РЕШЕНИЕ
№ 19.02.2021 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ - ти граждански състав
На пети февруари, две
хиляди двадесет и
първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №1603 по описа
за 2020 година.
Депозирана е искова молба с
правно основание чл.128,т.2 във вр. с чл.245,ал.2 от КТ във вр. с чл.86 ЗЗД, от
ищеца Б.А.П., ЕГН-********** ***, против „Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*,
представлявано заедно от управителите С.П.К.
и Г.Д.Б..
В
подадената искова молба се твърди, че ищцата П. е заемала длъжността „ръководител- транспорт“ в ответното
дружество, с място на работа –месокомбинат в с. В., обл. Пазарджик, на
основание Трудов договор №* от 30.09.2013г.
По силата на сключеният трудов
договор и Допълнително споразумение №8 към него от 02.01.2019г., ищцата
получавала основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2880.00лв., като
падежът за плащане на възнаграждението бил до 30-то число на месеца, следващ
отработеният месец.
Твърди се, че П. изпратила до
ответника Заявление за едностранно прекратяване на трудовия договор без
предизвестие на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ поради неплащане на дължимото й
трудово възнаграждение, като твърди, че същото не й е била заплатено за периода
от месец ноември, 2019г. до месец май, 2020г. включително, както и за месец
юни,2019г. Изпратеното от работника Заявление на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ е било получено от работодателя на 22.05.2020г.
Впоследствие П. сезирала
Инспекция по труда- гр. Пазарджик, тъй като считала, че трудовият й договор е следвало
да се счита за прекратен от 22.05.2020г. на основание чл.327 от КТ, а
издадената заповед от работодателя , с
която й се налагало дисциплинарно наказание / Заповед №1 от 04.06.2020г./, била
незаконосъобразна.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да осъди
ответната страна да заплати на
ищцата полагащите се трудови възнаграждения за посочените
месеци в молба вх.№13289 от 20.07.2020г., както и дължимите мораторни лихви за
забава
Към исковата молба са представени
доказателства и са направени доказателствени искания да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените от ищеца въпроси.
Ответникът по делото е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок по чл.131 от ГПК,
съгласно който, подадената от ищеца искова молба е неоснователна. Твърди се в
подадения отговор, че работодателят не дължи на ищеца претендираните от
последния трудови възнаграждения, тъй като ищцата П. не е престирала
уговорената работа в процесният времеви период. Изложени са съображения в тази
насока, като се моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Сочат се
доказателства и са направени съответните доказателствени искания.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че
между страните Б.А.П., ЕГН-********** ***, и
„Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*,
представлявано заедно от управителите С.П.К.
и Г.Д.Б., е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „ръководител- транспорт“ в ответното
дружество, с място на работа – месокомбинат в с. В., обл. Пазарджик, на
основание Трудов договор №* от 30.09.2013г. / приложен по делото/.
С Допълнително
споразумение №8 от 02.01.2019 г. към
трудовия договор , страните се споразумели за следните изменения на трудовия
договор, считано от 01.01.2019г. – основно месечно трудово възнаграждение се
променя на 2 880.00лв., а всички останали клаузи от договора останали
непроменени.
С Уведомление от
20.05.2020г., получено от ищцата П. на 21.05.2020г. чрез куриер,
работодателят поискал от ищцата да даде
писмено обяснение за „неявяването си на работа, считано от 15.03.2020г.“
Още на същата
дата на получаване на уведомлението
/21.05.2020г./, П. на свой ред изготвила уведомление да работодателя, с което
го уведомила, че за периода от 15.03.2020г. до 21.05.2020г. не е отсъствала от работа / не е имала
неявяване на работа/, с място на работа- Месокомбинат- с. В., обл. Пазарджик.
Същото уведомление е било получено от работодателя на 22.05.2020г.
Едновременно с
изпращане на уведомлението, П. изпратила и Заявление за едностранно
прекратяване на трудовия договор без предизвестие на основание чл.327,ал.1,т.2
от КТ поради неплащане на дължимото й трудово възнаграждение, като твърди, че
същото не й е била заплатено за периода от месец ноември, 2019г. до месец май,
2020г. включително, както и за месец юни,2019г.
Изпратеното от
работника Заявление на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ е било получено от
работодателя на 22.05.2020г.
На 29.05.2020г.
ищцата П. установила след извършена
справка в ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик, че трудовият й договор е бил
прекратен на 22.05.2020г., за което представя Удостоверение и справка за
актуално състояние на трудовите договори, издадени от ТД на НАП и приложени по делото.
На 02.06.2020г.
ищцата подала молба до работодателя да й бъде върната заверената трудова
книжка, както и да бъде предоставен екземпляр от заповедта за прекратяване на трудовия
договор., която молба била получена от работодателя на 03.06.2020г.
Видно от приетите по делото доказателства, със Заповед №
01/ 04.06.2020г. на един от управителите на ответното дружество – С.К., на основание чл.190,ал.1,т.2 от КТ и
чл.330,ал.2,т.6 от КТ , на ищецът П. е
било наложено дисциплинарно наказание „уволнение". Дисциплинарното
наказание на ищеца е било наложено за неявяването й на работното й място от 16.03.2020г. до момента на издаване на
процесната заповед, което представлявало нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.187,ал.1,т.1 от КТ.
Заповед № 01/ 04.06.2020г. е била
връчена на ищеца П. на
08.06.2020г.
Ищцата П. сезирала
Инспекция по труда- гр. Пазарджик, тъй като считала, че трудовият й договор е
следвало да се счита за прекратен от 22.05.2020г. на основание чл.327 от КТ,
издадената заповед , с която й се налагало дисциплинарно наказание, считала за
незаконосъобразна.
Видно от приложеното по
делото писмо изх.№20053101 от 30.06.2020г., Дирекция „Инспекция по труда“- гр.
Пазарджик е извършила проверка по документи на ответното дружество, в хода на
която е било установено, че Селект
Къмпани“ЕООД, ЕИК- ********* не е изплатил уговореното възнаграждение на П. за
месеците юни, ноември, декември, 2019г., както и за месеците януари, февруари и
март, 2020г.
С Решение от 04.09.2020г., постановено по гр. дело
№1323/2020г. по описа на РС- Пазарджик, съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на Б.А.П., ЕГН-********** ***, извършено на основание чл.190,ал.1,т.2 от КТ,
като е отменил Заповед № 01/04.06.2020г., издадена от С.П.К., в качеството му
на управител на „Селект Къмпани“ЕООД,
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*,
с която трудовото правоотношение между страните е прекратено поради
дисциплинарно уволнение, като незаконосъобразна и неоснователна, на основание
чл. 344, ал.1,т.1 от КТ.
По делото е приложено
Удостоверение за професионална компетентност за международен автомобилен превоз
№13121 от 21.07.2011г. на името на Б.А.П., ЕГН-**********;
длъжностна характеристика на длъжността „ръководител транспорт“, както и
разплащателни ведомости за съответните месеци от ноември,2019г. до май, 2020 г.
вкл.
В хода на производството, по
делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на
която, размерът на трудовото възнаграждение
, което е останало дължимо от работодателя за целия исков период – месец юни,
ноември, декември, 2019г. и месец
януари, февруари, март, април и май, 2020г. е 10 292.19 лв. общо, а
размерът на дължимата мораторна лихва е 530.27 лв. общо. В експертното
заключение са били посочени по месеци начислените заплати за отработени дни,
срещу сумите за получаване липсва положен подпис от работника за получено
възнаграждение.
Съгласно заключението по
извършената допълнителна съдебно- счетоводна експертиза, общият размер на неизплатеното възнаграждение
без корекция на ведомостите е 16 112.71лв., общо дължимата лихва за забава
върху неплатеното трудово възнаграждение, без корекция на ведомостите, е
596.14лв.
Съдът кредитира изцяло
заключенията на вещото лице, тъй като същите са пълни, ясно и компетентно
изготвени.
По делото е бил приобщен към
доказателствения материал Протокол за извършена извънсъдебна почеркова
експертиза, изготвен от Николай Стоянов Натов- експерт- графолог, съгласно
който, подписите за „Ръководител“ в Трудов договор №* от 30.09.2013г. и за
„работодател“ в Допълнително споразумение №8 от 02.01.2019 г. към него, не са
положени от управителя на ответното дружество С.П.К..
В тази връзка е била подадена
жалба от К. ***. По повод на подадената жалба е била образувана пр. преписка №*379/2020г. по описа на РП- Пазарджик, по която е било
възложено извършването на проверка на органите на ОД на МВР- Пазарджик. Срещу Б.А.П., ЕГН-********** няма повдигнати обвинения за извършени
престъпления от общ характер, което се установява от адресираното до адв. Д. ***
писмо , приложено по делото.
В хода на производството по делото , в качеството си на свидетел е бил
разпитан К. С. П. /съпруг на ищцата /,
от показанията на който се установява, че ищцата е заемала длъжността
„ръководител- транспорт“ в ответното дружество, с място на работа- месокомбинат
в с. В.. Офисът, в който П. изпълнявала служебните си задължения, се намирал в
сграда, находяща се в близост до производствената част на месокомбината, но за
да се достигне до офиса, не било нужно да се преминава през портала с охраната.
Съгласно показанията на св. П. , ищцата ходила всеки ден на работа и съвестно
изпълнявала служебните си задължения, включително и в периода от януари до месец май, 2020г. вкл. Въпреки това, на ищцата не било изплащано
дължимото трудово възнаграждение поради влошени отношения в семейството, които
се отразили и на работното място.
От показанията на св.И. Б. Б. се установява, че последният
работи като „шофьор“ във фирма „Селект къмпани“. Същият превозва животни
/свине/ от свинеферма , находяща се в с. Априлци, до кланицата в с. В., обл.
Пазарджик. Според Св. Б. , на базата на
фирмата в с. В. не се помещават офиси на „Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК- *********, не е виждал
ищцата П. в базата. Свидетелят споделя, че
не е виждал и пътен лист, заверен от П., въпреки че същата формално
заемала длъжността „ръководител-
транспорт“. В случай на техническа неизправност по служебните автомобили,
служителите на фирмата се обръщали към управителя Б..
Съгласно показанията на разпитаният свидетел Г.Д.Б.- управител на
ответното дружество , дейността на „Селект Къмпани“ЕООД е пряко свързана с
месокомбината в с. В., където животните се колят и се разфасоват. Според Б.,
ищцата П. следвало да изпълнява служебните си задължения като „ръководител-
транспорт“ в офис, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „********“№*, но последната
не работила реално там, тъй като се водили на работа фиктивно.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема
следното :
Предявени са искове с правно основание чл.128,т.2 във вр. с
чл.245,ал.2 от КТ и чл.86 ЗЗД, от ищеца Б.А.П.,
ЕГН-********** ***, против „Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „********“№*, с които се претендира
заплащането на неизплатените трудови възнаграждения за месеците юни, ноември и декември 2019г.,
месеци януари, февруари, март, април и май 2020г., което е в общ размер на 16
112.71 лева (шестнадесет хиляди сто и дванадесет лева и седемдесет и една
стотинки), без корекция на разплащателните ведомости, както и за заплащане
на мораторна лихва за забава, чийто размер, без корекция на ведомостите е
596.14 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и четиринадесет стотинки).
Предявените искове са допустими,
тъй като е налице правен интерес от предявяването им, а разгледани по същество
се явяват основателни и доказани, поради следните съображения:
Не се спори между
страните по делото, че между същите е съществувало трудово правоотношение, като
ищцата е заемала длъжността
„ръководител- транспорт“ в ответното дружество, с място на работа
–месокомбинат в с. В., обл. Пазарджик, на основание Трудов договор №* от
30.09.2013г. / приложен по делото/. С Допълнително споразумение №8 от
02.01.2019 г. към трудовия договор ,
страните се споразумели за следните изменения на трудовия договор, считано от
01.01.2019г. – основно месечно трудово възнаграждение се променя на
2 880.00лв., а всички останали клаузи от договора останали непроменени.
Съществувалото
между страните трудово правоотношение е било прекратено на основание
чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, с
едностранно изявление на работника - ищцата П., считано от 22.05.2020 г. От приетите
по делото доказателства се установява, че П. е изпратила до работодателя си
изявление, че желае трудовото й правоотношение да бъде прекратено без
предизвестие поради неплащане на трудовото й възнаграждение, като това
изявление безспорно е достигнало до знанието на работодателя на 22.05.2020
г. Съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ, трудовият договор се прекратява
писмено, като при прекратяване без предизвестие от която и да е от страните
това става от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването
на договора. Разпоредбата на чл. 335, ал.
2, т. 3 от КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия
договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за
прекратяване на трудовия договор. Следователно и едностранното писмено
изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое
от основанията по чл. 327, ал.
1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото
правоотношение от момента на получаването му от работодателя, независимо от
това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя
основание. В този случай издаването на заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение има само констативен характер и от датата на връчването й не
възникват права и задължения, нито пък тази дата има значение за преценка за
наличието на основанията, поради които е прекратено правоотношението. С
достигане до знанието на работодателя на изявлението на ищеца за разваляне на
трудовото правоотношение, то следва да се счита прекратено от 22.05.2020 г. горното се установява и от приетото
Удостоверение за декларирани данни изх.№130192001916843 от 29.05.2020г.,
издадено от ТД на НАП- Пазарджик, към което е приложена справка за актуалното състояние на трудовите договори
на ищцата, т.е на ищцата се дължи трудово възнаграждение за изпълнение на
служебните й задължения до датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже
отработване на трудовото възнаграждение, т.е. че в процесния период е полагал
труд. В тежест на ответника е да докаже заплащане на трудовото възнаграждение. Трудовият договор представлява двустранен, възмезден и
консенсуален договор, по силата на който за работника възникват две основни
задължения- да престира трудова сила /трудов резултат в рамките на установеното
в договора работно време и работно място и да спазва трудовата дисциплина, а за
работодателя- насрещното задължение за заплащане на трудово възнаграждение и
осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд. По своето правно
естество трудовият договор е синалагматичен, трудовото възнаграждение се дължи
при изпълнение от страна на работника на своето задължение да предостави на
работодателя през уговореното работно време своята трудова сила. Основно
задължение на работодателя като страна по трудовото правоотношение е да заплаща
на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за престирането
на трудова сила. Следователно, ищецът трябва да установи в процеса на
доказване, че е предоставил реално трудовата си сила през процесния период при
работодателя, а фактът, че уговореното брутно трудово възнаграждение е заплатено
– от работодателя.
Първият спорен момент по делото е полагала ли е труд ищцата в процесният времеви период, поради което в нейния
патримониум е възникнало парично притезание с правно основание чл.128, т.2 КТ – за заплащане на уговореното трудово
възнаграждение. За установяване
обстоятелството дали е отработено трудовото възнаграждение по делото са събрани
писмени и гласни доказателства. От показанията на св. П. се установява, че офисът, в който П.
изпълнявала служебните си задължения, се намирал в сграда, находяща се в
близост до производствената част на месокомбината, но за да се достигне до
офиса, не било нужно да се преминава през портала с охраната. Съгласно
показанията на св. П. , ищцата ходила всеки ден на работа и съвестно
изпълнявала служебните си задължения, включително и в периода от януари до месец май, 2020г. вкл. Въпреки това, на ищцата не било изплащано
дължимото трудово възнаграждение поради влошени отношения в семейството, които
се отразили и на работното място. В тази връзка съдът кредитира свидетелските показания на свидетелят П. ,
който е добре запознат с обстоятелствата, по отношение на който свидетелства,
още повече, че свидетелят също работи в посочената база в с. В., обл. Пазарджик
и е бил на работа в процесният период, за който се твърди от работодателя, че П.
не се е явявала на работното си място. Съгласно показанията на св. П. ищцата ходила всеки ден на работа и съвестно
изпълнявала служебните си задължения. Действително, показанията на свидетелят П.
следва да се преценяват от съда с оглед
на всички други данни по делото, като се има предвид възможната му
заинтересованост съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК, но същите не бяха
опровергани от останалите приети по
делото доказателства.
В
подкрепа на твърденията си, че ищцата П. не се е явила на работа през процесният
период, работодателят ангажира единствено гласни доказателства, като в хода на
производството по делото, в качеството си на свидетели бяха разпитани св. Б. и
св. Б. . Св. Б. е управител на ответното
дружество, същият твърди, че ищцата
П. следвало да изпълнява служебните си задължения като „ръководител- транспорт“ в офис, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „********“№*,
но последната не работила реално там, тъй като се водили на работа фиктивно. В подкрепа на твърденията на
св.Б. не са били представени каквито и да е писмени доказателства от страна на
ответното дружество, напротив, показанията на свидетеля касателно местоработата
на ищцата се опровергават от трудовия договор между страните, в който изрично е
посочено като място на работа „Месокомбинат- село В.“, като не е уточнено къде
следва П. да се яви и да изпълнява служебните си задължения.От приетите и
приложени по делото доказателства не бе
установено по несъмнен начин дали ответното дружество „Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК- ********* изобщо разполага
с офиси или административни сгради на посоченото място, дали същите са
разположени на територията на месокомбината или извън него, дали двете
дружества „Орион инвест“ и „Селект Къмпани“
ползват една материална база и общ вход за служителите си. Всички тези въпроси
останаха неизяснени в хода на производството, поради което не стана ясно къде точно е следвало да се яви
ищцата, за да изпълни служебните си задължения в процесният период, още повече
и във връзка с предприетите от работодателя превантивни мерки във връзка с
разпространението на COVID-19. Предвид изложеното, съдът не следва да приеме за
доказано единствено въз основа показанията на св.Б., че ищцата П. не се е
явявала на работа през въпросният времеви период.
Горното се отнася и до показанията
на разпитаният свидетел Б. , който превозва животни /свине/ от свинеферма ,
находяща се в с. Априлци, до кланицата в с. В., обл. Пазарджик. Св. Б. не е запознат дали на базата в с. В. се помещават офиси на „Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК- *********. Свидетелят
споделя, че не стои постоянно на базата
в с. В., а единствено по половин час, за да натовари/ разтовари стоката, поради
което няма как да знае със сигурност
дали П. се явявала на работа или не.
Предвид изложените съображения, съдът не кредитира показанията на
разпитаните свидетели Б. и Б. в частта
им, в която се твърди, че ищцата П. не
се е явявала на работа и не е изпълнявала служебните си задължения. Изложеното обуславя извод, че
ответникът не е оборил презумпцията за добросъвестност , което налага извода,
че за периода месец юни,2019г. – месец май,2020г.. ищцата е престирала труд,
поради което за ответникът е възникнало задължение да заплати трудово
възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства е видно, че не е налице плащане от работодателя на дължимите
възнаграждения за процесния период. По делото са приложени разплащателните
ведомости, в които е начислено трудовото възнаграждение на ищцата в размера,
съгласно последното изменение, договорено с Допълнително споразумение №8 от
02.01.2019г., но няма положен подпис от работника върху ведомостите, който да
удостоверява извършено плащане от страна на работодателя. Самият работодател не
твърди по делото, че е извършил плащане на трудовото възнаграждение на ищцата
за процесния период. Инспекцията по труда гр.Пазарджик също е констатирала
липса на плащане от страна на работодателя на трудовите възнаграждения на
ищцата Б.П., във връзка с извършена проверка от тях по повод на подадена от Б.П.
жалба до тях. Трудовото възнаграждение за процесния период е отработено от
ищцата и затова е начислено от работодателя в разплащателните ведомости.
Размерът на дължимото трудово възнаграждение е доказан с приложените по делото
писмени доказателства и приетите по делото заключения на съдебно-счетоводната
експертиза. Липсва основание за извършването на корекции от страна на работодателя на
разплащателните ведомости за месеци март, април и май 2020г. , поради което на
ищцата следва да се заплати съответният
размер на дължимото трудово възнаграждение. Съгласно заключените по извършената
допълнителна съдебно- счетоводна експертиза,
общият размер на неизплатеното възнаграждение без корекция на
ведомостите е 16 112.71лв., а общо дължимата лихва за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение, без корекция на ведомостите, е 596.14лв.
Съгласно чл.270, ал.3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор
парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в
разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Предвид
императивния характер на разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ за начина, по който следва да се изплаща трудовото
възнаграждение, не би могло да се приеме за извършено плащане чрез индиция от
посочените от ответника обстоятелства. По делото не са събрани доказателства,
установяващи плащане на трудовото възнаграждение, което обуславя
основателността на иска за трудово възнаграждение за съответния времеви период.
Размерът на дължимите , но незаплатени трудови възнаграждения на ищцата П. за
месеците юни, ноември, декември, 2019г. и
месец януари, февруари, март, април и май, 2020г. се установява по
несъмнен начин от заключенията на приетите по делото счетоводни експертизи.
Съгласно чл.8, ал.2 от КТ
добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се
предполага до установяване на противното , като
работодателят „СЕЛЕКТ КЪМПАНИ" ЕООД не е доказал по делото недобросъвестност от страна
на ищцата Б.П..
Основателни и доказани се явяват
и претенциите на ищцата за заплащане на мораторна лихва върху размера на
дължимите трудови възнаграждения. Съгласно чл.245, ал.2
от КТ, при забавено изплащане на трудовото възнаграждение работодателят
дължи лихва за забава. Лихвата за забава е периодично вземане и се следва за целия
период до погасяване на главницата. По съществото си, това е обезщетение за
вреди от забавено плащане на парично задължение, като това обезщетение се дължи
от датата, на което е следвало да бъде платена главницата. В случая главницата
е сбор от неплатени трудови възнаграждения и те са изискуеми на първо число от
месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение, освен, ако не
е уговорено нещо друго. От датата на падежа длъжникът изпада в забава и от този момент дължи обезщетения за забава
в размер на натрупаната лихва. Размерът на дължимата лихва за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение, без корекция на ведомостите, е 596.14лв.,
като този размер се установява по несъмнен начин от приетите по делото съдебни
експертизи.
Дори да се приеме че подписите
за „Ръководител“ в Трудов договор №* от 30.09.2013г. и за „работодател“ в
Допълнително споразумение №8 от 02.01.2019 г. към него, не са положени от
управителя на ответното дружество С.П.К., въпросното обстоятелство не би могло
да доведе до недължимост на отработените от ищцата трудови възнаграждения, а
направеното от ответната страна възражение в тази насока се явява
неоснователно. Съгласно чл.62 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма, като няма спор, че даден документ
удостоверява изявления на посочените в него лица само тогава, когато е подписан
от съответните лица. Т.е. за да е налице такъв договор, той трябва да е
обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления /уговорки/ на страните
по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях. С оглед на
това трудово правоотношение не може да бъде установявано с други гласни и/или
писмени доказателства, включително /още по-малко/ изхождащи от някоя от
страните, сочещи по косвен начин за съществуването му. Съгласно чл.75 от КТ обаче - когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът
или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между
страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се
уреждат както при действителен трудов договор. От приетите по делото
доказателства се установява добросъвестност от страна на ищцата П. при
сключването и при изпълнение на служебните й задължения, произтичащи от трудовия
договор. Не се установява от приетите по делото доказателства П. да е извършила и престъпление от общ характер. По
повод на подадената жалба до прокуратурата от управителя на ответното дружество
К. е била образувана пр. преписка №*379/2020г.
по описа на РП- Пазарджик, по която е било възложено извършването на
проверка на органите на ОД на МВР- Пазарджик. Срещу Б.А.П., ЕГН-********** няма
повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер, в хода на настоящото производство не са
ангажирани каквито и да е доказателства,от които би могло да се направи
обоснован извод, че П. , имайки достъп до документацията на ответното
дружество, е положила подписите за
работодател в трудовия договор и допълнителното споразумение към него. Към
момента не са събрани достатъчно доказателства за виновността на определено
лице в извършване на конкретно престъпление от общ характер, поради което съдът
следва да приеме, че работникът е действал добросъвестно.
Недействителността на трудов договор или
отделни негови клаузи се обявява по изрично предвидения в КТ ред - със съдебно
решение ( чл.74, ал.2, изр.първо от КТ), а такова искане ответникът не е
предявил в настоящото производство, нито има данни, а и твърдение, това да е
направено в друго производство. По силата на чл.74, ал.5
от КТ страните не могат да се позовават на недействителност
на трудовия договор, докато тя не бъде обявена и решението за
обявяването й не им бъде връчено. А с оглед разпоредбата на чл.75 от КТ дори
и при обявена по съответния ред недействителност, отношенията между страните до
момента на обявяването й се уреждат както при
действителен трудов договор, когато работникът /служителят/ е
действал добросъвестно /което се предполага до установяване на противното,
както предвижда чл.8, ал.2 от КТ/.
Предвид
горното, съдът намира, че ищцата и ответното дружество са обвързани от
писменото им съглашение, обективирано в подписания между тях трудов договор №*
от 30.09.2013г., изменен с допълнителното им споразумение №8 от 02.01.2019г.
При това, дължимо на ищцата е изцяло уговореното трудово възнаграждение, ведно
с дължимата мораторна лихва за забава за всяко едно от неизплатените трудови
възнаграждения, чийто размер се установява по несъмнен начин от приетите по
делото експертни заключения. Съставените от работодателя корективни платежни
ведомости не следва да се взимат предвид
от съда при определяне размера на дължимото трудово възнаграждение и
обезщетение за процесният период- корекциите са били направени едностранно от
работодателя, след като управителят на ответното дружество бил установил,че
ищцата П. не се била явявала на работа от 16.03.2020г., който извод се
опроверга от приетите по настоящото дело доказателства.
С
оглед горното, съдът намира, че предявените искове се явяват изцяло основателни
и доказани, и следва да бъдат уважени като такива.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
следва да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдените
трудови възнаграждения и законните лихви върху тях.
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски по делото в размер на 1000.00лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът по предявените искове следва да внесе държавна такса върху размера
на предявените искове в размер на
694.50 лв., както и да заплати 340.00лв. възнаграждение за вещото
лице по извършените по делото
съдебно-счетоводни експертизи
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА
„Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- гр.
Пазарджик, ул. „********“№*, представлявано заедно от управителите С.П.К. и Г.Д.Б., да заплати на Б.А.П., ЕГН-********** ***, на основание чл.128,т.2 във вр. с чл.245,ал.2 от КТ и чл.86 ЗЗД, следните суми: 16 112.71 лева
(шестнадесет хиляди сто и дванадесет лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения и сумата от 596.14лв. /петстотин деветдесет и шест лева и четиринадесет
стотинки/- дължима мораторна лихва за забава, както следва: сумата от 2344.36 лв., представляваща
трудово възнаграждение за месец юни
2019г., както и мораторната лихва за забава върху размера на
възнаграждението за месец юни 2019г., за периода от 30.07.2019г. до
13.07.2020г.- датата на завеждане на исковата молба равняващо се на 227.94 лева; сумата в размер на
2048.86 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2019г. и мораторната лихва
за забава върху размера на възнаграждението за месец ноември 2019г., за периода
от 30.12.2019г. до 13.07.2020г,- датата на завеждане на исковата молба
равняващо се на 112.13 лева;
сумата в размер на 246.54 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2019г. и
мораторната лихва за забава върху размера на възнаграждението за месец декември
2019г., за периода от 30.01.2020г. до 13.07.2020г,- датата на завеждане на
исковата молба равняващо се на 11.37
лева; сумата в размер на 2344.36 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2020г. и мораторната лихва
за забава върху размера на възнаграждението за месец януари 2020г., за периода
от 29.02.2020г. до 13.07.2020г,- датата на завеждане на исковата молба,
равняващо се на 88.57
лева; сумата в размер на 2359.91 лева представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за месец февруари 2020г. и мораторната лихва за забава
върху размера на възнаграждението за месец февруари 2020г., за периода от
30.03.2020г. до 13.07.2020г.- датата на завеждане на исковата молба равняващо
се на 69.49 лева; сумата в размер на 2359.91 лева представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2020г. и мораторната лихва за
забава върху размера на възнаграждението за месец март 2020г., за периода от
30.04.2020г. до 13.07.2020г,- датата на завеждане на исковата молба равняващо
се на 49.17 лева; сумата в размер на 2359.91 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2020г. и мораторната лихва за
забава върху размера на възнаграждението за месец април 2020г., за периода от 30.05.2020г.
до 13.07.2020г.- датата на завеждане на исковата молба равняващо се на 29.50 лева; сумата в размер на 2048.86 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2020г. и мораторната лихва за
забава върху размера на възнаграждението за месец май 2020г., за периода от
30.06.2020г. до 13.07.2020г.- датата на завеждане на исковата молба равняващо
се на 7.97 лева
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението за присъдени трудови възнаграждения
и законните лихви върху тях, на осн. чл.242,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- гр.
Пазарджик, ул. „********“№*, представлявано заедно от управителите С.П.К. и Г.Д.Б., да заплати на Б.А.П., ЕГН-********** ***, сторените по делото разноски за платен адвокатски хонорар в размер
на 1000.00 лв. /хиляда лева/ , на осн.
чл.78,ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете
ОСЪЖДА
„Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- гр.
Пазарджик, ул. „********“№*, представлявано заедно от управителите С.П.К. и Г.Д.Б., да заплати по сметка на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 694.50 лв., както и сумата от 340.00лв
– изплатено възнаграждение от бюджета на съда на вещото лице по изслушаните съдебни експертизи, на осн. чл.78,ал.6 ГПК
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: