РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Радомир, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730101107 по описа за 2022 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49, вр. чл.45,
ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба и доразвити в съдебно заседание от ищеца
обстоятелства и съображения, е предявен иск срещу ответника Община Р., гр. Р., пл. “С.“ №
20, ЕИК: ., с който моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да му
заплати сумата в размер на 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от увреждането
/ухапване от бездомно куче, на 31.01.2022 г. около 11.00 ч., пред бл.., в ж.к.“А.“, гр.Р.,
изразяващи се в уплаха и стрес/, сумата от 25 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за съдебно- медицинско
удостоверение, в следствие на ухапването, ведно със законната лихва върху главниците,
смятано от деня на увреждането- 31.01.2022 г., до окончателното им изплащане, както и да й
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил ухапан от бездомно куче на
31.01.2022 г., като отговорността на общината се претендира на основание чл.49, ал.1, вр.
чл.45 ЗЗД.
В съдебно заседание представителката на ищеца поддържа така предявените
искове и пледира същите да бъдат уважени, като бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Ответната община Р., чрез кмета П. А., в попадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК
1
отговор, е оспорила изцяло иска, като е изразила становище, че искът е неоснователен.
Твърди се, че не е налице бездействие от страна на Община Р., тъй като са взети мерки
относно намаляване популацията на бездомните кучета. На 06.06.2021 г. бил подписан
договор за изпълнение на услуга: “Овладяване на популацията на бездомните кучета на
територията на Община Р.“ с доктор А. П. В.. По силата на този договор. Община Перник
заплаща на доктор В. да залавя, транспортира, кастрира, маркира, ваксинира/против бяс
включително/ и обезпаразитява безстопанствените кучета на територията на общината.
В съдебно заседание, чрез своята процесуална представителка- ю.к.Б. Г.,
ответникът пладира за отхвърляне на исковите претенции и възлагане на направените
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Като трето лице- помагач на ответника е привлечена д-р А. П. В., със служебен
адрес: гр.Р., ул.“Д.“ № ., която е сключила с ответника договор с предмет „Овладяване на
популацията на бездомните кучета на територията на Община Р.“.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Претенцията на ищеца се основава на твърдян в исковата молба инцидент,
настъпил на 31.01.2022 година към 11.00 часа, когато, прибирайки се вкъщи, пред бл.., в
ж.к.“А.“, гр.Р., бил нападнат от бездомно куче, черно на цвят, около 20-25 кг. Същото го
захапало в областта на коляното на десния крак. Почувствал силна болка. Успял да се
освободи от кучето, като го ритнал.
Ищецът бил силно стресиран и претърпял множество болки и страдания както
по време на увреждането, така й по време на лечението.
Искането му е да му бъде присъдено обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, предвид бездействие на служители на общината, относно
задължението за овладяване на популацията от бездомни кучета.
По делото са разпитани двама свидетели при режим на довеждане от страна на
ищеца. Според свидетелката Д. Д.а Б., на 28 г., която живее със сина на ищеца на семейни
начала на същия адрес, на 31.01.2022 г., към 11.00 ч. ищецът е излязъл до магазина за
хранителни продукти. Тя видяла, че влиза по стълбите, но се забавил. Погледнала през
прозореца и видяла, че едно куче било буквално върху него. Отворила прозореца и се
развикала. Едва се качил до ет.1, тъй като целият му крак бил в кръв. Кучето било черно със
златисто по него. Характеризира го като поредното пуснато куче в квартала. Кракът му бил
в кръв, промили го с риванол. Бил с доста голяма захапка, на свивката на десния крак.
Ищецът бил много уплашен, за човек на 74 г., който обича животните и не очаквал нищо.
Кучето не се е разлаяло, а просто от нищото дошло и го захапало. Започнало да го боли
доста сериозно и затова на следващия ден посетили Спешна помощ –П., а от там го
насочили към съдебен лекар, където се установило, че е ухапан от куче. Около три месеца
ищецът въобще не излизал навън. След това излизал с придружител. Купили кучегон, през
2
това време приемал успокоителна добавка предписана му от лекар. Сега излизал навън, но
винаги бил под напрежение. Носил си кучегона, той излизал с внучето и се притеснявал.
Тези кучета постоянно нападали. Седмица преди този случай, жена от блока, по същия
начин пострадала от същото куче- младо около 25 килограмово. Случвало се е много кучета
да скачат върху хора, което, според свидетелката, е страшно. Психическата травма си остава
за цял живот. Свидетелката е видяла маркировката на ухото на кучето, което го
арактеризира като улично. Това куче било от 3-4 месеца в района, имало от години кучета,
които нападат горе, но никой не взима отношения. Свидетелката не може да каже дали сега
кучето е там. Тя с малките деца не излиза. От къщи отива в П. в центъра, ходи в София по
паркове, но на магазина е чула, че малко дете е нахапано, имало вързани мъже с рани. Имало
20 кучета, които живеят пред блока.
Според свидетеля С. Г. М., на 37 г., същият познава Ц. М. и сина му, който се
казва Ц. М.. Ц. живее в кв.“А.“ в гр.Р., на ет... Знае, че Ц. е бил ухапан от куче в края на
месец януари миналата година, на 31- ви. Той се прибирал и докато си търсил ключа от
входа, го нападнало куче. Кучето било черно куче, голямо- около 20 кг. Той се развикал и Д.
излязла да изгони кучето. Свидетелят бил в близкото кафе, на около 100 метра и докато
отиде ищецът се бил прибрал. Не знае какво лечение е привеждал ищецът. На мястото
имало около 10-тина кучета са най-вероятно. Свидетелят си спомня датата, защото по това
време е работел в апартамент в кв.“А.“ за около седмица. Той възприел какво става, видял,
че свидетелката Д. Б. се развикала. Това куче го е виждал 2-3 пъти. Други кучета не е видял
на инцидента, но имало и други кучета в квартала. Скоро не е виждал това куче след
инцидента.
По делото е допуснато изслушване на комплексна съдебномедицинска
експертиза на вещите лица д-р К. С. Ч. - специалист по съдебна медицина и д-р Р. М. К.,
лекар-психиатър. Експертите, след запознаване с приложените писмени доказателства, след
извършен преглед на пострадалата и след изслушване на свидетелите, са дали следните
отговори на поставените въпроси:
В приложената към делото медицинска документация на името на Ц. Д. М.
относно прегледите извършени на 01.02.2022 г., са установени и описани следните
травматични увреждания: Множество мекотъканни наранявания на кожата в областта на
дясна подбедрица.
В медицинската документация са налице данни за това, че нараняванията са
били обработени чрез първична хирургична обработка и е поставена противотетанична
ваксина - ТАП - 1 ампула.
Според вещите лица, описаните увреждания в областта на дясна подбедрица е
възможно да са получени в резултат от ухапване от куче - от действието на островърхи
предмети, каквито представляват и кучешките зъби и отговарят да са получени по начин и
по време, за които се съобщава в исковата молба и в медицинската документация цитирани
по-горе.
Уврежданията в областта на десен долен крайник, в този си вид, в тази степен и
3
с тези характеристики са осъществило критериите на медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на
около три седмици.
В резултат от уврежданията ищецът е търпял физически болки и страдания в
периода на възстановяване, като същите са били по- интензивни в първите часове и дни след
получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на възстановителния
период.
Не са налице данни в материалите по делото относно настъпили
неблагоприятни последствия за физическото здраве на ищеца.
След зарастването си нараняванията ще оставят ръбци, които представляват
козметични дефекти.
Освидетелстваният Ц. Д. М. страда към настоящия момент от отслабено, вече
като изява, но персистиращо все още Посттравматично стресово разстройство, като същото
е в пряка причинно-следствена връзка с преживения инцидент - предмет на производството.
Настоящото психично заболяване при освидетелствания- Посттравматично
стресово разстройство се изразява в тревожност, нарушения на съня и апетита, силно
изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като
състоянието му е свързано с признаци на паника - треперене, изпотяване и пресъхване на
устата.
Възстановяването на освидетелствания от получения силен стрес и като
резултат- Посттравматично стресово разстройство може да продължи от няколко месеца до
години, като съществува вероятност да премине в Разстройство в адаптацията в зависимост
от индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката му и от липсата
или наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за
този период качеството му на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно
подобряване.
От правна страна.
Искът е с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД.
/Постановление № . от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенцията за
присъждане на обезщетение на основание чл.49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт-
противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с
което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя- възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Отнася се до правопораждащи факти,
чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване /в този см.
Определение № . от 15.12.2012 г. по гр. д. № ./2012 г. на Върховен касационен съд/.
4
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и
причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата.
Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на
предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в
тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от
виновното бездействие на община Р. да упражни задълженията си по осъществяване
надзора и грижите за бездомните кучета, които са й нанесли ухапванията.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване
надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от
ЗЗЖ. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета,
изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето,
популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ,
физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато
е пострадал ищецът- 31.01.2022 г., е налице задължение на общината да осъществява надзор
над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на
общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето,
обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти.
Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано
бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствени кучета
към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината;
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи
от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
От доказателствата по делото се установи, че на 31.01.2022 година към 11.00 часа
в гр.Р., ж.к.“А.“, пред бл.., ищецът Ц. Д. М. е била нападнат и ухапан от безстопанствено
куче. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че кучето, нападнало
5
и ухапало ищеца е безстопанствено, познато е в района и не е установен негов стопанин. От
друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен
факт, поради което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по
чл.154 ал.1 от ГПК, ответникът следваше да установи кой е собственика или под надзора
конкретно на кое лице се намира животното. Такива твърдения ответната община не е
релевирала, съответно не са събирани доказателства по тях. Фактът, че ищецът е нападнат от
куче на улицата, и за което е безспорно установено, че не е имало човек, който да показва
признаци, че е негов собственик, води до извода, че кучето е безстопанствено. По
отношение на тези животни общината носи отговорност, възложена от закона, организиране
улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори. Отнася се до фактически действия,
възложени на общината със закон.
Съдът намира, че е налице доказано бездействие на длъжностни лица на
общината във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места.
Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за
спазване, както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на
съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са
взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо
от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата
кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на
територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответната община. Ищецът е получил от ухапването от
безстопанствено куче следните увреждания: Множество мекотъканни наранявания на
кожата в областта на дясна подбедрица. Същият страда към настоящия момент от
Посттравматично стресово разстройство се изразява в тревожност, нарушения на съня и
апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях,
като състоянието му е свързано с признаци на паника - треперене, изпотяване и пресъхване
на устата.
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По
отношение на размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го
определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД– по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н. /в
този см. Постановление № ./23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези
обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по
който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца
/по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у
пострадалия/, съдът намира, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен
изцяло, като ответникът следва да заплати сумата от 3 500 лв. Сумата следва да бъде
присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане- 31.01.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата. Този размер би възмездил по справедливост
6
пострадалия за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха.
Същото се отнася и до иска за имуществени вреди. Видно от представените
писмени доказателства- фактура № ./01.02.2022 г., ищецът е направил разноски за лечение в
размер на 25 лв. и в този смисъл искът за имуществени вреди следва да бъде уважен в
пълния му претендиран размер.
Следва да бъде присъдена и лихва за забава върху главницата от деня на
непозволеното увреждане- 31.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото, съразмерно с уважената част на
иска. Съгласно приложения списък по чл.80 ГПК ищцата е направила разноски в общ
размер на 1 066 лв., от които- 191 лв.- внесена държавна такса, 400 лв.- изплатен хонорар на
вещите лица и 475 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение. Предвид това, че исковете са
уважени в пълен размер, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца цялата сума.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК., с адрес: гр.Р., пл.“С.“ № ., да заплати на Ц. Д. М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“О. П.“ № ., офис № ., ет.., чрез адв.С. И.,
сумата от 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, в резултат на
увреждане- ухапване на бездомно куче 31.01.2022 г. около 11.00 ч., пред бл.., в ж.к.“А.“,
гр.Р., изразяващи се в уплаха и стрес, ведно със законната лихва върху главницата, смятано
от деня на увреждането- 31.01.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК ., с адрес: гр.Р., пл.“С.“ №., да заплати на Ц. Д. М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“О. П.“ № . офис № ., ет.., чрез адв.С. И.,
сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди изразяващи се в разходи за съдебно- медицинско удостоверение, в
резултат на увреждане- ухапване на бездомно куче 31.01.2022 г. около 11.00 ч., пред бл.., в
ж.к.“А.“, гр.Р., изразяващи се в уплаха и стрес, ведно със законната лихва върху главницата,
смятано от деня на увреждането- 31.01.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК., с адрес: гр.Р., пл.“С.“ № ., да заплати на Ц. Д. М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“О. П.“ № ., офис № ., ет.., чрез адв.С. И.,
сумата от 1 066 лв. /хиляда и шестдесет и шест лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на д-р А. П. В., със служебен адрес:
гр.Радомир, ул.“Дупнишка“ № 50, като трета страна.
7
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8