Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№_______

 

гр.Добрич, 21.02.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

            При участието на секретаря Х. ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№1419 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Х.Г.Г., ЕГН ********** ***  срещу  Ж.М.К., ЕГН ********** ***, представлявана от ***на общината искове за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с. А., община К., представляващ дворно място от … кв. м, съставляващо … - …., кв. … по уличния и дворищно-регулационен план на селото, както и на построената в … - …, кв. … по уличния и дворищно-регулационен план на селото масивна едноетажна постройка с площ от … кв.м и за осъждане на първия ответник да предаде владението върху сградата. Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба се излага, че ищецът е собственик по силата на наследствено правоприемство от дядо си И.Г. И.и баща си Г.И.Г. и давност на недвижим имот, представляващ … - …, кв. … по плана на с. К., Община К., представляващ дворно място на площ от общо …. кв.м. От придобИ.е на имота, получен от дядото на ищцата  по замяна с имот, намиращ се в пределите на Р., след ***спогодба, след това от нейния баща и понастоящем ищцата са упражнявали непрекъснато владение върху така описания имот. По застроителния и регулационен план на селото за имот от … кв. м., даден на дядото на ищцата, като замяна,  за притежавания от него имот в Р. са отредени два парцела - УПИ … в кв. … с участие на собственика … кв. м. и в УПИ … кв. … а с участие на собственика от … кв. м. Макар вторият имот да не е отреден за собственика И.Г., а именно УПИ … в кв. …, същият необезпокоявано от никого, от придобИ.ето му до настоящия момент се владее от дядото на ищцата, от нейния баща  и след това от нея, като към нейното владение ищцата е присъединила и това на нейните  предшественици - дядо и баща. Този факт с нищо не е променен и от това, че на 09.07.2013год. за него е съставен акт за частна общинска собственост № …, вписан с акт № …, том …, вх. peг. № …/11.07.2013год., като в същия е посочена квадратура от 5000 кв. м.

През тоталитарно време, РПК „….“ построило в имота сграда с обща застроена площ от … кв.м., представляваща масивна едноетажна постройка, изградена без каквото и да е строителни книжа и разрешение за строеж, което да е дадено от собствениците на имота. За сградата РПК „…“ се е снабдила с документ за собственост по силата на давностно владение, обективиран в нотариален акт №…, том …, рег.№…, дело №…/2004г. на нотариус №301 на НК, вписан с акт №…, том … от 24.08.2004г. на СВ гр.Добрич. Впоследствие сградата по силата на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №…, том …, рег.№…, дело №…/2012г. на нотариус №845 на НК, вписан с акт №…, том …, дело №…/2012г. на СВ гр.Добрич, от РПК „…“ е продадена на първия ответник Ж.М.К.. Последната никога не е ползвала сградата, никога не я е владяла.

И.Г. И.е владял имота в перида от 1940г., когато му е предоставен по силата на ***спогодба до смъртта си през 1989г. Г.И.е владял имота от 1989г. до 2003г. Ищцата владее имота от 2003г. до настоящия момент.

Ищцата е собственик, както по деривативен способ - замяна на имота, а така също и по оригинерен - изтекла придобивна давност, като към своето владение е присъединила и това на дядо си И.Г. и на баща си Г.И., върху имот, представляващ дворно място от общо … кв. м, находящо се в с. А., община с. К., представляващо УПИ …, кв. … по уличния и дворищно -регулационен план на селото. По силата на приращението е собственик и на търговска сграда с обща застроена площ от … кв.м., представляваща масивна едноетажна постройка, построена в същият  нейн имот - УПИ …, кв. … по плана на с. А., община с. К..

За ищцата съществува правен интерес да предяви правата си, които двамата ответници й оспорват.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали писмен отговор на исковата молба.

Ответникът Ж.М.К. заявява оспорване основателността на исковата претенция. Излага се, че поземлен имот с площ от … кв.м., отреден "за градина", находящ се в с. А., общ. К., кв. …, УПИ отреден за градина, при граници на имота: север-улица от о.т. 56 до о.т. 35; изток - улица от о.т. 35 до о.т. 34; юг -улица от о.т. 34 до о.т. 57; запад - улица от о.т. 55 до о.т. 56 е представлявал до 2013 г. недвижим имот - държавна собственост, когато с акт №1948 за частна общинска собственост съставен на 09.07.2013 г. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, същият е бил вписан под №24, том XVII, вх. peг. 7507/11.07.2013 г., като в същия акт е записано, че в имота има постройка, която е собственост на ответницата Ж.М.К.. Същият имот е бил държавна собственост от възвръщането към Българската държава на с. А., а впоследствие и по времето на социалистическия период от 1944 г. до 1990 г., но и след това без прекъсване до 2013 г., когато е бил съставен горепосочения акт за частна общинска собственост. През целия този период от време, т.е. повече от 70 години Държавата, а впоследствие Община К. е упражнявала еднолично правата на собственик върху поземления имот, като никога и по никакъв повод било ищцата, било нейните праводатели не са упражнявали било собственически, било владелчески права, било право на ползване. В същият имот има изградена сграда /бивша собственост на РПК "…" с. К./ със застроена площ от … кв.м., която е била закупена с нотариален акт за покупко-продажба от ответницата Ж.М.К. на 19.09.2012 г., видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба. В горепосочената сграда, повече от 40 години са се намирали … и … наместничество на с. А., както и *** на РПК "…" с. К., който е бил ***, ***и други. След продажбата на имота от РПК "…" на ответницата Ж.М.К., същата е продължила да стопанисва имота, като е осъществявала правата си на собственик и владелец по отношение на същия, извършвайки търговска дейност, като се добавя и факта, че част от тази сграда до началото на 2014 година е продължавала да изпълнява фанкциите си на ***на с. А. и дори след като се е преместило ***то и към настоящия момент в част от помещенията на сградата се съхранява част от архива на ***то на с. А..

Видно от приложените с отговора на исковата молба писмени доказателства, става ясно че ответницата Ж.К. и други лица преди нея са били ползватели на сградата, предмет на ищцовата претенция много преди да придобие собствеността върху същата, като по силата на наемно правоотношение с РПК "…" с. К. е осъществявала търговска дейност в същата сграда още от 1996 г. Ответницата никога не е губила или преотстъпвала владелчески или собственически права по отношение на същия имот, за който и към настоящия момент редовно си плаща дължимите данъци и такси.

Ищцата твърди, че е упражнявала лично права по отношение на имота, представляващ гола поляна от близо … кв.м. земя, а преди това и нейните праводатели. Горното категорично не отговаря на истината, тъй като освен че не индивидуализира по никакъв начин претенциите си свързани с право на собственост върху … кв.м. /без ищцата да сочи каквито и да било основания за идентичност с дворното място предмет на ищцовата претенция/, но и е факт, че нито дядо й, нито баща й, а и тя самата до есента на 2017 г. не е имала каквито и да било претенции по отношение на поземления имот, включително и не са правени опити да се упражняват права. Цялото село знае, включително и в Община К., че имотът е държавна и общинска собственост като дворно място, както и че изградената постройка от РПК "…" е била впоследствие продадена на ответницата Ж.К. от РПК "…". Приживе на дядото и бащата на ищцата, дори не са правили опити да упражняват права, а в един случай в който бащата на ищцата Г.Г. бил заварен да си пуска патките да пасат пред сградата на ***то /…/, бившият … Т.В. е направил забележка на бащата на ищцата -Г.Г., да не си позволява повече подобно своеволие, на което Г.Г. отговорил, че това няма да се повтори и съжалява за стореното. Впрочем дори братът на ищцата, който от години живее постоянно в Г., при едно свое посещение в с. А. през 2018 г. заявил на ответницата, че нито дядо му и баща му, нито той самият някога е имал претенции било по отношение на земята, било по отношение на сградата, а че по-скоро би желал ако има възможност, ответницата да му продаде на него сградата, в случай че ответницата има такива планове за в бъдеще.

Претенцията на ищцата заявена посредством петитума на исковата молба, е да й се признае правото на собственик по отношение на дворно място от … кв.м., както и на построената в това място сграда, включително като бъде осъдена ответницата да предаде владението върху сградата. Същевременно ищцата нито е в състояние да посочи коя част от имота и на какво основание претендира, включително и по какъвто и да било начин не е в състояние да индивидуализира претенцията си, но и също така сама признава неизгодни за нея факти свързани с претенцията й за давностно владение, тъй като няма как да е упражнявала давностно владение върху имот, по отношение на който никога не е бил правен опит да бъде ограждан до есента на 2017 г.; в този имот /ако се приеме, че е идентичен на претенцията/ държавата, общината, РПК "…", наематели, включително и настоящия собственик на сградата - ответницата К., са осъществявали без прекъсване права на собственик и владелец по отношение на процесното дворно място и сграда. Отделно от горното, няма дори законодателна възможност, който и да било, включително ищцата да придобива по давност собственост върху държавни или общински недвижими имоти.

Домогванията на ищцата по отношение на т. нар. "дворно място" /…/ са започнали едва през м. октомври 2017 г. когато ищцата прави за първи път опит да загражда пред сградата част от дворното място с бодлива тел. Още тогава съселяните на ответницата се възмутили, как е възможно някой да се опитва да загражда земя, която е общинска собственост, поради което са се обърнали към съпруга на ответницата - К. К., тъй като същият е … на с. А.. Съпругът на ответницата - К. К. е направил забележка на сина на ищцата – Л., да не копае дупки за колове, но Л., който е … се е държал грубо и е заявил на съпруга на ответницата, да не се меси защото ще има големи проблеми, като за съжаление след този случай са започнали поредица от жалби от ищцата срещу … в Областната администрация и в Общината. Едва през пролетта на 2018 г. ищцата започва да прави опити да засажда дръвчета в засаденото самоволно от нея и незаконно място - общинска собственост, поради което и следват две заповеди на ***на Община К. до ищцата за премахване на незаконните телени заграждения.

След поредния сигнал за самоуправни действия /което на практика е и престъпление по отношение на общинската собственост/, на 11.06.2019 г. ***на Община К. изпраща група от седем длъжностни лица, включително и … на с.А., за да направят проверка на място; да извършат замерване; да премахнат незаконната ограда, както и да поставят колчета, с които да обозначат границите на общинската собственост.

Горепосоченото категорично в разрез с твърдяното от ищцата, включително и по отношение, както на дворното място, така и на сградата собственост на ответницата Ж.К., находящо се в част от дворното място. Абсолютно несъстоятелни са претенциите на ищцата, че едва ли не имотът придобит по надлежния ред от ответницата Ж.К. се явявал "приращение" на земята, която била собственост и владяна от праводателите на ищцата и нея самата. Как би могло да се случи това "приращение", ако ищцата и нейните праводатели действително са владели от 1940 г. без прекъсване до настоящия момент имота?!

Относно твърденията на ищцата, че търговската сграда с обща застроена площ от 146 кв.м. представляваща масивна едноетажна постройка, построена в същия имот била незаконна и била изградена "без разрешение за строеж, което да е дадено от нас - собствениците на имоти", същото е абсурдно, тъй като най-малко с ищцата или нейните родственици, някой някога е трябвало да се съобразява, а още по-малко пък да иска съгласие за изграждане на горепосочената постройка, съгласно представените с отговора на исковата молба писмени доказателства за собственост, както и изложеното в обстоятелствената част на отговора на исковата молба. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответникът … село К. оспорва основателността на исковата претенция. Излагат се съображения, че ищецът не представя доказателства, че именно имот УПИ …, кв… е негова собственост или е бил собственост на негови наследодатели. От  приложения към исковата молба Протокол за окончателно заменяване на земите на преселниците от С.Д., съставен на 5 октомври 1941 г. не може да се установи дворното място с площ от ….м., находящо се в землището на с.А. къде точно е било позиционирано. Подобна конкретика не се съдържа и в Препис-извлечението от Протокол за заменяване жилищните и стопански сгради и дворни места на Комисия, извършила остойностяване на същите. Този Протокол не е датиран, което прави невъзможно да се установи неговата автентичност и истинност.

Съгласно РП на с.А., общ.К., приет през 1949г., имотите в кв…. и кв. … са отредени за „…". При поименна справка в разписните листи от 1949г., т.е. преди приемане на РП, на името И.Г.И.е записан имот в парцел ., кв…., пл.№…. Съгласно НА по н.д. №634/1988г. Г.И.Г. се легитимира като собственик на … кв.м. в парцел …, пл.№…, кв…., а съгласно НА по н.д. №…/1991г. -като собственик по регулация на … кв.м. от пл.№… към собствения му имот с пл.№…, парцел …, кв….. това доказва, че след 1949г. за наследодателите на ищцата са отредени имоти, различни от претендирания УПИ …, кв…..

Община К. е придобила УПИ в кв…. отреден „… „ на осн. чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС като преди актуването му същият е бил държавна собственост, а не собственост на физическо лице, видно от описанието по т.1 на НА №112/19.09.2012г. и приложените към нотариално дело№228/2012г. документи.

Оспорват се твърденията на ищцата, че от 1940 г. владее непрекъснато имота, предмет на спора. Представените с исковата молба два нотариални акта доказват, че до 2012 година УПИ … в кв…. е бил собственост на РПК/ „***", а след това -община К..

Имотът на ищцата в кв…. граничи с улица, която разделя кв…. от кв…. и която съществува още от 1949г., видно от представените от ищцата документи. Това е още едно доказателство, че УПИ I в кв. … не съществува от 1949г. Още тогава имотите, собственост на наследодателя на ищцата Г.И.Г. са граничили с улица, след която е образуван първо кв…., след това и кв…, който също е разделен от кв…. с улица. Именно за поземлен имот с площ от …кв.м., отреден „…", находящ се в кв…. по РП на с.А. е съставен АЧОС № 1948/09.07.2013г.

Оспорва се представената с исковата молба декларация, с която се твърди, че И.Г. С. е името на лицето въведено във владение на жилищните и стопански сгради и дворни места на преселниците от С.Д., отразено в Протокола от 05.10.1941г. като И.Г.Ив.Г..

             Районният съд, съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявените установителен и осъдителен иск черпят  правното си основание от разпоредбите на чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС.    

По така предявените искове и на основание чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи фактическия състав на твърдяното придбивно основание – наследствено правоприемство и давностно владение, от което черпи правото на собственост по отношение на спорния имот, както и че ответницата Ж.К. владее или държи имота без правно основание.

Ищцата твърди, че е собственик на процесния имот по силата на наследствено правоприемство от дядо си И.Г. И.и баща си Г.И.Г., като имотът е получен от И.Г. И.по замяна с имот, намиращ се в пределите на Р., след ***спогодба. Представен е протокол за окончателно заменяване земите на преселниците от С.Д. и въвеждане във владение върху дадените в замяна земи. В посочения протокол, в който е посочено името на И.Г.Ив.Г. е посочен имот – дворно място от … дка, находящо се в с.А., парцел №... Установява се от представените удостоверения за наследници, че ищцата е наследник /дъщеря/ на Г.И.Г., починал на …г. и внучка на И.Г. С., починал на …г.

Собствеността върху имоти в Ю.Д. не възниква автоматично по силата на самото преселване, а след изпълнение на процедурите за оземляване, предвидени в глава I и II от Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Ю.Д. и … спогодба. Правото на собственост върху покритите и непокрити недвижими имоти може да се установи със съответни документи, издадени от румънските власти, както и с документи, издадени от смесената комисия, (предвидена в чл. 9 от Спогодбата) и нейните органи по чл. 16 и сл. от Правилника за доброволната размяна на … и … население, предвидена в Договора и Спогодбата, приложение "В" към договора, сключен между България и Р. в К. на 7.09.1940 год. Само посочените органи имат право да определят размера и вида на покритите и непокрити недвижими имоти на изселниците и да установяват правата на недвижимата им собственост според закона на мястото, където се намира имотът. Пряк конститутивен ефект законодателят е предвидил за акта, с който е извършено оземляването на лицето. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 1 от ЗУСНИЮД предвижда, че имотите, с които са оземлени преселниците от С.Д., съгласно наредбите за окончателното настаняване и заменяне на земите, стават тяхна собственост. Това означава, че самият акт на оторизирания орган има конститутивно действие и е основание за придобИ.е правото на собственост върху дадената земя в Ю.Д. в замяна на притежаваната земя в С.Д., следователно за правото на собственост върху дадената в замяна земя е меродавен актът, с който е извършено оземляването на лицето, което е имало качеството на преселник от С.Д..

Не са представени доказателства на наследодателя на ищцата – И.Г. да са признати права  върху процесния имот по реда ЗУСНИЮД. Липсват    съставени на негово име, нарочен опис  на …-… комисия по размяна; декларация по чл.7 от  ЗУСНИЮД, решение на съд по установителния иск, уреден в същата разпоредба и нотариален акт по чл. 8 от  ЗУСНИЮД.

Ответната община К. представя акт за частна общинска собственост №1948/09.07.2013г., издаден на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС за поземлен имост с площ от ..кв.м., отреден „…", находящ се в кв…. по РП на с.А., община К..

Ответницата Ж.М.К. е представила договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №112, том, рег.№…, дело №…/2012г. на нотариус с рег.№084 на НК, вписан в СВп с вх.рег.№, акт №1, том …, дело №../2012г.,  с който от РПК „***“ е придобила собствеността върху търговска сграда с площ от … кв.м., построена в УПИ …, кв…. по уличния и дворищно-регулационен план на с.А., община К.. Съответно РПК „***“ са се легитимирали като собственици на същата сграда с нотариален акт №…, том …, рег.№…, дело №…/2004г., вписан в СВп с вх.рег.№…/24.08.2004г., акт №…, том …, дело №….

От неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че в разписния лист към КРП на с.А., община К., И.Г.И.е вписан като собственик на имот с пл.№…, за който е отреден УПИ …, кв…. От имот пл.№… е образуван първоначален УПИ …, кв….. Останалата част от имот … е включена в новосъздаден кв…. „…“ и в улици. Единственият съществуващ и актуален към момента КРП на с.А. е одобрен през 1949г. По КРС за селото от 1949г. е отреден имот пл.№…, който е регулиран в  УПИ …, кв…. Площта на УПИ …, кв….,  която понастоящем се владее от ищцата по графични измервания е … кв.м., която включва … кв.м. от имот пл.№…, … кв.м. от имот с пл.№… и … кв.м. свободна площ, част от обществен терен – стар мегдан. По разписен лист за имот пл.№… на името на И.Г.И.е вписано само отреждане на УПИ …, кв…., без вписване на основание или извършените промени.

Имотът, за който е съставен АОС №1948/09.07.2013г. е УПИ I /“…“/ в кв….. Той съществува в КРП на с.А. първоначално като самостоятелен с по-малка площ, разположен западно от кв…., отделен от последния от улица. След промяна на плана кв…. се разширява на изток, като включва част от кв…., УПИ … и  част от улица.

Вещото лице докладва, че търговската сграда е изградена в североизточната част на УПИ … кв…., с площ от 146,49 кв.м. Същата представлява едноетажна масивна сграда, в която се е помещавало ***то на с.А. и *** с ***и обслужващи помещения. В община с.К. не са открити строителни книжа за извършеното строителство на сградата.

За уважаване на предявения положителен установителен иск за собственост на твърдяното от ищцата придобивно основание, а именно изтекла придобивна давност, е необходимо кумулативното установяване на следните предпоставки: 1/ упражняване на фактическа власт върху имота 2/ през определен от закона срок 3/ с намерение за своене, което 4/ намерение следва да бъде демонстрирано пред действителните собственици, ведно с 5/ позоваване на изтеклата в полза на владелците давност, понеже давността не се прилага служебно – било като се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка, било като предявят иск за собственост /настоящия случай/ или като противопоставят възражение по предявен срещу тях иск за собственост.  Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да установи наличието на тези предпоставки.

Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго за себе си. Известно е от правната теория и съдебна практика, че владението се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен – намерението да се държи вещта като своя. Освен това владението трябва да е явно, спокойно и несъмнено. Намерението на владелеца да държи вещта като своя се изразява чрез извършваните от него действия, които по съдържание и обем трябва да съответстват на правото на собственост върху вещта. Тези действия трябва да са от такъв характер, че да не оставят съмнение, че владелецът счита себе си за собственик и отрича правата на другите лица върху същата вещ.

В случая от събраните по делото доказателства не се установяват и двата признака на владението – упражняването на фактическа власт върху вещта и намерението са своене. Част от свидетелите по делото излагат твърдения, че наследодателите на ищцата са ползвали имота. Така свидетелят Л.Г. /… на ищцата/ твърди, че преди 1989г. прадядо му И.е гледал в имота …, а дядо му Г.– …. В имота били събирани сено и шума.  За първи път имотът бил ограден от ищцата и свидетеля преди около три години. Свидетелят К. К. /родственик на ищцата/ също излага, че мястото било ползвано от дядо И., който държал там … и … си и от  Г., който държал там … си и трупал сено. През 1966-67г. в имота  била изградена сграда, която се полвала за ***и ***. Имотът бил ограден едва преди три години.  Свидетелят Г.К.Д. /без родство със страните/ е бил … на община К. в периода ….. и 1975-1977г. Същият излага, че сградата находяща се в процесното място е изградена със средства от самооблагането през 1964-1965г. Построена била за ***, *** и ***. През годините, в различни периоди се е ползвала за ***, а мястото пред сградата се ползвало като спирка. Мястото било летния двор на ТКЗС с.А. и  винаги е било свободно, не е било оградено. В него се отглеждали …. Никой не го е обработвал. Едва преди една година ищцата залесила имота. Свидетелят  Д.Н.Д. /без родство със страните/ излага, че не му е известно бащата и дядото на ищцата да са имали претенции към процесния имот, който бил „изоставена пустош“. Сградата в имота била построена около 1970г. и се е използвала за ***, *** и ***. Преди 4-5 години ищцата и семейството й засяли в мястото дръвчета и го оградили.

Не се установява безспорно от събраните гласни доказателства, че наследодателите на ищцата са ползвали спорния имот. Съдът не кредитира показанията в този смисъл на свидетелите Л.Г. и К. К.  с оглед възможната им заинтересованост от изхода на спора. Съответно техните показания се опровергават от показанията на свидетелите Г.Д. и Д.Д. – и двамата без родство със страните и от другите по делото доказателства. Но дори и да беше установено ползването на имота, то само по себе си не е достатъчно за придобИ.е на правото на собственост по давност. Сред събраните по делото доказателства, включително и гласните такива няма данни за това ищцата и нейните праводатели да са предприемали действия, демонстриращи своене. Едва преди 3-5 години ищцата заедно със семейството си е предприела такива действия – оградила е имота и е засяла дървета в него. Нещо повече, през времето, за което ищцата твърди праводателите й да са владяли имота, в него е била изградена постройка, която се е ползвала за ***и като ***. Теренът около постройката се е ползвал като обслужващ. Не са налице  данни  праводателите на ищцата и самата тя да са се противопоставяли на изграждането и ползването на постройката за различни цели и от различни   лица.

При това следва извода, че ищцата не се легитимира като собственик на процесното дворно място, съответно и на постройката в същото. Предявените искове са неоснователени и следва да бъдат отхвърлени. Липсва необходимост да се обсъждат и останалите доказателства, включително за правата на ответниците върху процесния имот, доколкото и при това не би се стигнало до по-различен резултат с оглед изложените по-горе съображения.

С оглед изхода на спора и заявеното от ответницата Ж.М.К. искане на същата се следват сторените по делото разноски в размер на 1260 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно направеното от ищцовата страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника Ж.К.. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на  ответника защита е изготвяне на отговор на исковата молба с процесуално представителство в три открити съдебни заседания. Уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение от 1260 лв. действително  надхвърля  минималния размер  от 359,69 лева на адвокатското възнаграждение за защита по този вид граждански дела, определен на база материалния интерес по делото  по реда на чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, но е съответно на фактическата и правна сложност на производството.

             Водим от горното, Добричкият районен съд

Р    Е   Ш   И  :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Г.Г., ЕГН ******** срещу  Ж.М.К., ЕГН *******, представлявана от ***на общината искове за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с. А., община К., представляващ дворно място от … кв. м, съставляващо УПИ …, кв. … по уличния и дворищно-регулационен план на селото, както и на построената в УПИ …, кв. … по уличния и дворищно-регулационен план на селото масивна едноетажна постройка с площ от … кв.м и за осъждане на първия ответник да предаде владението върху сградата.

ОСЪЖДА Х.Г.Г., ЕГН **********  да заплати на Ж.М.К., ЕГН ******* сторени по делото разноски в размер на 1260 лв.

Решението подлежи на отбелязване при условията на чл.115, ал.1 от ЗС в шестмесечен срок от влизането му в сила.

             Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: