№ 22951
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110103118 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл., а настоящото решение е постановено на основание чл. 237 ГПК при признание
на исковете.
Образувано е по искова молба с вх. номер 15102 от 19. 01. 2023 г. на Б. Г. Б.,
ЕГН **********, постоянен адрес ., съдебен адрес ., . (ищца) чрез упълномощения
процесуален представител адвокат Д. М.. Ищцата твърди, че е сключила с ответника с
ответника сключили договор за паричен заем № 637523, по силата на който ответникът
й дал в заем паричната сума в размер на 200 лева, а ищцата поела задължението да му
я върне на 11 седмични вноски. Страните уговорили и задължение за ищцата да
предостави обезпечение, а в случай че не изпълни това свое задължение – уговорили
неустойка, чийто размер бил по-голям от този на главницата. Макар и страните да
уговорили тридневен срок за изпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, още в деня на сключването на договора неустойката била включена в
погасителния план. Ищцата твърди, че е погасила всички суми по договора,
включително и неустойката, която й била начислена още при сключването му. Излага
доводи за недействителност на договора за потребителски кредит и неустоечната
клауза, като твърди, че е бил посочен погрешен годишен процент на разходите, че
действителният годишен процент на разходите, включващ и неустойката, надхвърля
прага по чл. 19, ал. 4 ЗЗП, че не е посочена договорната лихва, че така уговорената
неустойка излиза извън типичните й функции и следователно противоречи на добрите
нрави, че противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК и че е неравноправна клауза. Прави извод,
че целият договор за потребителски кредит е недействителен, като се позовава на
съдебна практика. Иска от съда да прогласи нищожността на неустоечната клауза и да
осъди ответника да заплати на ищцата сумата 10 лева, представляваща част от
недължимо платените суми по договора за потребителски кредит в общ размер 100
лева. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“
ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., бул. „.“ ., чрез упълномощения
процесуален представител юрисконсулт Цветелина Бочева. Признава исковете.
Обосновава, че не е дал повод за завеждането им, поради което не следва да бъде
осъждан на разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Своевременно преди приключването на първоинстанционното съдебно дирене
ищцата поиска и съдът допусна на основание чл. 214 ГПК изменение на единия от
двата кумулативно съедиенени иска, а именно осъдителният иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като същият беше увеличен на цял иск в размер на 22
лева и 44 стотинки.
В хода на производството първостепенният съд съедини на основание чл. 213
ГПК към настоящото производство и това по гр. дело № 3112 по описа на Софийския
районен съд, 24-ти състав, за 2023 г. Съединеното дело се развива между същите
страни, но във връзка с различен договор за потребителски кредит.
С искова молба с вх. номер № 15099 от 19. 01. 2023 г. същата ищца твърди, че че
е сключила с ответника договор за паричен заем № 658814, съгласно който получила
заемна сума в размер на 1 500 лева, със задължение да я върне на тридесет и седем
седмични вноски, при годишен процент на разходите малко под 50 %. Твърди се, че
било уговорено в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или
поръчител при непосилни за ищцата условия. Още със сключването на договора на
ищцата била начислена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер,
надхвърлящ многократно позволения от закона размер на годишния процент на
разходите. В договора не били описани компонентите на годишния процент на
разходите, а в погасителния план неустойката представлявала скрита лихва и била
калкулирана в годишния процент на разходите и годишния лихвен процент. С
уговорената неустойка се целяло заобикаляне на максималния годишен процент на
разходите. Неустойката излизала извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция. Налице било заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Неустоечната клауза била
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и не била
индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП. Иска от съда да обяви нищожността
на неустоечната клауза и да осъди ответното дружество да й заплати сумата в размер
на 10 лева, част от общо 100 лева, представляваща недължимо платени суми въз
основа на същата нищожна уговорка.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на тази искова молба от същия
ответник. Признава исковете. Обосновава, че не е дал повод за завеждането им, поради
което не следва да бъде осъждан на разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
В хода на производството по съединеното ищцата своевременно е предприела
изменение на иска на основание чл. 214 ГПК и 24-ти състав на Софийския районен съд
го е допуснал, при което осъдителният иск, предявен със съответната искова молба,
следва да се счита предявен за сумата 12 лева, част от общо 100 лева.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковите молби са подадени от заинтересовано лице чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, придружени са с документи за внесена
държавна такса в необходимия размер и отговарят на останалите формални изисквания
2
по чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което са редовни, а предявените с тях искове са
процесуално допустими.
Ищцата предявява четири обективно кумулативно първоначално и последващо
съединени иска. Първите два са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД. В тежест на ищцата по тях е да установи при условията на пълно и главно
доказване което и да е от твърдените основания за нищожност на неустоечните клаузи,
съдържащи се в договор за потребителски кредит № 637523, съответно договор за
потребителски кредит № 658814. В тежест на ответника по този иск е да докаже, че
клаузите са били индивидуално уговорени. Към горните два установителни иска
ищцата е съединила кумулативно и трети и четвърти осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, които са обусловени от установителните
искове. В тежест на ищцата по тези осъдителни искове е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че е заплатила в полза на ответното дружество във връзка с
нищожната неустоечна клауза по договор за потребителски кредит № 637523 парична
сума в размер на поне 22 лева и 44 стотинки, съответно във връзка с нищожната
неустоечна клауза по договор за потребителски кредит № 658814 парична сума в
размер на поне 12 лева.
Своевременно ответното дружество е направило признания на всички
предявени искове. Тези негови признания се подкрепят от наличните по делата
доказателствени материали. Съдът не прекрати съдебното дирене съгласно чл. 237, ал.
1 ГПК единствено поради разразилия се спор във връзка с разноските, за който беше
необходимо събирането на доказателства. Този спор ще бъде обсъден по-нататък. Тук е
достатъчно да се обобщи, че са налице предпоставките за постановяването на решение
при признание на исковете.
Разноски. Основният спор между страните е този във връзка с дължимите
разноски и кому да бъдат възложени те.
По начало при уважаването на исковете разноските трябва да бъдат понесени от
ответната страна. По изключение съдът не осъжда ответника да заплати сторените
разноски, ако той е признал своевременно иска и ако не е дал повод за образуването на
делото съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК. Както е изяснено от трайната съдебна практика, за
да се приложи това изключение е необходимо кумулативно да са налице и едната, и
другата предпоставка. Първата предпоставка, своевременното признаване на
предявените искове от ответното дружество, е налице. Страните спорят обаче относно
втората предпоставка – дали ответното дружество е дало повод за образуването на
делата. Във връзка с този спор настоящият съдебен състав приема следното.
Признанието на иска означава да се признаят неговите две части – изложението на
обстоятелствата, на което се основава искането, и самото искане. Изложението на
обстоятелствата, на което се основава искането, са твърденията на ищеца за конкретни
факти. Така в настоящия случай ответното дружество и признало твърдените от
ищцата факти, че неустоечните клаузи по двата договора за потребителски кредит
съставляват разходи по тях, които не са били отчетени при изчисляването на
годишните проценти на разходите, както и че уговорките за неустойки съществено
надхвърлят типичните за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, поради което противоречат на добрите нрави. Предлагането на подобни
договорни клаузи от търговеца на потребителя въпреки противоречието им със закона
и добрите нрави значително затруднява потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договорите за потребителски кредит. Това поведение на
ответното дружество следва да бъде прието за даване на повод за водене на делото.
3
От друга страна, на противоправното поведение на ответното дружество при
сключването на договорите не е редно да се отговаря с друг вид неправомерно
поведение, каквото неправомерно поведение е злоупотребата с правото на разноски –
воденето на множество отделни дела без те да бъдат съединени с целта по всяко едно
дело ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата, съответно на
безъзмездно представляващия я процесуален представил, съответните разноски.
Злоупотребата с правото на разноски от страна на ищцата не заличава даването на
повод от ответното дружество за завеждането на делата – подобна „реторсия“ е чужда
на гражданското право. Но съдът е все пак длъжен да я констатира и да предприеме
необходимите и допустими мерки – в случая съединяването на двете останали висящи
пред първата инстанция дела на основание чл. 213 ГПК, така че да бъдат присъдени
еднократно разноски.
Сторените от ищцата разноски, които безусловно следва да й бъдат заплатени,
са тези за разглеждането на исковете (държавни такси в размер на общо 230 лева) и
депозит за възнаграждение на вещото лице (в размер на 400 лева).
Относно разноските за адвокатско възнаграждение отново има спор между
страните. По делото са представени два договора за безвъзмездна правна помощ (л. 31
и л. 112 от делото на 150-и състав), според които Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, регистрирано по ЗДДС, е предоставяло на ищцата на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв безъзмездна правна помощ. Ответното дружество оспори наличието на
основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за предоставянето на безвъзмездна правна
помощ. Във връзка с това твърдение ответното дружество представи и съответни
доказателства – писмена справка от Териториалната дирекция на Националния
осигурителен институт, от които е видно, че през последните два месеца на 2023 г.
ищцата е имала осигурителен доход в размер на 2 487 лева и 9 стотинки, съответно 3
400 лева. При това положение съдът намира, че ищцата не е била материално
затруднено лице. Тя е могла да заплати на представлявалото я адвокатско дружество
разноски за адвокатско възнаграждение. След като не е била налице предпоставката на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, то ответното дружество не следва да бъде осъждано да заплати
на съответния адвокат възнаграждение за безвъзмездна правна помощ по чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
Излишно е при това положение първостепенният съд да обсъжда евентуалното
възражение на ответното дружество за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите в отношенията между ищцата Б. Г. Б., ЕГН
**********, постоянен адрес ., и ответното дружество „.“ ООД, ЕИК ., седалище и
адрес на управление ., бул. „.“ ., че уговорката за неустойка по договор за
потребителски кредит № 637523 от 21. 02. 2022 г. и уговорката за неустойка по
договор за потребителски кредит № 658814 от 04. 04. 2022 г., са нищожни.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
4
договорите ответното дружество „.“ ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
бул. „.“ ., да заплати в полза на щцата Б. Г. Б., ЕГН **********, постоянен адрес .,
сумата 22 лева и 44 стотинки, получена въз основа на нищожната уговорка за
неустойка по договор за потребителски кредит № 637523 от 21. 02. 2022 г., ведно със
законовата лихва от 17. 01. 2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата в
размер на 12 лева, част от общо 100 лева, получена въз основа на нищожната уговорка
за неустойка по договор за потребителски кредит № № 658814 от 04. 04. 2022 г., ведно
със законовата лихва от 17. 01. 2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ответното дружество „.“ ООД, ЕИК ., седалище и адрес на
управление ., бул. „.“ ., да заплати в полза на щцата Б. Г. Б., ЕГН **********,
постоянен адрес ., сумата 630 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5