Определение по дело №146/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 136/11.12.2012 година, постановена по НОХД № 960/2012 година, К.йският районен съд е признал подсъдимият С. С. И. от С. К. О.К., с ЕГН * за виновен, в това, че в периода от началото на 2011 г. до 09.03.2012г. в района на С. К. О.К., като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст - Д.М.М. с ЕГН *, като употребилза това заплашване и пострадалия е бил лишен от възможност за самоотбрана, поради което и на основание чл.157, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.2, т.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил така определеното наказание с 1/3, а именно "лишаване от свобода" за срок от 2 години при „общ" режим на изт·рпяване в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.59, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият С. С. И. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице № 88 от 09.03.2012г.

Подсъдимият С. С. И. е осъден да заплати на Н. К. И. от С. К. с ЕГН *, като родител и законен представител на малолетния пострадал Д.М.М. с ЕГН *, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 09.03.2012г. до окончателното й изплащане, като гражданският иск за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 20 000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият С. И. е осъден също да заплати по сметка на Районен съд Г.К. сумата от 400 лв., представляваща държавна такса върху уважения граждански иск, както и направените разноски по делото в размер на 1 289.60 лв.

Постановено е веществените доказателства по делото - детско долнище от анцуг, детски боксери и детски клин - да бъдат върнати на правоимащия, който ги е предал, а именно Н. К. И. от С. К. О.К., с ЕГН *, след влизане на присъдата в сила. А веществените доказателства по делото - 1 брой камък, 1 брой керемида и 3 броя хартиени пликчета, съдържащи зелена маса от пръст – е постановено да бъдат унищожени като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. И., подадена чрез служебно назначения му защитник – А. Х. от АК – К., като основното оплакване е свързано с размера на наложеното наказание и постановеното ефективно изтърпяване на същото. Твърди се, че наказанието „лишаване от свобода” за срок от 2 години е несправедливо завишено и моли обжалваната присъда да бъде изменена, като се намали размера на определеното наказание до предвидения минимум и същото да бъде отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК, тъй като били налице законовите предпоставки за това и целите на наказанието може ли да се постигнат и без ефективното му изтърпяване. Моли също така да се намали значително и присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева.

В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си, поддържа жалбата си, заявява, че съжалява много за допусната грешка и обещава, че това повече няма да се повтори. Моли за определяне на по-леко наказание.

Представителят на О. П. К. изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като определеното наказание счита за правилно и законосъобразно, както по отношение на извършеното деяние, така и по отношение личността на дееца, поради което моли да се остави без уважение въззивната жалба. Счита за справедливо определен и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Гражданския ищец заявява, че е доволен от присъдата на районния съд и моли същата да се потвърди.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, първоинстанционният съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На въззивното следствие не са искани и събирани нови доказателства. Правилно и законосъобразно на основание чл.373, ал.3 от НПК решаващият съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят. С оглед изложеното правилно е прието от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. С. И. е роден на *.07.19**г. вГ.К., живущ вС. К. О.К., български гражданин, сосновно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН *.

През 2011 г. подсъдимият С. И. имал навършени 16 години и живеел в е.Горна К.О.К.. Той често играел със свидетеля Д.М.М., който бил на 8-9 годишнавъзраст и живеел в същотосело. Така, докатобили заедно, на два пъти на неустановени датив началото на 2011г. и през лятото на2011г., дееца завел свидетеля М. на неустановенипри разследването места в района на С. К. къдетого карал да сисваля панталоните. Подсъдимия също свалял неговите панталони, изваждал пениса си, заставал зад пострадалия и гонавеждал напред. После гохващал за бедрата и търкалчлена си между краката на момчето, след което еякулирал върху него. И в дватапосочени случая дееца карал свидетеля М. да прави каквото му каже под заплахата, че ще гозаколи. Впоследствие гокарал да се закълне, че няма да каже на никой за случващото се и отново го заплашвал, че ако каже на някой за това, майка му и баба му ще умрат.

На 09.03.2012г. свидетелят Д. М. имал рожден ден и си играел с по-малкия братна подсъдимия И.. Привечер малолетния М. тръгнал да се прибира към дома си, но по пътя бил пресрещнат отдееца, който го хванал за ръката и гоотвел до изоставена къща, намираща се на У.24-ти май" № * в С. К.. Там подсъдимият отново свалил панталоните и долното бельо на пострадалия, застанал зад него и го привел напред. После извадил пениса си и стискайкисвидетеля Мехмед за бедрата, започнал да търка члена си чрез възвратно-постьпателнидвижения между краката на детето и след няколко минути еякулирал върху него.

На досъдебното производство е извършена ДНК експертиза на веществени доказателства №12/ДНК-108, от заключението на която е видно, че по обекти № 1 и № 2 /камък и керемида, намерени и иззети при извършения на 09.03.2012г. огледна местопроизшествие в С. К. У.24-ти май" № */ е установен биологичен материал, който произхожда от подсъдимия С. И..

Видно отзаключението на вещото лице, изготвило назначената на досъдебното производство съдебно-психологична експертиза, Д.М. може да участва в наказателното производство като свидетел при внимателно и щадящо отношение и обстановка. Предвид възрастта на пострадалия, психичната му способност да се защитава срещу престъпното посегателство все още не е изградена на нужното ниво.

Видно от заключението на вещото лице. изготвило назначената на досъдебното производство съдебно-психологична експертиза, подсъдимия С. И. към09.03.2012г. е можел да разбира и ръководи постъпките си и е разбирал свойството и значението им. Не е извършил престъплението поради лекомислие и увлечение и може да участва в наказателното производство.

От назначена и изготвена на съдебното следствие допълнителна съдебно-психологичнаекспертиза се установява годността на подсъдимияда разбира свойството и значението на извършеното деяние, както и да ръководи постъпките си през целия инкриминиран период - от началото на 2011 г. до 09.03.2012г. Според вещото лице извършеното в този период престъпление не се дължина лекомислие и увлечение.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд прие за установена, позовавайки се на направеното от подсъдимия С. С. И. самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят изцяло, а именно отсвидетелските показания на Н.И., Д. М., З. Б., Ю. В., Т. М. и В. С.; от заключението на вещото лице Г. С. по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства; от заключението на вещите лица Т. Д. и Ц. М. по назначената на досъдебното производство ДНК експертиза на веществени доказателства; отзаключението на вещото лице В. Б. по назначената на досъдебното производство съдебно-психологична експертиза; от заключението на вещото лице А. Д., изготвила на досъдебнотопроизводство съдебно-психологична експертиза, както и изготвената допълнителна такава в хода на съдебното следствие; от писмените доказателствапо досъдебнотопроизводство: протокол за оглед на местопроизшествие от09.03.2012г., протокол за доброволно предаване от 09.03.2012г., протокол за оглед па веществени доказателства от19.03.2012г., препис отудостоверение за раждане, издадено възоснова на акт за раждане №187 от11.03.2002г., справка за съдимост, характеристичнасправка; от писмените доказателства, приети в хода на първоинстанционното съдебно производство: Социални доклади на отдел „Закрила на детето" при Дирекция „Социално подпомагане"-К. за детето Д.М.М., препис от Епикриза, издадена от нач. детско отделение при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” Г.К. за Д.М.М., препис от Медицинско удостоверение от 24.09.2012г. за общото здравословно състояние на Д.М., препис от Договор за ползване на социална услуга от 21.03.2012г.

При така възприетото от фактическа страна, правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд, че подсъдимият С. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.157, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.2, т.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност, а именно: в периода от началото на 2011 г. до 09.03.2012г. в района на С. К. О.К., като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст - Д.М.М. с ЕГН *, като употребилза това заплашване и пострадалия е бил лишен от възможност за самоотбрана. От обективна страна по делото безспорно са установени извършените от страна на подсъдимия действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, при това чрез използване на заплахи, а именно за убийство заявявайки му, че ще го заколи; като пострадалият е бил лишен от възможността за самоотбрана с оглед ниската си възраст и съответно възрастовото и физическо превъзходство на дееца. Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на всички обективни признаци от състава на престъплението, както и на всички квалифициращи деянието обстоятелства, а именно: преценено е че извършителя е непълнолетен, че пострадалият е малолетен и че извършеното деяние представлява продължавано такова по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Така извършения анализ е правилен и законосъобразен, като по него няма спорни моменти и обстоятелства, поради което настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря същия.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

При индивидуализацията на наказанието, съдът съобразно императивните изисквания на чл.373, ал.2 от НПК е определи същото при условията на чл.58а от НК. Посочил е, че тази разпоредба предвижда две отделни възможности при индивидуализация на наказанието - първата е по ал.1, а втората по ал.4, като във втория вариант, който според съда винаги би бил по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл.55 от НК, било необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ. изключителни смекчаващи вината обстоятелства. В настоящият случай решаващия съд е приел, че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК като е счел, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието и предвиõеното от закона наказание за престъплението по чл.157, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.2, във вр. с т.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца, първоинстанционния съд е приел следното: Степента на обществена опасност на дееца не е висока, предвид чистото му съдебно минало към инкриминирания период. Степента на обществена опасност на деянията е приел за завишена, предвид трайните последици, които те могат да имат при по-нататъшното развитие на пострадалото малолетно дете. Крехката детска възраст на свидетеля М. – 9 годишен към момента на извършеното спрямо него посегателство, прави престъплението по-укоримо. От друга страна именно, поради тази си ниска възраст Д.М. е бил по-безпомощен, изплашен и податлив на заплахи и принуда. Съобразно редукцията на предвиденото в чл.157, ал.2 вр. ал.1, във вр. с чл.63, ал.2, т.2 от НК наказание в размер от 2 до 8 години „лишаване от свобода" и констатирайки липсата на предпоставките по чл.55 от НК, съдът е приел, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание над минималния предвиден размер, а именно 3 години „лишаване от свобода", което следва да се намали с 1/3 с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, т.е. определил е наказание от 2 години „лишаване от свобода". Така определения размер настоящия съдебен състав намира за напълно справедлив за конкретно извършеното от подс.И. продължавано престъпление и проявата на по-голямо снизхождение, т.е. намаляването му, би била неоправдана.

Изхождайки от високата степен на обществена опасност на престъплението, както и за постигане на целите по чл.36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия, решаващия съд е приел, че по отношение на така определеното наказание не следва да се прилага разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като в случая е приел за наложително дееца да бъде изолиран за известно време от обществото и да изтърпи това наказание ефективно. Този извод въззивния състав намира за необоснован и незаконосъобразен, поради следното: От представените по делото характеристични данни за дееца се установява, че за същия няма данни да е извършвал други противообществени прояви и не се води на отчет в детска педагогическа стая. При подсъдимия към момента на извършване на деянието, видно от извършената му съдебнопсихоголична експертиза, е налице емоционална и личностова незрялост, които са му пречили да предвиди последиците от действията си, което обстоятелство следва да бъде съобразено. Установено е също, че живее с родителите си, които осъществяват необходимия контрол спрямо него, завършил е основното си образование, грижи се за баба си, която е болна. Подсъдимият от самото начало на разследването е признал вината си и е оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Осъзнал е грешката си, като е изразил искреното си съжаление и разкаяние за извършеното. Описаното дава основание да се направи извод, че целите на наказанието и преди всичко поправянето и превъзпитанието на подсъдимия могат да бъдат постигнати и без същият да бъде изолиран от обществото и свойствената му среда, т.е. без ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Проведения спрямо подсъдимия наказателен процес също е оказал влияние в посока преосмисляне на поведението му. Или, налице са основанията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, но за един по-продължителен изпитателен срок, а именно 3 години, максималния възможен, съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, във вр. с чл.66 от НК , през който срок да покаже, че извършеното от него престъпно деяние е изолиран случай.

С оглед изложеното, обжалваната присъда следва да бъде изменена, като на основание чл.69, ал.1, във вр. с чл.66, ал.1 от НК, наложеното на подс.С. И. наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, следва да се отложи за изпълнение за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Другият спорен момент по делото е присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени от престъплението неимуществени вреди, който размер подсъдимият в жалбата си счита за прекомерен.За да присъди именно този размер, решаващият съд първо е преценил, че същият е основателен с оглед наличието на всички елементи от фактически  състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно настъпила вреда, противоправно поведение и причинна връзка между тях. Посочил е също, че претърпените от пострадалия вреди са неимуществени такива и са неизмерими с пари, затова размерът на следващото се за тях обезщетение следва да се определи съгласно принципа за справедливост визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. За да определи размера на обезщетението, правилно районния съд е съобразил, че по време на извършване на деянията пострадалия е изживял значителни психически и физически болки и страдания в резултат на употребената принуда и отправените заплахи за живота му. По делото е установено, че състоянието на пострадалото дете, след извършеното спрямо него престъпно посегателство е диагностицирано като фобийно-тревожно разстройство, което е наложило индивидуална работа с психолог, продължила шест месеца, като изразените емоционални и поведенчески симптоми не са отшумели. Детето изпитвало притеснения и страх, стряскало се и плачело на сън, имало проблеми в общуването вкъщи и в училище с връстниците си. Правилно е отчетен и факта, че деецът е от същия пол, което допълнително влошава възприятията и съзнанието за сексуално общуване у малолетния пострадал. За последиците от изживяното и претърпените неимуществени вреди са събрани множество писмени и гласни доказателства приложени по делото. С оглед описаното, настоящия съдебен състав намира, че сумата от 10 000 лева е справедливо определена и в пълен обем ще репарира неимуществените вреди - претърпените страх, болки и страдания, както и негативните изживявания след случилото се. С оглед изложеното неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба за прекомерност на присъденото обезщетение.

Районният съдът правилно се е разпоредил с веществените доказателства по делото, както правилно е възложил на подсъдимия с оглед изхода на делото, направените деловодни разноски и заплащането на съответната държавна такса съобразно уважената част на гражданския иск.

Въззивният съд намира, че в останалата й част, извън описаното по-горе изменение, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334, т.3 и 6, във вр. с чл. 337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 136/11.12.2012 год. по НОХД № 960/2012 год. по описа на К.йския районен съд, в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.157, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.2, т.2, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, на С. С. И. от С. К. О.К., с ЕГН *, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години, като на основание чл.69, ал.1, във вр. с чл.66, ал.1 от НК отлагаизпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 три години.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.