Р Е Ш Е Н И Е
Номер 4045 26.11.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 6442 по описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Д. Ч.“ ЕООД твърди, че е абонат на ответното
дружество за обект, който се намира в гр. Б.***********. Поддържа, че е получил
писмо, с което е уведомен, че поради неточно измерване на количествата ползвана
за обекта електрическа енергия електромерът е бил сменен, а е била начислена
допълнително енергия, за която е издадена фактура на стойност 1324,33 лева.
Твърди се, че самата проверка е извършена без да присъства представител на
дружеството ищец и че не са приложени правилно правилата на Закона за
енергетиката и правилата за изчисляване на количествата електрическа енергия, в
частност чл.50 от и чл.51 от ПИКЕ, поради което неоснователно е начислена
сумата за допълнително количество електрическа енергия. Тъй като ищецът бил
заплатил енергията предвид възможността да бъде прекратено захранването на
обекта, се иска да бъде осъдено ответното дружество да възстанови сумата, тъй
като тя се явява недължимо платена. Излагат се подробни доводи за липса на
основание за начисляване на допълнително количество енергия и се иска да бъде
осъден ответникът да заплати сумата 1324,33 лева, както и законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иск и деловодни разноски.
Ответникът „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД
поддържа, че в случая правомерно са начислени допълнителни количества
електрическа енергия, като това е станало в съответствие със ЗЕ и Правилата,
приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Твърди, че са
били налице всички основания за извършване на подобна корекция. Излага довод,
че отговорността на ответника не е за виновно поведение, поради което е без
значение дали той има вина за констатираните неизправности на средството за
търговско измерване. Допълнително твърди, че в случая е налице договорно
отношение между дружеството ищец и ответника само във връзка с пренос на
електрическа енергия, която ищецът закупува на свободния пазар, като основание
за преизчисляването дава и сключеният между ищеца и ответника договор. Позовава
се на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ПИКЕ, предвид това счита, че искът е
неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
Не е спорно, че ищецът е абонат на дружеството
ответник относно собствен обект, находящ се в гр. Б.***************. Относно посочения
в исковата молба имот е заведена партида с клиентски номер ********** за ИТН **********
/ л.12 на делото/.
От представените писмени доказателства – констативен
протокол за проверка на средства за търговско измерване от 24.02.2016г. / л.23 / се установява, че електромерът
на обекта на ищеца е бил демонтиран за служебна експертиза. На негово място бил
поставен друг с фабричен номер ***********.
При извършената експертиза било установено, че е
променена тарифната таблица по часови зони, при което от 9:00 ч. до 17:00 ч.
електромерът отчита на дневна тарифа Т2, а след 17.00 ч. електромерът не отчита
на нито една от двете тарифи. Тези изводи са потвърдени и от извършената по
настоящото дело експертиза, като вещото лице посочва, че на устройството е
извършена софтуерна манипулация /л.
56 от делото/.
В резултатна проверката било извършено преизчисление
на енергията доставена за обекта във връзка с което била издадена фактура №**********/08.01.2018г.
на стойност 1324,33лв. с ДДС. На ищеца било изпратено писмо относно извършено
преизчисляване на стойността на електрическата енергия, начислена по фактурата / лист 12 и 13/. Установява се, че въпросната сума е била заплатена от
ищеца на дружеството ответник /л. 14/.
При така установеното се
налагат следните правни изводи:
Според чл.55, ал.1 ЗЗД,
който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
По иска за неоснователно обогатяване е в тежест на
ищеца да докаже факта на плащането, а на ответника - да установи, че е налице
правнозначимо основание за получаването на сумата, респективно за нейното
задържане.
По настоящото дело фактът на плащане на процесната
сума не е спорен. Страните спорят относно наличието на основание, поради което
ответникът счита, че следва да задържи платената сума. Ответникът обосновава
вземането си против праводателя на ищеца с твърдението, че сумата е начислена
на основание са разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ,
във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.45, ал.1 и чл.51, ал.2 от Правилата за търговия с
електрическа енергия (ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.). Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ
когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се установи грешка над
допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване
или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка,
количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в
договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ за
оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл.47 ПИКЕЕ, когато операторът
извършва проверка на измервателните системи задължително се съставя протокол,
който следва да бъда подписан както от представители на оператора, така и от
клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми са
въведени с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и влезли в сила на 15.11.2013г.,
по арг. от чл.5, ал.5 от КРБ. Тези правила са издадени на основание на
законовата делегация предвидена в чл.83 от Закона за енергетиката. С тази норма
на държавната комисия е възложено да издава подзаконови нормативни актове
относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като
материята която регулаторът има право да урежда нормативно е изрично посочена.
В точка 6 на чл. 83 ЗЕ е посочено, че комисията приема правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на делегиране
на нормативна компетентност органът, комуто тя е възложена може да я упражнява
само в границите определени в законовата разпоредба, чрез която е извършена
делегацията. В противен случай той би излязъл от рамките на компетентността си,
което би довело до незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод
следва от разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според който компетентността за
издаване на нормативни актове не може да бъде прехвърляна, от което следва, че
делегирането е изключение, като обхваща само изрично предвидени в закона
предели. Този извод се потвърждава и от чл.12 от ЗНА, според който актът по
прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да
бъде издаден.
Анализът на разпоредбата на чл.83, т.6 от Закона за
енергетиката води до извод, че комисията е компетентна да определи нормативно
правила относно принципите, начините, местата за измерване, както и реда за
установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно измерване на
електроенергията. Съдът счита, че регламентирането на ред за установяване на
случаите на неизмерена, неточно и / или неправилно измерена ел.енергия се
отнася не до отговорността на потребителя на енергия или разпределението на
риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засяга единствено способите
по които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му
документиране. Тоест разпоредби относно начина на извършване на проверките на
средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на
служителите при установяване на неточност в измерването.
Съдът счита, че по своята същност нормите отнасящи се
до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждат
форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те
обаче не засягат неизпълнение на задължения на потребителя, докато не бъде
установено, че неизмерването е резултат от негово виновно поведение - арг. от
чл.82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗЕ, според която
средството за търговско измерване /в случая електромерът/ е собственост на
електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол
относно годността му, представлява неизпълнение на задължения на доставчика.
Това е така, защото той ползва уреда за измерване на консумираната от
потребителя електроенергия и носи задължение да го поддържа в изправност.
Случаите на обективна
отговорност представляват отклонение от принципа, че без вина няма отговорност
и се регламентират от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагат
първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на облигационното и
търговското право – арг. от чл.3, ал.1 ЗНА. За уреждане на други отношения от
същата материя, съгласно чл.3, ал.2 от ЗНА, може да се издава подзаконов
нормативен акт. Трябва да се има предвид обаче, че дори когато подзаконовият
акт създава първична уредба, тя следва да е в съответствие с нормите от
по-висока йерархия, включително с тези, от които се извеждат правни принципи,
каквито са чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Този извод се налага от чл.15, ал.1 и 3
от Закона за нормативните актове.
От гореизложеното следва
извод, че разпоредбата, която регламентира отговорността на потребителя и
субективното правото на доставчика на ел.енергия да получи плащане,
компенсиращо стойността на неизмерената, респективно неправилно измерената
енергия, е необходимо да бъде установена с норма на специалния закон, уреждащ
обществените отношения във връзка с покупко-продажбата на електроенергия. Това
в случая е Законът за енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто представляват
ПИКЕЕ, може единствено да допълни и уточни законовата норма, като установи
нормативно методиката, по която следва да става преизчисляването. Поради това,
съдът намира, че цитираните от ответника правила, в частта си с която
установяват субективно право на доставчика да получи плащане от страна на
потребителя за неизмерени или неправилно измерени количества електроенергия,
като издадени в отклонение с законовата делегация, не създават основание за
едностранната корекция.
Предвид изложеното съдът
намира, че ответникът не е дължал начислената от ответното дружество сума,
поради което същата се явява платена без основание и подлежи на връщане. Ето
защо искът следва да се уважи.
Съобразно уважената част
от исковете, на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 432,97
лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на „ЕВН България електроснабдяване” АД със седалище и адрес
на управление в гр. Пловдив, ул. Хр. Г. Данов, № 37, ЕИК *********, да заплати,
на осн. на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, на „Д. ч.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Б.**************** сумата 1324,33 лв./хиляда
триста двадесет и четири лева и 33ст./, представляваща начислена без основание за
периода от 12.12.2015г. до 24.02.2016г. допълнителна цена на електроенергия
относно която е издадена фактура №**********/08.01.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 24.04.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” АД да
заплати на „Д. ч.“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 432,97 лв. /четиристотин
тридесет и два лева и 97 ст./, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД