Р Е Ш Е Н И Е

 

№  5071/15.12.2015г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание на 04.12.2015г., в състав:

                    

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. КРЪСТЕВА

 

при секретаря А.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11099 по описа за 2015 год. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на В.В.К. ЕГН **********, с посочен адрес: *** срещу Д.Т.Р. ЕГН **********, с постоянен адрес:***, и адрес по местоживеене:*** дол, с правно основание чл.127, ал.2 от СК, за определяне местоживеенето на детето В.В.В., роден на ***г., по местоживеене ***; за предоставяне на бащата упражняването на родителските права върху детето В.В.В., роден на ***г., като на ответницата бъде определен следния режим на личен контакт с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск;  за осъждане на ответницата да заплаща в полза на детето В.В.В., роден на ***г., чрез мен като негов баща и законен представител месечна издръжка в размер на 80 (осемдесет) лева, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължат, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от завеждането на иска, до настъпване на основания за изменение и прекратяване на същата. 

Отправя се с исковата молба и искане за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар.

Ищецът обосновава исковата си претенция с обстоятелството, че  детето е родено от съвместното им съжителство с ответницата,  като  на 07.05.2015г. ответницата, под предтекст, че отива на гости на родителите си, заедно с детето напуснала ищеца  и избягала. Впоследствие ищецът установил, че ответницата е взела всички документи на детето - акт за раждане, медицинските му документи, както и документи за къщата и свидетелство за професионална квалификация на ищеца. Всякакви опити от страна на ищеца да види детето се оказали неуспешни. Ответницата, според наведените от ищеца твърдения криела детето, не дава информация за състоянието му, дори заплашвала, че ще замине с детето извън страната и ищеца никога няма да го види. 

С горното се обосновава правния интерес от предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника  е постъпил отговор, с който се заявява оспорване на заявените от ищеца твърдения в исковата молба. Излага се с отговора, че съвместното съжителство на страните е било съпроводено от множество скандали  от страна на ищеца, а впоследствие и от обидно отношение от страна на семейството му спрямо ответницата.  Твърди се отт ответницата, че е напуснала семейното жилище след упражнено от страна на ищеца спрямо нея физическо насилие. Установила се заедно с детето при своите родители в с.Бояна, общ.Вълчи дол, като съобщила това на ищеца.  Настоява се от ответницата, че е по-пригодна да отглежда и възпитава детето В., поради което същата предявява с отговора насрещни искови претенции за определяне местоживеенето на детето при нея, като негова майка, в жилището на родителите й; за предоставяне на нея за упражняване родителските права по отношение на детето; за осъждане на В.В.К. да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 150лв., считано от датата на фактическата раздяла на страните – 07.05.2015г., с падеж  01-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за забава, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Настоява се от ответницата за отхвърляне на исковата претенция и за уважаване на предявените насрещни искове.

В.В.К. на 02.11.2015г. е депозирал отговор на насрещните искове, заявени от Д.Т.Р., с който настоява за тяхната неоснователност, като сочи, че изложените от същата твърдения за нанасян и физически тормоз и обиди, за предизвикване на скандали, са неверни и недоказани.

На основание чл.211, ал.1 от ГПК съдът е приел за разглеждане в настоящото производство заявените насрещни искови претенции от Д.Т.Р..

В с.з., ищецът, редовно призован не се явява лично, не изпраща представител и не излага нито устно, нито писмено поддържане на предявените искове.

В с.з. ответникът чрез процесуален представител настоява за уважаване на предявените от него насрещни искови претенции, по начина, по който са заявени с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК.

Контролиращата страна Дирекция “СП” - гр.Вълчи дол, изразява становище в изготвен и представен по делото социален доклад.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна  страна следното:

Видно от представен заверен препис от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0360 от 25.02.2015г., страните по делото са родители на детето В.В.В. ЕГН **********.

Представено удостоверение, издадено от д-р Силвия Наумова към ДСП – Варна на 13.10.2015г. установява, че Д.Т.Р. е на социално подпомагане по реда на чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 от Закона за семейни помощи на деца и за периода от 01.04.2015г. до 30.09.2015г. е получила помощи в размер на 810лв. за първо дете.

Изготвен по делото социален доклад от Дирекция “СП” - гр.Вълчи дол, представен на съда на 25.11.2015г.  удостоверява, че от 06.05.2015г. Д.Т.Р. се е преместила да живее при родителите си в с.Бояна, общ.Вълчи дол, в жилище собственост на родителите й, представляващо къща на два етажа, в която  има обособена стая на етажа, оборудвана с всичко необходимо за едно бебе. Установено е било от социалното проучване, че за детето се полагат адекватни грижи в жилището, при добри социално-битови условия, отговарящи за отглеждане на дете в тази възраст. Детската стая е обзаведена с кошара, кош, паяк, люлка застопорена на тавана в стаята и шкаф за лични вещи на детето. Закупени са дрешки и акцесоари, според възрастта, хигиенни принадлежности и бебешка козметика. Детето е с избран личен лекар от общ.Вълчи дол – д-р Луканова, няма данни за физически или психически увреждания. Детето е с установен режим на хранене с кърма и на отглеждане. Установено е, че детето при вида на майка си се смее, гука и се радва. Установено е, че бащата е прекъснал връзката си с детето и не го е търсил, както и не е установил връзка с майката, въпреки че е осведомяван за състоянието и развитието на детето.

      СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, прави следните правни изводи:

Между страните не се спори,че същите живеят разделени. Не се спори и по отношение обстоятелството, че детето живее с неговата майка  от м.май 2015г.

Задължение  на двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае, същевременно да отговорят на  потребностите му от контакти, както с бащата, така и с майката.   При доказана раздяла между родителите релевантни за решаване въпроса за упражняването на родителските права са както родителските и възпитателски качества, които притежават родителите, а също и конкретните им възможности за осигуряване на благоприятна среда за отглеждане на детето. 

От събраните по делото доказателства се установи, че от м.май 2015г. майката на детето сама полага ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието му, като посредством социално проучване е установено, че майката е създала много добри социално-битови условия за отглеждане на детето и за задоволяване на всички негови базови потребности в дома на своите родители. Майката получава помощ и подкрепа от разширеното семейство във всяко отношение, загрижена е за детето и притежава необходимия родителски капацитет, знания и умения да се грижи за детето.

Детето е на 10мес.възраст, при което е безусловно необходимо е да е в контакт с майката,  като майчините грижи и ласки особено като се има предвид, че детето е в кърмаческа възраст са изключително нужни на първо място за физическото му развитие. 

При решаване на въпросите свързани с местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него, издръжката, съдът следва да изхожда  преди всичко от интересите на детето, принцип залегнал в чл.3,т.3 ЗЗДт и в редица разпоредби на СК – чл.59, ал.1 СК, чл.123, ал.1 СК , чл.129, ал.1 СК , чл.130 , ал.1 СК и пр.

Както посочва социалния доклад, майката като родител разполага с материални условия за отглеждане на детето.  При нея детето се отглежда в самостоятелна стая с необходимите социално-битови условия. Детето е все още в кърмаческа възраст. В този аспект съдът намира, че детето следва да живее със своята майка, като на нея да бъдат предоставени родителските права, с оглед и събраните данни, че обгрижва добре детето, с необходимата грижа, която се явява достатъчна за неговото нормално психично здраве и емоционално благополучие.

На бащата следва да се определи режим на лични отношения с оглед необходимостта от поддържане на пълноценна емоционална връзка между тях, който да предвижда да вижда и взема детето до навършване от същото на 3-годишна възраст, както следва: два пъти в месеца – всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00ч. до 16,00ч., без преспиване, в присъствието на майката или на друг близък член от нейното семейство; а след навършване на 3-годишна възраст от детето, както следва:  всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато майката на детето не ползва редовен платен годишен отпуск.

Съдът намира, че така определените контакти между детето и неговия баща създават възможност детето да израсте не само под грижите и обичта на майката, но и при подкрепата и бащината обич на бащата, след раздялата  на родителите. 

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно, като тази особеност на задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за обществено полезна дейност. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неприемлив начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката/в този смисъл т. 4 от ППВС № 5/1970 год./.  Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат –  чл. 142, ал. 1 СК. В случаите, в които ненавършилото пълнолетие дете има лични доходи, без значение техния източник, включително и когато детето получава парична помощ, въз основа на някой от специалните закони – ЗСП; ЗСПЗ и др., те се взимат предвид при решаването на въпроса дали и в каква степен ненавършилия пълнолетие се нуждае от издръжка /т. 2 от ППВС № 5/70./.

Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация – в този смисъл са указанията по т. 5 от ППВС № 5/1970 год. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне на размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той получава, неговата трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по–горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя, като се държи сметка и за указанията в ППВС № 5/70 год., изложени по–горе.

В случая детето е на 10месечна възраст, което обуславя извод, че потребностите му са от гледна точка на обичайните разходи за облекло, храна и пр. жизнено необходими нужди. Не са събрани доказателства детето да притежава други източници на издръжка.

Предвид безусловния характер на задължението за издръжка следва да се определи адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст. По отношение на детето не се установени специални, по-големи от обичайните нужди и съответно разходи. 

При липсата на данни за нетрудоспособност на страните по делото, съдът приема, че всяка от тях е в състояние да реализира доходи поне в размер на средната за страната работна заплата. Според възрастта на детето, съдът намира, че неговата средномесечна нужда от издръжка е в рамките на 220лв., като от тях бащата следва да осигурява сумата от 150лв., а участието на майката да е в размер на 70лв. По-малкото парично участие на майката е за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които тя полага. Издръжката следва да се присъди от датата на фактическата раздяла на страните, предвид и липсата на данни за заплащане на издръжка от посочената дата от страна на бащата. Издръжката следва да се присъди и с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.    

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение в частта за издръжката.

С оглед на изхода от делото и  заявеното искане от Д.Т.Р., обективирано в представения от нея насрещен иск,  съдът намира, че следва да й присъди сторените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер на 330,00лв., представляващи сбор от заплатена държавна такса/30лв./ и заплатено адв.възнаграждение/300лв./.

В.В.К., следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса за присъдената издръжка в размер на 216лева.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

         

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 от СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето В.В.В. ЕГН ********** на неговата майка Д.Т.Р. ЕГН **********.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127, ал.2 от СК детето В.В.В. ЕГН ********** ДА ЖИВЕЕ при своята майка  Д.Т.Р. ЕГН **********, на адрес: *** дол.

 

ОПРЕДЕЛЯ  РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата В.В.К. ЕГН **********   с детето   В.В.В. ЕГН **********, като му дава възможност да го взема при себе си и да го вижда,  както следва:  до навършване от детето на 3-годишна възраст, както следва: два пъти в месеца – всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00ч. до 16,00ч., без преспиване, в присъствието на майката или на друг близък член от нейното семейство; а след навършване на 3-годишна възраст от детето, както следва:  всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато майката на детето не ползва редовен платен годишен отпуск.

 

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 СК В.В.К. ЕГН **********, с посочен адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в полза на детето В.В.В. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител  Д.Т.Р. ЕГН **********, в размер на 150,00лв./сто и петдесет лева/, считано от 07.05.2015г., с падеж от първо до  пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА В.В.К. ЕГН **********, с посочен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса за присъдената издръжка  в размер на 216,00лв./двеста и шестнадесет лева/, на основание чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА В.В.К. ЕГН **********, с посочен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.Т.Р. ЕГН **********,  с адрес по местоживеене:*** дол, сумата от 330,00лв./триста и тридесет лева/, представляваща сбор от сторени по делото съдебно-деловодни разноски, както следва: за заплатена държавна такса/30лв./ и за заплатено адв.възнаграждение/300лв./.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

 

Детето В.В.В. ЕГН **********,   има право на въззивна жалба срещу решението, в съответствие с разпоредбата на  чл. 15, ал. 8 от ЗЗДт, като неговите права могат да се реализират чрез Дирекция “Социално подпомагане” гр.Варна, в двуседмичен срок датата на съобщаване на решението.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

            Районен съдия: