Р Е
Ш Е Н
И Е
№510
гр. Перник, 13.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При
секретаря Н.С., като разгледа административно дело № 151/2020 г. по описа на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ул. *** № 26,
представлявано от А.А.В. против Ревизионен акт №
Р-22001419001203-091-001/27.09.2019 г., издаден от И.М.Р.– началник сектор,
възложител на ревизията и ***– главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, с който е определен за довнасяне данък върху добавената стойност за
периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г., от 01.03.2018 г. до 31.05.2018
г., от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. в общ размер от 6953.34 лв. и лихва за
забава върху главницата в общ размер от 1251.65 лв., потвърден с решение № 2189/27.12.2019 г.,
издадено от Е.С.П.заместник – директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Националната
агенция за приходите.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалвания ревизионен акт, поради съществени нарушения на
административно-производствените правила и неправилно приложение на закона.
Оспорват се, като необосновани, изводите за наличие на разлика между отчетените
и реализираните приходи. Твърди се, че разликата между отчетените протоколи за
годишни технически прегледи към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ и издадените фактури и фискални бонове се дължи на осъществявани
безплатно годишни технически прегледи, включително и във връзка с договорни
отношения с „***“ ООД, както и че не е извършвано елиминиране на кредитни салда
по парични сметки, чрез дебитиране с превидни суми под формата на заеми, във връзка с което към
30.09.2018 г. по сметка 493 „Разчети със собственици“ е отчетено кредитно салдо
в размер на 163850.86 лв. Оспорен е начинът за определяне размера на
неотчетения приход, с аргумента, че е налице противоречие между констатациите и
извършените изчисления. Искането към съда е да отмени оспорения ревизионен акт.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адвокат А.,
поддържа жалбата и моли съда да отмени ревизионния акт.
В
съдебно заседание ответникът – Директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУНАП, чрез пълномощника – юрисконсулт
К. оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на ревизионния акт.
Искането към съда е да отхвърли оспорването като неоснователно. Заявява
претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Перник, уведомена за образуваното производство, не е встъпила
като страна по делото.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, намери следното:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване
ревизионен акт, потвърден с решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при
ЦУ на НАП, което не е връчено на жалбоподателя, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е частично основателна по следните съображения:
Ревизионното
производство е започнало на 11.03.2019 г., с връчването на жалбоподателя на
заповед № Р-22001419001203-020-001/27.02.2019 г., издадена от И.М.Р.– началник сектор,
компетентна за това на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, във вр. с т. І.9 от заповед № РД – 01 – 803/07.06.2017 г. на
Директора на ТД на НАП – София, с която е възложено на ***– главен инспектор по
приходите – ръководител, К.Д.С.– старши инспектор по приходите, да извършат
ревизия на „***“ ЕООД, с обхват корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и данък върху добавената
стойност за периода 01.01.2017 г. до 30.09.2017 г. Срокът
за приключване на ревизията е продължен със заповеди с № Р-22001419001203-020-002/10.05.2019
г. и № Р-22001419001203-020-003/06.06.2019 г., като е
определен до 09.08.2019 г. Всички заповеди са подписани с валидни към този
момент електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния
документ и електронния подпис, за което са представени писмени доказателства/страница
54-59/. Връчени са по електронен път на „***“
ЕООД, за което са приложени удостоверения за връчване по електронен път в ИС
„Контрол“.
На
основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, на 11.03.2019 г. на ревизираното дружество
е връчено искане за представяне на документи и обяснения с №
Р-22001419001203-040-001/11.03.2019 г. С
писмо вх. № 53-00-894/25.03.2019 г. жалбоподателят е представил обяснения и
изисканите документи. Посочил е, че за ревизирания период от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. са извършени общо 4531 годишни технически
прегледи на физически и юридически лица.
С
протокол № 1596919/12.03.2019 г. към доказателствата по ревизионната преписка е
приобщена справка с вх. № 12-00-7261#4/04.12.2018
г., предоставена от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, от която се установява броят на
извършените от „***“ ЕООД годишни технически прегледи по месеци, като за целия
период от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. той е 4531.
На
10.07.2019 г. органите по приходите са извършили проверка на място и в
счетоводната кантара, водеща счетоводството на задълженото лице, като
констатациите си са обективирали в протокол № 1611279/10.07.2019
г., подписан от тях и от упълномощен представител на задълженото лице. В него е
отразено, че в пункта за годишни технически прегледи освен ГТП се извършват и
ремонт и реглаж на МПС. В обекта се съхраняват
протоколите от извършените ГТП. Цената за ГТП на лек автомобил е 35 лв. с ДДС,
на товарен автомобил – 55 лв. с ДДС, на бус – 40 лв.,
с ДДС. Броят на закупените стикери протоколи
е 4560 броя. В протокола са описани и приобщените при проверката писмени
доказателства. Отразено е, че собственикът
на задълженото лице захранва с приходни касови ордери касата на дружеството с
основание „за нуждите на дружеството“, всички осчетоводени по сметка 493.
С
уведомление № Р-22001419001203-113-001/10.07.2019 г., връчено по електронен път
на 12.07.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК задълженото лице е
уведомено, че поради наличие за данни за укрити приходи или доходи – не са
декларирани всички приходи от извършване на годишни технически прегледи, основата
за облагане с корпоративен данък за периода 01.01.2017
г. – 31.12.2017 г. и с данък върху добавената стойност за периода 01.01.2017 г. – 30.09.2018 г. и осигурителния доход за
установяване на задължения по ЗОВ, ще бъде определен по реда на чл. 122 – чл.
124 от ДОПК. Даден е 14-дневен срок за изразяване на становище и представяне на
доказателства.
На
12.07.2019 г. по електронен път на „***“
ЕООД е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения №
Р-22001419001203-040-002/10.07.2019 г. и уведомление №
Р-22001419001203-139-001/10.07.2019 г. Указано е да бъдат представени
ценоразпис на извършените услуги, информация за отстъпките от цената и
декларация относно данни за имущество, източници на доходи, приходи, източници
на формиране на собствен капитал, на безвъзмездно финансиране на стопанска
дейност и участие в управителни и надзорни органи на юридически лица.
На
29.07.2019 г. са представени два броя декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК,
съответно за 2017 г. и за 2018 г. Декларирана е обща сума на приходите за 2017
г. от 32917.07 лв., от които: 1065.84 лв. – продажба на стоки/кафе; 28282.75
лв. – продажба на услуги – ГТП, автомивка, комисионни; 456.26 лв. – отписани
вземания и задължения; 3112.22 лв. – щета МПС. Посочено е, че стопанската дейност на
дружеството се финансира от собственика, като в началото на периода сумата е
98000лв., а в края – 143000 лв., поради което е налице положителна разлика от
45 000 лв. Декларираната обща сума на приходите за 2018 г. е 35791.87 лв.,
от които 774.19 лв. – продажба на стоки – кафе, масла, части; 31417.68 лв. –
продажба на услуги – ГТП, автомивка, комисионни, 3600 лв. – приходи от продажба
на ДМА. Финансирането на дейността отново е от собственика при начална стойност
143000 лв. и в края на периода – 165850.86 лв., с положителна разлика 22580.86
лв.
На
основание чл. 117 от ДОПК ревизиращите органи по приходите са съставили ревизионен
доклад Р-22001419001203-092-001/29.08.2019 г., който е връчен по електронен
път на задълженото лице на 30.08.2019 г.
В него е прието, че сумите, осчетоводени като кредитно салдо по сметка 493 в
размер на 163850.86 към 30.09.2018 г. са отразени с цел елиминиране на
кредитните салда по парични сметки, чрез дебитирането
им с привидни суми под формата на заеми, с неустановен произход, които
представляват неотчетени приходи. Прието е също, че е налице разминаване между
отчетените приходи по ФУ и отчетените протоколи от извършени прегледи пред
ИААА. Предложено е да бъде установен допълнително за довнасяне данък върху
добавената стойност в размер на общо 8176.13 лв. за период от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г.
В
срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е постъпило възражение от задълженото лице с
вх. № 53-00-894#1/16.09.2019
г., с което е оспорена констатацията за наличие на неотчетени приходи, както и
начина на определяне на размера им. Посочено е, че разликата в отчетените
протоколи за извършени ГТП към ИААА и плащанията, за които са издадени фактури
и/или фискални бонове от ФУ се дължи на осъществени през ревизирания период
множество безплатни ГТП, включително и във връзка с договорни отношения с „***“
ООД. Оспорен е изводът за осчетоводяване на кредитно салдо по сметка 493 с цел
елиминиране на кредитните салда по парични сметки чрез дебитирането
им с привидни суми под формата на заеми с неустановен произход.
В
срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, компетентните съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК
органи – И.М.Р.– началник сектор и възложител на ревизията и ***– главен
инспектор по приходите и ръководител на ревизията, са издали Ревизионен акт №
Р-22001419001203-091-001/27.09.2019 г., подписан с валидни към този момент
електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ
и електронния подпис, за което са представени писмени доказателства. В него са
обсъдени оплакванията на задълженото лице, направени във възражението и са
приети за неоснователни.
С ревизионния акт, в оспорената му част, са установени
данъчни задължения - данък върху добавената стойност в размер на общо 6953.34
лв.
за периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., от
01.01.2018 г. до 31.01.2018 г., от 01.03.2018 г. до
31.05.2018 г., от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и лихва за забава върху
главницата в общ размер от 1251.65 лв. Данъчните основи са определени по реда
на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК –
наличие на данни за укрити. Изводът на органите по приходите е обоснован с
установеното към 30.09.2018 г. отразяване по сметка 493 „Разчети със собственика“ на кредитно
салдо в размер на 163850.86 лв., като е прието, че то е с цел елиминиране на
кредитните салда по парични сметки чрез дебитирането
им с привидни суми под формата на заеми с неустановен произход, които
представляват неотчетени приходи. Посочено е, че този извод се потвърждава от
констатираните несъответствия между отчетените чрез фискално устройство от
жалбоподателя доставки по извършени годишни технически прегледи на ППС и
данните за извършени такива съгласно предоставената информация от ИААА.
Установени са несъответствия от общо 763 технически проверки за 2017 г. и от
общо 399 технически проверки за 2018 г. За определяне на данъчната основа е
прието, че средната цена за технически преглед на лек автомобил е 35 лв., с
включен ДДС, а на товарен автомобил – 50 лв., с включен ДДС. Посочено е, че
през ревизирания период е извършен технически преглед на общо 70 броя товарни
автомобили и 1092 броя леки автомобили. При това положение размерът на
неотчетените приходи е определен на 41720 лв., с данъчна основа 34766.67 лв. и
данък върху добавената стойност – 6953.33 лв.
Ревизионният акт е връчен на
жалбоподателя по електронен път на 09.10.2019 г. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК срещу него е постъпила
жалба, с вх. № ИТ – 00 – 5301/23.10.2019 г., която в съответствие с
изискванията на чл. 146 от ДОПК е изпратена на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно осигурителна практика“ и е регистрирана с вх. № 23-22-2010/31.10.2019
г. Последният, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е издал Решение № 2189/27.12.2019
г., с което е потвърдил ревизионния акт, в обжалваната част. По делото не са
ангажирани доказателства за връчването на решението на задълженото лице. Последното
е подало жалба с вх. № 53-04-87/27.01.2020 г.
В
хода на съдебното оспорване по искане на жалбоподателя е изслушана и приета
съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.А.. Съдът кредитира
заключението като пълно и обосновано, изготвено от експерт с необходимите
знания и професионален опит. От него се установява, че счетоводството на
ревизираното лице се води в съответствие със Закона за счетоводството,
действащата нормативна уредба и международните счетоводни стандарти, както и че
не са налице различия по отношение на счетоводните записвания на „***“ ЕООД и за
2017 г. няма счетоводни документи, които да не са отразени в счетоводството и
да не са включени в счетоводния финансов резултат. Изводите на експерта касаят
факти, които не са спорни между страните. По делото не се спори относно
фактическите констатации на органите по приходите, послужили като основание за
издаване на ревизионен акт. Жалбоподателят не оспорва обстоятелствата, че
стопанската дейност на дружеството за 2017 г. и за 2018 г. е финансирана от
собственика на капитала му – А.А.В. със сумите
съответно от 23000 лв. и 45000 лв., внесени с ПКО и осчетоводени по сметка 493
– „Разчети със собственика“, по която в края на ревизирания период – 30.09.2018
г., като кредитно салдо е осчетоводена сумата от 163850.86 лв. Те са видни и от
приложените оборотни ведомости и хронологичен дневник за ревизирания период. Не
се спори и по констатацията, че за времето от
01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. е налице
разлика от общо 1162 броя извършени технически прегледи на ППС и отчетените
като заплатени такива чрез издаване на фактура и/или фискален бон. Оплакването
на жалбоподателя е относно извода на органите по приходите, че тези факти сочат
на неосчетоводена печалба, както и по отношение на начина на определяне на
данъчната основа.
С оглед горните фактически установявания,
настоящият състав на Административен съд
– Перник, намира от правна страна следното:
Ревизионният
акт, предмет на съдебно оспорване е издаден от компетентен орган/чл. 119, ал. 2
от ДОПК/ и в предвидената от чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. Съдържа
всички реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Посочено е името
и длъжността на издателите, номерът и датата на издаването му, данни за
ревизираното лице, обхвата на ревизията и извършените действия в хода на
ревизионното производство. Изложени са подробни мотиви и е формулирана ясна
разпоредителна част, с която са определени задълженията на задълженото лице.
Дадено е разяснение за органа и срока на обжалване. Ревизионният акт е подписан
и датиран. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК към него е приложен
ревизионният доклад, с приложенията му.
Производството,
послужило за издаването на ревизионния акт е протекло при спазване на
предвидените процесуални правила и не са допуснати съществени нарушения на
нормите, които го регламентират. За извършените в хода му действия, органите по
приходите, в рамките на своята компетентност са изготвили протоколи в
изискуемата от закона форма, които на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК се
ползват с материална доказателствена сила относно
отразените в тях обстоятелства.
Спазени
са особените правила на чл. 124, ал. 1 от ДОПК за уведомяване на ревизираното
лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК и за даване на срок, в който да бъдат представени доказателства и изразено
становище. От ревизираното лице е попълнена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
С
оглед изложеното, съдът намира, че оспореният ревизионен акт отговаря на
изискванията на закона за материална и териториална компетентност на издателя
му, за спазване на предвидената форма и регламентираната за издаването му
процедура. Затова следва се обсъди съответствието му с материалния закон.
За
да бъде определена данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК е необходимо
органите по приходите да докажат наличието на някое от основанията по чл. 122,
ал. 1 от ДОПК. В случая извършването на ревизията по особения ред е обосновано
с предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи. Твърдението е за
неотчитане чрез фискалното устройство на заплащането на извършени общо 1162
броя технически прегледи на ППС. По делото са представени писмени доказателства/справка
изх. № 24-00-2190/03.12.2018 г. на ИААА, ООАА - Перник/ установяващи по
категоричен начин, че извършените от „***“ ЕООД технически прегледи на ППС през
ревизирания период са общо 4531 броя. Този факт е признат от жалбоподателя и в
представеното от него придружително писмо с вх. №
53-00-894/25.03.2019 г. Действително ответникът не е представил доказателства
за броя на заплатените ГТП, отчетени през фискалното устройство на дружеството,
но този факт не е спорен между страните. Жалбоподателят последователно в хода
на ревизионното производство и пред съда твърди, че констатираната разлика от
1162 броя извършени технически прегледи, за които не е издадена фактура и/или
фискален бон са осъществени без заплащане по силата на договорни отношения с „***“
ООД, както и на други физически и юридически лица, поради което не
представляват приход или доход. За установяване на това обстоятелство е
представено споразумение с „***“ ООД с единствена клауза за безплатно
преминаване ГТП на товарните и леките автомобили, собственост на фирмата. Няма
данни за датата на постигане на споразумението, както и за периода и броя на
ППС, на които ще бъде извършван безплатно технически преглед. Затова съдът
приема, че с него не се доказват наведените от жалбоподателя факти за
безвъзмездност на годишните технически прегледи, за които не е издаден фискален
бон от ФУ. Отделно от това обстоятелството заплащани ли са извършените услуги
от получателите им, в случая е правно ирелевантно по
следните съображения: Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане е всяка
възмездна доставка на стока или услуга. Извършването на технически прегледи на
ППС срещу заплащане представлява доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1,
във вр. с чл. 8 от ЗДДС. Чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС
приравнява на възмездна услуга тази, която е извършена безвъзмездно за цели различни
от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице. По смисъла на чл. 3, ал. 2, изр.
последно от ЗДДС независима икономическа дейност е и
всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение,
включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел
получаване на редовен доход от него. Безспорно по делото е, че ревизираното
лице осъществява технически прегледи на ППС по занятие, с цел реализиране на
доходи, поради което тази дейност е част от осъществяваната от него независима
икономическа дейност. В случаите, в които то предоставя тази услуга без да
получи насреща дължимата цена, я извършва за цели различни от независимата
икономическа дейност. Следователно безвъзмездното и предоставяне на трети лица по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС се
приравнява на възмездна доставка на услуга, която е обект на облагане с ДДС по
смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗДДС. Затова съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за
нуждите на данъчното облагане задълженото лице е длъжно да я регистрира и
отчита чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален
бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Като не е извършвало това е укрило подлежащ на
облагане доход. Съдът счита, че правилно органите по приходите са подкрепили
този свой извод с направения от тях анализ на движението на паричните средства
по сметките на проверяваното дружество. Видно от посоченото от упълномощения
представител на задълженото лице в придружителното
писмо, за периода на ревизията няма движение по сметка 426 – вземания по
записани дялови вноски. Следователно собственикът на капитала на дружеството не
е получавал печалба от дейността му. Същевременно той е финансирал същата с
лични средства в размер на 21000 лв. през 2017 г. и 45 000 лв. през 2018
г., осчетоводени като кредитно салдо по сметка 493, а в края на ревизирания
период – 30.09.2018 г. като кредитно салдо по сметка 493 е осчетоводена сумата
от 163850.86 лв. Горното е в подкрепа на установените укрити приходи от
извършени услуги, които не са отчетени и регистрирани чрез ФУ. Следователно
органите по приходите са установили по безспорен начин наличието на основание
по чл. 122, ал.1, т. 2 от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл.
122 – 124 от ДОПК.
Съгласно чл. 122, ал. 2 от ДОПК за
определяне на размера и те са длъжни да вземат предвид всички относими към задълженото лице обстоятелства, изброени в
точки от 1 до 16. В конкретния случай органите по приходите са установили точния
брой на нерегистрираните услуги и вида на същите – извършване на технически
прегледи на ППС, които са общо 1162 на брой. Видно от протокол №
1611279/10.07.2019 г. след проверка на място и в счетоводството на дружеството,
те са установили и цената, на която услугата е изпълнявана от задълженото лице
– 35 лв., с включен ДДС за лек автомобил и 55 лв., с включен ДДС за товарен
автомобил. Така съставеният протокол е подписан от представител на дружеството.
Той е официален документ и на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК се ползва с
материална доказателствена сила. Направените в него
констатации не са оборени от жалбоподателя в хода на съдебното производство.
Затова е неоснователно оплакването му, че данъчната основа е следвало да бъде
определена при цена за един брой услуга от 15 лв.
Необоснован, с оглед събраните
доказателства, обаче се явява изводът на органите по приходите, че общо 70 броя
от извършените и неотчетени ГТП са такива на товарни автомобили, за които е
приета единична цена от 50 лв. За да го направят са се позовали на дадено от
ревизираното лице обяснение. Такова не е представено по делото, независимо от
изричното изявление на ответника, че административната преписка съдържа всички
доказателства, събрани в ревизионното производство. Затова съдът приема, че
данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК следва да се определи, като
се приеме, че всички нерегистрирани ГТП, извършени през ревизирания период с
общ брой от 1162 лв. са на леки автомобили с единична цена от 35 лв. При така
приетото общият неотчетен приход за ревизирания период е равен на сумата от 40670
лв. Данъчната основа е в размер на 33891.67 лв., а дължимият данък върху
добавената стойност, изчислен съобразно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е 6778.33
лв.
Така определеният данък е дължим от
жалбоподателя, тъй като той е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1
и ал. 2 от ЗДДС. Извършените от него услуги, нерегистрирани и отчетени
съобразно изискването на 118, ал. 1 от ЗДДС – 1162 броя годишни технически
прегледи на леки автомобили, са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1,
във вр. с чл. 9 от ЗДДС и за тях се дължи заплащане
на данък върху добавената стойност в размер съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на 20% върху данъчната основа.
Предвид изложеното и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК настоящият състав на Административен съд – Перник намира, че
оспорения ревизионен акт следва да бъде изменен, като размера на установения за
внасяне данък върху добавената стойност бъде намален от 6953.33 лв. на 6778.33
лв.
Съответно и при съобразяване
разпоредбите на чл. 89, ал. 2, във вр. с чл. 125, ал.
5 от ЗДДС следва да бъде намален и размера на дължимата на основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. от ЗЛДТВПДВ лихва за забава с
общата сума от 22.27 лв., изчислена служебно от съда, като дължимата такава
бъда определена на общо 1229.14 лв., вместо 1251.65 лв.
С оглед изхода от спора и на основание
чл. 160, ал. 1 от ДОПК в полза на ответника следва да се присъди адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от жалбата в размер, определен по
реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., а именно 725 лв.
Жалбоподателят не е поискал присъждане
на разноски, поради което в тежест на ответника не следва да бъдат възлагани
такива с оглед уважената част на жалбата.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-22001419001203-091-001/27.09.2019 г., издаден от И.М.Р.– началник сектор,
възложител на ревизията и ***– главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 2189/27.12.2019 г., издадено от Е.С.П.заместник
– директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при
Централно управление на Националната агенция за приходите, В ЧАСТТА, с която на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ул. *** №
26, представлявано от А.А.В. е определен за довнасяне
данък върху добавената стойност за данъчните периоди: от 01.01.2017
г. до 31.12.2017 г., от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г.,
от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г., от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г., като
НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на дължимия ДДС от 6953.34 лв. на 6778.33 лв. /шест хиляди
седемстотин седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, както и РАЗМЕРА
на дължимата лихва за забава от 1251.65 лв. на 1229.14 лв. /хиляда двеста
двадесет и девет лева и четиринадесет стотинки/.
ОСЪЖДА „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ул. *** № 26,
представлявано от А.А.В. да заплати на Националната агенция за приходите –
Централно управление сумата от общо 725 лв. /седемстотин двадесет и пет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/