Решение по дело №11312/2014 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№60/6.1.2015г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети декември, през две хиляди и четиринадесета година, проведено в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                         

при участието на секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №11312 по описа на Варненски районен съд за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „К.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Н.К. срещу  „Е.-П.П.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с правно осн. чл.55, пр.1-во ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 12660,19 лв., за която е издадена фактура № **********/19.08.2010г., досежно осъществена корекция на потребена ел. енергия за периода 01.02.2010г. - 30.07.2010г.

В исковата молба се подържат твърдения, че ЕТ „П.Ж. - 45” е потребител на доставената от ответника в обекта на потребление на електрическа енергия, същата титуляр по партида за доставка на ел. енергия на обекта. Исковата сума е начислена с горепосочената фактура като стойност на корекция на сметка. Сумата е заплатена от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да не бъде преустановено електрозахранването в обекта му. Плащането е извършено при първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е начислена неправомерно за електроенергия, която не е потребил. В рамките на корекционния период потребителят е плащал всички начислени му периодични месечни сметки в срок. В тази връзка оспорва верността на констатираното от ответника нарушение в точността на измервателния уред, като твърди, че потребителят на ел. енергия не е разполагал с техническа възможност да манипулира същия. Извършената корекция е неправомерна, а съставеният протокол от контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по които е извършена корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел. енергия, предмет на корекцията, отчитането на това количество от електромера. С договор за цесия от 12.05.2014г., титулярът по партида на потребление на ел. енергия е прехвърлил в полза на дружеството ищец вземането за недължимо платено от ответника в размер на исковата сума. За цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор с писмо, получено на 05.08.2014г. Ответникът дължи връщане на получената при липса на основание сума, поради което моли за постановяване на положително решение по предявения иск.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва изцяло предявения срещу него осъдителен иск. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, основан на твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземането за исковата сума, доколкото договорът за цесия от 12.05.2014г. е нищожен поради липса на предмет. Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Евентуално навежда доводи за недействителност на договора за цесия като сключен от представител на цедента без представителна власт. Оспорва и валидността на уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник, неразполагащ с представителна власт. Оспорва на следващо място елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. На 30.07.2010г. служители на „Енерго-Про Мрежи” АД извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление, резултатите от която са обективирани в съставен констативен протокол. Констатирано е неправомерно прикачване към ел. мрежа, при което независимо от преустановеното към момента на проверката ел. захранване поради неплащане на сметки, същият е могъл да ползва ел. енергия без да заплаща цената й на доставчика. Следователно е извършена нерегламентирана намеса в схемата СТИ, в нарушение на задължението за въздържане от подобни въздействия по чл. 6 от ОУ. На тази база е изготвена справка за корекция, при спазване разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУДППЕ. В рамките на исковия период от време, доставчикът е бил изправен по отношение на задължението си да доставя необходимото количество електрическа енергия в обекта на потребление. На основание констатации за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ и определено по обем чрез изчислителна методология, е извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия на абоната и на основание чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на лицето. Извън изложеното твърди, че исковата сума е платена и на допълнително основание - постигнато Споразумение между доставчика и потребителя с № ДР 04337 от 13.09.2010г., като цена на реално доставена и консумирана ел. енергия. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От протокол №015598/30.07.2010г, се установява, че при проверка служители на „Е.О.Б.М.” АД са констатирали, че преди електромера монтиран на адреса на потребление, са присъединени 3 бр. проводници със сечение 10 кв.мм, на трите фази на СТИ по един, като в другият си край проводниците са присъединени към основите на високомощни предпазители.

От заключението на комбинираната съдебно – счетоводна и техническа експертиза на в.л. П. и К., се установява, че в случая се касае за промяна в схемата на свързване на СТИ към електропреносната система, което влияе на измерването на ел. енергия.  Дължимото количество за доплащане на ел. енергия, е изчислено математически вярно, съобразно методологията на чл. 38 ал.3, т.3 от ОУ, за период по чл.38, ал.4 от ОУ за 180 дни, спрямо последния възможен редовно отчетен период.

С договор за прехвърляне на вземането от 12.05.2014г. ЕТ „П.Ж. - 45” , чрез пълномощникът си адв. Красимир Тодоров е прехвърлил на настоящия ищец вземането си към ответника на стойност съответстваща на процесната сума.

Представено е уведомление с вх. № 3202364/05.08.2014г., с което ЕТ „П.Ж. - 45”, чрез пълномощникът си адв. Красимир Тодоров е уведомил ответното дружество за прехвърляне на вземането с договор от 12.05.2014г.

Представено е по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите от 08.12.2014г.,рег. № 15075 на нот. Роза Кожухарова, с което П.Ж. Георгиев, в качеството му на ЕТ „П.Ж. - 45” е потвърдил всички извършени действия от адв. Красимир Тодоров, от име на едноличния търговец, във връзка с осъществените действия по договор за прехвърляне на вземане от 12.05.2014г. и извършено уведомление до настоящия ответник.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Не е спорно мужду страните, че ЕТ „П.Ж. - 45” има качество на потребител на ел. енергия, съответно че същия е заплатил сумата от 12660,19 лева на ответника.

В отговорът на исковата си молба ответникът навежда възражения срещу предявения иск, като намира, че договорът за цесия, с който ЕТ „П.Ж. – 45” е прехвърлил вземането в полза на ищеца е нищожен, доколкото към момента на прехвърляне на вземането, в патримониума на цедента не е съществувал вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване. Сочи, че е налице начални липса на основание за плащане, доколкото плащането е осъществено с оглед да не се прекъсне ел. снабдяване, съответно да се запази съществуването на облигационното правоотношение. Сочи, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия, с оглед на което и доколкото плащането е основано на същото това правоотношение, то не е извършено при начална липса на основание.

Съдът не споделя тези доводи на ответната страна, при следните мотиви:

Не се спори между страните, с оглед на което и съдът прие за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ЕТ „П.Ж. – 45” има качество на потребител на ел. енергия по см. на ЗЕ на посочения в исковата молба адрес на потребление, съответно, че облигационните правоотношения между потребителя на ел. енергия и ответникът се основават на договор за продажба на ел. енергия при действие на общи условия, надлежно публикувани и одобрени от държавен регулационен орган. От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че на 30.07.2010г, при проверка служители на „Е.О.Б.М.” АД са констатирали, че преди електромера монтиран на адреса на потребление, са присъединени 3 бр. проводници, което съобразно заключението на комбинираната съдебно – техническа и счетоводна експертиза, която се кредитира изцяло от съда, като обективно и компетентно дадена, този начин на свързване влияе върху измерването на ел. енергия, консумирана на адреса на потребление. Вследствие констатацията и съобразно чл. 38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ е осъществена корекция на ел. енергия, като на потребителя на ел. енергия е начислена процесната сума от 12660,19 лева, досежно която не се спори, че е заплатена от абоната. Основанието за плащане на процесната сума е именно осъществената от ответника корекционна процедура.

 С решение № 189/11.04.2011г. по т. д. №39/2010г. на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК и съставляващо според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса за възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Клаузата на чл. 38 от ОУ, съобразно цитираната съдебната практика, която е задължителна за настоящия първоинстанционен съд е нищожна, с оглед на което плащане основано на нищожна клауза от същите тези ОУ, съставлява платено без основание.

Нищожността следва да бъде разглеждана, като правно „нищо”, тя е изначална следователно и към момента на плащане на процесната сума, а и към момента на сключване на договора за цесия е лисвало основание, на което потребителя на ел. енергия да заплати в полза на ответника същата тази сума, съответно липсва основание в правната сфера ответното дружество да я приеме. Изложеното налага извода, че правото на кредитора да иска връщане на платеното без основание се поражда към момента на самото плащане, от този момента възниква и задължението на длъжника да върне получената сума.

Съдът не споделя довода на ответника, че плащането е осъществено от потребителя на ел. енергия с оглед запазване на облигационното правоотношение. Неплащането на цената на ел. енергия, вкл. и стойността на корекцияна на ел. енергия не е основание за прекратяване на облигационното правоотношение по продажба на ел. енергия. В чл. 22 от Общите условия изрично са посочени основанията, при които се прекратява правоотношението по продажба на ел. енергия, след които неплащането на същата не е едно от тях. По отношение на последното е приложима разпоредбата на чл. 21 от Общите условия, която регулира отношенията свързани с временно прекъсване на електроснабдяването, което не следва да бъде смесвано с прекратяване на облигационните правоотношения по продажба на ел. енергия.

Доколкото съдът прие, че плащането на процесната сума е основано на нищожна клауза от Общите условия, то за потребителя на ел. енергия е възникнало към момента на заплащане на процесната сума вземане, при което след прехвърляне на същото това вземане, обективирано в договор за цесия от 12.05.2014г.,  в патримониума на новия кредитор са възникнали права произтичащи от плащането, които той упражнява с предявяване на настоящата искова молба. Предмет на процесния договор за цесия е съществуващо вземане, което произтича от плащане основано на нищожна клауза, което вземане е възникнало към момента на получаване на процесната сума от длъжникът, за което получаване липсва основание.  

Не се споделя и възражението, че договорът за цесия е нищожен поради липса на съгласие.

В тази насока и с оглед направените от ответника възражения, ищецът ангажира писмени доказателства, от които може да бъде извлечено надлежно осъщественото упълномощаване от страна на потребителя на ел. енергия по отношение на адв. Тодоров, съответно препотвърждаване по см. на чл. 42,ал.2 ЗЗД на осъществените от последния действия във връзка със сключване на договора за цесия и уведомяването на длъжника за осъщественото прехвърляне на задължението.  

Изложеното налага извода, че между потребителя на ел. енергия и ответното дружество е сключен валиден договор за прехвърляне на вземане с предмет процесната сума, както и че ответникът в качеството му на длъжник е надлежно уведомен за осъществената цесия, което уведомление е достигнало неговото знание на 05.08.2014г.

Не намират основание и възраженията на ответното дружество, че плащането на процесната сума не е осъществено на основание корекция на ел. енергия, а на основание сключен между потребителя и ответника споразумителен протокол от 13.09.2010г.

В тази връзка съдът намира, че следва да посочи, че с отсрочването или разсрочването на едно задължение не се променя основанието за плащане. В тежест на ответника е да докаже, че сумата е получена на валидно правно основание, като за доказване на това същия следва да изчерпа всички свои правопогасяващи възражения. Позоваването на споразумение от 2010г., като основание за получаване на процесната сума, не може да доведе до извода, че получената сума е заплатена на ответника на валидно правно основание. Плащането на сума, заплатена съответно получена без основание, което плащане е осъществено при условията на разсрочване на задължението, не придава качество на платено, като такова извършено на валидно правно основание.

Доколкото беше отречена възможността за наличието на договорно право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия за процесния период 01.02.2010г. – 30.07.2010г., съответно съдът прие, че въпреки тази си невъзможност, последния е получил процесната сума от потребителя на ел. енергия, който е прехвърлил вземането си на настоящия ищец, който договор за прехвърляне на вземането е валиден, съответно прехвърлянето на вземането надлежно съобщено на длъжникът, то предявения иск следва да бъде уважен, като длъжникът – ответник в настоящото производство следва да бъде осъден за заплати сумата от 12660,19 лв., за която е издадена фактура № **********/19.08.2010г., досежно осъществена корекция на потребена ел. енергия за периода 01.02.2010г. - 30.07.2010г., като сума получена от ответното дружество без основание.

По отношение на разноските:

С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно деловодни разноски в размер 1546, 30 лева, от които 909,51 лева юрисконсултско възнаграждение и сумата от 636 50 лева съдебно – деловодни разноски. Съдът следва да посочи, че при присъждане на юрисконсултско възнаграждение на страна получила правна защита от юрисконсулт се извършва по правилата на чл. 78, ал.8 ГПК, при която съдът определя възнаграждението съобразно размера на адвокатското възнаграждение, като съблюдава Наредба №1 от 09.07.2004г. за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Е.- П. П.”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Н.К. сумата от 12660,19 (дванадесет хиляди шестстотин и шейсет лева и 19 ст.) лева, за която е издадена фактура № **********/19.08.2010г., досежно осъществена корекция на потребена ел. енергия за периода 01.02.2010г. - 30.07.2010г., като получена без основание от Ел- П. п.”АД, ЕИК *********, на осн. чл. 55, ал.1, пр. 1 - во ЗЗД.

ОСЪЖДА „Е.- П. п.”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Н.К. 1546,30 (хиляда петстотин четиридесет и шест лева и 30 ст.)  лева, от които 909,51 лева юрисконсултско възнаграждение и сумата от 636, 50 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано  от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: