Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 29.08.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 26.08.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, при участието на прокурора Иван Червенков, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1622 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание в чл. 2 ЗОДОВ, с цена на иска 15 000,00 лв.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че РП-К. образувала ДП № ***/**** г., като с Постановление срещу него било повдигнато и предявено обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр.1 от НК. Била му взета мярка за неотклонение „Подписка“. След приключване на разследването, РП-К. с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.10.**** г. прекратила производството срещу него и отменила наложената мярка за неотклонение.
Сочи, че за времето, когато му била наложена мярка за неотклонение от 09.06.**** г. до 11.10.**** г. претърпял изключителни болки и страдания, изразяващи се в емоционално, психическо и физическо страдание от това, че не можел да реализира трудови доходи и да помага на семейството си.
Твърди, че по това време имал сериозна връзка, предложил брак на приятелката си, но когато тя научила за предявеното обвинение, отношенията им се влошили.
Твърди, че в населеното място, където живеел, този факт за образувано наказателно производство, се разгласил и това уронило достойнството и престижа му. Твърди, че клиентите му също го отбягвали.
Моли съда да осъди П.н.Р.Б. да му заплати обезщетение за претърпените нематериални вреди, болки, страдания, чувства на безсилие и неоправданост; злепоставяне пред обществото, колеги, близки и приятели; стрес, притеснение, тревожност, и загуба на самочувствие; изгубване на доверие в националните институции; отражение върху емоционалното и психическото му състояние; бъзсъние; загуба на многобройни часове от живота му по задължения за участия в наказателното производство в резултат на образуваното досъдебно производство № ***/**** г. по описа на РУП-К. от 09.06.**** г. до прекратяване на производството - 11.10.**** г. в размер на 15 000,00 лева, законната лихва от датата на прекратяване на производството - 11.10.**** г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение. Претендира за съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна чрез прокурор А. Енева-Спасова, РП-К..
Заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло по основание и по размер исковите претенции по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Оспорва и претенцията за законна лихва върху сумите - обезщетения за неимуществени вреди.
Сочи, че молбата е нередовна, тъй като не съдържала пълно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основавал искът. Спрямо ищеца било повдигнато обвинение по чл.354а ал.3 т.1 от НК. Мярката за процесуална принуда била най-леката - „подписка“. Обвиняем по делото било още едно лице, чието поведение също било от значение за продължителността на наказателното производство и въпреки това, то приключило в законоустановения срок за разследване. Ищецът не ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за многобройни часове за извършвани процесуални действия с негово участие. Липсвали такива и за твърдените претърпени негативни последици.
Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лева, като завишен и в несъответствие с чл. 52 ЗЗД. Сочи, че според възприетото в т.II на ППВС № 4 / 1968г. въпрос на фактическа преценка, с оглед на конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, било определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи, че съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД като справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди от значение било как обвинението се отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Паричното обезщетение за морални вреди следвало да съответства на необходимото за преодоляването. Претенцията на ищеца била изключително завишена и не съответствала на претендираните вреди, на икономическия стандарт в РБългария и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Размерът на обезщетението за репариране на неимуществените вреди в съответствие със залегналия в чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не бил съобразен с вида, характера и интензитета на упражнената принуда, а и с продължителността на периода, в който ищецът имал процесуалното качество - обвиняем - 4 месеца, считано от повдигането на обвинението до издаването на постановлението за прекратяване на НП, през който период ищецът бил с най - леката мярка за процесуална принуда и по отношение на него не били налагани други принудителни мерки и ограничения.
Оспорва, като неоснователна претенцията относно дължима законна лихва, от 11.10.**** г. В процесния случай, лихвата била дължима от датата, на която постановлението от 11.10.**** г. придобило стабилност, за която дата не се съдържали твърдения в исковата молба и не били ангажирани и доказателства. Крайният момент на увреждането била датата, на която наказателното производство било прекратено с влязъл в сила надлежен съдебен или прокурорски акт. Това бил и моментът, от който при уважаване на главния иск, следвало да се дължи лихва върху обезщетението според т. 4 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС. В конкретния казус това била датата, на която бил стабилизиран прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство.
Сочи, че видно от приложената към отговора на исковата молба справка за съдимост към дата ****.2019г., ищецът бил с обременено съдебно минало, същият бил осъждан многократно, което обстоятелство навеждало на извода, че ищецът е лице с трайно изразени престъпни наклонности и утвърдена системност при извършването на престъпления, което го правило лице с изграден престъпен маниер и с изключително висока степен на обществена опасност, проявяващо упоритост при преследване на престъпната цел, незачитащо установения в страната правов ред и с действията си целящ облагодетелстване по неправомерен начин. Многократните му осъждания не постигнали целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Счита исковите претенции за недоказани по основание и размер. Тежестта на доказване лежала върху ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните морални вреди и незаконното обвинение.
Оспорва претендирания размер на обезщетението, тъй като увреждането било от най-ниска степен, поради краткия период на увреждане.
Съдът, след като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид становищата и доводите на
страните, и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
От приложеното към делото постановление
за привличане на обвиняем от 09.06.**** г. е видно, че П.Д.М. *** в дома си,
находящ се на ул. „*****“ № 8, без надлежно разрешително е държал високорискови
наркотични вещества: амфетамин 35,9% с нетно тегло 0,2655 гр. на стойност 7,97
лева; марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 4,6595 гр. и съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,8 % на стойност
27,96 лева; марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 14,37000 гр. и съдържание
на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,3 % на стойност
86,22 лева, всички на стойност 122,15 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 3,
т. 1 пр. I от НК. Взета е мярка за
неотклонение „Подписка“ на обвиняемия П.Д.М.,
ЕГН **********.
Видно от Постановление за частично
прекратяване на наказателното производство № ****/**** г. на РП-К. е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № *** ЗМ – ***/**** г. по описа на РУ МВР – К. срещу П.Д.М.,
ЕГН ********** за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. първо от НК. Наказателното производство е
продължило да се води срещу обв. В.Ж.А., ЕГН ********** за престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1, предл. първо от НК.
Отменена е взетата спрямо П.Д.М. МН-„Подписка“.
По делото е приложено НОХД ****/****
г., от което е видно, че същото е приключило със споразумение за прекратяване на наказателно производство
по реда на чл. 381, ал. 1 НК, с което подсъдимата В.Ж.А., ЕГН ********** е
призната за виновна за това, че на 29.05.**** г. в с. Я., община М. в дом, находящ се на ул. „*****“
№ 8, без надлежно разрешително е държала високорискови наркотични вещества:
амфетамин 35.9% /тегловни проценти/ с нетно тегло 0.2655 гр. на стойност 7.97
лв.; марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 4.6595 гр. и съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9.8 % /тегловни
проценти/ на стойност 27.96 лв.; марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло
14.3700 гр. и съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 4.3 % /тегловни проценти/ на стойност 86.22 лв., всичко на
обща стойност 122.15 лв.- престъпление по чл.354а ал.3 т.1 предл. 1-во от НК,
като на същата е наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване на осн. чл.66 ал.1 от НК, е отложено за срок от три години.
По делото е приложена справка
да съдимост на лицето П.Д.М., от което е видно, че същият е многократно осъждан, както следва: по дело № НОХД ***/****,
НОХД, Присъда ****.**** г. на РС-С., в сила от ****.**** г.; по дело № НОХД ***/****,
НОХД, Присъда ******** г. на РС-Р., в сила от ****.**** г.; по дело № НОХД ***/****,
НОХД, Присъда ****.**** г. на ОС-С., в сила от ****.**** г.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
За да бъде налице фактическият състав по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ ангажиращ отговорността на Държавата за вреди причинени от
неоснователно наказателно преследване, следва, лицето, спрямо което е
поддържано обвинение, да е било оправдано или образуваното наказателно
производство да е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. Следва също така да е налице
причинна връзка между настъпилите вредни последици и действията на съответния
държавен орган, свързани с повдигане и поддържане на обвинение за извършване на
престъпление.
При така установените обстоятелства съдът намира, че е налице фактическият състав на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 предл. 1-во от НК, като образуваното наказателно производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК. С оглед на това следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за репариране на причинените на ответника вреди.
Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева.
Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД предвижда, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Според Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Според съдебната практика такива релевантни обстоятелства са: данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. От значение е как обвинението в извършване на конкретно престъпление, неговата продължителност и наложените мерки на принуда, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения /Решение № 376 от 21.10.2015 г. по гр. д. № 514 / **** г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, ГК, Решение № 308 от 14.10.2015 г. по гр. д. № 2244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, ГК и др./.
В случая е безспорно, че срещу ищеца било образувано и водено досъдебно производство, по което същият е бил обвинен в престъпление. Безспорно е и това, че впоследствие наказателното производства срещу него е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1т.1 от НК.
Ето защо следва да се приеме, че за ищеца е налице основание за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Пасивно легитимирана да отговаря по настоящия иск е П.н.Р.Б. като държавен орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. /В този смисъл Решение/24.01.**** г. по гр.д. № 855/2010 г., ІV г.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК/.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 предл. 1-во от НК. Само по себе си предприемането на такива процесуални действия, е свързано със стрес. В случая, психичното състояние на ищеца, описано в исковата молба, представляват факти, които дори не подлежат на доказване, според нормата на чл. 155 от ГПК, тъй като са "общоизвестни факти". Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствените страдания на лицето, които са посочени в исковата молба.
От доказателствата по делото може да се направи извода, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурата. Незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществените вреди, описани по-горе. Вредите се намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението следва да се определи от съда "по справедливост". Съдържанието на това понятие означава, че съдът е длъжен да вземе предвид болките и страданията (продължителността и техния интензитет ), които ищецът е претърпял и които ще търпи и за в бъдеще от увреждането. Съдът е длъжен да отчете също така и всички други конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение към размера на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчетат и обстоятелствата, че наказателното преследване срещу ищеца е прекратено още в досъдебната му фаза. Следва да се вземе предвид, че по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“, която е най-леката такава. Обвиняем по същото дело е било още едно лице, чието поведение е било от значение за продължителността на наказателното производство.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се яви и не изпрати представител. Не депозира становище и не взе отношение относно отговора на исковата молба. До приключване на съдебното дирене не представи доказателства в подкрепа на твърденията си за „многобройните часове от живота му по задължението за участие в наказателното производство“, в резултат на наказателното производство срещу него. Не ангажира и гласни доказателства в подкрепа на твърденията му в исковата молба относно претърпените неимуществени вреди.
Съдът, при постановяване на решението си, следва да отчете и представеното и прието като доказателство – Справка за съдимост на П.Д.М. от дата ****.2019 г. От същата е видно, че лицето е осъждано многократно, като е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ ефективно.
Съдът, като отчете душевните страдания, които незаконното
обвинение е причинило на ищеца, като закономерно и обективно следствие на
проведената срещу него наказателна репресия, както и установените и доказани в
съдебното производство конкретни проявления на неимуществените вреди счита, че
исковата претенция е основателна и доказана до размера на 2 000,00. Този
размер на обезщетението съдът приема за справедлив, тъй като ищецът следва да
бъде възмезден само за душевните и морални страдания, които наказателната репресия
му е причинил в личен план. Ето защо, съдът приема, че сумата от 2000,00 лева е
в достатъчен размер за възмездяване на личните страдания на ищеца. В останалия
размер искът се явява недоказан. Обезщетението се дължи ведно с лихвата за
забава, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване
на наказателното производство - 11.10.**** г. до окончателното изплащане на
сумата. В конкретния случай лихвата следва да бъде присъдена от 11.10.**** г.,
тъй като съда е обвързан с искането на ищеца в исковата молба.
С оглед изхода
на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция, на ищеца се
дължат разноски, предвид нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично
се претендират и за тях.
Внесената сума от 10 лева за държавна такса следва да му се присъди изцяло,
като принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника му се
дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенцията, като според
представения договор за правна защита и съдействие. Заплатеният хонорар възлиза на сумата от 1 000,00
лева, от която следва обаче
да му се присъдят само 133,00 лева по съразмерност.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА П.н.Р.Б. с адрес: *** да заплати, на осн. чл. 2, ал.1, т.3, предл. 1 ЗОДОВ, на П.Д.М., ЕГН ********** ***, сумата от 2 000,00 лева (две хиляди лева и нула ст.), ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.10.**** г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 предл. 1-во от НК, което е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1т.1 от НК, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за разликата над 2 000,00 лева до пълния предявен размер от 15 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.н.Р.Б.
с адрес: *** да заплати, на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на П.Д.М.,
ЕГН ********** *** направените по делото съдебни и деловодни разноски, както следва: сумата от 10,00лв. (десет лева и 00 стотинки)- за внесена държавна такса и
сумата от 133,33 лв.(сто
тридесет и три лева и 33 стотинки) - за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: