Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5034 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на С.С.Д., действаща
лично и като законен представител на Ф.А.Д. и С.А.Д. срещу O.V. I. G.SA за
осъждането му да заплати на ищците по 200 000 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от настъпила смърт на А.Ш.Д.при ПТП на
28.10.2012 г. по национален път 6, окръг Тимиш, Румъния, ведно със законните
лихви върху сумите от 28.10.2012 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в която
оспорва иска по подробно изложени съображения. Твърди, че ищците предявили
претенции за изплащане на обезщетения пред „Б.В.И.Г.“ АД, представител в РБ на
чуждестранния застраховател. След проведени преговори дружеството определило
общо 130 000 евро обезщетение за тримата пострадали – по 50 000 евро
за всяко от децата и 30 000 евро за съпругата на А.Д..
Оспорва обема на твърдените неимуществени вреди,
претърпени от ищците, както и дължимостта, размера и периода на претенциите за
мораторни лихви, като прави и евентуално възражение за погасителна давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Към
процесния спор е приложимо румънското право, поради прилагане на решение на
Съда на ЕС по дело С-350/14 за тълкуване на чл. 4, § 1 от Регламент № 864/2007
относно определянето на приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от пътнотранспортно произшествие. Според дадения в него отговор,
вредите, свързани със смърт на лице при произшествие, настъпило в държава
членка и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в
друга държава членка трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от това
произшествие по смисъла на чл. 4, § 1 от Регламента.
В случая
смъртта на А.Д. е настъпила на територията на Румъния и исковете за търпени от
пострадалите вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния
родственик, се подчинява на правилата на румънското законодателство.
Не се спори и с протоколно определение от 07.07.2017 г.
между страните в производството е отделено като безспорно обстоятелството, че
при ПТП на 28.10.2012 г. е настъпила смъртта на А.Ш. Д.. Безспорен и е
механизмът на процесното ПТП.
Според чл. 48 от закон № 136/1995 г. относно
застрахователната и презастрахователната дейност в Румъния притежателите на
превозни средства, подлежащи на регистрация в Румъния са задължени да се
застраховат за случаите на гражданската отговорност, в резултат на вредите,
причинени от пътно-транспортни произшествия в границите на териториалното
покритие и да поддържат валидността на договора за застраховка чрез заплащане
на застрахователни премии и да поставят винетка върху предното стъкло на
превозното средство или на друго видимо място.
Застрахователят изплаща обезщетение за вреди, за които
застрахованите лица отговарят пред трети лица, пострадали при ПТП в
съответствие със законодателството на страната, на територията на която е
настъпило произшествието.
Ответникът не оспорва, че към 28.10.2012 г. е бил страна
по валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
управлявания от Р.Н.К.л.а. Фолксваген“, модел „Амарок“ с рег. №******.
Покритите рискове са посочени в чл. 26 от Наредба №
14/2011 на Комисията за застрахователен надзор относно задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ за щети, причинени с превозни средства и
сред тях са телесни повреди или смърт, включително и за неимуществени вреди.
При определяне на размера на обезщетенията за смърт
неимуществените вреди са в съответствие със законодателството и съдебната
практика в Румъния, съгласно чл. 49, т. 2 от Наредба № 14/2011 г.
В постъпилата информация по заявка, изискана от МП на
Румъния по чл. 3 и чл. 4 от Европейска конвенция за обмен на правна информация
между държавите е отбелязано, че по отношение на лица, които имат право на
обезщетение при уреждане по взаимно съгласие на претенции за обезщетение за
причинени вреди са взети предвид разпоредбите на чл. 1391 от ГК, които
установяват презумпция за наличие на неимуществена вреда за определена
категория лица. В случай на смърт болката, изпитана вследствие смъртта на
жертвата може да се предполага, че съществува за низходящите или възходящите
роднини от първа степен на починалия, братята/сестрите, както и за съпруга/съпругата,
до доказване на противното.
Установява се от удостоверение за наследници изх. № 202
от 16.12.2014 г. на с. Карагеоргиево, община Айтос, обл. Бургас, че А.Ш.Д.е
починал на 28.10.2012 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си С.С.Д.
и дъщерите си Ф.А.Д. и С.А.Д..
Наредба № 11, Закон № 136/1995 г. и ГК от 2009 г. не съдържат
законови критерии за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди,
причинени от загубата на близък родственик. Съдебната практика на Румъния,
според която се определят обезщетенията за неимуществени вреди на роднините и
близките, в приложение на нормата на чл. 49, т. 2 от Наредба № 14/2011 г., приема,
че вредите се изразяват в болката, която тези лица изпитват от смъртта на
жертвата.
В гражданско решение № 1021/А от 08.12.2014 г. по дело №
11677/30/2013 на Апелативен съд Тимишоара, ІІ-ри граждански отдел, което е
окончателно, е направен обстоен преглед на съдебната практика на Румъния.
Позовал се е на решение на Висшия касационен съд о 09.07.2009 г., според което
за да не бъде преценката на съда субективна, но и за да не се стигне до
неоснователно обогатяване, в сбучаите на престъпления срещу лица се вземат
предвид моралното и физическо страдание, причинени от деянието на обвиняемия и
последиците от това деяние. При това разпростирането на гражданската
отговорност не е ограничена от платежоспособността на обвиняемото лице, като
принципът е цялостно обезщетяване на материалните и моралните щети, причинени
от извършеното деяние.
Според решение на ВКС на Румъния от 11.02.2011 г.
определянето на обезщетението трябва да отговаря на реалната морална щета по
такъв начина, че да не се стига до неоснователно обогатяване на лицето, което
има право да претендира получаване на обезщетение за морални вреди, но и да не
бъде незначително. По самото си предназначение то представлява облекчение на
ситуацията на ощетеното лице, но не като материална компенсация, а като
комплекс от неимуществени и имуществени мерки.
Според решение № 1021/А от 08.12.2014 г. по дело №
11677/30/2013 на Апелативен съд Тимишоара, ІІ-ри граждански отдел приложими са
разпоредбите от общ характер – чл. 49 от закон № 136/1995 г. и чл. 49, т. 2, б.
„г“ от Наредба № 14/2011 г. Същите норми са приложени и при определяне на
обезщетенията на гражданските страни по влязла в сила наказателна присъда №
1608 по дело № 30073/325/2014 на Съд на Тимишоара, отдел „Наказателен“ от
02.07.2015 г. При липса на споразумение между застрахования, застрахователя и ощетеното
лице, обезщетението се определя чрез съдебно решение, като правата на ощетените
лица при произшествия с автомобили на лица, които са застраховани в Румъния се
упражняват пряко срещу застрахователя на гражданската отговорност в границите
на неговото задължение и само като допълнение и по изключение, ако границите на
отговорност на застрахователя, определи в клаузите на застрахователния договор
и в специалните нормативи, които определят горната граница на застрахователните
обезщетения надвишават нивото на определените от съда обезщетения може да бъде
ангажирана гражданската отговорност за нанесени щети на осигуреното лице за
разликата между горната граница на застрахователните обезщетения, определена от
Наредба на Комисията за надзор на застрахователните дружества и стойността на
конкретните обезщетения, определени от съда.
Предназначението на паричната сума е да облекчи
страданието, причинено от загубата на починалия, а не предоставяне на
определено ниво на задоволяване на увреденото лице посредством санкциониране по
гражданска линия на лицето, отговорно за възникване на вредата или осигуряване
на определен комфорт. На изследване подлежат възрастта на починалия, степента
на родство между жертвата и ищците, взаимоотношенията между тях, начинът, по който
е засегнат животът.
От събраните по делото доказателства – показанията на
свидетелите М.Ш.и М.Л.се установява, че съпругата и децата на А.Д. преживяват
изключително тежко загубата на техния съпруг и баща. Между членовете на семейството
на А.и С. са се установили отношения на обич, доверие и взаимопомощ. Внезапната
смърт на А.Д. е променила начина им на живот, като им е причинила продължителен
душевен дискомфорт и непоносима тъга.
Съдът намира, че сумите от 30 000 евро за С.Д. и по
50 000 евро за Ф.Д. и С.Д. отговарят на критериите, според които
практиката на румънските съдилища определя обезщетенията за моралните болки и
страдания на роднините на А.Д.. Съдът се ръководи от размерите на
обезщетенията, присъдени на съпругата на другия загинал при процесното ПТП Ю.А.С.
– Ш.К.С. и децата му Е.Ю.А.и Ш. Ю.А.с наказателна присъда № 1608 по дело №
30073/325/2014 на Съд на Тимишоара, отдел „Наказателен“ от 02.07.2015 г. и
мотивите на наказателно решение № 1141/А от 09.11.2015 г. на Апелативен съд –
гр. Тимишоара, отдел „Наказателен“, според които тези размери представляват
„резонна степен на пропорционалност, според интензитета на последствията от
моралните щети, като в същото време са спазени принципите, споменати от
граждански отговорната страна, съответно принципа на справедливост, принципа на
обществена нужда, принципа за несправедливо забогатяване, принципа на
определяне на моралните щети според размера на средния месечен доход за
страната.“ Апелативният съд е счел, че определените суми за неимуществени вреди
са в съответствие със съдебната практика в тази област и с икономическата
реалност в Румъния и България – държавата на гражданските страни.
Следва да се отбележи, че обезщетението за неимуществени
вреди по чл. 1391, ал. 2 от ГК има различен обхват от обезщетението по чл. 1390
от ГК, право на което имат лица, които са били издържани от починалото лице или
на които то е осигурявало редовно издръжка, без да е определено от закона и
което се определя при съблюдаване на нуждите на пострадалото лице и доходите,
които починалото лице би имало за периода от време, за който е предоставено
обезщетението. Обезщетението по чл. 1390 от ГК има имуществен характер. В
случая такава претенция не е предявена, поради което не следва да се присъжда
допълнително обезщетение, а липсата на издръжка съдът съобразява като
обстоятелство, сочещо на допълнително затруднение на психическите страдания на
ищците.
От значение е и обстоятелството, че обезщетение за
неимуществени вреди от 100 000 лева, равностойни на 50 000 евро
съответстват на обезщетенията, заплащани от българските съдилища на низходящи
на починал при ПТП през 2012 г. (решение № 1269/20.06.2016 г. по в.гр.д. №
1603/2016 г. по описа на САС и решение № 881/04.12.2018 г. по в.гр.д. №
3978/2018 г. по описа на САС, недопуснати до касационно обжалване).
Ответникът е направил възражение за погасяване на
исковете по давност с отговора на исковата молба, което съдът намира за
основателно. Съгласно чл. 2519 от ГК, правото на иск въз основа на
застрахователно или презастрахователно отношение се погасява в срок от две
години. Началото на давностния срок е 28.10.2012 г. и до предявяване на
исковете – 22.04.2016 г. са изтекли повече от две години. Не е налице соченото
от ищците основание за прекъсване на давността по чл. 2537, т. 3 от ГК. Нормата
предвижда прекъсване единствено при конституиране като граждански ищец по време
на наказателното преследване или пред съда, преди започване на съдебното
следствие. Установява се от съдържанието на наказателна присъда № 1608 по дело
№ 30073/325/2014 на Съд на Тимишоара, отдел „Наказателен“ от 02.07.2015 г. - л.
21, че ищците С.С.Д., Ф.А.Д. и С.А.Д. не са били конституирани като граждански
страни, а са декларирали, че приемат да получат евентуални обезщетения чрез
друго дело, отделно внесено в съдебна институция. Поради това прекъсването на
давността по отношение на тях не е налице. Не е осъществена и втората от
предпоставките по чл. 2537, т. 3 от ГК – дори и да няма конституирани
граждански ищци, обезщетението да се присъжда съгласно закона по служебен път,
като започването на наказателното преследване прекъсва давностния срок.
В хода на производството ответникът е заплатил
обезщетения за неимуществени вреди в посочените размери с платежно нареждане от
25.04.2018 г. Според чл. 2506, ал. 3 от ГК, лицето, което доброволно е
изпълнило задължението си след давностния срок няма право да иска връщане на
обезщетението, дори ако към датата на изпълнение не е знаело, че давностният
срок е изтекъл.
Заедно с правото на иск се погасяват и правото на иск за
акцесорни права, съгласно чл. 2503 от ГК. Ищецът не доказа румънското
законодателство да предвижда друго за претенциите за лихви, поради което и тази
претенция следва да се отхвърли, като погасена по давност.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете
страни, но с оглед изхода на спора, дължимите от ответника естествени вземания
и извършените от него плащания в хода на процеса, право на разноски имат
ищците. По представен списък по чл. 80 от ГПК, O. V.I. G.SA дължи да заплати на
ищците по 6 636 лева разноски за производството.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.С.Д., ЕГН **********, действаща лично и като законен
представител на С.А.Д., ЕГН ********** и Ф.А.Д., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.С.Д., ЕГН **********
срещу О. V. I. G. SA, Румъния, регистрирано в търговския регистър на Букурещ,
Румъния с рег. № J40/10454/2001, уникален регистрационен код 14360018, със
седалище и адрес на управление Букурещ, ул. „А.******, сектор 1 искове за
заплащане на обезщетения в размер на по 200 000 лева на всеки от ищците,
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от смъртта на А.Ш. Д., ЕГН **********, настъпила
вследствие на ПТП на 28.10.2012 г. в Румъния.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, О. V. I.G. SA,
Румъния, регистрирано в търговския регистър на Букурещ, Румъния с рег. № J40/10454/2001,
уникален регистрационен код 14360018, със седалище и адрес на управление
Букурещ, ул. „*******№ 51, сектор 1 да заплати на С.С.Д., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 6 636 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОMNIASIG V. I.
G. SA, Румъния, регистрирано в търговския регистър на Букурещ, Румъния с рег. №
J40/10454/2001, уникален регистрационен код 14360018, със седалище и адрес на
управление Букурещ, ул. „*******№ 51, сектор 1 да заплати на С.А.Д., ЕГН **********,
действаща чрез законния представител С.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
община Айтос, обл. Бургас сумата от 6 636 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, О.V.I.G. SA, Р.,
регистрирано в търговския регистър на Букурещ, Румъния с рег. № J40/10454/2001,
уникален регистрационен код 14360018, със седалище и адрес на управление
Букурещ, ул. „*******№ 51, сектор 1 да заплати на Ф.А.Д., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, община Айтос, обл. Бургас сумата от 6 636
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: