№ ……………
гр. София, 27.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, І-15 състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета
година в
състав:
Председател: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 9143 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на разглеждане е иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД.
Ищцата Р.С.Б. твърди, че на 23.08.2018 г., около 9:30 часа е слязла от
трамвай № 10 на Столичен градски транспорт на спирка, находяща се на пл. „Македония“
по посока от ул. „Ал. Стамболийски“ към пл. „Македония“. При слизане от трамвая
кракът й попаднал в издълбано място в асфалта на улицата до стъпалото на
трамвая и тя паднала, усетила прищракване в дясното бедро и не можела да се
изправи. Изпитала неописуема болка. Хора й се притекли на помощ, извикали
линейка и била откарана до МБАЛ „Сердика“ ЕООД, където установили счупване на
тазобедрената става. Наложила се операция за наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация. Поставен бил бедрен пирон, застопорен с винтове и пластина.
Била изписана на 29.08.2018 г. диагноза: петрохантерно счупване с първична
хипертония. Дълго време ищцата се придвижвала с патерици, била необходимо време
за постепенното й раздвижване, не можела да работи. За нея се грижел синът й С.Г..
Твърди и към момента да изпитва физически болки и постоянен стрес от движение
по улици и тротоари. Придвижва се по-бавно и за дълги разстояния използва
такси. Страхува се да ползва градския транспорт и избира такси. Към момента
провежда физикална рехабилитационна терапия. Твърди ответникът да не е изпълнил
задължението си за поддържане на общинските пътища и улици. Претендира осъждане
на ответника да й заплати 40000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
стойността на лечението в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва,
считано от 24.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът С.О.оспорва предявения иск. Посочва, че не
е доказано къде е настъпил инцидентът и че е възможно това да се е случило на
територията на частен обект или при битов инцидент. Липсва противоправно
поведение на служители на общината. Претендираното обезщетение било завишено.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. С., поддържа
предявения иск, излага съображения в писмена защита. Ответникът, чрез юрк. Г.,
оспорва иска.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Е.Б.и С.Г.. Свидетелят Б.посочва, че през
лятото на 2018 г. е пътувал в гр. София в трамвай № 10 в посока от пл.
“Македония” към ул. “Алабин”. Трамваят спрял на спирка на градския транспорт и
свидетелят чул, че става суматоха. Чували се жени, които питали няма ли някой
мъж, който да помогне. Свидетелят слязъл от трамвая и видял паднала жена и три
момчета до нея. Жената била до първата врата на трамвая. Ватманката също слязла
и заедно с други хора се опитали да вдигнат жената и да я преместят на
тротоара. Свидетелят видял, че пред стълбите на слизане от трамвая има дупка
върху пътното платно. От трамвая се слизало директно на пътното платно, като
трамвайната линия била оградена от колчета за безопасност. Свидетелят и други
три момчета се опитали да вдигнат жената, но тя започнала да пищи, че я боли
кракът и не може да стои права. Затова я сложили отново на пътното платно.
Продавачи в съседство дали стол, поставили жената на стола и извлачили стола с
жената до тротоара. След това жената го помолила да снима дупката и свидетелят
направил няколко снимки.
Свидетелят Г., син на ищцата, посочва, че живее с
майка си в едно домакинство. През август 2018 г. майка му позвънила и му
казала, че е в болница, лежи на легло, тъй като била паднала от трамвая. В
болницата свидетелят заварил майка си върху легло, чакала за изследвания. Дошъл
лекар и уведомил свидетеля, че майка му трябва да бъде оперирана и до 4 часа
свидетелят трябва да дари кръв. След операцията майка му престояла в болница
една седмица, след което я изписали. Не можела да ходи, оплаквала се от
постоянни болки. Трябвало да й се бият инжекции. Свидетелят й помагал, водейки
я до тоалетната. Към 3-тия месец майка му започнала да се придвижва с патерици.
След първия месец свидетелят се наложило да се върне на работа. Докато била
сама майка му го чакала и не ставала от леглото. След като започнала да се
придвижва ползвала патерици 3 месеца. Опалквала се от болки. Свидетелят е
транспортирал, тъй като тя се страхувала от градския транспорт. Посочва, че
майка му е пенсионер и работи на граждански договор 4-6 часа. В момента майка
му се придвижва нормално със същия трамвай и по същия маршрут.
Анализирайки събраните писмени доказателства вещото
лице по приетата и неоспорена Съдебномедицинска експертиза - др. Д.К., посочва,
че ищцата е получила травма в областта на дясна тазобедрена става, довела до
пертрохантерно счупване на бедрената кост. Касае се за горната част на
бедрената кост, място, където анатомично са разположени двата трохантера -
естествени издатини на костта и места, където се залавят сухожилията на важни
за движението на тазобедрената става мускули. Вещото лице уточнява, че
фрактурата е извънставна и не касае пряко тазобедрената става. Това, заедно с
доброто кръвооросяване на областта, определя благоприятните прогнози за
зарастването й в сравнение със съседните фрактури на бедрената шийка.
Фрактурата е довела до затрудняващо движенията състояние за срок от 4-5 месеца
средно. Фрактурата може да бъде получена при твърдян от ищцата механизъм -
стъпване в дупка на асфалт с последващо залитане и падане. Благодарение на
навременното и адекватно лечение липсват усложнения и за срок от около 5 месеца
фрактурата е зарастнала, като в този срок се включва и провеждане на
рехабилитация. Вещото лице допълва, че фрактура е възможна при всяка житейска
ситуация, свързана със стъпване накриво, бутане и хлъзгане по мокра повърхност
и т.н.
По делото е приета фактура № **********/24.08.2018 г., издадена от МБАЛ
“Сердика” ЕООД, в която е отразено получаване от Р.Б. на реконструктивен бедрен
пирон - финейл на стойност 1500 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното от
правна страна.
Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране
на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав -
противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по
трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на
възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и
причинения вредоносен резултат. В хипотезите на непозволено увреждане,
включително на отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
С оглед установените фактически
обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск,
настоящият състав намира, че предявеният иск за причинени на ищеца
неимуществени вреди е доказан по своето основание.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да
управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. От
събраните гласни доказателства се установява, че инцидентът е настъпил на
спирка на градски транспорт в рамките на населено място.
Не е проведено насрещно доказване. Ето защо
съдът приема, че по аргумент от чл. 31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП се касае за
тротоар като част от земното платно, по отношение на който на основание чл.
31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП задължението за поддръжка е в тежест на
ответника.
Установява се, че на мястото на инцидента
е имало необезопасена дупка, което сочи проявено от страна на ответната община
бездействие по отношение изпълнение на вменените й със закон задължения за
поддръжка.
Съдът намира, че не може да се вмени в
тежест на ищцата неизбягването на този участък. Следва да се отчете, че
задължението за поддръжка на пътните
платна предполага изправност на същите, която да
позволи безпрепятственото им използване и по отношение на уязвими групи –
възрастни хора или деца, които обичайно се придвижват с намалено внимание.
По изложените съображения съдът приема, че
в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му
неимуществени и имуществени вреди. По отношение на последните съдът съобразява
изводите на вещото лице твърдяните и доказани разходи за лечение да са необходими.
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен
период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това
фактически и психологически последици за увредения, възраст (Постановление N 4
от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на
вредите.
Съдът отчита, че ищцата е изпитвала
интензивни болки първите дни от деликта, като следоперативно е ползвала помощни средства за придвижване след третия месец. Възстановяването е траело до 5 месеца, като този период включва и провеждането на
рехабилитация. През първите три месеца изпълнението на дейности от ежедневието е зависело
от оказваната на ищцата помощ от трети лица. С днешна дата ищцата се придвижва самостоятелно,
като от събраните гласни доказателства се установява ищцата да е преодоляла
твърдяния страх от ползване на градски транспорт.
Като се вземе предвид всички горепосочени
обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди би била сумата от 30
000 лева, като за разликата до пълния предявен размер
от 40000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Основателна е
претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на 1500 лв., както и законна лихва за забава върху посочените
суми, считано от 23.08.2018 г. до окончателното
им изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата разноски съобразно уважената част от иска, като при
съобразяване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
същите са в общ размер 2707,50 лв. Ищцата дължи заплащане на сторените от
ответника разноски съобразно отхвърлителната част от иска - 68,75 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О.,
адрес: гр. София, ул. ******, да заплати на основание чл. 49 във връзка с чл.
45 от ЗЗД на Р.С.Б., ЕГН **********:
-
сумата
от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания от
травматично увреждане настъпило на 23.08.2018 г., ведно със законната лихва върху горната главница,
считано от датата на увреждането - 23.08.2018 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 40000 лв.
-
сумата
от 1500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение на травматично увреждане настъпило на 23.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху горната главница, считано от датата на увреждането - 23.08.2018 г. до окончателното изплащане;
-
както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2707,50
лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Р.С.Б., ЕГН ********** *** 33 на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 68,75 лв. - разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
СЪДИЯ: