Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Елин Пелин, 22.05.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 657/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на Министерство на земеделието, храните и горите, БУЛСТАТ *********, представлявано от министъра Румен Порожанов, със съдебен адрес:*** срещу „АГРИРОККА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Осоица, общ. Горна Малина, СУТ - с. Осоица. Твърди се, че между страните е сключен договор за аренда № 17/30.09.2014 г., вписан в СВ Враца на 09.10.2014 г., въз основа на който на ответника е предоставено временно възмездно ползване на земя от ДПФ: 13.700 дка в землището на с. Буковец, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, в поземлени имоти с номера 013006, 013014, 043012; 25.000 дка в землището на с. Соколаре, общ. Бяла Слатина, обл. Враца в поземлен имот 036003. Твърди се, че ответникът не заплатил арендната вноска за стопанската 2015/2016 г. в размер на 1664,10 лева, като считано от 02.10.2015 г. е в забава и дължи мораторна лихва от 456,86 лева. Твърди се, че ищецът предприел действия за прекратяване на договора с нотариална покана, връчена на 12.04.2016 г. Иска се осъждането на ответника да заплати сумата от: 1664,10 лева главница, 456,86 лева, мораторна лихва от 02.10.2015 г. до 15.06.2018 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба и присъждане на съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подал писмен отговор, в който ответникът оспорва исковете по основание и размер. Ответникът  не оспорва, че между страните е сключен договор за аренда на земеделски земи. Ответникът оспорва, че дължи плащане, защото процесните земи не попадали в актуалния специализиран слой по чл. 5, ал. 2 Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, поради което не се дължи плащане на наемна цена, съответно рентно плащане за две стопански години от сключване на договора на основание чл. 37и, ал. 15 ЗСПЗЗ.

 

 

 

 

 

 

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител юриск. Д. поддържа исковете.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. С. оспорва исковете.

            Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че с договор за аренда № 17/30.09.2014 г. ищецът-арендодател е предоставил на ответника-арендатор за временно възмездно ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд (ДПФ), в землището на с. Буковец и с. Соколаре, общ. Бяла Слатина представляващи, както следва: 13,700 дка в землището на с. Буковец, общ. Бяла Слатина, област Враца - 1. имот 013006, кат. 3, изост. нива с площ 3.200 дка в местност Долен лъг, при граници и съседи 013007,013001,013005,013014,013015; 2.  имот  013014, кат.  3, изост. нива с площ 3.500 дка в местност Долен лъг, при граници и съседи 013015,014028,013013,013005,013006; 3.имот  043012,кат. 4, нива с площ 7.000 дка в местност Крайщето, при граници и съседи 043013,043011,0398003,000094,043015, 043016,043017; както и 25,000 дка в землището на с.Соколаре, общ. Бяла Слатина, област Враца -  имот 036003, кат. 3, полска к-ра с площ 25.000 в местност Крайчовското при граници и съседи   036002,000063,036004,036010,036025 по картата на възстановената собственост на землището, срещу което арендаторът се задължава да извърши арендно плащане по реда и в сроковете по договора. Според чл. 5 от договора арендните плащания се определят, както следва: 5.1. 43,00 лв./дка или общо за арендуваните земи 589,10 лв. за землището на с.Буковец; 43,00 лв./дка или общо за арендуваните земи 1075,00 лв. за землището на с.Соколаре, а общата дължимата арендна вноска възлиза на 1664,10 лв. Според чл. 5.2. арендаторът се задължава при сключване на договора и не по-късно от 1 октомври на всяка следваща стопанска година, да внесе арендното плащане по т. 5.1, като представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежния документ.  Договорът се сключва за срок от 5 стопански години от 2014/2015 стопанска година.

Съставен е протокол опис от 17/30.09.2014 г. относно предаването на посочените земи в договора за аренда № 17/30.09.2014 г.

В нотариална покана от 30.03.2016 г. до управителя на ответника е посочено, че не е платена на 100% авансово годишната арендна вноска за стопанската 2015/2016, която следва да се плати не по-късно от 01 октомври на всяка следваща година съгласно чл.5, ал. 2 от договора. Посочено е, че към 31.03.2016 г е дължима сумата от 1748,40 лева  (1664,10 лева главница и 84,30 лева, законна лихва до 31.03.2016 г. Посочено е, че при неплащане в 14 дневен срок  ще се потърсят правата по съдебен ред. Върху нотариалната покана е отразено връчена съгласно обратна разписка *********/15.04.2016 на Еконт Експрес.

Според констативен протокол от 09.08.2016 г. нотариалната покана била връчена на 15.04.2016 г., но не са постъпили плащания по договора за аренда, няма писмен отговор и не са предприети никакви действия от страна на арендатора „АГРИРОККА” ЕООД, поради което ще бъдат принудени да потърсят правата си по съответния съдебен ред и разваляне на договорните отношения.

Със заявление за вписване от 19.10.2016 г. с вх. рег. 3600/21.10.2016 г. акт 197, том. 6, е вписано прекратяването на Договор за аренда № 17/30.09.2014г., вписан под дв.вх.рег. № 4084/09.10.2014 г., Акт № 44, том 7 в Служба по вписвания към PC Бяла Слатина с арендатор „Агрирокка“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Осоица, община Горна Малина, област София, управлявано и представлявано от Емануеле Рек, италиански гражданин, за процесните имоти.

В заявление ОСЗ Бяла Слатина е посочено, че във връзка с чл. 27, ал. 2 от Закона за аренда в земеделието и предвид обстоятелството, че договор за аренда №17/30.09.2014г. вписан под дв.вх.рег. № 4084/09.10.2014г., акт №44, том 7 в Служба по вписванията гр. Бяла Слатина с арендатор „Агрирокка“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Осоица, Община Горна Малина, област София, управлявано и представлявано от Емануеле Рек, италиански гражданин е прекратен едностранно при условията на точка 32.5 от договора, поради което арендодателят - МЗХ - София, БУЛСТАТ ********* се освобождава от каквито и да било задължения, произтичащи от договор за аренда №17/30.09.2014г., поради което чрез директора на ОД „Земеделие“ - гр. Враца бе подадено заявление за вписване на прекратяването на горепосочения договор в СВ - гр. Бяла Слатина, което обстоятелство е надлежно вписано с вх. рeг. № 3600 от 21.10.201бг. в СВ - гр. Бяла Слатина.

Според представената справка от ищеца четирите процесни имота попадат в актуалния специализиран слой за кампания 2013 г., одобрен със заповед РД 09-114/27.02.2014 г. с изключение на малка част от имот 013006 с. Буковец с площ приблизително около 903,97 кв. м.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ:

Между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, възникнала на основание сключен договор за аренда № 17/30.09.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ЗЗД, изправната страна по едно договорно, облигационно отношение може да търси от неизправната страна реално изпълнение на задължението си по договора, ведно с обезщетение за забава.

Неоснователни са възраженията на ответника, че не дължи плащане на наемна цена, съответно рентно плащане за две стопански години от сключване на договора на основание чл. 37и, ал. 15 ЗСПЗЗ. Според чл. 37и, ал. 15 ЗСПЗЗ (редакция ДВ, бр. 61 от 2015 г.) при сключване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно плащане за една стопанска година от сключването на договора. Според чл. 37и, ал. 15 ЗСПЗЗ (Нова – ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г., изм., бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.) при сключване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно плащане за две стопански години от сключването на договора. Четирите процесни имота попадат в актуалния специализиран слой за кампания 2013 г., одобрен със заповед РД 09-114/27.02.2014 г., като непопадащата част е явно незначителна. Към момента на сключване на договора 30.09.2014 г. не е съществувала разпоредбата на чл. 37и, ал. 15 ЗСПЗЗ, а към датата на дължимото плащане 01.10.2015 г. разпоредбата е предвиждала, че не се дължи заплащане на наемна цена, съответно арендно плащане за една стопанска година от сключването на договора т.е. за стопанска 2014/2015 г. С оглед това ответникът към 01.10.2015 г. не е имал основание да не заплати уговорената годишна арендна вноска за стопанската 2015/2016  г.

Арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове (чл. 8, ал. 1 ЗАЗ). Видът и сроковете за плащане са уговорени в т. 5. 2. от сключения между страните договор, като е уговорено, че общата дължимата арендна вноска възлиза на 1664,10 лв. Земеделските земи, предмет на този договор, са били предадени на арендатора – ответник по делото. По делото безспорно е установено, че ищецът добросъвестно е изпълнил задължението си и не е възпрепятствал ползването на земеделските земи за стопанската 2015/2016 г. Вземането е изискуемо и ликвидно, което обуславя извод за основателност на предявения иск за реално изпълнение в претендирания размер от 1664,10 лева.

Ето защо искът за главница е изцяло основателен, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявеният иск по чл. 86 ЗЗД, е основателен, с оглед установяването, че е налице парично задължение, което не е изплатено съгласно уговореното - при сключване на договора и не по-късно от 1 октомври на всяка следваща стопанска година.  Моментът на забава се определя съобразно чл. 5.2 от арендния договор, съгласно който падежът на претендираното вземането за стопанската 2015/2016 г. е настъпил на 01.10.2015 г. Налице е забава, която следва да се обезщети парично до депозиране на исковата молба на 06.07.2018 г. Според справка от лихвен калкулатор законна лихва от 01.10.2015 г. до 05.07.2018 г. върху сумата от 1664,10 лева е 466,55 лева. В случая се претендира сумата от 456,86 лева, мораторна лихва от 02.10.2015 г. до 15.06.2018 г., поради което искът следва да бъде уважен в такъв размер.

С оглед изложеното предявените исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

Ищецът е направил разноски в размер на 116,56 лева за държавна такса и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, а ответникът е направил възражение за прекомерност на поисканото юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела и определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., а ако делото е продължило повече от три съдебни заседания или когато материалният интерес е над 10000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния размер от 300 лв. В случая разглеждането на делото не е продължило повече от 3 заседания, а предвид материалния интерес следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед изложеното ответникът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото – 216,56 лева, от които 116,56 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „АГРИРОККА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Осоица, общ. Горна Малина, СУТ - с. Осоица ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на земеделието, храните и горите, БУЛСТАТ *********, представлявано от министъра Румен Порожанов, със съдебен адрес:***, сумата от: 1664,10 лева, главница- арендната вноска за стопанската 2015/2016 г. по договор за аренда № 17/30.09.2014 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 06.07.2018 г. до изплащане на вземането; 456,86 лева, мораторна лихва от 02.10.2015 г. до 15.06.2018 г.; 216,56 лева, направени разноски по делото съобразно уважената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: