№ 1213
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20231100900359 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Л.И.” ЕООД – в несъстоятелност, твърди, че между него и ответника - „О.
К.” ООД, са възникнали облигационни отношения от сключен договор, по силата на който
се задължил да извърши дейности по полагане на маркировка срещу получаване на
възнаграждение в размер на 56 700 лв. За сключване на този договор е съставена фактура №
**********/ 20.12.2019 г. Ищецът заявява, че извършил възложената му работа, поради
което за ответника възникнало задължение да му заплати уговореното възнаграждение за
това. Ответникът обаче не изпълнил това свое задължение нито след като бил поканен да
направи това, нито до момента. С оглед на допуснатата забава в негова тежест е възникнало
и задължение да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за
периода от 20.12.2019 г. до 20.02.2023 г. възлиза на сумата от 18 254, 25 лв. Поради
изложеното ищецът моли „О. К.” ООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 56 700 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извършване на работа по полагане на
маркировка по фактура № **********/ 20.12.2019 г., както и сумата от 18 254, 25 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от
20.12.2019 г. до 20.02.2023 г. Претендира присъждане на направените в производството
разноски.
Ответникът по иска - „О. К.” ООД, го оспорва. Твърди, че не е сключвал описания в
исковата молба договор с ищеца, въпреки че действително между страните са водени
преговори за това, но не е постигнато окончателно съгласие. Заявява, че посочената в
исковата молба работа не е извършена от ищеца. Сочи, че не е получавал покана от ищеца да
изпълни претендираното задължение за заплащане на възнаграждение. Поради изложеното
1
моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД ;
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в
производството по предявения главен иск е претенцията на ищеца за заплащане на
възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор, който видно от
описанието на основните задължения, които възникват за страните по него, трябва да се
определи като такъв за изработка. Това е така, тъй като ищецът твърди, че с договора, от
който е породено предявеното в процеса парично вземане, за едната страна е възникнало
задължение да извърши действия по полагане на маркировка, т.е. възлага се постигането на
определен трудов резултат, а за насрещната страна е възникнало задължение да заплати
възнаграждение за изработването на този резултат. Ето защо и за да бъде уважен
предявеният в процеса иск, в производството следва да бъде доказано, че между страните по
спора е постигнато съгласие за сключване на договор за изработка, по силата на който
ищецът е поел задължение да извърши описаните в исковата молба работи, а ответникът е
поел задължение да заплати възнаграждение за това в претендирания размер от 56 700 лв.
Договорът за изработка е неформален и консенсуален. Той се счита за сключен в
момента на постигане на съгласие между договарящите страни относно всички присъщи на
съдържанието му съществени елементи – относно вида и количеството на възложената
работа, както и относно размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да
заплати на изпълнителя.
При анализ на всички събрани в производството писмени доказателства съдът
намира, че липсват такива, от които да се доказва, че между „Л.И.” ЕООД – в
несъстоятелност и „О. К.” ООД е постигнато съгласие в писмена форма за това, че
последното дружество възлага на първото извършването на описаните в исковата молба
действия по полагане на маркировка и че поема задължение да заплати възнаграждение за
това в размер на 56 700 лв. За доказване на този факт в процеса е представена фактура №
**********/ 20.12.2019 г., която е издадена за извършване на действия по полагане на
маркировка. В нея като възложител на дейностите е посочено ответното дружество, а като
изпълнител ищцовото дружество, като в документа е описан и размерът на
възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати на изпълнителя за
извършване на дейностите по полагане на маркировка. Следователно тази фактура съдържа
информация за съдържанието на всички съществени елементи на договора за изработка,
поради което от нея се доказва, че лицето, което я е издало, което е дружеството „Л.И.”
ЕООД, е изразило съгласие за сключване на този вид договор. Тя обаче не е подписана от
2
представител на ответника, което означава, че не доказва изразена от този субект воля за
съгласие да възложи на ищеца да извърши посочените в нея дейности и да заплати
възнаграждение за това в посочения в нея размер.
Съдът обаче приема за доказано по делото обстоятелството, че издадената от „Л.И.”
ЕООД – в несъстоятелност фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника веднага
след нейното издаване. Това се установява от направеното от ответника в писмения отговор
признание за настъпване на този факт. Обстоятелството по осчетоводяване на посочената
фактура от ответника е неизгодно за него в настоящия процес, поради което и направеното
признание за това, че то е осъществено, се ползва с доказателствена стойност.
Наред с това, че фактурата е осчетоводена през месец декември 2019 г., в писмения
отговор ответникът прави и друго изявление, че нейното осчетоводяване е анулирано през
месец май 2020 г., като основанието за това е „неосъществена сделка, разваляне на договор
– липса на плащане и неподписан договор, поради недоговорени условия“. За доказване на
този факт, както и на причината, поради която е направено това последващо анулиране на
осчетоводяването, по делото са представени само счетоводни документи, които са издадени
от ответника, които са протокол за анулиране на фактура от 01.05.2020 г., дневници на
покупките по ЗДДС за данъчен период 05/ 2020 г. Тези документи, удостоверяват изгодни за
тази страна обстоятелства, поради което и те не се ползват с доказателствена сила в процеса
срещу ищеца, както по отношение на факта на анулиране на осчетоводяването на фактурата,
така и по отношение на момента, в който е направено това, но също така и по отношение на
причината, поради която то е извършено. Ето защо въз основа само на тези документи и при
липсата на събрани каквито и да е други доказателства съдът не може да направи извод, че
това е станало преди предявяване иска, а не е сторено от ответника единствено с оглед на
процеса. Съдът не може да заключи и че анулирането е станало поради непостигнато
съгласие между страните за сключване на договор за изработка със съдържание на
основните престации на страните по него така, както са отразени във фактурата, както се
твърди от ответника, още повече, че като основание за анулиране осчетоводяването на
фактурата в изготвения от ответника протокол са посочени различни факти, водещи до
напълно различни правни последици – от една страна е записано неосъществена сделка,
което съвпада с твърденията на ответника, но от друга страна се сочи и липсата на плащане,
което няма за последица непостигане на съгласие между страните за сключване на договора
за изработка, което се твърди да е причина за извършеното анулиране. Съдът счита и че
твърдението на ответника, че фактурата е издадена от ищеца преди постигане на съгласие
между страните за сключване на договора за изработка звучи абсолютно нелогично като се
съобразят действащите правни норми, регламентиращи момента, в който едно търговско
дружество следва да издава фактура, които се съдържат в Закона за данъка върху добавената
стойност /ЗДДС/. В чл. 113, ал. 4 ЗДДС е предвидено, че фактурата се издава задължително
не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в
случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на
3
стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното
придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, като в ал. 2 на тази норма е регламентирано
и коя е датата, на която настъпва данъчното събитие, която е тази на прехвърляне на правото
на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на
разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. От
тези разпоредби се налага изводът, че фактурата е счетоводен документ, който се издава
едва при изпълнението на задължението, за което се дължи възнаграждение съответно цена,
а това като момент винаги следва този на сключване на договора. Следователно съгласно
действащите законови правила фактура не се издава преди страните да постигнат съгласие
да сключат конкретен договор, а чак след изпълнение на основното непарично задължение,
което е възникнало по него за едната от двете страни и при изпълнение на което възниква
насрещното задължение за заплащане на покупна цена или на възнаграждение. При сключен
договор за изработка фактура, обективираща задължението за заплащане на възнаграждение,
се издава в определения в закона срок след датата на изпълнение на възложената работа, на
която възниква данъчното събитие съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Ето защо и абсолютно
необосновано е твърдението на ответника, че ищцовото дружество е издало фактура за
дължимост на възнаграждение за извършването на работа по полагане на маркировка преди
между тези лица да е постигнато съгласие за сключване на тази сделка, защото това
противоречи на законовите разпоредби за момента, в който трябва да се издаде фактура.
Дори и да се счете, че е допуснато нарушение на тези правила, то напълно нелогично е
ответното дружество да не възрази срещу това, а веднага да отрази задължението по тази
фактура в своето счетоводство. С оглед на това и предвид липсата на доказателства, които
да установяват обратното, съдът намира, че ищецът не е издал процесната фактура №
**********/ 20.12.2019 г. преди сключване на договора за изработка, както твърди
ответникът, поради което и соченото от него основание за анулиране нейното
осчетоводяване няма как изобщо да се е осъществило.
Освен горното, трябва да бъде съобразено и това, че в настоящия процес самото
действие по анулиране на осчетоводяването на фактурата, е изгодно за страната, която го е
направила, която е ответникът. С доказателствена сила в гражданския процес се ползват
само действия, с които се удостоверява настъпването на неизгодни за страната, която ги
осъществява факти, какъвто характер има осчетоводяването на процесната фактура от
ответника, но не и анулирането на това осчетоводяване, което е направено впоследствие и
което ползва тази страна, особено предвид това, че по делото изобщо не се установяват чрез
доказателства, ползващи се с доказателствена стойност, какви са причините, поради които то
е извършено.
Осчетоводяването на възникнало по издадената фактура задължение за заплащане на
възнаграждение за извършената работа към ищеца в счетоводството на ответника е такова
действие, което е конклудентно по своя характер и с което последният, в качеството си на
възложител, е изразил съгласие да сключи договор за изработка с предмет извършване на
описаните във фактурата дейности по полагане на маркировка срещу заплащане на
4
възнаграждение в посочения в този счетоводен документ размер. Това означава, че по
делото се доказа, че освен ищецът, който е издал фактурата, ответникът също е изразил воля
за постигане на съгласие относно сключване на договор за изработка със съдържание на
основните задължения на страните по тази сделка такова, каквото е посочено във фактура №
**********/ 20.12.2019 г. След като в производството се установи наличието на две
съвпадащи насрещни изявления за съгласие, то трябва да се приеме, че е доказано, че
описаният в исковата молба договор за изработка е сключен.
За да възникне задължението на възложителя да заплати договореното
възнаграждение, освен постигане на съгласие по основните елементи на договора за
изработка, следва да бъде установено и това, че изпълнителят по сделката е извършил
уговорената работа, както и че тя е приета от възложителя.
Осчетоводяването от ответното дружество на фактурата, издадена от „Л.И.” ЕООД,
което се установи от направеното в писмения отговор признание, по своята същност
представлява и действие по признание, изразено от възложителя чрез конклудентни
действия на това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на
възнаграждение, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че изпълнителят е
извършил уговорената по вид и количество работа, както и че тя е приета без забележки от
възложителя, защото единствено при настъпване на тези факти по сделката за изработка
възниква задължението за заплащане на възнаграждение. В този смисъл е и практиката на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 23/ 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010
г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 336/ 10.06.2010 г. по т.д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.,
Определение № 708/ 02.11.2011 г. по т.д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
След като по делото се доказа, че между страните е сключен договор за изработка, че
ищцовото дружество е извършило възложената му работа по полагане на маркировка, както
и че тя е надлежно приета от възложителя „О. К.” ООД, то в тежест на последния е
възникнало задължение да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение, което
възлиза на 56 700 лв. В производството не се твърди и не се представят доказателства това
задължение да е погасено от ответника, което прави предявеният в процеса иск за главница
основателен и като такъв следва да се уважи.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на възнаграждение за извършената работа, възникнало в
тежест на ответника, е парично, поради което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
От съдържанието на представената по делото фактура се установява, че страните не
са уговорили срок, в който възложителят се задължава да заплати възнаграждението за
извършената работа по полагане на маркировка. С оглед на това и доколкото процесната
сделка за изработка е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, то приложение намира
разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, в която е предвидено, че ако страните по търговска
5
сделка не са уговорили срок за плащане на дължимо по нея паричното задължение, то
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане, като ако денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се
установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или
услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
Доколкото фактурата, която обективира процесното задължение за плащане на
възнаграждение, е осчетоводена от „О. К.” ООД, което дружество е длъжник по това
задължение, то съдът счита, че тя е получена от него на датата, на която е заведена в
неговото счетоводство. Съдът приема, че осчетоводяването е направено през месец
декември 2019 г., защото в писмения отговор се твърди, че това е направено текущо при
издаване на фактурата, което е станало на 20.12.2019 г., като това е видно и от представения
по делото документ, намиращ се на л. 38 от делото, който представлява, издадена от самия
ответник справка за извършена счетоводна операция, касаеща задължението по тази
фактура, удостоверяваща неизгодното за него обстоятелство в процеса, което е датата на
осчетоводяване на описаната фактура. По делото липсват доказателства, от които да се
установява коя е точната дата, на която е извършено осчетоводяването на тази фактура,
поради което трябва да се счете, че тя е най-късната възможна, която е последният ден на
месец декември 2019 г. – 31.12.2019 г. Това е датата, от която тече предвиденият в чл. 303а,
ал. 3 ТЗ 14-дневен срок за доброволно плащане. Той изтича на 14.01.2020 г. „О. К.” ООД не
е заплатил задължението за заплащане на възнаграждение, за което е издадена фактура №
**********/ 20.12.2019 г., на падежа, поради което и е изпаднал в забава неговото
изпълнение от 15.01.2020 г. и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от
15.01.2020 г. до 20.02.2023 г., до която дата не се установява това задължение да е погасено.
Размерът на задължението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 15.01.2020 г. до
20.02.2023 г., изчислено върху главницата от 56 700 лв., съдът определя на основание чл.
162 ГПК на сумата от 17 958, 81 лв. Това означава, че предявеният акцесорен иск е
основателен за тази сума и за периода от 15.01.2020 г. до 20.02.2023 г., като следва да се
отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 18 254, 25 лв. и за
периода от 20.12.2019 г. до 14.01.2020 г.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. Тази страна
обаче не е представила доказателства да е извършила разходи за водене на делото, поради
което съдът не следва да възлага заплащането на някаква сума за разноски в тежест на
ответника.
Предвид изхода на делото oтветникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС дължимата държавна такса, от предварителното заплащане на която ищецът е
6
освободен на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ, за разглеждане на предявените искове в частта, в
която са счетени за основателни. Тя възлиза на сумата от 2 986, 35 лв. Дължимата държавна
такса за разглеждане на предявените искове в частта, в която те са счетени за неоснователни,
трябва да се събере от масата на несъстоятелността на „Л.И.” ЕООД. Тя възлиза на сумата от
11, 82 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „О. К.” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ******* ДА ЗАПЛАТИ на „Л.И.” ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 266
ЗЗД сума в размер на 56 700 лв. /петдесет и шест хиляди и седемстотин лева/,
представляваща неплатено възнаграждение за извършена работа по полагане на маркировка,
което възнаграждение е дължимо по договор за изработка и за което е издадена фактура №
**********/ 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
21.02.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 17 958, 81 лв. /седемнадесет хиляди
деветстотин петдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
обезщетението за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 15.01.2020 г. до
20.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 17 958,
81 лв. до пълния предявен размер от 18 254, 25 лв. и за периода от 20.12.2019 г. до
14.01.2020 г.
ОСЪЖДА „О. К.” ООД да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в
размер на 2 986, 35 лв. /две хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и тридесет и пет
стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове,
от предварителното заплащане на която ищецът е освободен, съразмерно на частта от тях,
която е уважена.
ОСЪЖДА „Л.И.” ЕООД – в несъстоятелност да заплати по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 11, 82 лв. /единадесет лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от
предварителното заплащане на която ищецът е освободен, съразмерно на частта от тях,
която е отхвърлена, която сума трябва да се събере от масата на несъстоятелността на „Л.И.”
ЕООД – в несъстоятелност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8