№ 726
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110215155 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Р. А., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
(НП) № 23-4332-021319 от 14.09.2023г. издадено от Д.Д.Д. на длъжност НАЧАЛНИК
СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена с № 8121 з-
1632/02.12.2021 г. - заповед на министъра на вътрешните работи, с което на А. Р. А., ЕГН
********** е наложено административно наказание , за нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП
на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП - Глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата се съдържат доводи, че нарушението не е извършено, както и че е нарушен
процесуалният закон, доколкото АУАН е съставен не в присъствието на нарушителя и не е
предвидена възможност АУАН да се състави по докладна записка. Правят се оплаквания, че
нарушението не е описано правилно и не е посочена нарушената разпоредба на закона.
Моли за отмяна на НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Г., която
пледира за отмяна на НП по аргументи, изложени в жалбата, като излага доводи, че не е
посочено надлежно мястото на нарушението.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна
следното:
1
На 09.08.2023 г. около 22:30 часа свидетелите Е. А. и Б. М., служители на 08 РУ СДВР,
се намирали в патрулен автомобил, движещ се на неустановено място в град София. В
близост до патрулния автомобил на двамата свидетели, но също на неустановено в град
София място, се намирал и лек автомобил Ситроен Ц 5 с рег. номер РВ****РК собственост
на А.В.Н. ЕГН:**********, който бил в движение и бил управляван от жалбоподателя А. Р.
А.. Служителите на 08 РУ СДВР решили да извършат проверка на водача и подали звуков и
светлинен сигнал с цел спиране на автомобила, на който сигнал А. се подчинил и спрял. В
хода на проверката Е. А. и Б. М. решили, че водачът следва да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества и на алкохол, за което изискали съдействие от екип на ОПП СДВР.
Отзовал се екип, в който участвал и свидетелят Е. В., мл. автоконтрольор в ОПП СДВР. На
водача било неколкократно предложено от В. да бъде изпробван за употреба на алкохол и
наркотични вещества. Жалбоподателят А. се съгласил да бъде изпробван за употреба на
алкохол и пробата му била отрицателна. Въпреки многократните покани, отправени от
свидетеля В., жалбоподателят А. А. отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества и техни аналози с техническо средство Дръг тест 5000 модел ARMM-0017. Бил
издаден е талон за медицинско изследване N: 144111 с направление за ВМА гр. София, както
и 7 бр. холограмни стикери.
За констатираното нарушение свидетелят В. съставил на жалбоподателя АУАН №
GA1020443, от 10.08.2023 г., в който било посочено, че „ в град София жк. Дружба 2 по
улица без име в между блоковото пространство с посока на движение от ул. 224-та към
бул. Копенхаген управлява лек автомобил Ситроен Ц 5с per. номер РВ****РК собственост
на А.В.Н. ЕГН:**********, като при извършената проверка пред Блок 309 А се установи,че
водача отказва да бъде тестван с техническо средство Дръг тест 5000 модел ARMM -
0017“
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното Наказателно
постановление Наказателно постановление (НП) № 23-4332-021319 от 14.09.2023г.
издадено от Д.Д.Д. на НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР
упълномощена с № 8121 з-1632/02.12.2021 г. - заповед на министъра на вътрешните работи,
с което на А. Р. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание , за нарушение
на чл.174 ал. 3 от ЗДвП на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП - Глоба в размер на 2000лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В НП било посочено отново като място на нарушението, че деянието е извършено „в
град София жк. Дружба 2 по улица без име в между блоковото пространство с посока на
движение от ул. 224-та към бул. Копенхаген управлява лек автомобил Ситроен Ц 5с per.
номер РВ****РК собственост на А.В.Н. ЕГН:**********, като при извършената проверка
пред Блок 309 А се установи,че водача отказва да бъде тестван с техническо средство
Дръг тест 5000 модел ARMM -0017“.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетелите Е. В., Е. А. и Б. М., обясненията на жалбоподателя, частично кредитирани,,
2
както и от наличните по делото писмени доказателствени материали, приобщени по реда на
чл.283от НПК, които съдът кредитира, а именно – НП„ АУАН, докладна записка, заповеди
за компетентност, талон за медицинско изследване, справка картон на водача, справка от 08
РУ СДВР по отношение на мястото на нарушението, справка от ГИС София по отношение
на мястото на нарушението, справка от Столична община, Район „Искър“ по отношение на
мястото на нарушението.
Съдът дава вяра за показанията на свидетелите Е. В., Е. А. и Б. М., доколкото
показанията им са напълно еднопосочни, хармонични, не съдържат противоречия както
помежду си, така и с останалия събран и кредитиран от съда доказателствен материал.
Следва да се отбележи, че свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото и дават
според настоящия състав правдиви показания за факти и обстоятелства, които лично са
възприели и за които възстановиха ясен спомен. Ето защо съдът изгради фактическите си
изводи на база съобщеното от тези свидетели. От показанията на Е. А. и Б. М. се установява,
че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, противно на изложеното в обясненията
му, че автомобилът е бил паркиран, а той само е търсил цигари. Подобна версия е изолирана
от доказателствената съвкупност, която съдът кредитира, не намира опора в други
доказателства и за съда представлява единствено защитна версия. Видно от показанията на
служителите на 08 РУ СДВР, именно жалбоподателят, който те са установили по документи
за самоличност, е управлявал процесното МПС, а същите съобщават и обстоятелството, че е
отказал тест за употреба на наркотични вещества, който е бил поканен да извърши от
пристигналите служители на ОПП СДВР. Същите свидетели споделят и че водачът е бил
изпробван за употреба на алкохол, като пробата е била отрицателна.
От показанията на свидетеля В., служител на ОПП СДВР, се установява, че е бил
извикан за съдействие и лицето, което служителите на 08 РУ СДВР са установили като водач
на лекия автомобил отказва да неколкократно жалбоподателят е отказал тест за наркотични
вещества. Видно от показанията му, АУАН е изготвен по докладна записка, от където и
актосъставителят е почерпил информация за мястото на нарушението.
Съдът съобрази двойствената природа на обясненията на жалбоподателя, които освен
доказателствено средство са и средство за защита, поради което ги подложи на анализ
заедно с останалите доказателства и доказателствени средства, събрани по делото.
Установява се, че същите са опит да се изгради защитна версия, която обаче не преминава
проверката за достоверност, доколкото не кореспондира с нито едно друго събрано и
проверено доказателство по делото и категорично се оборва от показанията на служителите
на МВР. Нелогични са обясненията на жалбоподателя, доколкото той твърди да не е
управлявал МПС при проверката, а само да търсил цигари в купето на автомобила. Тази
версия е изолирана от кредитираната доказателствена съвкупност, Отделно е крайно
нелогично жалбоподателят да се съгласява на тест за употреба на алкохол при положение, че
не е управлявал МПС, а да отказва такъв за наркотици. Ето защо съдът намери обясненията
му за нелогични и житейски несъстоятелни и не ги кредитира в тази им част. Единствено
обясненията се кредитират в частта, в която същият заявява, че е отказал тест за употреба на
3
наркотични вещества.
Видно от справките на Столична община район „Искър“, на 08 РУ СДВР и на ГИС
София, налични по делото, улица 224та не съществува в ж.к. Дружба 1 и ж.к. Дружба 2 и
няма данни за нея в съответните регистри, отделно от това няма и блок с номер 309А в ж.к.
Дружба 1 или Дружба 2. Същото се установява и от приложените към писмата на
съответните институции карти, на които няма нанесена улица с номер 224, както и блок с
номер 309А. В този смисъл посоченото в АУАН и НП място на нарушението не съществува.
Останалите доказателства са непротиворечиви в своята цялост и не следва да бъдат
анализирани подробно.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, видно от
приложените удостоверения и заповеди за компетентност, но при допуснато съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и е
формално основание за отмяна на НП.
Според разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на МПС, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство или не изпълни предписанието за
медицинско изследване за концентрацията на алкохол в кръвта, се наказва с "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 2 години и с глоба в размер на 2000 лева. Но за да е
съставомерен отказът на лице да бъде тествано за употреба на алкохол, то трябва да се
установи, че това лице е водач на МПС, а не пътник, пешеходец или лице с друго качество,
освен водач, управлявал МПС към момента на проверката. В случая това е обективно
установено от наличните по делото доказателства. Не се споделят възраженията в жалбата,
че автомобилът не е бил в движение към момента на проверката. За това са категорични
свидетелите, служители на 08 РУ СДВР.
В случая безспорно се доказва, че жалбоподателят е бил водач на МПС, бил е спрян за
проверка и е отказал извършването на проба за употреба на наркотични вещества.
4
Несъстоятелни са възраженията на защитата в посока, че АУАН е съставен по докладна
в отсъствието на жалбоподателя. Напротив, АУАН е съставен при извършване на
проверката и е подписан от жалбоподателя, а обстоятелството, че актосъставителят се е
запознал с докладната записка на служителите на 8 РУ СДВР не се отразява на липсата на
порочност в процедурата по съставяне на АУАН. Същото се отнася и до посочената правна
квалификация, която е точна, а словесното описание на нарушението, макар и лаконично,
позволява на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено в отговорност.
Въпреки тази констатация обаче съдът намира, че е допуснато съществено процесуално
нарушение при посочване на мястото на нарушението. Съдът намира за нужно да посочи, че
разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН изискват да бъде извършено точно, ясно
и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата процесуални документа (АУАН и
НП), като се посочи мястото на нарушението. Липсата на точно конкретно място на
нарушението или погрешното му определяне е съществено процесуално нарушение, което
ограничава правото на защита на наказаното лице и съответно препятства съда в
извършването на контролните му правомощия. Мястото на извършване на деянието е
съществен негов елемент от обективна страна, обуславящ пространствените рамки на
обвинението. Същият пряко кореспондира, както с факта на извършеното нарушение, така и
с компетентността на органите по неговото установяване, санкциониране и упражняване на
последващ контрол за законосъобразност върху така извършената санкционна дейност.
Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на анализ на доказателствата в
противоречие с изрично определеното място на нарушението в АУАН и НП. С оглед на
това, погрешното попълване на този реквизит в съдържанието на АУАН, изводимо от
разпоредбата на чл. 42, т.3, предл.2 от ЗАНН и в съдържанието на НП, изводимо от чл. 57,
т.5, предл.3 от ЗАНН, както в правната теория, така и в съдебната практика се приема за
съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на формалните, доколкото
винаги води до неяснота относно обвинителната теза. В този смисъл НП страда от
непреодолим порок, който влече неговата отмяна, доколкото погрешно в АУАН и НП е
посочено мястото на нарушението. Този порок е неотстраним в съдебна фаза. Така изрично
в Решение № 1572 от 11.03.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 12604/2021 г.
В коректния случай в АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено „в град
София жк. Дружба 2, по улица без име в между блоковото пространство с посока на
движение от ул. 224-та към бул. Копенхаген при извършената проверка пред Блок 309А.“ В
случая мястото на нарушението, както посочва и актосъставителят, е почерпено от него от
докладна записка и същият го е вписал в АУАН, а оттам е било пренесено в НП на базата на
изготвената от служителите на 8-РУ СДВР докладна записка. В нея е посочено същият
номер на блок – 309А, че автомобилът се е движил по улица без име с посока към бул.
Копенхаген, но не от улица 224-та, както е посочено в АУАН и НП, а с посока от блок 244.
Въпреки усилията на съда да установи поне приблизително къде реално автомобилът е
спрян за проверка, къде жалбоподателят го е управлявал и къде е отказал тест за употреба на
наркотични вещества, това обстоятелство не можа да бъде установено. Това е така, защото в
5
никоя част на ж.к. Дружба не съществува блок 309А, както посочва от 08 РУ СДВР, където е
местослуженето на свидетелите Е. А. и Б. М., изготвили докладната заиска, а също така и
ГИС София, респективно СО Район „Искър“. Това се отнася и за липсата на улица 224-та,
определяща началото на участъка на улицата без име, на която се твърди да е управлявал и
да е бил спрян жалбоподателят. Несъществуването на такава улица е логично при
положение, че в докладната е посочен блок 244, а не улица с номер 224. Това е също пречка
да се определи къде реално е извършено нарушението. Не на последно място посочването,
че улицата, по която е управлявал жалбоподателят, да е без име, липсата на каквито и да
било други ориентири (а вписаните са несъществуващи), за да е ясно мястото на
нарушението, лишава съда от възможност да установи това обстоятелство, още повече, че то
не може да бъде изведено и съответно санирано като порок на АУАН и НП едва в съдебна
фаза. Спецификата на нарушението и обстоятелството, че се касае за нарушение на Закона за
движение по пътищата дава основание на настоящия състав да приеме, че неправилното и
неточно посочване на мястото на нарушението не е само формално нарушение, а и такова,
което ограничава жалбоподателя да разбере конкретен признак от състава на
административното нарушение. Ето защо при липсата на реално съществуващ какъвто и да е
приблизителен ориентир в НП и АУАН за мястото на нарушението, същото се явява
погрешно определено и влече отмяна на НП по изложените по-горе съображения.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, който претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, за което представя доказателства за
уговарянето и заплащането, което следва да му биде присъдено.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-021319 от 14.09.2023г.
издадено от Д.Д.Д. на НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР
упълномощена с № 8121 з-1632/02.12.2021 г. - заповед на министъра на вътрешните работи,
с което на А. Р. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание , за нарушение
на чл.174 ал. 3 от ЗДвП на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП - Глоба в размер на 2000лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А. Р. А., ЕГН
********** сумата от 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град,
в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7