Решение по дело №57751/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16757
Дата: 12 септември 2024 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20231110157751
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 16757
гр. София, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110157751 по описа за 2023 година
С. В. К. е предявил срещу „ЮЛ осъдителен иск с правно основание чл. 49
във вр с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 5000 лв., частично от 20000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания, дискомфорт, притеснения, срам, лишения, раздразнение и
затвореност, вследствие от неправилно извършена процедура по лазерно
отстраняване на кръвоносни съдове в областта на лицето от 21.12.2022 г.,
причинило белег, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 21.12.2022г. посетила студио за лазерна
дерматология, находящо се на адрес г/административен адрес/, за лазерно
отстраняване на кръвоносни съдове в областта на лицето. Поддържа, че
вследствие неправилно извършване на процедурата от д-р Д.Б., ищцата е
получила рана на лицето, след зарастването на която се образувал белег. Сочи,
че белегът предизвиква и към настоящия момент психически болки и
страдания, притеснения, срам, лишения, раздразнение, затвореност, както в
ежедневното й общуване, така и в работата й. Моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по
чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Поддържа, че медицинската интервенция е извършена в съответствие с
1
всички добри медицински практики и процедури, като пълното изчезване на
съдовете се наблюдава след няколко седмици. Изключително важно е
областта, която е предмет на интервенцията, да бъде предпазвана, внимателно
обработвана с подходяща козметика и да не се допуска преждевременно
премахване на коричката, която се образува върху раната. Посочва, че д-р Б. е
дала препоръки за редовно използване на кремове и е посочила да се остави
коричката сама да падне. Според ответника ако има нещо останало видимо
след интервенцията, то е резултат от неправилно третиране на раната от
ищеца. Сочи, че „ЮЛ е една от водещите фирми в областта на дерматологията
и досега не е имало оплаквания срещу нея, в т.ч. и срещу д-р Б., която е
дългогодишен служител с опит. Оспорва размера на претендираното
обезщетение. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за наем и съвместна дейност от
01.10.2015 г., сключен между „ЮЛ и „Д-р Б. – ЮЛ, съгласно който страните
договарят да обединят усилията си за осъществяване на съвместна дейност, а
именно откриване и функциониране на лекарски кабинет по кожни болести
без венерология и извършване на други, позволени от закона дейности.
Съгласно чл. 1.2 договорът се сключвал за срок от три години и влизал в сила
от датата на подписването му. В чл. 2.2 е посочено, че „ЮЛ приемало да
участва в извършването на дейности по договора, като предоставяло за
съвместно ползване част от своята налична материална база, а именно
лекарски кабинети 3 и 4, ведно с наличното оборудване. Съгласно чл. 2.7 от
договора е предвидено „ЮЛ да организира процеса на извършването на
съвместна дейност и да осъществява цялостен контрол върху дейността.
Представен е и анекс № 1 от 01.10.2018 г. към договор за наем и
съвместна дейност от 01.10.2015 г., съгласно който е изменен чл. 1.2 от
договора, като същият се сключвал за срок от 10 години считано от 01.10.2018
г.
Съгласно представената справка за марка издадена от Патентно
ведомство се установява, че марка с наименование incanto лазерна естетика е
заявена от „ЮЛ.
Представено е извлечение от банкова сметка на ищцата за периода от
01.12.2022 г. до 31.12.2022 г.
По делото е представена и извадка от комуникация по вайбър.
По делото е разпитван свидетелят И. К., чийто показания настоящият
състав цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същата се явява сестра на
ищцата. Посочва, че на 21.12.2022 г. ищцата посетила студио „Инканто“ за
махане на капиляр в основата на носа, като след процедурата ищцата имала
сериозна червенина, вдлъбнатина, която сълзяла. Посочва, че ищцата
потърсила д-р Б. по „вайбър“, която я посъветвала да се маже с мехлем и
2
нямало да остане белег, защото раната била повърхностна, като около Коледа
на 2022 г. ищцата направила повторно посещение при д-р Б., като докторът я
уверил, че нямало да остане белег и да продължавало да се маже с крем, тъй
като щяло да отшуми. На 06.01.2023 г. ищцата направила ново посещение на
д-р Б., тъй като нямало подобрения, при което тя й казала, че щяло да остане
белег и предложила да го оправи с лазер, при което ищцата отказала. Твърди,
че след това се осъществили среща със собственика на „Инканто“ който се
казвал Стефан, на който присъствала и свидетелката Г., на която й казали, че
този белег нямало да се махне и че такива неща можели да се случат, за което
била тяхна грешка, че не са били предупредени, като им били предложени
първоначално 500 лв., а в последствие 1000 лв., които ищцата отказала.
Посочва, че ищцата навън ходила с очила с рефлекторни стъкла без диоптър,
за да прикрива белега, като по принцип не носи очила. Дори към настоящият
момент на ищцата й било трудно да се гримира, тъй като се виждала в
огледалото отблизо. Посочва, че след интервенцията се мазала с „Кело-кот“,
„Медерма“, „Цика-кер“ лепенки за белези, „Дерматикс“, не се излагала на
слънце, но белегът останал. Ищцата била суетен човек и след интервенцията
не излизаше, затворила в себе си и се почувствала изключително зле.
Свидетелката била завела ищцата на интервенцията, но не била влизала с нея,
но след това на следващите посещения била с нея.
Разпитван е свидетелят К.Л.-Щ., чийто показания настоящият състав цени
по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същата се явява братовчед на ищцата.
Посочва, че в края на 2022 г. ищцата била посетила студио за премахване на
капиляри с лазер. В резултат на процедурата на ищцата й бил останал траен
белег, който представлявал вдлъбнатина в основата на носа, като не можела
точно да определя колко е голям, като според свидетелката не бил много
голямо, но ищцата била много суетен човек. Ищцата избягвала да излиза не
само, защото слънцето е вредно, а и защото не искала да се среща с хора, като
носела слънчеви очила и очила на които незнаела диоптъра, за да прикрие
белега. Посочва, че когато се видели след манипулацията ищцата си слагала
слънцезащитен крем. Сега носила непрекъснато слънчеви очила.
Разпитвана е и свидетелката Г. Г., която посочва, че й било известно от
колеги в студиото, че имало претенция от пациентка, която се е оплакала, че
след манипулация е получила белег, като процедурата е извършена от д-р Б..
Посочва, че когато идвал пациент първо се обсъждало по какъв начин е най-
добре да се извърши манипулацията, как се процедирало след процедурата,
след което пристъпвало към манипулацията, като в случая ставало въпрос за
третиране на един капиляр с лазер, който се наричал ND.YAG лазер. Посочва,
че видяла ищцата през месец март 2023 г. по молба на управителя С.Ч., който
я помолил да я прегледа, тъй като тя отказвала среща с д-р Б.. Посочва, че
ищцата дошла и влезли в кабинета с управителя и свидетелката посочила, че
на лицето на ищцата нищо не се виждало, при което тя казала, че на челото
имала вдлъбнатина, и погледнала с увеличително стъкло, при което се
виждаше зачервено петънце около 5 мм. Посочва, че било предложено да се
направят някой процедури за по-бързо възстановяване, които били отказани от
ищцата. Към монета на прегледа през месец март 2023 г. нямало коричка, ако е
3
имало коричка то тя е била след процедурата и в рамките на седмица вероятно
е паднала. Посочва, че не се случвало често да се извършват допълнителни
манипулации за премахване на белези, но ако имало нужда от някакво
допълнително третиране винаги можело да се направи с цел бързо
възстановяване.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза изготвена от д-р С.
Н., от която се установява, че процесният белег бил разположен в основата на
носа, на нивото на очите и представлява все още леко хиперемиран участък с
размери 1.2х1.5 см, причинен от термично въздействие, като имало леко
открояване от околната кожа поради промяна на цвета / леко бил зачервен/.
Като белегът определено бил в причинно-следствена връзка с проведеното
третиране за премахване на капиляр с лазер. Вещото лице посочва, че
причината за появата на процесния белег била топлинно въздействие върху
тъканите и загубата на контакта лекар- пациент, като е трябвало след
интервенцията лекарят да продължи третирането на раната с по-специални
превръзки и навременни манипулации, но е била прекъсната тази възможност
поради недоверие от страна на пациента. С допълнителни въздействия,
приложени в следоперативния период е можело да се предотврати
формирането на белег, но е била нарушена колаборацията лекар-пациент, като
вещото лице посочва, че към настоящият момент все още има възможност да
бъде третиран белега с цел избедняване и заравняване. Стандартно лекарят,
който извършва процедурата по премахване на видими капиляри на лицето би
следвало да се запознае обстойно със здравословното състояние на пациента,
както и с локалния статус на участъка за третиране, би следвало да разясни
подробно в какво се състои манипулацията, какво се случва обикновено, какво
би могло да се случи нестандартно и дали пациента е готов да понесе
последствията и в единия и в другия случай. В експертизата е посочено, че
следва към всяка анатомична област да се подхожда диференцирано и
особено, когато се използва обезболяване със струя студен въздух, защото
изстудяването допълнително редуцира кръвообращението и възможността за
прегаряне в места с тънък слой хиподерма се увеличавала. Съгласно
експертизата д-р Д.Б. е дипломиран магистър по медицина от 26 години и
притежавала квалификации за работа с лазерни системи. В открито съдебно
заседание вещото лице посочва, че на самия белег се виждало, че има
вдлъбване, което показвало, че на мястото имало лизиране на тъкани. В случая
се била образувала коричка, като коричката не била причината за образуваната
вдлъбнатината, причинната за вдлъбнатината била лизирането на тъканите,
които били отдолу Вещото лице е уточнило, че ако коричката се обели не
можело да се получи вдлъбнатина можело да се получи белег, като
вдлъбнатината била резултат на лизирани тъкани и недостатъчно
регенериране на тези тъкани.
По делото е приета и съдебно-медицинска експертиза изготвена от д-р К.
Я., от която се установява, че на 21.12.2022 год. след извършване на
козметична амбулаторна манипулация на ищцата лазер най- вероятно било
настъпило усложнение - получена рана на лицето, като след зарастването,
останал траен белег. Съгласно заключението белегът бил е хипотрофичен към
4
нормотрофичен с три тънки хипертрофични ивици, като в основата на носа се
откроявал хиперемиран участък с размери 1,2 на 1,5 сантиметра, имала лека
деформация на същия участък, изразяваща се в леко хлътване на кожата, като
напречно били разположени три тънки цикатрикса с дължина около 0,5 см.,
като два от тях били по-забележими поради хиперемия. Съгласно
заключението новообразуваните в увреденото място клетки се изпълвали с
пигмент подобен на пигмента в околната кожа, като този процес можело да
продължи от четири до дванадесет месеца след осъществената процедура,
като след изтичане на този срок все още можело да се наблюдава изменение в
оцветката на увредения участък и с продължително лечение, използване на
епителотонични и организиращи мазила използвани в пластичната хирургия,
провеждане на курсове физиотерапия и на последно място козметична
процедура наличния цикатрикс на ищцата щял да се заличи.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние – в случая неправилно извършена процедура по лазерно отстраняване
на кръвоносни съдове в областта на лицето, неимуществените вреди,
причинна връзка между деянието и неимуществените вреди, противоправност
и вина), 3) неимуществените и имуществените вреди да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2
ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
Настоящият състав намира, че налице елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане. В случая е безспорно, че вследствие на
проведена манипулация по лазерно отстраняване на кръвоносни съдове в
областта на лицето на ищеца са били причинени травматични увреждания, от
които същият е претърпял болки и страдания. Посоченото обстоятелство се
установява както от разпитите на свидетелите И. К., К.Л.-Щ., Г. Г., така и от
приетите по делото две съдебно-медицинска експертиза. Поведението на
ответника е противоправно, тъй като по делото е представен договор за наем и
съвместна дейност от 01.10.2015 г., сключен между „ЮЛ и „Д-р Б. – ЮЛ,
съгласно който страните договарят да обединят усилията си за осъществяване
на съвместна дейност, а именно откриване и функциониране на лекарски
кабинет по кожни болести без венерология и извършване на други, позволени
от закона дейности. Съгласно чл. 2.7 от договора е предвидено, че „ЮЛ
организира процеса на извършването на съвместна дейност и да осъществява
цялостен контрол върху дейността. С оглед на гореизложеното, доколкото по
силата на цитираната договорна разпоредба контрола върху извършваната
5
дейност е възложено на ответника, следователно и отговорността, която
възниква във връзка с неправилното осъществяване на медицински процедури
от страна на д-р Б., включително и отговорността за обезщетяване на вреди,
които са възникнали поради неправилно осъществени процедури е за
ответника. От показанията на свидетелите К. и Щ., които следва да бъдат
кредитирани, тъй като са обективни, последователни, съответстващи на
останалите събрани по делото доказателства и житейски логични относно
главния факт на доказване /настъпването на вредоносния резултат и
причината за него/ са формирани непосредствено и не са повлияни от други
обстоятелства, се установява, че на процесната дата в студио за лазерна
дерматология, при провеждана на процедура за лазерно отстраняване на
кръвоносни съдове в областта на лицето, ищцата е получила усложнение, а
именно получена рана на лицето, като след зарастването е останал траен белег.
Налице е причинна връзка между инцидента и настъпилия вредоносен
резултат, тъй като именно проведената козметична процедура, е причина за
неговото настъпване. Механизмът на увреждане се установява безспорно
както от разпитаните в хода на производството свидетелите така и от приетите
две съдебно-медицински експертизи, съгласно които процесното увреждане се
получавало в причинно-следствена връзка с проведеното третиране за
премахване на капиляр с лазер.
С оглед обстоятелството, че са налице обективните елементи на състава,
които според общите правила за разпределение на доказателствената тежест
следва да бъдат установени от пострадалото лице, то на основание чл. 45, ал. 2
от ЗЗД се презумира виновното поведение на лицата, които са били
натоварени и контролирани от ответника да извършват съответната
козметична процедура.
С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и
размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от страна на ищеца. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума
на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки
именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на
извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и
негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и
възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване
състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото
му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място
социално-икономическите условия в страната.
Съгласно приетите по делото две съдебно-медицински експертизи
ищцата вследствие на проведената манипулация е получила белег разположен
в основата на носа, на нивото на очите и представлявал хиперемиран участък
6
с размери 1.2х1.5 см, като имало леко открояване от околната кожа поради
промяна на цвета / леко бил зачервен/, като имало лека деформация на същия
участък, изразяваща се в леко хлътване на кожата, като напречно били
разположени три тънки цикатрикса с дължина около 0,5 см., като два от тях
били по-забележими поради хиперемия. В този смисъл са и показанията на
свидетелите К. и Л. – Щ., като свидетелката К. посочва, че след интервенцията
ищцата се мазала с „Кело-кот“, „Медерма“, „Цика-кер“ лепенки за белези,
„Дерматикс“, не се излагала на слънце, но белегът останал, а свидетелката Л. –
Щ. посочва, че в резултат на процедурата на ищцата й бил останал траен
белег, който представлявал вдлъбнатина в основата на носа. Свидетелката Г.,
която е провела преглед на ищцата няколко месеца след извършване на
процедурата също е установила наличието на зачервено петно. Причинените
телесни увреждания са довели да негативните психически изживявания, което
се установява и от разпита на двамата свидетели К. и Л. – Щ.. При определяне
на размера на обезщетението е съобразено и, че към момента на инцидента
ищцата е била на 42 години, нейния пол, още повече, че в случая се касае за
наличието на белег върху лицето, а и двамата свидетели К. и Л. – Щ.
определят ищцата като много суетен човек и посочват, че след появата на
белега ищцата непрекъснато носи слънчеви очила или очила с рефлекторни
стъкла без диоптър, за да прикрие същия. Тъй като белегът се намира на
лицето, което води до загрозяване на ищцата, което предизвиква неприятни
психически преживявания от самия увреден. Настоящият състав взе предвид и
дадените благоприятни прогнози за възстановяване, като вещо лице Н.
посочва, че има възможност да бъде третиран белега с цел избедняване и
заравняване, а вещо лице Я. смята, че с продължително лечение, използване
на епителотонични и организиращи мазила използвани в пластичната
хирургия, провеждане на курсове физиотерапия и на последно място
козметична процедура наличния цикатрикс на ищцата щял да се заличи. Не на
последно място са взети предвид социално-икономическите условия в
страната както при причиняване на телесни увреждания и негативните
психически изживявания, така и при постановяване на настоящето решение,
настоящият състав приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер
на сумата 4000 лева, заедно със законна лихва върху нея от деня на
увреждането - 21.12.2022г г., е в състояние да обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди от претърпени болки, страдания, битови неудобства и
негативни душевни изживявания, доколкото тези вреди изобщо подлежат на
точна и адекватна парична оценка, като в останалата част до пълния предявен
размер от 5000 лв. искът следва да се отхвърли.
Неоснователно се явява и възражението на ответника по отношение на
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. За да
бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран чрез защитно
възражение пред съда и да бъде доказан по категоричен начин при условията
на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
7
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. В случая не се установява, ищцата да не е обработвала
раната по надлежния начин с подходяща козметика, както и да е премахнала
коричката. От представената вайбър комуникация, която не е оспорена от
страните се установява, че ищцата е следвала дадените инструкции от страна
на д-р Б. за третиране на раната получена след манипулацията, като дори е
ходила на два последващи прегледа, което е видно от показанията на
свидетелката К.. Също така съгласно показанията на свидетелката К., че
ищцата след интервенцията се мазала с „Кело-кот“, „Медерма“, „Цика-кер“
лепенки за белези, „Дерматикс“, не се излагала на слънце, в този смисъл са
показанията и на свидетелката Л. – Щ., която посочва, че след интервенцията
ищцата не се излагала на слънце и се мажела със слънце защитен крем. Следва
да се посочи също така, че съгласно дадените разяснения в открито съдебно
заседание от страна на вещо лице Н. в случая се била образувала коричка, като
коричката не била причината за образуваната вдлъбнатината, причинната за
вдлъбнатината била лизирането на тъканите, които били отдолу, като дори
коричката да се обели не можело да се получи вдлъбнатина, като
вдлъбнатината била резултат на лизирани тъкани и недостатъчно
регенериране на тези тъкани. С оглед на гореизложеното ответникът не
установи твърдените от него факти, поради което възражението му за
съпричинаване на вредоносния резултат е неоснователно.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството,
като страната претендира сумата в размер на 200 лв. заплатена държавна
такса, 400 лв. депозит за вещо лице, както и 800 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед частичната основателност на исковите претенции на
ищеца следва да му бъде присъдена сумата в размер на 1120 лв. На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, страната претендира
1000 лв. депозити за вещо лице, и 3000 лв. адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира за основателно възражението на ищеца за
прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 9 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото,
както и броя на съдебните заседание намалява същия на 1100 лв. по
отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по исковото производство. С оглед частичната
неоснователност на исковата претенция на ответника следва да му бъде
присъдена сумата от 420 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЮЛ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
8
/административен адрес/, да заплати на С. В. К., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, по предявения иск с правно основание чл. 49 във вр
с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 4000 лв., частично от 20000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, дискомфорт, притеснения, срам,
лишения, раздразнение и затвореност, вследствие от неправилно извършена
процедура по лазерно отстраняване на кръвоносни съдове в областта на
лицето от 21.12.2022 г., причинило белег, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над уважения размер от 4000, до пълния претендиран размер от
5000 лв. частично от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания,
дискомфорт, притеснения, срам, лишения, раздразнение и затвореност,
вследствие от неправилно извършена процедура по лазерно отстраняване на
кръвоносни съдове в областта на лицето от 21.12.2022 г., причинило белег,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЮЛ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на С. В. К., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
1120 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН **********, с адрес г/административен адрес/,
да заплати на „ЮЛ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
420 лв. разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9