Р Е Ш Е Н И Е
№
04.06.2021 година, гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- Шумен в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Бистра Бойн
при
секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 140 по описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано
по реда на чл.186 ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/,
вр. чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ по жалба
на „Д.2.“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д.С.В., депозирана срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 83- ФК/05.04.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на търговеца е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)–
запечатване на търговски обект– магазин за цветя и е забранен достъпът до него
за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС
и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че издаденият
административен акт е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, както и че същият е постановен в нарушение на закона,
понеже с диспозитива на заповедта е наложена мярка по отношение на търговски
обект, собственост на трето лице и намиращ се в друго населено място. Твърди
още, че заповедта е немотивирана, понеже не става ясно за кой от двамата
посочени в нея търговци се отнасят мотивите за срок и продължителност на
мярката. Отправено е искане за отмяна на процесната заповед.
В съдебно заседание, за оспорващият се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата.
За ответната страна не се явява
процесуален представител. В молба от 07.05.2021г., се излагат аргументи по
неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид разпоредбата
на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите
и изразените становища на страните, прие за установено следното:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 83- ФК/05.04.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на търговеца „ Д.2.“ЕООД-гр.Шумен е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ)– запечатване на търговски обект– обект месодобив, находящ се в
гр.Русе, ул.Изгрев №10, стопанисван от ЕТ„Н.Н.- 95“с ЕИК ******** и е забранен
достъпът до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186 ал.1
т.1 б. „а“ от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. В заповедта не е материализирано разпореждане за нейното предварително
изпълнение по чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК.
Заповедта е издадена по повод
извършена на 27.03.2021г. в 18ч. проверка на търговски обект- магазин за
продажба на цветя, намиращ се в гр.Шумен, ул. Васил Друмев №17г, стопанисван от
дружеството жалбоподател, при която при контролна покупка на 1 бр. аранжировка
с кактус на стойност 18.00лв., платени в брой от проверяващите, не била
издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално
устройство. Заповедта е връчена лично на
управителя на жалбоподателя на 12.04.2021г., видно от разписката, а жалбата срещу
нея е подадена в срока за обжалване чрез административния орган на 26.04.2021г.
Проверката била документирана в Протокол от 27.03.2021г. № 0433484, в който
било описано осъщественото нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална
касова бележка при платена в брой покупка. Плащането било прието от управителя.
В обекта било установено едно фискално устройство с касова наличност- 43.00лв.
и фактическа наличност 38,40лв.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149
ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните
съображения:
По делото е представена цялата преписка
по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на Изпълнителен Директор на НАП, с т.1 от която, същия е оправомощил Началници отдел „Оперативни дейности“ в Главна Дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по
чл.186 от ЗДДС, поради което при извършване на служебната проверка за
валидност на оспорения административен акт, съдът намери, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, водещи до
нейната нищожност.
По процесуалната и материалната
законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона: Съгласно чл.3
ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка
от ИАСУТД, освен при някои изключение, сред които не е настоящия казус. Съгласно
чл.7 от Наредбата, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация
и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта. Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС,
"търговски обект" е всяко място, помещение или др. в което се
извършват продажби на стоки или услуги. Видно от съдържанието на Заповедта,
същата е издадена във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано с реда
на отчитане на продажбите, а именно, за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, във връзка с чл. 118 от ЗДДС. Съгласно чл.118 ал.3 изр.1 от ЗДДС фискалният и
системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока
или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с
банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен
тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. Издаването на такава фискална бележка е задължение на
всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по
аргумент от чл.25 ал.1 т.1, вр. чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства. В нормата на чл.118 ал.1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. За
този вид нарушения, разпоредбата на чл.186 ал.1 б."а" от ЗДДС предвижда
принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от глоби или имуществени санкции, която се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Субект на ПАМ по чл.186 от ЗДДС е лицето,
стопанисващо и осъществяващо дейността в търговския обект, като в случая това би
трябвало да е „Д.2.“ЕООД-гр.Шумен.
В оспорената Заповед за ПАМ е изложена
фактическа обстановка в обстоятелствената ѝ част, съответстваща на
установената с Протокола за извършена проверка по отношение на търговски обект-
магазин за цветя в гр.Шумен. В диспозитивната ѝ част обаче, принудителната
мярка по запечатване е наложена на търговски обект, за който не е установено да
е стопанисван от дружеството жалбоподател. Горното представлява съществено
процесуално нарушение, понеже съгласно чл.59 ал.2 от АПК по съдържанието си
индивидуалният административния акт представлява единство от фактически и
правни основания и разпоредителна част, с която се определят правата или
задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение. Нарушението е съществено
по своя характер, понеже е нарушило правото на защита на санкционираното с
мярката лице. По делото няма данни, оспореният акт да е бил връчен на
едноличния търговец, стопанисващ обекта в гр.Русе.
За да са налице предпоставките за налагане
на ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б."а" ЗДДС в
доказателствена тежест на органа, налагащ ПАМ, е да установи неспазване на реда
или начина за издаване на документ за извършена продажба– фискален бон. При
съобразяване на приложимите разпоредби съдът приема, че въведеното задължение
за издаване на фискална касова бележка възниква при извършване на продажба на
стока или услуга в съответния търговски обект, което издаване съгласно ал.3 на
чл.25 от Наредбата е при извършване на плащането, а предоставянето на фискалния
бон на клиента е едновременно с получаване на плащането. В случая липсват данни
за разлика между касова и фактическа наличност в търговския обект в гр.Русе,
няма данни да му е била извършвана проверка и в производството на издаването на
акта не са събрани никакви други доказателства установяващи факта на извършена
и нерегистрирана продажба на стоки в този обект за месодобив. Липсват
доказателства за осъществяване от обективна страна на състав на административно
нарушение, което е предпоставка за налагането на принудителната административна
мярка.
Следва
да се посочи, че още с определението за насрочване на делото съдът е указал на
ответника, че носи доказателствената тежест да установи фактическите основания
за издаване на акта. Изводът е, че събраните доказателства не установяват
наличието на административно нарушение по чл.185 ал.1 ЗДДС, респ.
неизпълнение на задължение по б."а" на т.1 от чл. 186 ал.1 ЗДДС, а оттам и на
основание за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. Действително
представеният протокол за извършена проверка е официален свидетелстващ документ
и отразените в него данни се ползват с материална доказателствена сила. Но с
оглед на чл.170 ал. 1 АПК, в тежест на
издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването
му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна
промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да
наложи принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б."а" ЗДДС-
"запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за продажба. По делото не съществува доказателствено средство за правно
релевантния факт на получаване на плащането и момента му в обекта с наложената
ПАМ, а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на
фискалната бележка /чл. 25 ал. 3 от Наредбата/. При тези данни
за недоказаност на продажбата на стока в обекта следва, че оспорената заповед е
издадена при допуснато нарушение на материалния закон, тъй като при липса на
продажба, липсва и задължение за издаване на фискален бон, а оттук липсва и
административно нарушение като условие за налагане на ПАМ. В този смисъл е
практиката на ВАС/ Решение №15025/05.12.2018г. по адм.д.№9123/18г., Решение
№41/03.01.2019г. по адм.д.№3777/18г. и др./
С оглед на гореконстатираното различие
в заповедта, налагаща ПАМ по отношение на търговски обект, стопанисван от трето
лице по делото, съдът не може да установи дали изложените мотиви по отношение
на продължителността на срока на мярката са относно търговеца жалбоподател.
Мотивите са бланкетни и в тях липсват конкретни обстоятелства, които да укажат
обектът и лицето, за които са изложени. По отношение на посочените непогасени
данъчни задължения в размер на над 2000лв. не става ясно за кое предприятие се
отнася констатацията, като липсват и приложени доказателства към
административната преписка за установяване на този факт.
С оглед на изложеното съдът прецени,
че наложената ПАМ е издадена в противоречие със закона и е налице основание за
нейната отмяна.
Предвид изхода на спора и с оглед своевременно
направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, съдът намира,
че следва да осъди НАП, в чиято структура е административният орган, да заплати
на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50 лева платена държавна такса.
По отношение на претенцията за присъждане на адвокатското възнаграждение, съдът
установи, че по делото е представен Договор за правна защита и съдействие
№00001024542/26.04.2021г., в който изрично е вписано, че договореното
възнаграждение в размер на 400 лева е заплатено, поради което, съдът следва да
уважи и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
Отменя Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 83- ФК/05.04.2021г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП., с която на „Д.2.“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Д.С.В. е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ)– запечатване на търговски обект– обект месодобив, находящ се в гр.Русе,
ул.Изгрев №10, стопанисван от ЕТ„Н.Н.- 95“с ЕИК ******** и е забранен достъпът
до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186 ал.1 т.1 б. „а“
от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „Д.2.“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Д.С.В. разноски по делото в размер
на 450.00лв. (четиристотин и петдесет)
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: