разликата
до 1000 лева искът е отхвърлен. Присъдена е и законна лихва върху
претендираните обезщетения от датата на деликта- 13.04.2018 г.
От
представения паспорт за домашни любимци ********** се установява, че Н.Г. е
била собственик на куче порода „Джак Ръсел Териер“ на име Ария "Мини
Шпиц", което към датата на инцидента е било на 1 г. и 11 месеца. Посредством показанията на ангажираните от
ищеца свидетели К.Г. и Е.М. се установява описаната в исковата молба фактическа
обстановка относно случилото се на 13.04.2018 г., тъй като същите изхождат от
свидетели- очевидци на събитията. Свидетелят Е.М. е била в компанията на
ищцата, разхождайки се по ул. „Св. Георги“, когато друго свободно движещо се
без стопанин, каишка и намордник голямо куче порода „Американски питбул териер“ нападнало
кученцето на ищцата. Свидетелката Г. пък живеела до магазина, срещу който
станал инцидентът, и видяла още от прозореца как питбулът е захапал малкото
куче порода „Джак ръсел“. Тази фактическа обстановка се подкрепя от показанията
и на ангажирания от самия ответник свидетел А.Б.негова сестра, която не е
присъствала на инцидента, но заявява, че знае, че кучето на ищцата е нападнато
от това на брат й и е правила опити да уреди среща с ищцата и да преговарят за
евентуално обезщетение.
Към
исковата молба е приложена жалба, с която ищцата уведомила полицията за
случилото се. Приложено е и заявление,
адресирано до кмета на гр. Дупница с рег. № 94-Н-199/16.04.2018 г. Във връзка със заявлението е извършена
проверка на място, която е констатира, че в имот, находящ се на адрес ул. „*****“
***, гр. Д., К.Й.К. отглежда 1 бр. куче порода „Американски питбул териер“,
което не е регистрирано в общината и няма издадено разрешително за неговото
отглеждане. Дадено е предписание на собственика на кучето за спазване на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от Наредбата за регистрацията и условията за
отглеждане на кучета-компаньони на територията на община Дупница, съобразени с
техните физиологически и поведенчески особености. От представения пред ДнРС
Смъртен акт № 006, издаден от Ветеринарна амбулатория „Бандеров“ се установява,
че собственото на ищцата куче, порода „Джак Ръсел Териер“, на две години, на
име Ария, родено на *** г. е починало на 14.04.2018 г.
В
хода на първоинстанционното производство е допусната и приета и
съдебно-киноложка експертиза, от заключението на която се установява, че
пазарната стойност на куче порода „Джак Ръсел Териер“, към 14.04.2018 г.,
родено на *** г., е *** лева.
Във
връзка с претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в страх,
тревога, шок от инцидента и болки и страдания от загубата на домашния й любимец
са разпитани свидетелите К.Г. и Е.М.. Свид.Г. разказва, че по време на
инцидента ищцата е била в шок, пищяла и и била дезориентирана. Свид. М.
разказва, че след инцидента ищцата е била съкрушена, плачела, много обичала
Ария и обвинявала себе си за загубата й. Имала ново кученце, но много се
страхувала да го извежда, когато тя е
без придружител.
Свидетелите
А.Б. (сестра на ответника) и А.С. дават показания относно агресивността на
кучето на ответника . Същите твърдят, че кучето не е агресивно, че няма други
инциденти с негово участие и че имотът,
в който кучето се намира, е добре ограден.
Във
въззивното производство жалбоподателят не повдига спор относно така
установената фактическа обстановка. Възраженията му се свеждат до причините за
настъпилата впоследствие смърт на кучето на ищеца.
Безспорно
се установи, че кучето на ищцата е било наранено при нападението на кучето на
ответника, изхождайки, както от обективните му признаци, според които голямото
куче е захапало и размятало малкото куче, така и от реакцията на ищцата Н.,
загрижена за състоянието на малкото кученце, която го е отвела при ветеринарен
лекар. Тези факти се доказват безспорно и от свидетелите очевидци на инцидента
- К.Г. и Е.М. и свид.Г., които твърдят
се кученцето е било окървавено. В
потвърждение за нараняванията на животното е и приложеният акт за смърт на
кучето Ария, от който е видно, че същото е починало на 14.04.2018 г. Несъмнено
е при тази хронология на събитията и при съпоставка на фактите, че смъртта на
кучето на ищцата е настъпила вследствие нанесените му от кучето на ответника
при нападението поражения, като доказателства, разколебаващи този извод от
страна на ответника не са събрани. Тезата на жалбоподателя, че кучето на ищеца
не е починало от нанесените му от неговото поражения и че не са взети нужните
мерки за спасяването му, са неоснователни и недоказани.Съдът кредитира
показанията на св. М., която разказва, че кученцето е било превързано от
лекаря, който обаче е казал, че следващите 24 часа са критични.
От
показанията на св. Е.М. се установява, че след инцидента ищцата е била много
притеснена за състоянието на кучето си, а след смъртта на кучето била много
тъжна и казала, че се страхува да излиза сама с новото си куче. Свидетелката
разказва, че Н. била силно привързана към Ария, толкова била психически срината,
все едно е починал член от семейството й. Гласните доказателства относно
състоянието на ищцата кореспондират на представените амбулаторен лист от
16.04.2018 г., и на приложеното медицинско удостоверение от същата дата ( л. 18
от произв. пред ДнРС), в което е отразена основна диагноза - „смесено
тревожно-депресивно разстройство“.
Съгласно
чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от вещи и в частност - от животни,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, като
отговорността е безвиновна - тя не изисква животното да е носител на някакви
особени качества, нито да е източник на повишена опасност /отговорност се носи
и когато то не е агресивно/ - виж решение
№ 249/24.09.2012 г., по гр. д. № 1450/2011г. на III г. о. Ето защо показанията
на свидетелите на ответника относно обстоятелствата, свързани с характера и
агресивността на конкретното куче, ухапало кучето на ищцата,са неотносими и въз
основа на тях не може ответникът да бъде
освободен от отговорност. Елементите, ангажиращи отговорността на
ответника по чл. 50 ЗЗД, са доказани в хода на
производството. С оглед на това възраженията на ответника, че кучето се
е намирало в двора му, който бил
ограден, и че ответникът не е развеждал или пускал кучето си в деня на
инцидента, са ирелевантни, тъй като се касае за деликтна, безвиновна
отговорност на собственика на кучето, факт- безспорно установен в
първоинстанционното производство. След като по делото е установено, че кучето е
с големи размери и от агресивна порода, отговорността на ответника е по-голяма,
защото той е бил длъжен, с оглед осигуряване безопасността на съседи, минувачи
и други лица, да поставя животното при такива условия и да организира подходящ
контрол така, че да не допуска инциденти; неполагането на достатъчна грижа за обезопасяване
на животното е станало причина за настъпването на телесните увреждания на
кучето на ищцата, довели до летален карай, а също и до психическия стрес, преживян от
собственицата.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят; на обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането,
като техният размер се определя според вида, характера и тежестта на
увреждането; неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател; в този смисъл справедливостта, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на всички конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност
и степен на интензитет; при определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство
на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото
развитие.
При
така събраните и обсъдени доказателства и установеното посредством тях от
фактическа страна, настоящата инстанция намира , че са налице предпоставките на
чл. 50 от ЗЗД за ангажиране обективната безвиновна отговорност за непозволено
увреждане на ответника като собственик на кучето, под чийто надзор се е и
намирало то, вследствие чието нападение за ищцата са произтекли претендираните
за обезщетяване неимуществени вреди.
Отчитайки
техния характер и интензитет като изразяващи се в страх и ужас от инцидента,
произтекъл от внезапно нападение от кучето на ответника, захапало и размятало пред очите на ищцата
собствения й домашен любимец, довело до силен шок и стрес, както и страдания
във връзка със състоянието на кучето й и мъка от загубата му, настоящата
инстанция намира, че за тяхната обезвреда справедливо се явява определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на **** лева. В останалата част, в
която ДнРС е отвхвърлил искът до пълния предявен размер от 10 000 лева,
решението в влязло в законна сила.
Относно
имуществените вреди, изразяващи се в пазарната цена на собственото на ищцата
куче, настоящата инстанция намира, предвид установеното , че загубата е
вследствие нанесените от кучето на ответника по иска физически травми , довели
до смъртта на кучето Ариа, поради което правилно тази претенция е уважена с
обжалваното решение до размер на **** лв., съобразно приетото заключение на
съдебно-киноложката експертиза.
Като законна последица правилно е присъдена законната лихва върху
главниците от датата на увреждането -
13.04.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
Предвид
изложеното, при настоящото му въззивно разглеждане, решението на районния съд в
обжалваните части, в които исковете са уважени, следва да бъде потвърдено.За
разликата до пълните предявени размери на двата иска , в които същите са
отхвърлени, решението на ДнРС е влязло в
сила като необжалвано.
По частна жалба на пълномощника на ищцата Н.Г., адв. И.А., насочена срещу определение от 19.06.2019 г., постановено по гр.д.№1218/2018 г. на ДнРС,
КнОС намира следното:
С
обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата за присъждане на 735 лв. деловодни разноски, обосновавайки се с присъждане на разноски по
компенсация.
Пред първоинстанционният съд ищцата Н.Г. е
представлявана от адв. И.А.. Видно от представения пред ДнРС договор за правна
защита и съдействие (л. 2 от произв. пред ДнРС), между страните е договорено
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Пред първоинстанционния съд са предявени два
обективно кумулативно съединени иска с пр. квалификация чл. 50 ЗЗД. ДнРС е уважил и двете претенции частично. Тази за
неимуществени за сумата от 1500 лева, а тази за обезщетението за имуществени
вреди, равняващи се на пазарната цена на кучето, до размер на сумата от *** лв.
С
решението от 27.05.2019 г.по гр.д. №1218
/ 2018 г. на ДнРС в полза на
ищцата е присъдена сумата 530лв.разноски , като в тази си част не е искано
изменение от страна на ответника, който е осъден да ги заплати и същите са в
размер по приложения списък по чл.80 ГПК.Направеното искане е от страна на
пълномощника на ищцата адв.А. за изменение и допълване – по реда на чл.248 ГПК
, в т.ч. изрично е посочено, че се иска и присъждане на адв.А. възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ.Адвокат А. представлява ищцата
безплатно съгласно приложеното пълномощно, в обема на което е осъществена
адвокатска защита за двете инстанции и това обстоятелство е отразено в договора
за правна помощ за първата инстанция.
Както
е посочено в Определение № 731 от 9.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5256/2014
г., III г. о., ГК, не се касае за разноски, задължително обемани от списъка по чл. 80 ГПК,
какъвто е представен без определяемото от съда възнаграждение да е включено в
него. Изводът за осъществена правна помощ следва да се направи от данните по
делото с оглед на нейния обем, а това, че същата е безплатна, може да се
установи от приложения по делото договор,подписан от двете страни, който касае
представителството пред първата инстанция.Ето защо, съдът счита, че на адв.А.
следва да бъде определено възнаграждение за първата инстанция, което да се определи при условията на чл.7,ал.2,т.1
и т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на общо
635лв.съобразно уважените размери на исковете.
При
договора за правна помощ писмената форма не е такава за действителност, нито
липсата на писмен договор между адвокат и клиент препятства упражняване на
правото по чл. 36, ал. 2
от ЗА чрез искане до съда, ако безплатна правна помощ е осъществена
по делото и заедно с искането по чл. 36, ал. 2
ЗА това обстоятелство е заявено от адвоката, но и от страната с посочване
на някое от основанията по ал. 1 на същия текст/срвн.цитираното определение на
ВКС/.При липса на последното условие, съдът счита, че не следва да се присъжда
такова възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №365 от 27.05.2019 г., постановено по гр.д. №1218 / 2018г.на
Районен съд – Дупница , в
частите, в които К.Й.К. ***, е
осъден да заплати на Н.М.Г.,ЕГН **********,***,
на осн.чл. 50 от ЗЗД сумата *** лв.обезщетение за имуществени вреди , както и
сумата *** лв.обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на кучето й порода „Джак ръсел
териер“, настъпила вследствие увреждания, причинени от собственото на ответника
куче порода „Американски питбул териер“,
ведно със законната лихва от 13.04.2018г; както и 530 лв. деловодни разноски.
В частите, в които са
отхвърлени исковете за имуществени
вреди до 1000 лв. и за неимуществени вреди до 10000 лв.,решението по гр.дело
№1218/2018г.на ДнРС е влязло в сила като необжалвано.
ОТМЕНЯ Определение №887 от 19.06.2019г., постановено по гр.дело №1218/
2018г.на Районен съд – Дупница, с което е отхвърлена молба по чл.248 ГПК, депозирана от адв.И.А. като пълномощник на ищцата Н.М.Г., за изменение на решението по посоченото дело
в частта за разноските, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА К.Й.К. / с посочени данни/ на
осн.чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат И.Г.А.,***,
служебен адрес:гр.Д.,ул.“*****“№**,ет.**, сумата 635лв.за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищцата Н.М.Г./ с посочени данни/ за първата инстанция.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му пред
Върховния касационен съд, с изключение на частта, относно иска за имуществени
вреди, по отношение на която не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.