№ 9783
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110125219 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
Д. Д. Г., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 405.33 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, за имот – апартамент, находящ се в гр. София,
общ. Триадица, адрес, от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на
313.23 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 49.52 лева –
обезщетение за забава за периода от 16.10.2020 г. до 18.10.2022 г., 2/главница
за услугата дялово разпределение в размер на 34.80 лева за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 7.78 лева – обезщетение за забава за
периода от 31.10.2019 г. до 18.10.2022 г., както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ по ч.гр.д. № 59395/2022 г. на СРС – 01.11.2022 г. до окончателното
плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
1
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана услугата дялово
разпределение. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми. Уточнява се, че такова
задължение ответникът имал като собственик на процесния имот.
С исковата молба са представени: нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 13 от 26.11.2012 г., том ІІІ, рег. № 6556, нот.дело №
369/2012 г., договор между СЕС и ФДР / „Бруната България“ ООД/, протокол
от ОС на СЕС за избор на ФДР, извлечение от сметка, обща фактура, обща
фактура със съобщение към фактура, договор между ищеца и ФДР и копие от
в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г.
Извършена е справка НБД „Население“.
Препис от исковата молба е връчен на ответника Д. Д. Г.. От същия в
срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който исковите
претенции се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо място
се релевира възражение за погасяване на част от сумите по давност – предвид
датата на подаване на заявлението по заповедното производство.
Оспорва се и наличието на облигационно отношение между страните
въз основа на ОУ на ищцовото дружество. Твърди се, че ответникът не е
абонат на ищцовото дружество, нито потребител на топлинна енергия в
процесния имот през процесния период. Поддържа се, че ответникът не бил
поръчвал доставка на топлинна енергия, нито на битова гореща вода и поради
това липсвало основание дружеството да му начислява суми за липсващо
потребление. Твърди се и че сградата въобще не била топлоснабдена, а в
имота на ответника отоплителни тела нямало като дори по стените била
поставена ламперия.
Обръща се внимание, че по предходно дело между същите страни, но
за друг период претенциите на ищеца били отхвърлени. Според ответника
решението по това дело било формирало сила на пресъдено нещо досежно
обстоятелството, че ответникът не бил потребител на топлинна енергия
съответно не бил в облигационно отношение с ищеца.
Оспорва изрично и протоколът от общото събрание на ЕС за избор на
дружество, което да осигурява услугата дялово разпределение.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло отхвърлени.
Представено е копие от Решение № 153525/28.06.2019 г. по гр.д. №
65546/2018 г. на СРС.
С определение № 26549/28.07.2023 г. по делото като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Бруната
България“ ООД. Същото е депозирало молба с приложени документи за
дялово разпределение – 2 броя изравнителни сметки и 3 броя талони за отчет.
Изготвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. №
93449/21.03.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 06.02.2024 г. ответникът Д. Д. Г.
2
изрично посочва, че притежава апартамент на адрес гр. София, бул. ген.
Скобелев № 35. Твърди, че имотът е негова собственост и на съпругата му, но
по нотариален акт няма номер. Признава и че наличния по делото нотариален
акт е именно за неговия апартамент и че не притежава друг имот в същата
сграда. Поддържа обаче че апартаментът не е топлоснабден и няма
радиатори.
В съдебно заседание, проведено на 23.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответникът лично изразява становище за цялостно предвид
възражението за липса на облигационна връзка отхвърляне на исковете и за
недоказаност на качеството потребител на топлинна енергия в имота.
Поддържа, че не е абонат на дружеството, няма абонатен номер, нито
отоплителна инсталация в имота.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 32708/14.11.2022 г. по
ч.гр.д. № 59395/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 13 от 26.11.2012 г., том ІІІ, рег. № 6556, нот.дело №
369/2012 г. се установява, че на 26.11.2012 г. ответникът Д. Д. Г. е придобил
чрез покупка собствеността върху процесния имот – апартамент /без вписан в
нотариалния акт номер/, находящ се в гр. София, адрес. Самият ответник в
проведеното на 06.02.2024 г. съдебно заседание също изрично призна, че е
собственик на посочения имот, който няма вписан номер по документа за
собственост и че не притежава друг имот в съответната сграда.
От своя страна видно от справка в НБД „Население“, извършена
служебно от съда, ответникът е с вписан настоящ адрес: гр. София, адрес,
апартамент без номер от 27.02.2017 г.
От ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или
въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период.
От представени по делото общи фактури се установява, че титуляр на
партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София, адрес,
3
апартамент без номер е именно ответникът Д. Д. Г. – като за имота е
определен номер на инсталация **********.
От договор между СЕС и ФДР от 30.10.2001 г. и протокол от ОС на
СЕС за избор на ФДР от 12.10.2001 г. се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово
разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/
„Бруната България“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в
сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице
договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за
дялово разпределение през процесния период.
Налице е и договор /№ Д-0-72 от 09.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г.
Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са
изготвяни редовно изравнителни сметки като до имота е осигуряван достъп за
действителен отчет. Предоставяна е и услугата дялово разпределение. В
имота, видно от документите има два броя водомери и четири радиатора без
индивидуални измервателни уреди.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, от която
се установява, че отоплителните тела в имота са демонтирани. Поради това и
на собственика на същия не се начисляват, същият не ползва и не заплаща
топлинна енергия за отопление на имот. Консумацията на ТЕ за отопление на
имот е със стойност 0.
В имота са монтирани два броя водомери за битова гореща вода.
Собственикът на имота обаче не ползва такава, съответно такава не му се
начислява, нито същият я заплаща. Консумацията на БГВ е със стойност 0.
В тази връзка според вещото лице на собственика на имота /означен в
експертизата като абонат/ се начислява единствено сума за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация съответно разпределена от ФДР между
всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по
проект. Тези суми са начислени съобразно изискванията и методиката на
Наредба № Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
От своя страна средството за търговско измерване в абонатната станция
е било изправно и годно да дава верни показания през процесния период.
В тази връзка и вещото лице счита, че от абоната е дължима сумата от
313.24 лева – начислена единствено за сградна инсталация през процесния
период. Съгласно таблица към заключението сумата е начислена за два
отоплителни сезона в месеците 11.2019 г., 12.2019 г., 01.2020 г., 02.2020 г.,
03.2020 г. и 04.2020 г. съответно 10.2020 г., 11.2020 г., 12.2020 г., 01.2021 г.,
02.2021 г., 03.2021 г и 04.2021 г.
По искане на ответника вещото лице е посетило на място имота – като е
установило, че стените в имота са облицовани с ламперия и тръби не се
виждат, няма и отоплителни тела. Сградата обаче е топлоснабдена и има
изградена работеща топлинна инсталация макар радиаторите на стълбището
4
да са демонтирани. Налице са вертикални щрангове в това число в това число
в подовата плоча на банята на процесното жилище.
Предвид това вещото лице разяснява, че вероятно инсталацията в
сградата е от вертикален тип.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. Вещото лице освен това е посетило процесния имот и
сградата в присъствието на ответника.
На последно място, видно от приложено на л. 22 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
313.23 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 149.24 лева /отразена към м.
07.2020 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., възлизаща на 163.99 лева /отразена към м. юли 2021 г./.
За отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. НЕ Е представена
справка към обща фактура с начислените прогнозни суми по месеци.
Съгласно СТЕ обаче сумите начислени на „абоната“ са само сградна
инсталация като са начислявани само в месеците, когато има активно
топлоподаване за отопление т.е. от м.11.2019 г. до 04.2020 г. в този
отоплителен сезон.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 32708/14.11.2022 г. по ч.гр.д. № 59395/2022 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между ищеца по делото и
ответника е била налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия,
както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на
топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена
тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на
5
ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи
доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено
лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13
от 26.11.2012 г., том ІІІ, рег. № 6556, нот.дело № 369/2012 г., копие от в-к.
Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г. и справка НБД
„Население“/ следва извод, че ответникът Д. Д. Г. има качеството потребител
на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот през целия
процесен период. Това обстоятелство – че е собственик на имота по
приложения нотариален акт самият ответник изрично и лично признава пред
съда, видно от протоколно определение от 06.02.2024 г. Нещо повече
ответникът посочва, че няма други имоти в същата сграда съответно сам е
приел и развел вещото лице по СТЕ в имота. Ответникът освен това е и
адресно регистриран по настоящ адрес в имота от 2017 г. Нито в нотариалния
акт, нито в адресната регистрация фигурира номер на апартамента, но както
6
се отбеляза ответникът признава, че е собственик на жилището и друго
жилище в тази сграда не притежава.
В тази връзка между ответника и „Топлофикация София“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени
във вещноправния статут на имота.
Тук именно съдът следва да обсъди представеното от ответника
Решение № 153525/28.06.2019 г. по гр.д. № 65546/2018 г. на СРС – между
същите страни, но за предходен период. При внимателен прочит на същото
настоящият състав установява, че исковете срещу Д. Г. са отхвърлени именно
поради обстоятелството, че не се установява на кой апартамент ответникът се
явява собственик – съответно липсва установена връзка между абонатния
номер/номера на партида и конкретен апартамент. Това според представеното
решение се дължи на липсата на номерация на апартамента на ответника в
нотариалния акт – поради което по предходното дело връзката на имота по
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13 от 26.11.2012 г., том ІІІ,
рег. № 6556, нот.дело № 369/2012 г. и имота по делото е останала недоказана.
Това обаче не означава, че по този въпрос предходното съдебно решение е
формирало сила на пресъдено нещо. Ето защо и настоящият състав изрично
запита в съдебно заседание на 06.02.2024 г. дали ответникът е собственик на
имота по нотариалния акт /предвид липсата на номерация на апартамента/ и
дали това е имотът, за който се води делото. Ответникът в тази връзка
изрично призна, че това е негов апартамент и че апартаментът действително
няма номер по нотариален акт. Апартаментът обаче се намира в гр. София,
бул. ген. Скобелев № 35 и ответникът друг имот в тази сграда не притежава.
Самият ответникът е завел и вещото лице до същия имот. Поради това
недоказаното обстоятелство станало причина за отхвърляне на исковете с
Решение № 153525/28.06.2019 г. по гр.д. № 65546/2018 г. на СРС – по
настоящото дело категорично се доказа и не може да обуслови повторен
отхвърлителен диспозитив на това основание.
Извън наличието на облигационна връзка между ответника и ищеца по
делото, както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени
други конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение
възражението за давност. Предвид конкретните доводи на ответника, че не
бил „абонат“ на ищеца и изводите от СТЕ, че от ответника СЕ
ПРЕТЕНДИРАТ ЕДИНСТВЕНО И САМО СУМИ ЗА СГРАДНА
ИНСТАЛАЦИЯ /не за ТЕ за отопление на имот или за БГВ/ следва да се
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС
7
постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна
енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
В случая по делото еднозначно се установи, че сградата, където е
имотът на ответника е топлоснабдена и има работеща сградна инсталация.
Поради това обстоятелството, че ответникът не ползва в своя собствен имот
топлинна енергия и БГВ не е от естество да го освободи от задължението му
да заплаща сумите, дължими за сградна инсталация.
Само за пълнота съдът намира, че следва да обсъди и „оспорванията“ на
ответника досежно протокола от ОС на СЕС за избор на ФДР и договорът
между СЕС и ФДР. Посочените документи са частни такива и оспорване на
съдържанието им не е допустимо. Досежно автентичност – то това са
документи, съставени през 2001 г. В тази връзка и към настоящия момент
правно валидно оспорване на подписи на лица в същите няма как да се
проведе. Самият ответник е станал собственик на имот в сградата чак към
2012 г. и неговият подпис в тези документи не присъства. Поради това и
същият се явява обвързан от тях, така както ги е заварил. Самите документи
от своя страна нямат никакво отношение към правилността на начислените по
делото процесни суми, а касаят единствен избор на ФДР.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид изричната
разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до
извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 59395 /2022 г. по описа на СРС е подадено на 01.11.2022 г. и
предвид релевантните правила в общите условия на дружеството относно
настъпване изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово
разпределение – чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е поначало основателно
за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2020 г. В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената
за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на
втория месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. – досежно вземането за главница. Видно от
СТЕ обаче доколкото на ответника са начислени единствено суми за ТЕ за
сградна инсталация, а това са периоди без включена такава – то в таблицата
8
на вещото лице изрично се вижда, че за тези месеци на ответника суми не са
начислени.
Така съдът достигна до извода, че сумата от 313.23 лева се явява
дължима изцяло.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 16.10.2020 г. до 18.10.2022 г. в размер на 49.52 лева суми погасени
по давност няма.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
основателен като възражението за давност не може да бъде споделено, а
между страните липса спор, че сумите са платени на ФДР от ищеца. Предвид
изложените и по-горе доводи за периода на давността съдът съобрази, че това
вземане се претендира с начална дата от 01.09.2019 г., поради което и не се
явява погасено по давност.
Следва да се отхвърли единствено искът за обезщетение за забава върху
тази сума поради липса на доказателства за поставяне на ответника в забава за
плащането й.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 59395 /2022 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 73.56 лева.
Длъжникът не претендира разноски в това производство и не представя
доказателства за извършени такива.
9
По разноските в производството по гр.д. № 25219/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 25 лева държавна такса, 350 лева – възнаграждение за вещо лице и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Видно от представените по
делото платежни документи претендирани разноски са действително
извършени. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат
определени разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева. В
тази връзка от сумата от общо 475 лева на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 465.88 лева предвид изхода на делото.
Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства
да е извършила такива.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Д. Г., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, общ. Триадица, адрес, апартамент /без номер/ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от общо 397.55 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент /без номер/ с
номер на инсталация **********, находящ се в гр. София, общ. Триадица,
адрес, от които 1/ главница за топлинна енергия /за сградна инсталация/ в
размер на 313.23 лева за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 49.52
лева – обезщетение за забава за периода от 16.10.2020 г. до 18.10.2022 г.,
2/главница за услугата дялово разпределение в размер на 34.80 лева за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ по ч.гр.д. № 59395/2022 г. на СРС – 01.11.2022 г. до окончателното
плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 59395/2022 г. на СРС
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: за главница за
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. и за сумата от
7.78 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.10.2019 г. до 18.10.2022 г. поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Д. Д. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, общ.
Триадица, адрес, апартамент /без номер/ ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 73.56
лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 59395/2022 г.
на СРС и сумата от общо 465.88 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 25219/2023 г. на СРС – съобразно
10
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Бруната България“ ООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 59395 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11