Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
гр. Русе, 02 септември 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 11 август 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря ………. Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора ……… Радослав
Градев като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.а.н.д. №246…… по описа
на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от началник
Оперативни дейности-Варна в ЦУ на НАП, чрез процесуален
представител ст. юрисконсулт Н. Т. против решение №297 от 29.06.2021 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №782/2021г. по
описа на съда, с което е отменено наказателно постановление (НП) №565080 от 11.03.2021г. на директора
на ТД на НАП-Варна, офис Русе. С НП на ответника по жалбата И.Г.М. ***, в
качеството му на физическо лице, задължено по
чл.3 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица, на
основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ било наложено административно наказание “глоба”
в размер на 100 лева, за нарушение на чл.53, ал.1, вр. с чл.50, ал.1, т.1 от същия
закон.
В съдебно заседание процесуалният
представител на НАП заявява, че поддържа жалбата, но от името на директора на ТД на НАП-Варна, офис Русе(имащ
качеството на АНО орган) и иска това да бъде отразено.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно -постановено в нарушение
на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно потвърждаване на
наказателното постановление. В съдебно заседание доводите, изложените в
касационната жалба се поддържат от процесуален представител-ст. юрисконсулт Н. Танкова.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага атакуваното решение като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
С решение №297 от 29.06.2021 год. на Районен
съд гр. Русе, съдебният състав е отменил Наказателно постановление №565080 от
11.03.2021г. С него, директора на ТД на НАП-Варна, офис Русе е наложил на И.Г.М.
***, в качеството му на физическо лице, задължено по чл.3 от Закон за данъците върху доходите на
физическите лица, на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ административно наказание “глоба”
в размер на 100 лева. Нарушението, за което е наказан М. е свързано с неизпълнение
на задължението му по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ да подаде данъчна декларация за облагаемия му доход през 2019г. като
задължено лице в законоустановения срок – до 30.04.2020г. декларацията бил
подадена на 30.06.2020г.
Нарушението било установено при извършена проверка на 14.07.2020г. в
информационната система на ТД на НАП Варна, офис Русе.
Това деяние според актосъставителя нарушавало посочената по-горе разпоредбата
на чл.53, ал. 1 от ЗДДФЛ, досежно срока в който се подава годишната данъчна декларация, което дало
основание за съставяне на АУАН. Директорът на ТД на НАП-Варна, офис Русе също приел, че е налице описаното по-горе нарушение, липсват основания за
отпадане на административно-наказателната отговорност или за приложение на чл.28 от ЗАНН и издал
процесното НП. Възприел и възпроизвел изцяло изложеното от фактическа страна в
АУАН, както и направената в акта квалификация на нарушението, подвел го е под санкционната разпоредба на чл.80,
ал.1 от ЗДДФЛ.
Русенският районен съд e изяснил изложената по-горе
фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. За да стигне до извода за незаконосъобразност на оспореното пред
него НП и да го отмени, въззивната инстанция е приела, че в административно-наказателното
производство при издаване на санкционния акт е допуснато нарушение на
материалния закон. Изразявало се в несъобразяване на данъчната администрация с
разпоредбата на §27, ал.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.), според която „През 2020 г. срокът за подаване на годишната
данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица за 2019 г. и за внасяне на дължимия по декларацията данък
върху годишната данъчна основа от лицата по чл. 51, ал. 1 от същия закон се
удължава до 30 юни“. Според РРС, тази норма има приложение и по отношение
на И. Г. и следователно той е подал своята декларация в законоустановения срок.
Касационна инстанция намира проверяваното
решение за правилно като краен резултат, но по съображения, различни от
изложените в него.
Няма спор, че лицето И.Г.М. ***, има
качеството на физическо лице, задължено по
чл.3 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица.
Според редакцията на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ към
него момент, преди изменението с Д.в. Брой 104 от 08.12.2020 г. „Годишната
данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината,
следваща годината на придобиване на дохода.“ Общоизвестен факт е, че през
2020г, след в началото на март в Р България навлезе нестихващата и досега
световна пандемия от Ковид-19.
С оглед на предприемане на редица мерки за
справяне с пандемията и за облекчаване на физическите и юридическите лица и
организация в такава обстановка, бе приет Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците. С разпоредбата на §27, ал.2 от ПЗР
на закона, е променен срокът за подаване на ГДД и за внасяне на дължимия по
декларацията данък върху годишната данъчна основа, но само по отношение на
лицата, посочени в 51, ал. 1 от ЗДДФЛ. А лицата, посочени в
чл.51, ал.1 от закона са : лицата, извършващи стопанска дейност като търговци
по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и
физическите лица в случаите по чл. 29а /земеделските производители/. И. М.
безспорно не попада в тази категория лица, тъй като той е лице по чл.3 от
закона, но сред категорията лица, получили доходи от упражняване на свободна
професия.
Изводът е, че за тази категория лица,
противно на приетото от РРС, срокът за подаване на ГДД не е бил променен с
разпоредбата на §27, ал.2 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците. Дали това е пропуск на законодателя, е
много вероятно, защото целта на закона и идеята му е именно облекчаване по
всевъзможен начин на живота на гражданите в Р България/без значение в какво
качество участват/ по време на извънредното положение, обявено след 13 март
2020г. и все още в сила, заради Ковид-19 пандемията. Факт е, че по отношение на
тази категория лица няма промяна на законоустановения с чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ
срок за подаване на ГДД. Не става ясно каква е причината срокът да бъде
променен и удължен за голяма част от задължените по чл.3 от ЗДДФЛ лица, а за
други, сред които и лицата, получили доходи от упражняване на свободна професия-не.
Независимо от горното, касационната инстанция
именно поради тези причини-наличието на пандемия и извънредно положение,
множеството промени на срокове, спиране теченето на други, намира, че деянието
може и следва да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Това деяние, в обстановката, в която се
случва е с ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите подобни
простъпки, примерно неподаване на декларация, че би могло и да се подведе под
знаменателя на маловажните случай и в хипотези като настоящата да се приложи
чл.28 от ЗАНН. В настоящия казус
натежава и е от изключително значение кога и по какъв начин е извършено
нарушението, а както видяхме, М. е подал ГДД на 30.06.2020г., вероятно
приемайки, че срокът за подаването им по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ е удължен с
ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците и за лицата, получили доходи от упражняване
на свободна професия.
Настоящият касационен състав намира атакуваното решение за допустимо,
валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу
него-за неоснователна. Проверката не сочи наличие на нарушения при
постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание
за отмяната му. По изложените в настоящите мотиви съображения то се оставя в сила.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №297 от 29.06.2021 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по
а.н.д №782/2021г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.