РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. ХАСКОВО , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215600600224 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда №260007/19.02.2021год., постановена по нчхд №1326 по описа за 2019
год. РС- Хасково е признал подсъдимата П. М. Ч. със снета делото самоличност за виновна
в това, че на 31.08.2019г. в гр. Х., нанесла публична обида на С. Е. М.. от гр. Х., като в
нейно присъствие казала нещо унизително за честта и достойнството й, наричайки я ****,
**** и ****** -престъпление чл. 148, ал. 1, т.1. ,във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като
пострадалата С. Е. М.. с ЕГН**********, от гр. Х. е отвърнала веднага на подсъдимата със
същата такава обида, поради което и на основание основание чл. 148, ал. З вр. ал. 1, т. 1 вр.
чл. 146, ал. 2, вр.ал.1 от НК съдът е освободил и двете от наказание.
Признал е подсъдимата П. М. Ч. за виновна в това, че на 31.08.2019г. в гр. Х.
причинила на С.Е. М. от гр. Х. лека телесна повреда / контузия на главата, точковидно
увреждане в челната област/, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство
на здравето, поради което и на осн. чл.130 ал.2, вр. чл.54 от НК й е наложил наказание
"глоба" в размер на 200 лв.
Признал е подсъдимата В. П. Ч. със снета по делото самоличност за виновна в това,
че на 31.08.2019г., в гр. Х., нанесла публична обида на С. Е. М.. от гр. Х., като в нейно
присъствие казала нещо унизително за честта и достойнството й, наричайки я ******, *****
и *****, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т.1. вр. с чл. 146, ал. 1, вр. чл.78а ал. 1
от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание
"глоба" в размер на 1000 лв, /хиляда лева/.
С присъдата е осъдил П. М. Ч. да заплати на С.Е. М. с ЕГН**********, от гр. Х.,
ул."3." № *, ет.*, сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
1
неимуществени вреди - страдание-резултат от претърпяната от нея на 31.08.2019г. в гр. Х.
лека телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането 31.08.2019г., до
окончателното изплащане на сумата като искът за разликата до пълния му предявен размер
от 1000 лв. е отхвърлил.
Осъдил е П. М. Ч. да заплати на С.Е. М. от гр. Х. сумата от 300 лв. обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на нанесената й обида, ведно със
законната лихва от 31.08.2019г. до окончателното и изплащане, като искът за разликата до
пълния предявен размер от общо 1 000 лв. е отхвърлил.
Осъдил е В. П. Ч. да заплати на С. Е. М.. сумата от 300 лв. обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на нанесената й обида, ведно със
законната лихва от 31.08.2019г. до окончателното и изплащане, като искът за разликата до
пълния предявен размер от общо 1 000 лв. е отхвърлил.
Осъдил е подсъдимите и за разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал адв. Д.К. Н. – защитник на
подсъдимите П. М. Ч. и В. П. Ч., който обжалва същата в срок с оплаквания за нейната
необоснованост и незаконосъобразност. Оплакванията са и за допуснати нарушения на
процесуалните правила, тъй като съдът нарушил принципа на чл. 13 и чл. 14 НПК, което
довело до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Нарушена била и разпоредбата
на чл. 303,ал.2 НПК , тъй като съдът признал за виновни лица, по отношение на които
обвинението не било категорично и безспорно доказано, като последицата от това била и
допуснато нарушение на материалния закон. Като завишено намира присъденото
обезщетение по предявените граждански искове. Моли въззивният съд да отмени
обжалваната присъда и постанови нова, с която признае подсъдимите за невинни.
В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от частния тъжител
и граждански ищец С. Е. М...
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимите не се явяват Вместо
тях се явява адв. Н., който поддържа жалбата, като се изтъква, че при постановяване на
присъдата съдът не кредитирал показанията на единствения им свидетел, приемайки ги за
дадени „про кауза“ и едностранчиво възприел фактологията, позовавайки се и кредитирайки
показанията само на посочените от тъжителката свидетели, като дори не коментирал и
представеното от тях медицинско свидетелство на В.Ч., още повече, че при обаждането на
спешния тел. номер 112 пострадалата е заявила, че не се нуждае от медицинска помощ.
Поради това намира, че подсъдимите следва да бъдат оправдани и за двете престъпления,
като се моли постановяване на акт в този смисъл.
Ответницата по жалбата се явява пред въззивната инстанция с повереника си адв. К.,
като се излага становище за неоснователност на въззивната жалба, респективно правилност
на съдебния акт. Молят и за разноски, направени пред въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите
на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314,
2
ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по депозирана от С. Е. М.. от
гр.Х. против П. М. Ч. и В. П. Ч. със снети по делото самоличности тъжба за нанесена й лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, а именно за това, че на 31.08.2019г., в гр.
Х., П.Ч. причинила на С.Е. М. от гр. Х. лека телесна повреда / контузия на главата,
точковидно увреждане в челната област/, изразяваща се в причиняване на страдание, без
разстройство на здравето и за това, че на 31.08.2019г., в гр. Х. й нанесла публична обида,
като в нейно присъствие казала нещо унизително за честта и достойнството й, наричайки я
******, ****** и ****** -престъпление чл. 148, ал. 1, т.1. ,във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК,
както и за това, че на 31.08.2019г., в гр. Х., В.Ч. нанесла публична обида на С. Е. М.. от гр.
Х., като в нейно присъствие казала нещо унизително за честта и достойнството й, наричайки
я *******, ***** и *****- престъпление чл. 148, ал. 1, т.1. ,във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК за
втората .
От събраните доказателства съдът е възприел следната фактическа обстановка:
Семействата на подсъдимите и частната тъжителка имали вражда от миналото, породена от
съседски спор за ограда на имот. Именно този конфликт предизвикал влошаване на
отношенията между двете семейства до степен при среща помежду им да започва скандал и
разправия.
Така на 31.08.2019г., събота, на ул."Б." до №*, около 20,00часа, в гр.Х., частната
тъжителка заедно със своя съпруг - св,М. М. и детето им си тръгнали от дома на родителите
й – свидетелите Ф. Ч. и Е. Ч. Минавайки покрай оградата на двете подсъдими, семейството
на частната тъжителка-цитираните свидетели се засякло с двете подсъдими и св.М. Ч.- баща
на П.Ч. и съпруг на В.Ч.. Последните трима били в собствения си имот до оградата, която
разделяла двете фамилии. Първоначално подс.В.Ч. и св.М. Ч. седели на маса в двора, която
не се виждала от оградата. В един момент обаче на терасата в двора се появила подс.П.Ч., в
момента на преминаване на семейството на частната тъжителка и на нея, при което отново
започнал скандал и словесен спор, придружен с обидни думи. о участие взели двете
подсъдими и частната тъжителка. Първоначално частната тъжителка при появата на
подс.П.Ч. я повикала с думите „излез ма ***** *****, ******“. Спречкването било
предизвикано от спора за оградата. В него най-дейнво участие взели двете пдодсъдими и
частната тъжителка. Първоначално частната тъжителка при появата на подс. П.Ч. я
повикала с думите“ Излез ма, ****** ******* , ******" , като на тези и думи подс.П.Ч. й
отговорила с подобни обидни изрази, а именно „******, ще съборите оградата". Конфликтът
ескалирал и започнала размяна на обидни думи между подс.П.Ч. и частната тъжителка С. Е.
М... Така се стигнало до момента, когато подс.П.Ч. се навела от оградата и със зарядно
устройство, което държала в ръка ударила по главата С. Е. М... Удърът бил нанесен като
подс.П.Ч. държала с дясната ръка за единият край на кабела зарядното и замахвайки така,
другата му страна, попаднала върху главата на частната тъжителка. Тогава, тя изпитала
болка и приклекнала, като съпругът и я изтеглил настрани на безопасно разстояние. Подс.
П.Ч. продължила да ругае с думите „ Ставай, *****, *******, не се преструвай“, а частната
тъжителка й отвърнала „Нямаш ******, *****, ******“. В този момент частната тъжителка
се обадила на тел.112 и съобщила за случващото се. Виждайки ескалацията на спора, в него
се намесила и подс.В.Ч.. Тя също започнала да отправя обиди по отношение на частната
тъжителка, защитавайки дъщеря си. Нарекла я *******, ****** и *****, като нареждала, че
преди сегашния й мъж, е идвала и с други мъже. След като видял, че нещата стават сериозни
и конфликтът няма да спре, св.М. Ч. се намесил и отвел двете подсъдими в дома им.
Впоследствие св.М. отвел частната тъжителка в Спешно отделение. Там бил извършен
преглед на частната тъжителка, а на 02.04.2019г. тя постъпила и в Неврохирургия. Видно от
издадения лист за преглед в спешно отделение и Епикриза от Неврохирургия при МБАЛ-
Хасково, става ясно, че на частната тъжителка има точковидно увреждане на кожата с
диаметър 1 мм в ляво, фронтално по окосмената част.
След приключване на инцидента, на място дошъл и дежурен патрул в състав от
3
свидетелите А. Г. А. и С. Т. Т.- служители на РУ МВР-Хасково.
За правилното изясняване на делото от фактическа страна, по искане и на
тъжителката и повереника, съдът е назначил и изслушал съдебно-медицинска експертиза,
според заключението на която пострадалата С. Е. М.. е получила контузия на главата-
точковидно увреждане в челната област. Описаните увреждания били причинени по
механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се получат по начина и
обстоятелствата описани от тъжителя, като същите били причинили страдание без
разстройство на здравето. Експертът е посочил 20 дни като времет, необходимо за пълно
възстановяване
По делото е допуснато и прието разпечатването на компютърна информация,
съдържаща се на Компакт диск с един брой аудиозапис и един брой снимка на електронен
картон на приетото повикване от номер ********** на ЕЕН 112 на дата 31.08.2019 г.,
изпратен по делото с Писмо с вх.рег, №260022/07.08.2020 г. от Дирекция „Национална
система" 112, Районен център 112 - Кърджали.
Тези факти се първоинстанционният съд е възприел за достоверни, позовавайки се на
дадените от свидетелите А., Т., св.М. М., св.Ф. Ч. и св.Е. Ч. показания, намирайки ги за
вътрешно убедителни, логични, последователни, непротиворечиви и съответстващи на
писмените доказателства по делото и заключението по съдебномедицинската експертиза на
д-р Х.Е., частично от побясненията на подсъдимите и показанията на св.Чилов, както и
разпечатката на разговора от телефон 112, включително аудио- техническата експертиза.
Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички
съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност.
Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена фактическа
обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства.
Изводите на районния съд от фактическа страна се споделят и от въззивния съд, след
запознаването му с доказателствената съвкупност по делото.
Правилно и законосъобразно районният съд е кредитирал в цялост показанията на
свидетелите св.М. М., св.Ф. Ч. и св.Е. Ч. като еднопосочни, непротиворечиви и в унисон с
останалия събран по делото доказателствен материал. Те действително непосредствено са
възприели случилите се на инкриминираната дата събития. Установява се пълно съвпадение
на времето и мястото, където се е случило, начина и вида на получените наранявания от
пострадалата, както и изречените от двете подсъдими обидни думи, включително
изречените и от пострадалата обидни думи към подсъдимата П.Ч.. Техните показания са в
пълно противоречие с версията на подсъдимите, в чиято подкрепа са единствено
показанията на св. Ч., и то частично. Правилно съдът е ценил показанията на изброените
свидетели, тъй като те са подкрепени от показанията на свидетелите А. и Т. Показанията на
тези свидетели относно механизма на деянието по чл. 130,ал.2 НК, както правилно е
отбелязал и РС, се подкрепят и от заключенията на съдебно- медицинската експертиза.
Абсолютно обосновани и логически правилно изведени са съжденията на съда, че
обясненията на подсъдимите са средство за защита и не могат да бъдат ценени като
доказателствено средство. В тази част са изолирани и не се подкрепят от други
4
доказателствени източници, освен от показанията на св. М. Ч., които правилно РС е приел,
че са дадени донякъде „ про кауза“. Правилно съдът е кредитирал показанията на този
свидетел в частта, в която се цитират думите, с които частната тъжителка е нарекла
подс.П.Ч., доколкото тези показания се подкрепят и от обясненията на двете подсъдими и
както и в частта относно факта на нанесените от подс.В.Ч. на тъжителката обиди, до
колкото все пак макар и не с точните думи но св.М. Ч. потвърждава, че съпругата му се е
намесила в словестния спор нападайки тъжителката „ Какво се правиш на честна, като
идваше с други хваната за ръце".
При така установената по делото фактология, при анализа на събраните по делото
доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, настоящият състав на
въззивния съд намира, че съставът на районния съд е достигнал до обосновани изводи oт
правна страна подсъдимиата П.Ч. да е извършила престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. В
подкрепа на този си извод съдът се е позовал и на установената трайна съдебна практика и
ППВС № 3/1979 г., съгласно което телесните повреди, които не водят разстройство на
здравето, засягат единствено физиологичните функции на организма, свързани с болката
/като краткотрайно неприятно усещане/ или страданието /като продължаваща болка/, като
при тях е възможно, но не е задължително да са налице обективни следи, свидетелстващи за
болезнения процес. Безспорно установено от обективна страна е, че на инкриминираната
дата на 31.08.2019г. в гр. Х. причинила на С.Е. М. от гр. Х. лека телесна повреда / контузия
на главата, точковидно увреждане в челната област/, изразяваща се в причиняване на
страдание, без разстройство на здравето, които увреждания субсумират състава на
престъплението по чл. 130, ал.2 от НК. Съдът счита за безспорно установени авторството и
механизма на извършеното престъпление – видно от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза, описаните увреждания можели да се получат
по начин и обстоятелства, приети от съда, както е в случая-удар с твърд тъп предмет в
областта на главата, контузия на главата , точковидно увреждане в челната област. В тази
насока РС изключително прецизно е анализирал и показанията на св. М., като е обяснил
механизма на получаване на травмата , който съответства на позицията и мястото , на което
се е намирала пострадалата -под оградата, през която Ч. , надвесвайки се е замахнала и
ударила пострадалата.Непосредствено след този удар пострадалата е прозвънила на ЕЕН 112
и се е оплакала , което се установява от заключението по изготвената аудио- техническа
експертиза.
Обект на престъплението по чл. 130 от НК е телесната неприкосновеност, телесна
цялост и нормалното функциониране на човешкия организъм. Престъплението по чл. 130,
ал. 2 от НК се характеризира с висока обществена опасност с оглед негативното му
въздействие върху анатомичната цялост и физиологичните функции на организма.
От събраните и цитирани доказателства по безспорен начин се доказва също, че
подс.П.Ч. е отправила обидните думи към С. Е. М.- ******, **** и ******. Свидетелските
показания на М. М., Ф. Ч. и Е. Ч. са еднопосочни и последователни, което се потвърждава и
от заключението на аудио- техническата експертиза, както и показанията на двамата
служители на РУМВР-Хасково, което е станало в присъствието на самата пострадала, както
и на публично место, на улица в гр.Х. пред общо осем души, поради което съдът правилно е
5
квалифицирал обидата по чл.148, ал.1,т.1 от НК. съдът кредитира показанията на бащата на
подсъдимата П.Ч., който е чул дъщеря му да изрича „***** не ******, ще съборите
оградата" на тъжителката в отговор на обидите, нанесени й от последната с думите „излез
ма, ***** *****, ******". Това обстоятелство се доказва по делото и от обясненията на
двете подсъдими. В тази си част показанията и обясненията са логични и житейски
оправдани именно поради настъпилата вражда заради оградата, заради която вече са имали
подобни конфликти, което не се отрича от страните.
Поради това правилно РС е приел, че и частната тъжителка С. Е. М.. е извършила
престъплението по чл.148, ал.1,т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК, тъй като на същата дата и място
посочени в тъжбата нанесла публична обида на подс.П.Ч., от гр. Х., като в нейно
присъствие казала нещо унизително за честта и достойнството й - нарекла я ****** ******,
*******.
След като е установил, че са налице основания за приложението на института на
реторсията, независимо кой е инициирал образуването на наказателното дело от частен
характер, съдът правилно и законосъобразно е приложил относимата материална норма, в
случая тази по чл. 148, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 2 от НК. Както е застъпено в
Решение на ВС № 255/17.06.1992г. по н.д. № 144/92г./ цитирано и в решението на
първоинсанционния съд/, в основата на реторсията е идеята, че страните са изравнили
позициите си – на обидата се е отвърнало с обида, чрез причинената взаимност. А тези
факти са установени. Няма спор, че в българския език съдържанието на изразите „******,
*******“ са обидни и накърняващи достойнството на личността, защото се свързват с
принизяване личностните качества. В резултат на отправената й обида подсъдимата П.Ч., на
свой ред отправя нецензурни думи по отношение на частната тъжителка. Безспорно е, че
квалификацията и на двете деяние е по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, същите са
от един и същи вид, имат идентични обективни и субективни признаци, за всяко от тези две
деяния се предвижда едно и също наказание. Те, в рамките на тази квалификация, са
еднакви по степен. В този смисъл районният съд законосъобразно е освободил от
наказателна отговорност на това основание подсъдимата П.Ч., съгласно разпоредбите на чл.
148, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 2 от НК. Както е посочено в горецитираното решение на ВС на РБ
законът изисква само обидения да е отвърнал веднага с обида, като е без значение каква е
поредността на нанасяне на обидите. Факт е, че конституиралият се като частен тъжител
пострадал е извършил същото деяние, което е могло да предизвика предявяване на
обвинение от частен характер против него. Обстоятелството, че подсъдимата не е
упражнила своето право да инициира образуване на наказателно производство против
тъжителката, не обезсмисля разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от НК, защото тогава, следвайки
застъпеното от районния съд становище излиза, че правомощието на съда да не наложи
наказание ще бъде обусловено от волята на първия по време обиден да подаде тъжба.
Законодателят, допускайки реторсия само в четири случая, е уредил възможността съдът,
след като установи две виновно извършени общественоопасни деяния, непосредствено
осъществени едно след друго, да освободи дееца от наказание.
Въз основа на изложената фактическа обстановка по-горе настоящата инстанция
споделя изводите на РС, че подсъдимата В.Ч. също е осъществирла от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 ,във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, което
6
се извежда от изложения анализ на гласните и писмени доказателства.
Подсъдимата В.Ч. се е намесила, за да защити отчасти дъщеря си, като е нападнала
С.Е. М. с обидни думи-******, ***** и *****. Еднопосочни са показанията на свидетелите
М. М., Ф. Ч. и Е. Ч., подкрепени от тези на двамата служители на РУМВР-Хасково и
разпечатката разговора на тел. 112. Това безспорно е станало в присъствието на самата
пострадала, както и на публично место, което определя наличието на квалифициращите
признаци на обидата, визирани в чл.148, ал.1,т. 1 от НК. Косвено се подкрепя този извод и
от показанията на св. М. Ч., според когото подс.В.Ч. се е намесила и е казала на
.,тъжителката какво се правиш на толкова честна, като преди години идваше с един друг
хванати за ръка".
При определяне на наказанието на подсъдимите за престъпленията по чл. 130, ал.2
НК за П.Ч. и по чл. чл.148, ал.3, вр.алЛ.т.1, вр.чл.146, ал.2, вр.ал.1 НК за подсъдимата В.Ч.,
районният съд правилно е анализирал всички относими смекчаващи и липсата на
отегчаващи вината обстоятелства по отношение на извършените престъпления,
обществената опасност, на деянието и на дееца, факта, че подсъдимите са неосъждани,
липсата на значителни вредни последици, както и на отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което наложил наказание в неговия минимум, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в санкцията на чл. 78а НК, като правилно е
преценил, че са налице законовите предпоставки за приложението на тази нормативна
разпоредба за подс. В.Ч. и наказание „ глоба „ в размер на 200лв за подс. П.Ч.. РС се е
съобразил със забраната на чл.78а, ал.7 от НК, поради което за подсъдимата П.Ч. не е
приложил разпоредбата на чл. 78а НК.
Така наложените на подсъдимите наказания са годни за постигане на целите на
личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК и според настоящия съдебен
състав.
От субективна страна престъпленията са били извършени при условията на пряк
умисъл, както правилно е посочил районният съд.
Въззивната инстанция не намери основания за изменение на присъдата в гражданско-
осъдителната й част. Присъдените суми от РС-Хасково в размер на по 300лв. за нанесените
обиди от страна на двете подсъдими, както и сумата от 100лв. за причинената на С.М. лека
телесна повреда представлява справедливо обезщетение за така претърпените
неимуществени вреди, поради което не следва да бъде коригирана присъдата и в тази част.
С оглед на така изложените съображения обжалваната присъда следва да се
потвърди, а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение.
Като последица следва да бъдат осъдени въззивните жалбоподателки да заплатят по
равно на С. Е. М.. по 300лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред
въззивната инстанция.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, съдът
РЕШИ:
7
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Присъда № 260007/ 19.02.2021г., постановена от Районен
съд – Хасково по НЧХД № 1326/2019 г.
Осъжда П. М. Ч. и В. П. Ч. да заплатят на С. Е. М.. по 300лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8