Решение по адм. дело №473/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от С. С. П. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адв. А. А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0851-000313/ 03.09.2024 г. на Началника на група сектор Пътна полиция към ОД на МВР, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон. Релевира се неточно посочване в атакувания акт, че към момента на издаване на ЗПАМ оспорващият не е притежавал контролни точки, което изключва приложимостта на нормата на чл. 171, т. 4 от ЗМВР.

Като последица се прави искане за отмяна на атакуваната заповед за налагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник група към ОД на МВР Добрич, Сектор „Пътна Полиция“, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не представя становище по жалбата.

Съдът, като обсъди становището на жалбоподателя, събраните по делото доказателствата и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Атакуван е акт, с който е наложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата“.

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Атакуваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 20.09.2024 г. и подадена жалба на 20.09.2024 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна при следните аргументи:

Оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от надлежно оправомощен орган при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 357з-924 от 07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Добрич.

Заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана. Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната ѝ като незаконосъобразна.

По отношение на приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно визираната разпоредба водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно елементите от фактическия състав на нормата за прилагане на този вид ПАМ са: водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки, и неизпълнение от страна на водача на задължението за връщане на свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

В жалбата се навежда от водача, че не е установено по делото отнемането на всички контролни точки, което да обуслови предаване на свидетелството за управление на водача.

По делото не се спори, че с:

• Наказателно постановление № 21-0851-001895/29.10.2021 г., издадено от СПП Добрич и влязло в сила на 30.11.2021 г., на оспорващия са отнети 6 точки;
• Наказателно постановление № 22-1717-000756/05.12.2022 г., издадено от 01 РУ Добрич, влязло в сила на 05.01.2023 г. на водача са отнети 6 точки;
• Наказателно постановление № 23-0240-000048/15.03.2023 г., издадено от РУ Балчик, влязло в сила на 06.04.2023 г. на водача са отнети 6 точки;
• Наказателно постановление № 23-1717-000579/07.06.2023 г. на 01РУ Добрич, влязло в сила на 06.07.2023 г. на водача са отнети 10 точки;
• Наказателно постановление № 24-1717-000359/16.04.2024 г. на 01РУ Добрич , влязло в сила на 31.05.2024 г. на водача са отнети 10 точки;
• Наказателно постановление №24-0851-000574/03.06.2024 г. на СПП Добрич, влязло в сила на 27.06.2024 г. на водача са отнети 10 точки, или общо 48 точки, при максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - 39 точки.

Възразява се срещу оспорения акт, като се твърди, че в последното получено наказателно постановление е посочено, че оспорващият притежава 1 контролна точка, като се заявява, че при правилно изписване на притежаваните контролни точки лицето е щяло да предприеме действия по възстановяването им.

Съобразно чл. 2, ал. 7 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява: чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година и служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

По делото не се събраха доказателства относно изпълнение на която и да се от двете хипотези, което налага извода, че към момента на издаване на обжалвания административен акт оспорващият не е разполагал с контролни точки, той е изгубил придобитата правоспособност и е следвало да върне свидетелството за управление на МПС, което не е сторил. Обстоятелството, че в последното връчено на лицето наказателно постановление погрешно е посочено, че С. С. разполага с една точка не може промени горния извод.

Вината като субективен елемент може да се прояви в умисъл или непредпазливост. В разглеждания случай жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди, че с последното връчено му наказателно постановление са му отнети всички контролни точки, с което губи придобитата правоспособност и за него се поражда задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Предвид развитите съображения оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от С. С. П. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адв. А. А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0851-000313/ 03.09.2024 г. на Началника на група сектор Пътна полиция към ОД на МВР, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП..

Решението не подлежи на обжалване.