Решение по дело №497/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260007
Дата: 18 август 2020 г. (в сила от 12 септември 2020 г.)
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20204310200497
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          

                              град Ловеч, 18.08.2020 година

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА             

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 497 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :

 

         С наказателно постановление № 95/15.05.2020 год.на К.д.м., Кмет на Община Ловеч, е наложена на основание чл. 209а,ал.1 от Закона за здравето глоба в размер на 300.00/триста/ лева на З.В.М., ЕГН: ********** за това, че на 10.04.2020 година, около 16:20 часа в гр.Ловеч, парк „Стратеш“, се разхожда в парка с цел почивка в близост до белите паметници, с което е нарушил  I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.

         Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят З.В.М., който го обжалва в срок, като излага, че не е нарушил умишлено заповед №143/20.03.2020 г., тъй като кученцето на дъщеря му избягало и той го търсил, а разхождането на домашни любимци не е било забранено и моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован  не се явява.

Ответникът – Община гр. Ловеч, редовно призовани, се представляват от юриск. Ч., която моли съда да потвърди издаденото НП от кмета на Община Ловеч, като правилно и законосъобразно. В определения от съда срок е депозирала писмени бележки, в които е изложила подробни аргументи за законосъобразност на издаденото НП и неоснователност на депозираната жалба. Моли съда да и присъди и направените по делото съдебно деловодни разноски като прилага списък на разноските по делото.

 

         От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Р.Н., Н.И. и Х.К., от становището на жалбоподателя, изразено в жалбата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

         На 10.04.2020 год. бил съставен Акт № 1309 за установяване на административно нарушение от св. Р.Н., в присъствието на св. Н.И. и Х.К., срещу З.В.М., за това, че на 10.04.2020 година, около 16:20 часа в гр.Ловеч, парк „Стратеш“, се разхожда в парка с цел почивка в близост до белите паметници, с което е нарушил I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. По съставения акт жалбоподателят е вписал, че е имал почивка 5 минути на края на парка. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

         Актосъставителят и свидетелят по акта в с.з.дават подробни показания за начина на извършената проверка и направените констатации.

         АУАН е съставен от компетентно лице съгласно представената заповед № З-531/27.03.2020 г. на Кмета на Община Ловеч, а компетентността на наказващия орган произтича от разпоредбата на чл.209а, ал.4 от Закона за здравето.

Съдът като съобрази събраните писмени и гласни доказателства намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано по следните съображения:

Както в съставения АУАН, така и в издаденото НП не е направено пълно описание на извършеното административно нарушение, което води до ограничаване правото на санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, съответно да организира защитата си. И в двата  административни акта е посочено, че на 10.04.2020 г. около 16:20 часа жалбоподателят  се разхожда в парк “Стратеш“ с цел почивка. Както в АУАН, така и в НП обаче не е посочено, защо на посочената дата е било забранено посещаването на парковете. Действително и в двата акта е  посочено, че с поведението си жалбоподателят е нарушил I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, но е следвало да бъде посочено и словесно, каква точно забрана е била въведена с цитираната заповед, както и защо е въведена същата. Следвало е и в двата акта словесно да се посочи, че се касае за нарушение на въведена противоепидемична мярка изразяваща се в преустановяване посещенията на паркове, както и че същата е въведена на основание чл.63, ал.1 от ЗЗ и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка свързана с разпространението на COVID 19 на територията на страната и обявеното с решение от 13.03.2020 г. на НС на РБ извънредно положение.

В процесния случай несъобразността на акта за установяване на административно нарушение с разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН е довела до несъответствие и на издаденото наказателно постановление с нормата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Последната разпоредба също изисква в наказателното постановление да бъде направено описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено.

С оглед гореизложеното следва извода, че липсата на подробно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено, съставлява съществено процесуално нарушение с оглед разпоредбата на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в АУАН и НП и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява във вина.

Съдът намира, че при издаване на акта и на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, изразяващо се в неправилното посочване на нарушената от привлеченото към отговорност лице разпоредба. И в двата акта като на нарушена е следвало да бъде посочена разпоредбата на чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ, поставяща изискване за определено поведение, с което субектът е следвало да се съобрази. Вместо това, административнонаказващият орган некоректно е възприел за нарушен само I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, вместо релевантната повеля на чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, засягащо и ограничаващо правото на защита на соченото за нарушител лице.

Изтъкнатите процесуални нарушения са особено съществени и са абсолютно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като водят до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което същото следва да бъде отменено, без да се произнася по същество на спора. Въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.

Поради изложеното съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.

         Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът

        

                            Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №95/15.05.2020 год.на К.д.м., Кмет на Община Ловеч, с което е наложена на основание чл. 209а,ал.1 от Закона за здравето глоба в размер на 300.00/триста/ лева на З.В.М., ЕГН: **********, за нарушение на I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

 

 

 

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :