Решение по дело №6156/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260730 / 21.6.2021г.      

         

гр. Перник, 21.06.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 06156 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк. Софрониева, срещу Н.С.С., ЕГН **********, Ж.Н.А., ЕГН **********, и Р.Н.К., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца, както следва:

Н.С.С. сумата 359,13 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.06.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 54,77 лв. - обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. – 19.08.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 2989/16.09.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05046/2020 г. на РС – Перник.

Ж.Н.А. сумата 103,48 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.06.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 13,69 лв. - обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. – 19.08.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 2989/16.09.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05046/2020 г. на РС – Перник.

Р.Н.К. сумата 103,48 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.06.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 13,69 лв. - обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. – 19.08.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 2989/16.09.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05046/2020 г. на РС – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че ответниците, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност. Тъй като последният не заплатил дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В., е депозирал отговор на исковата молба, с който възразява за нередовност на исковата молба и оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по доставка на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че ответниците не са нито собственици, нито ползватели на процесния имот, поради което нямат качеството потребители на топлинна енергия. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 2989/16.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05046/2020 г. по описа на Районен съд – Перник срещу Н.С.С., ЕГН **********, Ж.Н.А., ЕГН **********, и Р.Н.К., ЕГН **********, за заплащане, както следва: Н.С.С. - 4/6 части, Ж.Н.А.  - 1/6, и Р.Н.К. - 1/6, от следните суми: сумата 538,69 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 31.07.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и 82,15 лв. - обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г., и са присъдени разноски за производството.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които са депозирали възражения в срока по чл. 414 ГПК.

Указанията на съда по чл. 415 ГПК са получени от заявителя на 21.10.2020 г., който е депозирал искова молба на 19.11.2020 г.

От представените от ищеца общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за ботиви нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД на потребители в град Перник, одобрени с Решение ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР са публикувани в едни местен и централен ежедневник (в-к „Съперник, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бл. 101 от 30.04.2008 г.).

От Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти, се установява, че на 22.06.1990 г. Н.С.С. е закупил недвижим имот, представляващ апартамент № **, находящ се в *****

От Акт за женитба № 17 се устанвоява, че Н.С.С. и Ф.Х.С. са сключили граждански брак на 27.01.1954 г.

От удостоверение за наследници с изх. № 110/24.06.2019 г. се установява, че Ф.Х.С. е починала на 27.11.2009 г. като е оставла наследници по закон: Н.С.С. – съпруг, Ж.Н.А. и Р.Н.К. - дъщери.

Съгласно удостоверение с изх. № 202/27.06.2019 г., издадено от „Перник-Инвест“ ЕООД-гр. Перник, недвижим имот, находящ се в *****, по сега действащия администартивен адрес е *****.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том II, рег. № 1041, дело № 265 от 2019 г. се установява, че на 12.07.2019 г. Н.С.С., Ж.Н.А. и Р.Н.К. са продали на Н.В.М. и В.Х.В. следния свой собствен недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.514.7769.1.27 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в *****

С доклада по делото е обявено за безспорно, че доставената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.06.2019 г. за имот с адрес: *****, е в размер на посочената в извлечението от сметка стойност за съответните отчетни периоди  и е в общ размер 538,69 лв., а обезщетението за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода 10.07.2018 г. – 19.08.2020 г. съответства на посочените в извлечението от сметка суми и общо е в раззмер на 82,15 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която сае подадени възражения в срок от длъжниците, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото не се спори, че общите условия на ищцовото дружество са публикувани по предвидения в закона ред и влезли в сила.

От приетите по делото акт за женитба и Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 22.06.1990 г. се установява, че Н.С.С. се е намирал в граждански брак с Ф.Х.С. към момента на придобиване на собствеността върху имот, представляващ апартамент № 27, находящ се в ***** Тъй като имотът е придобит по възмезден начин през време на брака между съпрузите, съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), действащ към момента на осъществяване на придобивното основание, принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобит.

Със смъртта на Ф.Х.С., починала на 27.11.2009 г., съпружеската имуществена общност се прекратява и Н.С.С. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от имота по силата на сключения договор за продажба, и на 1/6 ид.ч. по наследство от съпругата си, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. По силата на наследственото правоприемство ответниците Ж.Н.А. и Р.Н.К. се легитмират като собственици на по 1/6 ид.ч.

Съгласно приетото по делото удостоверение за идентичност с изх. № 202/27.06.2019 г., издадено от „Перник-Инвест“ ЕООД-гр. Перник, недвижим имот, находящ се в *****, по сега действащия администартивен адрес е *****. Идентичността на имота се потвърждава от нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот от 12.07.2019 г., видно от който ответниците са се разпоредили с имот, находящ се на адрес: *****, като са се легитимирали като негови собственици именно въз основа на Договора за продажба на държавен недвижим имот от 22.06.1990 г. и посоченото удостоверение за идентичност с изх. № 202/27.06.2019 г., издадено от „Перник-Инвест“ ЕООД-гр. Перник. С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства, опровергаващи посоченото в удостоверението, съдът приема, че недвижимия имот, придобит от Н.С.С. и Ф.Х.С. в режим на съпружеска имуществена общност с Договора за продажба на държавен недвижим имот от 22.06.1990 г., е идентичен с топлоснабдения имот, предмет на исковата молба, а именно - *****

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том II, рег. № 1041, дело № 265 се установява, че на 12.07.2019 г. Н.С.С., Ж.Н.А. и Р.Н.К. са се разпоредили с правото на собственост върху имота.

С оглед изложеното, съдът приема, че за периода 27.11.2009 г. /смъртта на Ф.Х.С./ – 12.07.2019 г. /продажбата на имота/ Н.С.С. е бил собственик на 4/6 ид.ч. от имота, а Ж.Н.А. и Р.Н.К. на по 1/6 ид.ч.

От гореизложеното следва, че за процесния период 01.05.2018 г. – 30.06.2019 г. ищцовото дружество се е намирало в договор за продажба на топлинна енергия с ответниците по делото в качеството на съсобственици на топлоснабдения имот при посочените квоти.

По делото е безспорно, че доставената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2019 г. е на стойност 538,69 лв.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Следователно, съобразно обема на правата си, ответникът Н.С.С. дължи 4/6 части от цената за доставена топлинна енергия, а именно сумата 359,13 лв., а всяка от ответниците дължи по 1/6 част, а именно сума от по 89,78 лв.

Ответниците не са представили доказателства за погасяване на вземанията, поради което съдът приема, че предявените искове за главница са основателни и следва да бъдат уважени в пълните предявени размери.

Предвид обстоятелството, че исковете имат за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването им, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението в съда – 15.09.2020 г., до окончателното плащане на вземанията.

 

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.

С доклада по делото е обявено за безспорно, че за периода 10.07.2018 г. – 19.08.2020 г. законната лихва за забава върху месечните плащания за доставената за процесния имот топлинна енергия е в размер на 82,15 лв.

Съобразно обема на правата си в собствеността, ответникът Н.С.С. дължи 4/6 части от обезщетението за забава, равняващо се на сумата 54,77 лв., а Ж.Н.А. и Р.Н.К. – по 1/6 част, равняваща се на сумата 13,69 лв.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявните искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълните предявени размери.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. Тъй като и в заповедното, и в исковото производство ищецът е представляван от юрисконсулт, съдът приема, че в настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 10,00 лв. – 2 броя съдебни удостоверения,т. е. в общ размер на 135,00 лв., а в заповедното производство, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.

С оглед изложеното, всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца по 1/3 част от сторените разноски, а именно: по 45,00 лв. - за исковото производство, и по 25,00 лв. за заповедното производство.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 359,13 лв. /триста петдесет и девет лева и тринадесет стотинки/ - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.06.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 54,77 лв. /петдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. – 19.08.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 2989/16.09.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05046 по описа за 2020 г. на РС – Перник.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.Н.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 103,48 лв. /сто и три лева и четиридесет и осем стотинки/ - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.06.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 13,69 лв. /тринадесет лева и шестдесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. – 19.08.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 2989/16.09.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05046 по описа за 2020 г. на РС – Перник.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Н.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 103,48 лв. /сто и три лева и четиридесет и осем стотинки/ - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.06.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 13,69 лв. /тринадесет лева и шестдесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. – 19.08.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 2989/16.09.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05046 по описа за 2020 г. на РС – Перник.

ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 45,00 лв. /четиридесет и пет лева/ - разноски за исковото производство, и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Ж.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 45,00 лв. /четиридесет и пет лева/ - разноски за исковото производство, и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Р.Н.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 45,00 лв. /четиридесет и пет лева/ - разноски за исковото производство, и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 05046 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.