РЕШЕНИЕ
№ 1803/25.04.2019 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 3490 по описа на
съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
срещу И.А.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 368,62
лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени
ВиК услуги по партида с абонатен
№ * за периода 18.02.2015
г. – 21.11.2016
г., за обект, находящ се в гр.
В., ж.к. „Мл.“ бл. *, ведно със
законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 23.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 48,35 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 24.04.2015 г. – 22.12.2016
г., които суми са предмет на
Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на
ВРС.
В исковата
си молба и уточняващите молби към нея ищецът
„В. и к. – В.” ООД излага,
че в качеството си на ВиК
оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ,
предоставя ВиК услуги на ответника
И.А.Т. за имот, находящ се
в гр. В., ж.к. „Мл.“ бл. *, ап.*.
Твърди, че съгласно общите условия на дружеството
потребителите на ВиК услуги следва
да ги заплащат
в тридесетдневен срок след датата на
фактуриране, след което изпадат в забава. Сочи се,
че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплаща потребените ВиК услуги, които се
отчитат по партида абонатен № *. Посочва, че в негова
полза е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, за
дължимите от ответницата суми за ползваните, но неплатени ВиК
услуги в обекта. Поддържа, че е предявил иск за
установяване на вземането си в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, предвид подаденото възражение от длъжника. Ето
защо моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И.А.Т., чрез адв. Вл.Бе.
е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по
основание и размер. Поддържа, че от
22.11.16 г. процесният обект
на потребление е необитаем, съответно вода не се
потребява и инкасаторката няма достъп до
водомера. Поради това твърди, че
за отчетния период след 22.11.2016 г. служебно са начислявани
количества вода. По изложените съображения
моли за отхвърляне
на исковете.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от
юрк. Пл. В. Допуснато е оттегляне на исковете за главница и обезщетение за забава
над сумата от 368,62 лв., съответно 48,35 лв. до пълния заявен в заявлението по
чл. 410 от ГПК размер от 590,05 лв., респективно 54,08 лв. В останалата част
исковата молба се поддържа и се моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от адв. Б., който поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли
същите да бъдат отхвърлени. В хода на устните състезания възразява страните да
са обвързани от облигационно правоотношение и релевира
възражение за изтекла погасителна давност, които възражения като преклудирани (не са направени с исковата молба), не следва
да се обсъждат по същество от съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна:
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, от което е
видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителния иск, като срещу заповедта е постъпило
възражение от ответника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и искът е предявен в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“ на „Водоснабдяване и канализация – В.” ООД и решения на ДКЕВР от 28.01.2013 г., 30.06.2016 г. и 28.04.2017 г. за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация- В.“ АД. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в един централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила и без писмено приемане от потребителите.
От предоставената Справка за недобора се установява, че титуляр на партида с абонаментен № * и обект на потребление гр. В., ж.к. „Мл.“, бл. * е ответникът И.А.Т., ЕГН **********, с водомер № * и пломба № *.
Като доказателство по делото са представени карнетни листи за отчитане на потреблението на ВиК услуги по партидата на частен абонат № * за водомер № * с пломба № *, с потребител Т.А.Т., ЕГН ********** (задраскан във втория карнет, в който като платец е посочен „И.А.Т., ЕГН **********, купувач 2007“), за периода от 06.11.2013 . до 03.04.2018 г., от които е видно, че потреблението на ВИК услуги за претендирания период от 08.10.2014 г. до 03.10.2017 г. ежемесечно е отчитано от ищеца. Карнетите съдържат подпис на абоната единствено при отчитането от 19.01.2016 г. За инкасатор в периода 18.09.2014 г. – 18.02.2016 г. (17 месечни отчета) са положени четиринадесет подписа.
Представени са преписи от констативни протоколи № * г., № * г. и № * г. подписани от двама инкасатори, за обект с адрес гр. В., ж.к. „Мл.“, бл. *, ап. * и *, удостоверяващи, че през съответните дни имотът е бил посетен, но на позвъняването на служителите никой не е отворил. В КП е посочено още, че апартаментът е обитаем по сведение на съседи.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ на вещото Я.Л.,
което съдът кредитира като обективно, мотивирано и компетентно дадено, както и
от обясненията на експерта дадени в о.с.з., се установява, че титуляр на кл. № *
е И.А.Т., както и че при огледа на процесния водомер
е установено количеството от 1247 куб.м. вода, натрупано от 15.02.02015 г. до 21.11.2016
г. Експертът сочи, че отразените в карнетите данни на
водомера съответстват на показанията посочени във фактурите. Вещото лице
констатира, че към дата 25.02.2019 г. няма плащания по процесните
фактури. Констатирано е, че количествата вода са начислени служебно от ищеца поради
липса на достъп до водомера. Вещото лице е дало вариант на експертизата
съобразно установеното реално отчетено количество вода от * куб.м. към 21.11.2016 г., при който за периода
18.02.2015 г. – 21.11.2016 г. ответникът има 19 бр. месечни задължения към ВиК дружеството, в общ размер на 368,62 лв., при лихва за
забава за периода 24.4.2015 г. – 19.08.2017 г. от 48,35 лв. При отчитане на
служебно извършения отчет на водомера експертът е дал вариант, съгласно който в
периода 18.02.2015 г. – 20.07.2017 г. ответникът е натрупал 27 бр. месечни
задължения възлизащи общо на 590,05 лв., при лихва за забава за периода 24.4.2015
г. – 19.08.2017 г. от 54,73 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявени са обективно-кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение по облигационно
правоотношение за доставка на ВиК услуги и заплащане на обезщетение за забава върху
просрочените месечни задължения на абоната.
Съгласно
§. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ потребители
на ВиК услуги
са юридически или физически лица
– собственици или ползватели на имот в етажната собственост, за които се
предоставят ВиК услуги. С
идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т.2 от ОУ.
В случая с
отговора на исковата молба ответникът не е оспорил съществуването на облигационно отношение между него и ВиК
оператора, поради което направеното в обратен смисъл възражение едва в о.с.з.
от 25.03.2019 г. се явява преклудирано и съдът приема
за безспорно, че за процесния отчетен период 18.02.2015
г. – 20.07.2017 г. И.А.Т. е имал качеството ползвател на ВиК
услуги за имот на адрес гр. В., ж.к. „Мл.“ бл.
*, ап.* по смисъла на ЗРВКУ и ОУ на дружеството. Това
обстоятелство се доказва и от неоспорената от ответника справка за недобора,
както и от справката от Службата по вписванията – гр. В. (л. 83), видно от
която на 29.08.2007 г. И.А.Т. е придобил в съсобственост недвижими имоти в сграда находяща се именно на адрес гр. В., ж.к. „Мл.“,
бл. *.
На следващо място не е
спорно по делото, че обектът е водоснабден, че СТИ е изправно, както и че
считано от 22.11.2016
г. имотът е необитаем и инкасаторът не е имал достъп до
водомера.
Спорен по делото е
единствено въпросът осъществена ли е реална доставка от ВиК
оператора, което обстоятелство е възложено в тежест на доказване на ищеца.
В тази връзка следва да
бъде съобразен редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни
води, уреден в правилата на ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите, които са служебно известни на съда, както и в Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г.
В чл. 23, ал. 4, изр.
първо от ОУ е предвидено, че отчитането на средствата за търговско измерване
(водомерите) следва да се извършва от служител на ВиК
оператора, в присъствието на титуляра на абонатния
номер или на негов представител. По този начин резултатите от отчитането се
свеждат до знанието на потребителя. В същото време, с подписа си върху карнетния лист абонатът удостоверява неизгоден за себе си
факт. Последното е от значение при преценката на доказателствената
сила на карнетния лист, който е частен свидетелстващ
документ и се ползва с доказателствена сила само
когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, като е непротивопоставим на
страната, която не го е подписала.
В случая от карнетните листи представени по делото (л. 85 и 86) се установява,
че за процесния период 18.02.2015 г. – 22.12.2016 г. абонатът е положил подпис при отчитането на водомера
извършено на дата 19.01.2016 г. Този подпис удостоверява, че потребителят е запознат
и е бил съгласен с начисленото количество ВиК услуги не
само за последния месец, но се е съгласил и с доставеното количество услуги в
предходния период, доколкото показанията за съответния месец на СТИ са сбор от
количеството доставени ВиК услуги за предходни
месеци. Няма данни нито наведени твърдения, ответникът да е оспорил към момента
на проверката или впоследствие показанията при отчета на 19.01.2016 г. Така полагайки
подпис върху карнета абонатът е изразил съгласие и е признал количеството и
размера на доставените му услуги, считано до 19.01.2016 г., включително. Отделно
от това в неоспореното от ответника заключение на допуснатата експертиза е
отразено, че при оглед на СТИ е установено реално показание от 1247 куб.м., като
именно съобразно това реално показание експертът е изчислил, че за периода 18.02.2015
г. – 21.11.2016 г. месечните задължения на потребителя към ВиК
дружеството възлизат на 368,62 лв. Доколкото нито едно доказателство по делото
не опровергава заключението на експерта за наличие на реално потребление от
абоната в процесния период, се налага изводът, че за
потребителя е възникнало задължение за заплащане на начислените от дружеството количества
ВиК услуги. Изложеното дотук сочи, че предявеният иск
се явява основателен и следва да бъде уважен така както е окончателно фиксиран
с определение на съда от о.с.з. - за сумата от 368,62 лв., дължима главница за
периода 18.02.2015 г. – 21.11.2016 г.
Вследствие на уважаване
на главната претенция основателна се явява и акцесорната
за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението 23.08.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението.
С оглед настъпилия падеж
на всяко едно от месечните задължения и неизпълнението на абоната за
заплащането им в тридесетдневен срок, считано от датата на издаване на
съответната фактура (чл. 33, ал.2 от ОУ), основателен се явява и искът по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на задължението за мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 48,35 лв., за периода от 24.4.2015 г. – 22.12.2016
г.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски при отчитане на частта от исковете,
която е прекратена поради оттегляне. В тази връзка съобразно поисканите и
доказани разноски, съдът намира че с решението на ищецът следва да се присъдят
следните суми – 15,61 лв. за държавна такса и 31,24 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и 46,85 лв. за държавна такса, 93,70
лв. юрисконсултско възнаграждение и 93,70 лв. депозит
за вещо лице в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.А.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 368,62 лв. (триста шестдесет и осем
лева и шестдесет и две стотинки), представляваща
дължима главница за ползвани и неплатени
ВиК услуги по партида с абонатен
№ * за периода 18.02.2015 г. – 21.11.2016 г., за обект, находящ се в гр. В., ж.к.
„Мл.“ бл. *, ап.*, ведно със
законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 23.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 48,35 лв. (четиридесет и осем лева и тридесет
и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода
24.04.2015 г. – 22.12.2016
г., които суми са предмет на
Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на
ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
ОСЪЖДА
И.А.Т., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация
– В.” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 46,85 лв. (четиридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № * г. по описа на
ВРС, както и сумата 234,25 лв. (двеста тридесет и четири лева и
двадесет и пет стотинки), представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: