Р
Е Ш Е
Н И Е №291
гр.Кюстендил, 24.11.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет
и седми октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: М.С.,
след като разгледа докладваното от
съдия Веселина Джонева гр.д.№262/2016г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на
Г.Р.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.К.С., същият и
като съдебен адреса***, срещу К.А.Д. с ЕГН **********, Х.А.Д. с ЕГН **********,
А.К.Д. с ЕГН ********** и И.К.Д. с ЕГН **********, всички с адрес: ***, „***“ №**.
Предявен e иск с правно основание чл.48 във вр. с
чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) за осъждане на ответниците Д.
солидарно да заплатят на ищеца Г.С. сумата от *** лева, представляваща обезщетение за
претърпени от С. неимуществени вреди, причинени му на ***г. в с.***, в двора на хотелски
комплекс „***“, в следствие на нанесен побой от К.Д. и Х.Д. – последният
непълнолетен към датата на деянието и живеещ при своите родители А. и И. Д.,
изразяващи се (вредите) в претърпени болки и страдания, постоянна слепота на
лявото око, синини, охлузвания, чувство на страх и неудобство, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането – ***г., до окончателното изплащане.
Ищецът основава претенцията си на
следните твърдения: 1/ на ***г.
в двора на хотелски комплекс „***“ в с.*** общ.Кюстендил, около 03.30.часа, К.Д.
и Х.Д. нанесли побой на Г.С., в следствие на който му причинили травматично
увреждане, довело до пълна загуба на зрението на лявото око, без възможност за
възстановяване, както и множество синини и охлузвания по тялото; 2/ по НОХД
№280/2016г. по описа на КРС било одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство, според което К. и Х. Д. били признати за виновни в
извършването на престъпление, в съучастие, като съизвършители, с правна
квалификация на деянията, съответно – чл.128 ал.2 пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.20 ал.2 от НК относно К.Д., и чл.128 128 ал.2 пр.2във вр. с чл.20 ал.2 във
вр. с чл.31 ал. и чл.63 ал.1 т.3 от НК по отношение на Х.Д., доколкото същият
към датата на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е разбирал
свойството и значението на извършеното от него, като на двамата са били
наложени съответни наказания; 3/ А. и И. Д. са родители на двамата извършители
и в частност – на непълнолетния такъв, при които към датата на деянието
последният е живял (относно последния факт вж.твърденията, съдържащи се в
уточняваща молба, подадена от ищеца и намираща се на л.15 от делото); 4/ Г.С. е
претърпял неимуществени вреди от извършеното от първите двама ответници деяние,
изразяващи се в болки и страдания, страх, неудобства, пълна и необратима загуба
на зрението на лявото око, квалифицирана от наказателния съд като тежка телесна
повреда, и множество охлузвания и синини; 5/ причинителите на вредите и
родителите на непълнолетния извършител дължат солидарно обезщетение; 6/
паричният еквивалент на дължимата обезвреда е общо *** лева, от които, според ищеца *** – обезщетение за причинената тежка
телесна повреда и ***
лева – обезщетение за претърпените болки и страдания, в резултат на
охлузванията и синините, причинени при побоя; 7/ налице е изпадане в забава,
считано от датата на деянието. Исковата претенция се поддържа, с твърдения за
нейната доказаност и се моли цялостното й уважаване, както и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците,
чрез пълномощника им в лицето на адв.Д.Д. ***, са подали отговор на исковата
молба. В отговора, от една страна се възразява срещу допустимостта на иска,
насочен срещу ответниците А. и И. Д., с довод, че същите не са били участници в
описвания от ищеца инцидент (който довод в определението за насрочване съдът е
посочил, че ще разгледа като такъв по същество). От друга страна се оспорва
основателността на исковата претенция, като макар А. и И. Д. да не спорят, че
са родители на първите двама ответници, поддържат, че нито са знаели, нито са
могли да знаят за инцидента и да го предотвратят. В представената от
ответниците писмена защита, същите поддържат чрез пълномощника си, че доколкото
никъде в исковата молба не се е твърдяло, че непълнолетният ответник е живял
при родителите си, те не са се защитавали по този факт и не са сочили доказателства
за опровергаването му, при все, че в действителност към датата на инцидента К.
и Х. Д. са живели при своите баба и дядо, а майка им е работила в Германия.
Възразява се и да са налице доказателства, че родителите са проявили виновно
поведение, изразяващо се в неупражняването на надзор и неизпълнение на
родителските им задължения за възпитание на децата. Претендира се искът срещу
родителите да се отхвърли изцяло; да не се уважава претенцията за обезщетяване
на вреди, представляващи лека телесна повреда, за чието настъпване и причинител
няма доказателства по делото, както и – отхвърляне, а евентуално – частично
уважаване за сума, не по-висока от *** лева, на иска за обезщетяване на вредите, настъпили в
резултат на престъплението, за което първите двама ответници са били признати
за виновни. В отговора на исковата молба е застъпена също и теза, че ищецът с
поведението си е предизвикал конфликта, при който е настъпило увреждане на
здравето му, като е поставил извършителите в положение на неизбежна отбрана.
Претендира се присъждане на направените в хода на делото разноски.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се
запозна доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, и след като
прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2
от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото
удостоверение от 10.06.2016г., издадено от Група „БДС“ при ОД на МВР
–Кюстендил, от 22.11.2001г. адресната регистрация за постоянен и настоящ адрес
на лицата А.К.Д. и И.К.Д. ***.
Не е спорно, че горните две лица –
двама от ответниците по делото – са родители на останалите – К.А.Д. и Х.А.Д..
По НОХД №280 по описа за 2016г. на Районен съд-Кюстендил е било одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство, според което
подсъдимият К.А.Д., роден на ***г***, с ЕГН ********** се признава за виновен в
това, че на ***г., към 03.30 часа, в с.***, обл.Кюстендил, в двора на хотелски
комплекс „***”, в съучастие като съизвършител с непълнолетния Х.А.Д., който
макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното от него
деяние и е могъл да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удари с ръка и
крак е причинил тежка телесна повреда на Г.Р.С. ***, изразяваща се в постоянна
слепота с лявото око, вследствие травматично увреждане, довело до пълна загуба
на зрението на лявото око, без възможност за самостоятелно или чрез лечение
възстановяване – престъпление по чл.128, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.20, ал. 2 НК, поради което и при
условията на чл.55, ал.1,т.1 НК подсъдимият се е съгласил да изтърпи наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. Със същото
споразумение, одобрено от съда, подсъдимият Х.А.Д., роден на ***г***, с ЕГН **********
се признава за виновен в това, че на ****г., към 03.30 часа, в с.***,
обл.Кюстендил, в двора на хотелски комплекс „***”, в съучастие като
съизвършител с К.Д., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението
на извършеното от него деяние и е могъл да ръководи постъпките си, чрез
нанасяне на удари с ръка и крак е причинил тежка телесна повреда на Г.Р.С. ***,
изразяваща се в постоянна слепота с лявото око, вследствие травматично
увреждане, довело до пълна загуба на зрението на лявото око, без възможност за
самостоятелно или чрез лечение възстановяване – престъпление по чл.128, ал.2,
пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал. 2 във вр. с чл.31, ал.2 и чл.63, ал.1,
т.3 НК, поради което и при условията на
чл.54 НК подсъдимият се е съгласил да изтърпи наказание „лишаване от свобода”
за срок от 3 месеца, изпълнението на
което на основание чл.69, ал.1 НК е било отложено за изпитателен срок от 1 година. Съдът е обявил на страните, че
одобреното споразумение има последиците на влязла в законна сила присъда.
От материалите, съдържащи се в
досъдебното производство, проведено при разследване на горното престъпление –
ДП №81/2013г. по описа на РУ „Полиция“, е видно, че адресът, който Х.Д. е сочил
и този, на който е бил уведомяван е адресът на неговите родители - с.***,
общ.Кюстендил, „***“ №***.
От показанията на свидетелката В.С.,
съпруга на ищеца, се установява, че на ****г. след служебен банкет Г.С. се
прибрал в дома си и заявил, че вече е сляп с едното око. Съпругата му видяла
голям лилав оток в областта на едното око и приканила ищеца да потърсят спешна
помощ, но той заявил, че вече е посетил Спешния център и й обяснил, че заради
негов колега на име Б. няколко човека го нападнали и му нанесли побой. На
следващия ден С. потърсил помощ от специалист, който го насочил към болнично
заведение и му изписал инжекции. Ищецът решил да направи консултация и в
гр.София, където, видно и от намиращата се по делото епикриза, постъпил веднага
на лечение в Клиниката по очни болести при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, откъдето
е изписан на ****г. Установено било, че нервът на лявото око е засегнат и макар
че С. не виждал с него, според свидетелката, същият се надявал на подобрение и
правил консултации с много лекари и специалисти в различни болници и клиники,
но те не дали резултат. С. твърди, че съпругът й е изживял случилото се много
тежко. Чувствал се като половин човек, искал да сложи край на живота си, все
още бълнува на сън и е стресиран. Същевременно не се чувствал добре и физически
– около година след инцидента изпитвал болки в пострадалото око. С. свикнал
трудно с това, че не вижда, особено когато обекта се намира от лявата му
страна, трудно се ориентирал. След случая ищецът не шофира, освен в рамките на
града, а когато му се налага – моли някой познат. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Л.А., който, както и В.С., твърди, че след случилото
се ищецът е станал друг човек – затворен, невесел; избягва сбирки и тържества с
приятели и колеги.
Видно от представените с исковата
молба болнични листове за времето от ****г. до ***г. С. е ползвал отпуск за
временна неработоспособност. С Експертно решение /ЕР/ №0421/13.03.2013г.на ТЕЛК
за очни заболявания при V
МБАЛ-София са признати пожизнено 52 % трайно намаляване на работоспособността,
с водеща диагноза “Контузия на очната ябълка и околоочната област“, с общо
заболяване „Ст.пост.контузионем булби син.Атрофио травматика нерви“.
Прието е заключение с
вх.№7680/19.10.2016г. на в.л.д-р В.Н. по назначена съдебно-медицинска
експертиза. В същото се прави извод, че при инцидента на ***г. ищецът е получил
травматично увреждане – контузия на ляво око, изразяваща се в масивен хематом и
оток на клепачите и меките тъкани около тях; рана, кръвоизлив и оток на
конюнктивата; оток и хеморагии на папилата и макулата; контузия и оток на очния
нерв с последваща атрофия на нерва и пълна загуба на зрението на окото. Според
експерта, увреждането е довело до пълна слепота на лявото око без възможност за
самостоятелно или чрез лечение възстановяване и в този смисъл е причинило на
ищеца постоянна слепота с лявото око, т.е. загубата на зрение е за цял живот,
без вероятност за възстановяването му. Аргументиран в извод, че в резултат на
увреждането в острия период след травмата пострадалия е търпял болки и
страдания – по-интензивни в началото и постепенно затихващи за период до около
2-3 седмици, като към настоящия момент такива не са налице. В експертизата е
посочено, че данни за други травматични увреждания в изследваните документи
няма, но ако се установи на ищеца да са били нанасяни удари с ръце и крака в
други области на тялото, то би могло да се приеме, че при същите са му били
причинени синини и охлузвания, довели до болки и страдания за вече посочения
времеви период.
Според свидетелката С., след побоя
ищецът е имал по гърдите и гърба си синини.
Релевантите за спора обстоятелства са
установени по несъмнен начин, а преценката им налага следните правни изводи:
Ищецът цели да ангажира имуществената
отговорност на ответниците, основана на института на непозволеното увреждане,
като е насочил претенциите си, както към преките причинители на твърдените
вреди – ответниците К. и Х. Д., които биха могли да носи отговорност по
правилата на чл.45 от ЗЗД, така и към родителите на непълнолетния към момента
на извършване на деянието Х.Д., които съгласно чл.48 от ЗЗД, биха могли да
отговарят за вредите, причинени от тяхното ненавършило пълнолетие дете.
Отговорността по тази разпоредба е лична
и виновна отговорност, произтичаща от неизпълнение на задълженията на родителя
да възпитава и упражнява надзор върху действията на детето.
Съдебната практика позволява да се
търси солидарната отговорност на всички задължени лица, с предявяването на иск,
съответен на процесния.
Преди да се навлезе в анализ на това
дали, кой и в какъв обем следва да носи отговорност за причинените на ищеца
вреди, съдът намира за нужно да отбележи, че обстоятелството, че за част от
твърдените увреждания, а именно тези, съпътстващи тежката телесна повреда –
синини и охлузвания, не е било повдигнато обвинение на К. и Х. Д. и за тях не е
била ангажирана тяхната наказателна отговорност, е ирелевантно за настоящия
спор, при който на общо основание може да се доказва причиняването и на други
вреди, различни от тези, за които има влязла в сила присъда.
Съдът счита за потребно още да обсъди
и направеното в писмената защита на ответниците възражение, че в исковата молба
липсвало твърдение, че непълнолетният извършител е живял при своите родители
към датата на деянието, което ги е лишило от възможността да се защитават по
този факт. Поради първоначалната липса на въпросното твърдение, а и с оглед
други нередовности, с разпореждане от 06.06.2016г. съдът е оставил исковата
молба без движение. В уточняваща молба с вх.№4728/16.06.2016г. адв.К.С. изрично
е заявил и въпросния факт. Препис от допълнителната молба е бил връчен на
ответниците, ведно с преписа от исковата, по изричното разпореждане на съда от
23.06.2016г. Наред с посоченото, обстоятелството, че подобен факт се твърди от
ищеца е намерило отражение и в проекта за доклад, направен от съда (т.1; под.т.3/)
и съобщен на страните по делото, включително и на ответниците, които ако са
считали, че въпросното твърдение не е било надлежно въведено в производство са
могли да възразят в съдебното заседание, за което са били редовно призовани. В
този смисъл, съдът не счита, че правата на ответниците са били накърнени.
По основанието на иска:
За да бъде налице непозволено
увреждане в хипотезата на чл.45 от ЗЗД, кумулативно следва да са изпълнени
предпоставките: 1.да има деяние (действие или бездействие); 2. деянието да е
противоправно; 3.да е налице вреда; 4.да е налице причинна връзка между
деянието и вредата; 5.деянието да е извършено виновно.
Основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага доказване в съдебното производство наличието на тези
предпоставки, съотнесени към конкретно твърдяната фактическа обстановка.
Тежестта на доказване е на твърдящата страна, в съгласие с правилото на чл.154
ал.1 от ГПК. В случая, това е ищцовата страна. Изключението е едно: според ал.2
на чл.45 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
В разглеждания казус, съдът намира, че
се доказа наличието на всички предпоставки за ангажиране имуществената
отговорност на ответниците К. и Х. Д. за причинени от тях на ищеца вреди, в
следствие на деликт. Съгласно чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от
ноколцина, те отговарят солидарно.
Според нормата на чл.300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С одобрено споразумение за
прекратяване на наказателното производство, което, съгласно чл.383 ал.1 от НПК
има последиците на влязла в сила присъда, по НОХД №280/2016г. по описа на
РС-Кюстендил, К. и Х. Д. са били признати
за виновни в това, че на ***г., към 03.30 часа, в с.***, обл.Кюстендил,
в двора на хотелски комплекс „***”, в съучастие като съизвършители, като Х.А.Д.,
макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното от него
деяние и е могъл да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удари с ръце и
крака са причинили тежка телесна повреда на Г.Р.С. ***, изразяваща се в постоянна
слепота с лявото око, вследствие травматично увреждане, довело до пълна загуба
на зрението на лявото око, без възможност за самостоятелно или чрез лечение
възстановяване.
Така постановената присъда, на
основание горепосочената норма, е задължителна за гражданския съд, поради което
съдът е длъжен да приеме, че на посочените в присъдата време и място Д. са
причинили на С. описаното увреждане; деянието им е противоправно и е извършено
виновно. Недопустимо е да се слушат в настоящото производството възражения,
изключващи противоправността на деянието или виновността на дееца и в този
смисъл възражението на ответниците за наличие на хипотеза на неизбежна отбрана
не следва да се обсъжда. Само за пълнота може да се посочи, че по делото не се установиха
факти, от които да бъде направен извод в твърдяната посока– че Д. са действали
в ситуация на неизбежна отбрана.
В контекста на изложеното, настоящият
съд, съгласно горепосочената норма, приема за доказано извършването от страна
на посочените двама ответници на противоправно виновно деяние.
Вън от деянието, за което има влязла в
сила присъда, съдът счита, че не се доказа К. и Х. Д. да са причинили на ищеца
и други съпътстващи увреждания, като синини и охлузвания. За наличието на
последните по тялото на С. твърди само свидетелката В.С., негова съпруга, но
това обстоятелство дори да се приеме за вярно, не дава отговор на въпроса какъв
е бил механизмът на причиняване на уврежданията и дали същите се намират в
причинна връзка с поведението именно на двамата ответници.
Категорично се установи наличието на
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, които се изразяват, както в
претърпените болки и страдания – за период от около 2-3 седмици, и в
настъпилата постоянна слепота на лявото око, така и съпътстващите ги след
инцидента чувство на страх и неудобство.
Безсъмнено установена е причинната
връзка между противоправното деяние на Д. и търпените от ищеца вреди.
Що се отнася до отговорността на
родителите, може да се отбележи следното:
Фактическият състав по чл.48 от ЗЗД
предполага кумулативното установяване на следните предпоставки: 1) ответниците А.
и И. Д. да са родители на непълнолетния извършител; 2) непълнолетното дете да е
живяло при родителите си; 3) детето да е извършило противоправно деяние; 4)
ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди; 5) да е налице
причинно-следствена връзка между деянието на непълнолетния и настъпилите вреди
и 6) да е налице виновно поведение у родителите, изразяващо се в неупражняване
на надзор и неизпълнение на родителските задължения за възпитание на
детето.
Съгласно съдебната практика,
отговорността на родителя би могла да се ангажира и при случаи на несъвместно
живеене с детето, но само ако увреждането е било резултат на умишлено деяние,
непристойно поведение или хулиганска проява, сочеща на лошо възпитание от
страна на родителите при полагането на родителските грижи за изграждането на
детето като личност. И в тези случаи обаче, както и в общата хипотеза,
родителят не отговаря, ако не е бил в състояние да предотврати настъпването на
вредите. Последното следва да се докаже от родителя, чиято отговорност се цели
да бъде ангажирана, а всички останали предпоставки /изложените по-горе/
подлежат на доказване от претендиращата обезщетението страна – ищцовата.
По делото няма спор, че А. и И. Д. са
родители на непълнолетния към момента на извършване на деянието Х.Д.. Установи
се, че непълнолетният, както и понастоящем, така и към ***г. е живял на адреса,
представляващ постоянен и настоящ такъв на двамата родители от 22.11.2001г.
насетне. Тези изводи произтичат от материалите, съдържащи се в досъдебното
производство и от приетото по делото удостоверение за адресна регистрация на
родителите (вж.л.16 от делото). По отношение на възраженията на ответниците,
направени едва в писмената защита, че към датата на инцидента непълнолетният е
живял при своите баба и дядо, не бе проведено нужното насрещно доказване.
Също установен по делото факт е този,
че непълнолетният е извършил противоправно деяние, с което е причинил
неимуществени вреди на ищеца.
Съдът счита, че за наказуемото
поведение на Х.Д. отговорност следва да носят и двамата му родители, при които
същият е живял и които са били длъжни да упражняват надзор над сина си и да го
възпитават по начин, недопускащ извършване на подобни прояви. Освен това,
родителите не е следвало да позволяват непълнолетният да се намира в нощно
заведение в 03.30 часа, без сами да го придружават или без да осигурят
пълнолетен придружител, който да осъществява пълноценен контрол върху
действията му, тъй като очевидно присъствието на пълнолетния му брат не е му е
действало възпиращо. В този смисъл, не може да се приеме, че родителите не са
могли да предотвратят настъпването на вредите – при добросъвестно и отговорно
упражняване на родителските права и задължения, разглежданият противоправен
резултат не би следвало да настъпи.
В обобщение може да се посочи, че
отговорността за причинените на Г.С. вреди следва да се понесе солидарно от
преките причинители К. и Х. Д., както и от родителите на последния – А. и И. Д..
По размера на иска:
За определяне размера на дължимата
обезвреда за причинените на ищеца неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
заложеният в нея принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се извежда
от конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването на увреждането,
причинените болки и страдания, продължителност и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост
включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от
значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и
страдания/. Според задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС №
4/1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Настоящият състав, като взе предвид
естеството на причинените, вследствие на нанесената телесна повред,
неимуществени вреди на ищеца – болки в областта на окото за около 3 седмици,
последващ дискомфорт, чувство за дезориетнация, страх, безперспективност, трайна
и необратима слепота с лявото око, както и като отчете конкретните
обстоятелства на причиняване на увреждането, по свое вътрешно убеждение счита,
че справедлив еквивалент на претърпените болки и страдания би била сумата от ***
лева. Същата ще бъде достатъчна да възмезди ищеца за претърпените от него
вреди.
Искът ще бъде уважен частично за
горната сума, върху която се дължи заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането – ****г., до окончателното изплащане, каквото е
предписанието на чл.84 ал.3 от ЗЗД.
За разликата над тази сума до
претендираните **** лева и за иска за обезщетяване на болки и страдания,
изразяващи се в причинени синини и охлузвания, искът ще бъде отхвърлен.
Ищецът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на *** лева. Предвид частичното уважаване на
иска, ответниците в хипотезата на чл.78 ал.1 от ГПК следва да му заплатят
сумата от *** лева.
Видно от намиращия се на л.28 от
делото договор за правна защита и съдействие ответниците са се задължили да
заплатят на пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на *** лева по
банков път, но по делото няма доказателства за извършване на плащането, поради
което разноски не им се следват.
Ищецът е бил освободен от заплащане на
държавни такси и разноски за вещо лице, съгласно чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. На
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на ОС-Кюстендил сторените от бюджета на съда разноски за вещо лице в
размер на *** лева и държавна такса в
размер на *** лева, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по реда на ГПК – 4% върху цената на исковете.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА К.А.Д. с ЕГН **********, Х.А.Д. с ЕГН
**********, А.К.Д. с ЕГН ********** и И.К.Д. с ЕГН **********, всички с адрес: ***,
„***“ №**, да заплатят солидарно на Г.Р.С. с ЕГН **********, с адрес: ***,
следните суми: *** лева (*** лева),
представляваща обезщетение за претърпени от С. неимуществени вреди, причинени
му на ****г. в с.***, в двора на хотелски комплекс „***“, в следствие на
нанесен побой от К.Д. и Х.Д. – последният непълнолетен към датата на деянието и
живеещ при своите родители А. и И. Д., изразяващи се (вредите) в претърпени
болки и страдания, постоянна слепота на лявото око, чувство на страх и
неудобство, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането – ****г., до окончателното
изплащане, както и **** лева (****
лева и *** стотинки), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, като иска за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за разликата над *** лева до претендираните *** лева и за
обезщетяване на вреди, изразяващи се в причиняване на синини и охлузвания, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА К.А.Д. с ЕГН **********, Х.А.Д. с ЕГН
**********, А.К.Д. с ЕГН ********** и И.К.Д. с ЕГН **********, всички с адрес: ***,
„***“ №*** да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд-Кюстендил, следните суми: *** лева (**** лева), представляваща направени разноски за вещо
лице и *** лева (**** лева),
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София с въззивна жалба в 2-седмичен срок от датата на връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: