№ 753
гр. Ловеч, 20.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500467 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Подадена е частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адвокат С. М.-
САК, съд.адрес: гр.София, бул.”България” № 56А, ет.3,офис 3 против Разпореждане № 809
от 26.08.2022 година, постановено по ч.гр.дело № 20224320100419 по описа на Районен съд
Луковит.
Жалбоподателят обжалва като неправилно разпореждането в частта, с която
първостепенният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
претендирани разноски в размер на 360.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение. Изтъква, че районният съд е преценил неправилно, че приложеният към
делото Договор за правна помощ, сключен на 9.07.2022 година не удостоверява реално
плащане на уговореното възнаграждение.Счита, че договорът е действителен и в т.4.1 от
него е посочено, че плащането на възнаграждението в размер на 360.00 лева с ДДС е
извършено в брой от доверителя- „Йеттел България“ЕАД към момента на подписване на
договора, а самият договор служи като разписка за получаване на сумата. Позовава се на т.1
от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и акцентира, че в него няма допълнителни изисквания
за представяне на документи. Счита за неправилни твърденията на Луковитския районен
съд, който отрича, че договорът има и характер на „разписка“, като определя за релевантен
документ, доказващ извършеното плащане, фактурата, която довереникът трябва да издаде
1
съгласно договорката между страните. В конкретния случай издаването на фактурата е
задължително, поради факта, че получателят е регистриран по ЗДДС, но това не променя
начина на доказване на реалното плащане, предвиден в цитираното тълкувателно решение, а
урежда задължения и отговорност на получателя на сумата по ЗДДС и ЗСч. Развива
съображения, че с оглед процесуална икономия и в случай, че съдът е преценил, че следва да
провери дали са спазени изискванията на ЗДДС и ЗСч. от страна на получателя на сумата, е
следвало да даде указания на заявителя, на основание чл.101,ал.1 ГПК във вр. с чл.411,
ал.2,т.2 ГПК, да представи съответната фактура. Представя копие от Договор за правна
помощ, сключен на 19.07.2022 г., както и копие от фактура № 224 от същата дата като
доказателство за извършеното плащане.
Моли, да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да бъде постановен
съдебен акт , с която да се уважи искането за издаване на заповед за изпълнение и за
разноските за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 360.00 лева.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало
по повод заявление, подадено до Луковитския районен съд от „Йеттел България“ ЕАД
(предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД), ЕИК ***, чрез пълномощник-
адвокат С. В. М. срещу длъжника Е. Н. В. за сумата 416.20 лева, представляваща
неизпълнение на задължение по договор за мобилни услуги от 5.1.2019 г. с предпочетен
номер +359********* по договор за лизинг от същата дата, неизпълнение на задължение по
допълнително споразумение от 20.09.2018 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* и договор за лизинг от същата дата, като двете задължения са
обединени във фактура № **********/15.11.2020 г. за клиентски номер *********.
Претендирани са и разноските по делото, включващи 25.00 лева платена държавна такса и
360.00 лева –адвокатски хонорар.
С Разпореждане № 809 от 26.08.2022 година по ч.гр.дело № 419 по описа за 2022
година Луковитският районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение в полза
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *** срещу Е. Н. В. за заявените суми, както и за 25.00
лева разноски по делото, представляващи държавна такса, като отхвърлил заявлението в
частта, с която се претендират разноски в размер на 360.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, поради недоказване на реално плащане.
Жалбата е неоснователна.
Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси,
разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Настоящата въззивна инстанция приема, че Луковитският районен съд правилно е
отказал да присъди на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение, поради това, че
към заявлението не са приложени доказателства за реалното му плащане.
2
Установява се, че към заявлението е представен писмен Договор за правна помощ,
сключен на 19.07.2022 г., с което законно представляващият „Йеттел България“ ЕАД е
упълномощил адвокат С. В. М. от САК да извърши правна помощ, изразяваща се в
изготвяне и подписване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Е. Н. В. и
процесуално представителство в образуваното заповедно производство. В §4 от договора е
посочено, че „плащането ще се извърши от доверителя към момента на подписване на
настоящия договор в брой (т.4.1), а настоящият договор служи за разписка за получаване
на адвокатски хонорар по т.4.1 (т.4.2). За полученото плащане довереникът издава
фактура (т.4.3).
РС е приел в мотивите на разпореждането, че заявителят има право да получи
разноските, за които доказва реално плащане, а в случая това условие е изпълнено само за
плащането на държавна такса. Съдът също се е позовал на указанията на ВКС в цитираното
от жалбоподателя тълкувателно решение, за да формира изводи, че: 1.Съдът присъжда
разноски само при доказано извършване на такива; 2.Държи се сметка за особени законови
изисквания като ограничения за плащане в брой, но и други; и 3. Договорът за правна
защита и съдействие може да има част, която да бъде с характер на „разписка“. Като е
съобразил представения от заявителя договор за правна помощ, съдът е приел, че същият не
може да послужи като доказателство, удостоверяващо реално плащане на сумата от 360.00
лева, тъй като няма документална обоснованост. Освен това, в самия договор е предвидено
издаване на фактура от адвоката (предвид регистрацията по ЗДДС).
Настоящият състав на Ловешкия окръжен съд споделя изцяло тези съображения.
Адвокатите, като данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават касова бележка
от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от стопанска
дейност, съдържащ реквизитите по чл.7, ал. 1 от ЗСч. Такъв е именно адвокатският кочан,
представляващ първичен счетоводен документ.
Към частната жалба е приложено копие от фактура, която пълномощникът- адвокат
М. е издала като доставчик на услугата по смисъла на ЗДДС. Но тя също не доказва
плащане, тъй като ако плащането е извършено по банков път, е необходимо прилагане на
банково извлечение, а при плащане в брой, каквото е твърдението н жалбоподателя- касов
бон.
В мотивите на т.11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС се приема, че след приключване на съдебното дирене в съответната инстанция,
страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и
свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да
въвеждат нови искания и да ангажират нови доказателства, дори те да са във връзка с
поддържаното им становище по време на процеса. Посочва се, че макар и акцесорна,
претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва,
също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва
делото пред съответната инстанция.
В заповедното производство, каквото е настоящето, съдът се произнася в закрито
3
заседание със съответния съдебен акт, поради което заявителят е длъжен да приложи към
заявлението си писмени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение.
Заповедния съд не е длъжен да оставя без движение заявлението като нередовно и да дава
указания за представяне на платежен документ, тъй като не се касае за нередовност по
смисъла на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, към които изрично препраща чл.410 ал.2
от ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.410, ал.3 ГПК, тъй като тя въвежда изискването
когато вземането произтича от писмен договор с потребител, към заявлението да се прилага
този договор, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ,
ако има такива. Ето защо възражението на частния жалбоподател за неспазване на
процедурата по чл.411, ал.2 т.1 от ГПК от заповедния съд е неоснователно. Поради
настъпилата преклузия за представяне на доказателствата, последните не следва да бъдат
съобразявани в настоящето производство.
С оглед изложеното, разпореждането на Луковитския районен съд е правилно и
законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА в частта за разноските РАЗПОРЕЖДАНЕ № 809 от 26.08.2022 г.,
постановено по ч.гр.дело № 419 по описа за 2022 година по описа на Районен съд Луковит.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4