№ 229
гр. Бургас, 12.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Христина З. Марева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000187 по описа за 2022 година
Производството е по частна жалба, подадена на основание чл. 274, ал. 1,
т. 1 ГПК вр. чл. 613а, ал. 3 ТЗ от „В. Г.“ ООД (н) чрез временния синдик – И.
Р., против протоколно определение от 15-ти юни 2022 г. по т.д. № 83/2021 г.
по описа на Бургаски окръжен съд, с което производството по това дело е
прекратено за частния жалбоподател.
В частната жалба се оспорва като неправилен и незаконосъобразен
решаващият извод на съда за липса на процесуална легитимация за „В. Г.“
ООД (н) да участва като съищец, тъй като предявеното от него вземане срещу
несъстоятелния длъжник – „К. И.“ ООД (н) е включено в списъка с неприети
вземания. Поддържа се, че предвид предявяването на вземането в
производството по несъстоятелност и извършените действия от „В. Г.“ ООД
(н) – описани подробно в частната жалба, за установяването му, вкл. чрез иск
на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, по който е образувано производството по
т. д. № 366/2020 г. по описа на БОС, обосновават правния интерес и
легитимацията на това дружество да предявява исковете по чл. 649 ТЗ.
Позовава се на съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 192
от 12.05.2022 г. в този смисъл. Настоява се, че при уважаване на предявения
иск за вземането му, който спор е висящ и съдебният акт по т.д. № 366/2020 г.
по описа на БОС не е влязъл в сила, правата на „В. Г.“ ООД (н) като кредитор
ще бъдат преклудирани и накърнени. Счита, че процесуалната му
легитимация като кредитор в производството по т. д. № 83/2021 г. по описа на
1
БОС е обусловена от приключването на производството по т. д. № 366/2020 г.
по описа на БОС, поради което поддържа наличието на предпоставки
съгласно чл. 129, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по иска на
основание чл. 649, ал. 1 ТЗ до приключване на производството по иска на
основание чл. 694, ал. 2 ТЗ
Иска се отмяна на обжалваното протоколно определение с указания за
участието на „В. Г.“ ООД (н) в производството по т. д. № 83/2021 г. по описа
на БОС, образувано по предявения от друг кредитор против несъстоятелния
длъжник - „К. И.“ ООД и Д. С. Г. иск на основание чл. 649, ал. 1 вр. чл. 647
ТЗ и евентуално – да се постанови спиране на производството по т. д. №
83/2021 г. на БОС до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по т. д. № 366/2020 г. по описа на БОС.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от адв.
Адвокат Д. Р. като процесуален представител на Д. С. Г. - ответник по
предявеният иск на основание чл. 649, ал. 1 във вр. с чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, в
който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Бургаски Апелативен съд намира, че частната жалба е допустима -
подадена е от надлежна страна срещу определение, подлежащо на обжалване
съгласно чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК.
Разгледана по съществото й, частната жалба е неоснователна.
Производството по търговско дело № 83/2021 г. по описа на Бургаски
окръжен съд е образувано по искова молба подадена от „А и Л Т. П.“ ЕООД
против „К. И.“ ООД (н) и Д. С. Г. за обявяване за недействителността по
отношение на кредиторите на „К. И.“ ООД (н) на сделка по нотариален акт
номер 172 том първи регистрационен номер 1253 дело 160 от 2019 година с
която дружеството е продала на ответницата Д. Св. Г. недвижими имоти –
самостоятелни жилищни обекти в сграда с ид. № 11538.4.28.1, гр. Свети Влас,
общ Несебър.
В производството образувано по така предявения иск на основание чл.
649, ал. 3, пр. 2 ТЗ като съищци са били конституирани също „Х.“ ЕООД и
„В. Г.“ ООД (н) – последното представлявано от временния синдик И. В. Р.. С
протоколно определение от 15 юни 2022 година съдът е констатирал, че с
решението по т. д. № 366/2020 г. по описа на БОС, предявеният от „В. Г.“
ООД (н) иск по член 694, ал. 2 ТЗ е бил отхвърлен. Прието е, че за „В. Г.“
2
ООД (н) не е налице активна легитимация за присъединяването му като
съищец на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ, тъй като кредитор по смисъла на чл.
649, ал. 1 ТЗ е само такъв с прието вземане. Въз основа на това съдът е
отменил определението си, с което е конституирал частния жалбоподател
като същец и е прекратил по отношение на него производството.
Бургаски Апелативен съд намира че така постановеното определение е
правилно и законосъобразно и е съобразено изцяло с Определение № 192 от
12.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 227/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Р.
Б. с което „В. Г.“ ООД (н), с което по повод обжалването на определение №
120/16.08.2021 г. по т. д. № 183/2021 г. на Бургаски апелативен съд, в частта
му за потвърждаване на определение № 261165/14.05.2021 г. по т. д. №
285/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, за прекратяване на производството по
предявени от дружеството, наред с ищците "Х." ЕООД и "Ц. [населено
място]" ЕООД искове, с правно основание чл. 647 ТЗ, против "К. И." ООД /н./
и "ЕС 111" ЕООД, на въпроса относно наличието на качеството на "кредитор
на несъстоятелността" по смисъла на чл. 649, ал. 1 ТЗ, изхождайки от нормата
на чл. 616, ал. 1 ТЗ и необходимостта от синхрон между легитимацията на
лицата - "кредитори на несъстоятелността" по смисъла на чл. 649, ал. 1 ТЗ и
лицата "кредитори" в чл. 649, ал. 5 от ТЗ, се посочва, че това са само лицата с
право на удовлетворяване от масата на несъстоятелността, спрямо които се
разпростират субективните предели на силата на пресъдено нещо, т. е.
кредитори с "приети вземания", по смисъла на чл. 693 ТЗ, като правата на
кредитори със спорни вземания са предмет на регламентация само по
изключение и с изрични разпоредби на закона.
По поставения в частната жалба въпрос за връзката на преюдициалност
на производството по иска на основание чл. 694, ал. 2 ТЗ по отношение на
производството по предявения иск, попадащ в обхвата на чл. 649, ал. 1 ТЗ
понастоящем в съдебната практика безпортиворечиво е отречена такава
връзка преюдициалност. Специалните искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ имат за
предмет правни действия, които са противоправни и накърняват масата на
несъстоятелността, а субективните предели на СПН на решението по тези
искове обхващат длъжника, синдика и всички кредитори – чл. 649, ал. 5, изр.
2 ТЗ. Поради това те се предявяват от синдика, а при неговото бездействие –
от всеки кредитор на несъстоятелността, какъвто би могъл да е само кредитор
с прието вземане в изяснения по- горе смисъл. Съгласно чл. 649, ал. 3, изр. 1
3
ТЗ, когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно следва да
конституира синдика на ответното дружество – длъжник като съищец.
Предвид участието на синдика на длъжника като съищец не възникват
пречките за движение на делото по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед
на висящото исково производство за вземането на кредитора, който
претендира встъпване на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ в производството,
образувано по иск на друг кредитор. Без значение за предмета на настоящото
частно производство е поставения в отговора на частната жалба въпрос, дали
кредиторът, по чийто иск е образувано производството, има качеството на
кредитор с прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ, респективно – кредитор
на несъстоятелността. Само за пълнота следва да се посочи, че по този въпрос
също са относими изложените съображения относно задължителното участие
на синдика на ответното дружество – длъжник „К. И.“ ООД (н).
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15-ти юни 2022 г. по т.д.
№ 83/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му на странете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4