Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 286
гр.Добрич
19.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и първи октомври 2019 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №394 по описа
за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от И.Р.И. с ЕГН ********** ***
/приложена към предходно в.гр.д.№43/2019
г. на ДОС,прекратено и изпратено на ТРС за администриране/ срещу решение
№6/09.01.2019 г.,вписано под №6,т.І,стр.63/09.01.2019 г. в публичния регистър
по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№192/2018 г. на Районен съд-гр.Тервел,поправено
по реда на чл.247 от ГПК с решение №57/10.05.2019 г. по цитираното дело на
ТРС,с което е отхвърлен предявен от въззивника срещу Районен съд-гр.Силистра
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на
20 000 лв за претърпени от последния неимуществени вреди,причинени от
незаконни действия или бездействия на длъжностни лица при ответника при
разглеждането на гр.д.№515/2013 г.,гр.д.№2122/2017 г. и гр.д.№136/2018 г. по
описа на РС-Силистра.Сочи се в жалбата,че атакуваното решение било постановено
при неспазване на правилото за местна подсъдност по чл.7 от ЗОДОВ и при
забавено произнасяне по исковата молба.Необосновано било становището на съда,че
ищецът И. сам бил дал съгласието си да бъде осъден несправедливо по
гр.д.№515/2013 г. на РС-Силистра.Правата на ищеца били потъпкани с решението по
цитираното дело на СРС,тъй като бил осъден да заплаща издръжка на децата си в
размер,несъобразен с неговите доходи.Имотът на децата му бил прехвърлен преди
развода без негово знание.Настоява се за отмяна на обжалваното решение,респ. за
уважаване на предявения иск.
Писмен отговор на жалбата не е подаден
от въззиваемата страна Районен съд-гр.Силистра.В молба вх.№6262/01.10.2019 г.
се съдържа искане на въззиваемата страна за потвърждаване на атакуваното
първоинстанционно решение като правилно.
Като постави на разглеждане депозираната
въззивна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 15.01.2019 г.,а жалбата е подадена по пощата на
16.01.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 29.01.2019
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото обаче е недопустимо и
подлежи на обезсилване,респ. производството по делото на прекратяване,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№192/2018 г. на Тервелския районен
съд е образувано по повод искова молба вх.№816/26.01.2018 г. по описа на
Районен съд-гр.Силистра,по повод на която първоначално е образувано
гр.д.№136/2018 г. на Районен съд-гр.Силистра.След отводи на всички съдии от
посочения съд производството по гр.д.№136/2018 г. на СРС е прекратено и делото
е изпратено на основание чл.23 ал.3 от ГПК на Окръжен съд-гр.Силистра за
определяне на друг равен по степен съд,който да разгледа спора.СОС изпраща
делото последователно за разглеждане на Районен съд-гр.Дулово и Районен
съд-гр.Тутракан,но след отводи и на съдиите при посочените съдилища делото е
изпратено от СОС на Апелативен съд-гр.Варна за определяне на районен съд от
друг съдебен район в рамките на апелативния съдебен район.С определение
№202/11.04.2018 г. по в.ч.гр.д.№160/2018 г. по описа на Апелативен съд-гр.Варна
делото е изпратено за разглеждане на Районен съд-гр.Тервел /от съдебния район
на Добрички окръжен съд/,който е постановил обжалваното решение.
С определение №515/24.06.2019 г. по
в.гр.д.№394/2019 г. Добричкият окръжен
съд констатира,че исковата молба,по повод на която е образувано делото,е
нередовна по смисъла на чл.127 ал.1 т.4
и т.5 от ГПК,тъй като в нея липсва логически обосновано,хронологично и
детайлно изложение на обстоятелствата,на които се основава искът,като не е
формулиран и ясен петитум.Въззивният съд установи,че в заглавната част на
исковата молба ищецът квалифицира иска си като основаващ се на разпоредбата на
чл.2б от ЗОДОВ,регламентираща обезщетяване на гражданите и юридическите лица от
държавата при нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на дело,по
което същите са страна,в разумен срок,т.е. е уреден т.нар. иск за обезвреда при
забавено правосъдие.В исковата молба и уточняващите я молби вх.№1369/28.05.2018
г. /на лист 16 от делото на РС-Тервел/ и вх.№3151/23.11.2018 г. /на лист 45 от
делото на РС-Тервел/ обаче не са изложени никакви конкретни
обстоятелства,обосноваващи сочената от ищеца правна квалификация на иска.Не се
твърди разглеждане и произнасяне по конкретно дело по описа на ответния Районен
съд-Силистра,осъществено при значително забавяне и в неразумен срок.От друга
страна съдът е счел,че би могло да се касае за неправилна правна квалификация
на иска,дадена от ищеца,която не обвързва съда.За да може обаче съдът да
подведе иска към относимата правна норма и да прецени с какъв иск е сезиран
/дали такъв по чл.2б от ЗОДОВ или такъв по чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 и
сл. от ЗЗД/,е приел за необходимо ищецът да изложи ясно,детайлно и в
хронологичен ред обстоятелствата,от които произтича исковата му претенция.Прецизирал
е,че ако се касае за предявен иск по чл.2б от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за забавено правосъдие,ищецът следва да уточни как твърдяно от него
забавяне на разглеждането на конкретно дело/дела по описа РС-Силистра в
неразумно дълъг според него срок е довело до причиняване за същия на неимуществени
вреди в посочения в исковата молба размер от 20 000 лв,следва да очертае
причинно-следствената връзка между забавеното произнасяне и вредите;да
конкретизира естеството на претендираните от забавено правосъдие неимуществени
вреди /претърпени болки и страдания-физически или психически/,да очертае
причинно-следствената връзка между конкретни действия/бездействия на длъжностни
лица при ответника и сочените неимуществени вреди.От друга страна е приел,че ако
вместо претенцията за обезвреда от забавено правосъдие се предявява всъщност
друг иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от други
незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при ответника,на
което по-скоро навеждат кратките и неясни доводи в исковата молба и уточняващите
я молби,а именно за недоволство на ищеца от незаконосъобразни според него
съдебни актове,постановени по две цитирани дела-бр.д.№515/2013 г. и
гр.д.№2120/2017 г. на РС-Силистра,ищецът следва да конкретизира кои са
противоправните според него действия/бездействия на кои длъжностни лица при
ответника,от които произтичат твърдяните неимуществени вреди,като се визира
точно естеството на тези действия/бездействия,кога са извършени /с точно
посочване на дати и период/ и по кое дело на РС-Силистра са осъществени;да
конкретизира естеството на претендираните неимуществени вреди /претърпени болки
и страдания-физически или психически/,от кои конкретни
действия/бездействия,описани по вид и дата,период на извършване,на кои
длъжностни лица по дело под кой №/год. по описа на РС-Силистра произтичат тези
неимуществени вреди,да очертае причинно-следствената връзка между
действията/бездействията на длъжностните лица и сочените неимуществени вреди.В
съответствие с изложените обстоятелства е следвало според въззивния съд да се
формулира и адекватен петитум на исковата молба,в който да се очертае искането
към съда-осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираната сума от
20 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди /физически
и/или душевни,емоционални болки и страдания/ от кои конкретни
действия/бездействия на длъжностни лица при ответника по кои конкретни дела /№
и год/ по описа на ответния съд.С цитираното определение №515/24.06.2019 г. на
ДОС на въззивника и ищец по делото И.Р.И. е указано в срока по чл.129 ал.2 от ГПК да изправи констатираните нередовности на исковата молба,като същият е
предупреден за последиците по чл.129 ал.3 от ГПК,ако не изпълни указанията на
съда в посочения срок.В срока по чл.129 ал.2 от ГПК ищецът И.Р.И. подава т.нар.
„писмени обяснения“ вх.№4693/10.07.2019 г.С последните указанията на съда по
отстраняване нередовностите на исковата молба не са изпълнени.Така съдът не е
сезиран с редовна искова молба и не дължи произнасяне по същество на ненадлежно
предявен иск.При това положение следва да се приложи спрямо ищеца по делото
санкцията по чл.129 ал.3 изр.1 от ГПК.Първоинстанционното решение е постановено
по нередовна искова молба,чиито нередовности не са отстранени с нито една от
цитираните по-горе молби на ищеца И.Р.И.,вкл. в хода на въззивното производство;атакуваният
съдебен акт следва да бъде обезсилен,а производството по делото следва да бъде
прекратено.
Дори и да се приеме с оглед изложеното в
молба вх.№4693/10.07.2019 г. /на лист 17 от делото на ДОС/,че ищецът е изложил
някакви обстоятелства,на които се основава искът му,а именно е изразил
недоволството си от „несправедливото“ решение,постановено по гр.д.№515/2013 г.
на Районен съд-гр.Силистра,с което бил осъден да заплаща издръжка на децата си,чийто
размер не бил съобразен с доходите му и високия му процент нетрудоспособност,а
това довело до изпадането му в тежко финансово положение и го злепоставило пред
децата му,следва да се посочи,че предявеният на това основание иск е по правило
процесуално недопустим и не подлежи на разглеждане по същество.При горните
изложени обстоятелства искът следва да се квалифицира като такъв по чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД.Ищецът И. желае да ангажира отговорността
на ответния съд като възложител на работата на съдията,разгледал гр.д.№515/2013
г. на СРС и постановил решение по него,като твърди,че претендираните
неимуществени вреди са настъпили за него от действия по служба на посочения
магистрат-от постановен от съдията незаконосъобразен съдебен акт /решение/.Твърдяният
деликт се изразява в осъществяване на служебни задължения и постановяване на
съдебен акт от съдия във връзка с извършваната от него правораздавателна
дейност.Функционалният имунитет на съдиите,прокламиран в чл.132 от Конституцията на РБ,изключва гражданската им отговорност на деликтно основание
във връзка с постановените от тях съдебни актове.Процесуалният закон /в случая
ГПК/ предвижда защита на засегнатите от тези актове права на граждани чрез
регламентирания ред за обжалване на съдебните актове и инстанционен контрол за
законосъобразност на същите.
Отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна.Тя е самостоятелна,но е фунционално обусловена
от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.Когато лицето,на което е възложена
работата,не носи отговорност,ангажирането на гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя е недопустимо.Както бе посочено,в съответствие с
чл.132 от Конституцията съдиите не носят отговорност за постановените от тях
актове освен при извършено умишлено престъпление от общ характер /в случая
такова не се твърди да е извършено и установено с влязла в сила
присъда/.Цитираната разпоредба възпрепятства търсенето на деликтна отговорност
по чл.45 от ЗЗД от съдия по повод постановен от него съдебен акт,което прави
недопустимо ангажирането на отговорността на съда,в който той правораздава,за
постановените от съдията актове /в този смисъл определение №78/28.01.2013 г. по
ч.гр.д.№32/2013 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС,определение №615/20.12.2017 г. по ч.гр.д.№4318/2017
г. на ІV г.о.,ГК на ВКС,определение №108/20.04.2016 г. по ч.гр.д.№1157/2016 г.
на І г.о.,ГК на ВКС,определение №568/08.12.2016 г. по ч.гр.д.№5080/2016 г. на
ІV г.о.,ГК на ВКС/.Изключенията от горното са въведени в чл.2 от ЗОДОВ,но
настоящият спор не се обхваща от нито една от хипотезите,предвиждащи ангажиране
отговорността на Държавата /съответния съд/ за вреди от незаконосъобразни
съдебни актове.По изложените съображения предявеният иск е недопустим и
производството по него следва да бъде прекратено,като обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо с оглед
постановяването му по недопустим иск.
При този изход от производството по
делото право на присъждане на сторени в двете инстанции до момента разноски има
на основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът по делото Районен съд-гр.Силистра,но
същият не е претендирал изрично присъждането на такива в негова полза,а и не е
депозирал доказателства за сторени разноски,поради което разноски не следва да
му се присъждат.Ищецът по делото И.Р.И. няма право на разноски,тъй като
производството по иска му се прекратява.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение №6/09.01.2019 г.,вписано
под №6,т.І,стр.63/09.01.2019 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по
гр.д.№192/2018 г. на Районен съд-гр.Тервел,поправено по реда на чл.247 от ГПК с
решение №57/10.05.2019 г. по гр.д.№192/2018 г. на Районен съд-гр.Тервел,като
двете решения представляват единно цяло,и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.