РЕШЕНИЕ
№191/16.08.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на четиринадесети юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Пенка Костова
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Ивелина Въжарска..…..………………...………..............…в присъствието на прокурор
Цвета Пазаитова…........……................………………………като разгледа докладваното
от председателя АНД (К) № 507 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Ч.Д.Т.
***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260104 от 13.04.2021г.,
постановено по АНД №253 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 година.
Решението се обжалва с оплаквания за
необоснованост и неправилност, поради нарушениe
на материалния закон. На първо място се счита, че потвърденото от районния съд
наказателно постановление не отговаря на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Не
било направено ясно, точно и пълно описание на нарушението. Също така,
фактическата обстановка била неправилно отразена в акта за установяване на
административно нарушение и в НП, не отговаряла с действителната, не била безспорно установена, както и не
кореспондирала с доказателствата по административнонаказателната преписка.
Подробни съображения се развиват в защита на твърдението за нарушаване на
принципа „non bis in idem“,
тъй като в случая касаторът бил подведен под отговорност както по реда на ЗАНН,
така и по реда на НК, и щял да бъде наказан два пъти за едно и също нарушение.
Действително имало два различни случая – единият в обжалваното НП, а другият в
обвинителния акт, но ставало дума за деяние на едно и също лице на посочената
дата и час, и за извършване на едни и същи действия. Налице било дублиране на
наказателни процедури срещу един и същ субект. Действията на касатора само
завишавали степента на обществена опасност на извършеното нарушение, но не се
създавала множественост на нарушенията. Това било така, доколкото ставало
въпрос за единно фактическо поведение, изразило се в противоправно бездействие
или действие, извършено при неизменност на обстановката и субективната страна.
По изложените съображения се претендира
отмяна на съдебното решение, ведно със законните последици от това, както и
присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от пълномощника на касатора.
Ответникът по делото, Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Хасково, редовно призован, не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на ОП - Хасково счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение Районен съд –
Хасково е потвърдил Наказателно постановление №19-1253-000392 от 20.09.2019г.
на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, с което на Ч.Д.Т.,
за нарушение на чл.103 и чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, т.4 и чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДвП,
са наложени административни наказания, съответно „глоба“ в размер на 200 лева с
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и „глоба“ в размер на 10 лева.
За да постанови решението си, районният
съд приел, че не били допуснати съществени процесуални нарушения при издаване
на АУАН. Същият отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като деянията били
описани лаконично, но конкретно, с необходимото минимално изискуемо съдържание,
така че административно наказателното обвинение да бъде коректно формулирано.
Спазени били сроковете за съставяне на акта. На следващо място, наказателното
постановление било издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия. Спазени били срокът, формата и редът за издаването му, а по
съдържанието си отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Като неоснователни
съдът определил доводите на жалбоподателя за издаване на наказателното
постановление в противоречие с принципа “non bis in idem”, като в тази връзка
посочил, че в случая не била налице пълна идентичност във фактическото описание
на обвиненията. За доказано от обективна
и субективна страна приел нарушението по чл.103 от ЗДвП. Съдът обосновал
и наложения от АНО максимален размер на наказанието по чл.175, ал.1 от ЗДвП,
като посочил, че нарушителят многократно бил санкциониран за нарушения по ЗДвП
и привлечен към наказателна отговорност за престъпление, отново свързано с нарушение
на правилата за движение. В тази връзка, наказващият орган бил подходил
обосновано, с оглед изискванията на чл.27 от ЗАНН и данните за личността на
жалбоподателя. За доказано съдът приел и нарушението, описано в пункт 2 на
наказателното постановление, което било виновно извършено от дееца. Същото
определил като правилно квалифицирано от административнонаказващия орган.
Настоящата инстанция напълно споделя
изводите на районния съд.
Правилно е прието, че при провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити,
визирани в чл.42 и в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата и мястото на
нарушенията, в какво се изразяват те, нарушените разпоредби и обстоятелствата
по извършването им.
При правилно установената от районния
съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно
обстоятелството, че от събраните по делото доказателства от обективна и
субективна страна се установява по несъмнен начин извършването на визираните в
АУАН и НП деяния, осъществяващи съставите на вменените нарушения.
Съгласно чл.103 от ЗДвП, при подаден
сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
В случая е установено по безспорен начин,
че на установената дата и място на извършване на нарушението наказаното лице е
осъществило фактическия състав на цитираната разпоредба, като въпреки ясно
подадения му сигнал със „стоп палка“ от контролен орган, не е спряло управляваното
от него превозно средство. Правилно съдът е кредитирал показанията на
актосъставителя – свидетеля Р.Т. Т., който е подал сигнал за спиране и
съответно е пряк очевидец на осъщественото от касатора деяние, както и на
свидетеля по акта П.Г. Н., които са еднопосочни, логични, взаимно допълващи се
и непротиворечиви. При анализа на доказателствата по делото, се налага
категоричния извод, до който е достигнал и районният съд, че на посочените в АУАН и НП
време и място касационният жалбоподател е извършил виновно вмененото му
нарушение. Безспорно се установява, че водачът на автомобила е имал
възможността да види необезпокояван отправеното разпореждане със стоп-палка,
като и двамата полицейски служители са посочили в своите показания, че е бил
подаден ясен сигнал - по образец, от униформен полицейски служител, с който
касаторът не се е съобразил.
Правилен е изводът на районния съд за
доказаност на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. От доказателствения
материал по делото се установява по безспорен начин, че при извършената от
полицейските служители проверка на касатора при управление на лек автомобил „Мерцедес
СЛК 200“, с рег. № Х … КА, на 17.06.2019г.,
същият не е представил контролен талон към Свидетелство за управление на МПС.
По този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението, предвидено в разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно
която водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. Нарушението на това задължение е обявено от закона за наказуемо
с нормата на чл.183, ал.1, т.1, от ЗДвП, според която се наказва с глоба 10 лв.
водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство. Следователно, правилно в случая е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на ксатора и за нарушението по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
След извършената преценка относно
наложените наказания, правилно районният съд е приел, че същите са правилно
определени, като изложените в тази насока доводи в обжалваното решение изцяло
се споделят от касационната инстанция, поради което не е необходимо
преповтарянето им. Пред настоящия съд не са представени нови доказателства,
които да обосновават различни от изложените от районния съд съображения.
Предвид гореизложеното, неоснователно е
твърдението за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Нарушенията на
правилата за движение от страна на касатора са ясно описани в НП, като в същото
са посочени датата и мястото, където са били извършени, както и
обстоятелствата, при които това е сторено. Посочено в НП е и доказателство, което
потвърждава нарушенията, и именно съставеният АУАН, като са визирани и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Неоснователни са доводите за нарушаване
на принципа „non bis in idem“. В тази насока напълно се споделят изводите на
районния съд, като следва ясно да се подчертае, че не е налице налагане на
наказание два пъти за едно и също нещо, тъй като наложените с потвърденото
наказателно постановление наказания са за реализирани, отделни фактически
състави на нарушения по ЗДвП. В тази връзка, изпълнителното деяние на
нарушението по чл.103 от ЗДвП се изразява в „неспиране“ (продължаване на
движението) на МПС, и то плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място, а това по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП представлява неизпълнение на законово задължение чрез
„неносене“ от водача на свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него. Деянието, за което административнонаказващият орган,
на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е прекратил административнонаказателното
производство - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП, и е изпратил материалите на РП –
Хасково, се изразява в „отказ“ на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта.
Следователно, налице са три деяния, представляващи три отделни нарушения, две
от който наказуеми по реда на ЗДвП с административна санкция, и едно, наказуемо
по реда на Наказателния кодекс, тъй като е установено, че количеството алкохол
в кръвта на водача е 1,59 промила и е престъпление.
По
изложените съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение
не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което същото, като правилно
и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на производството, на
касатора не се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАЕВЯ
В СИЛА
Решение №260104 от 13.04.2021г., постановено по АНД №253 по описа на Районен
съд – Хасково за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.