№ 1768
гр. Русе, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520102891 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба от Л. С. Л. срещу „Русе Кемикълс“ АД с
правно основание чл. 200, ал.1 КТ.
Ищецът твърди, че е работил в ответното дружество на длъжност
„Апаратчик ФМА“, като работата му се състояла в обслужване на съдове под
налягане, тръбопроводи, помпи, кранове и КИП уреди. На 19.05.2022г. около
19:00 ч. застъпил на смяна. Трябвало да извършва технологична процедура,
която се състояла в изпускане на гореща вода и пара от един съд посредством
кран. Тръбопроводите били на открито, при което при отваряне на кран се
оказало, че тръбата е износена, компрометирана. Вследствие на високо
налягане тя се скъсала. Била желязна с диаметър около 40 мм. Вследствие на
високото налягане цялата вода и пара с налягане 20 атмосфери се насочили в
краката и корема му. За секунди предприел реакция и се отдалечил на
безопасно място, но като съблякъл работното си облекло установил
множество изгаряния по кожата на корема и долните крайници. Шумът от
парата бил много силен. Притекли се колеги, които видели състоянието му.
Била извикана медицинска помощ, която го отвела в болница „Медика“,
където още вечерта бил свикан спешно екип и предприели оперативни
интервенции по отношение на изгарянията. В следващите няколко дни се
1
извършили допълнителни оперативни интервенции, общо около 10 на брой, за
които е издадена съответната медицинска документация.
Твърди се, че с Разпореждане на НОИ злополуката е призната за
трудова и това разпореждане е влязло в сила. Общият престой на ищеца в
болницата продължил 32 дни. Изписали го на 19.06.2022г., като всеки
понеделник и четвъртък сменяли превръзките му под пълна упойка. Това се
налагало заради силните болки и страдания, които изпитвал, а след като
излизал от упойка бил на обезболяващи – морфин, лидол, лекарите му правели
комбинации от течен аналгин и други обезболяващи. Изгарянията му
причинявали значителни болки и страдания, както и невъзможност в
значителен период от време да се самообслужва, като разчитал за всички
елементарни и дори физиологични нужди на чужда помощ. Докато бил в
болницата състоянието му било заснемано от лекарите и по този начин той се
осведомявал за множеството увреждания, които е получил. Наложило се и да
приема психотропна терапия, за да намали стреса и напрежението си. След
изписването му от болницата се принудил да живее в дома на родителите си,
тъй като имал нужда от чужда помощ за ежедневните си нужди.
Първоначално се придвижвал с проходилка. Чувствал се безпомощен и
безполезен в резултат на уврежданията, които е получил. Гледката на
крайниците му не била лицеприятна. Чувствал се увреден, като инвалид. Имал
поражения и на психиката си, тъй като при виждане на огън, дим, веднага се
връщал към ситуацията, в която бил изпаднал. Загубил чувствителност на
крайниците си и същите останали травмирани и белязани до края на живота
му. Въпреки че бил в разцвета на възрастта си, се чувствал като повреден и
белязан, заради всички белези, които останали по тялото му.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства, съобразявайки
проведеното лечение, търпените болки и страдания, ищецът счита, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника –
работодател, да му заплати обезщетение за причинените в резултат на
трудовата злополуки неимуществени вреди. Моли се да бъде постановено
съдебно решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати
неимуществени вреди в размер на 80 000лв., частично предявени от 100
000лв., ведно със законната лихва от датата на злополука 19.05.2022г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и разноски на
процесуалния представител на ищеца в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за
2
адвокатурата.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва
наличието на трудово правоотношение между страните, както и твърдението
за настъпила трудова злополука с ищеца и механизма на същата, описан в
исковата молба. Излагат се подробни обяснения в отговора относно естеството
на работата и системата, която е предизвикала аварията и дейността, която е
следвало да осъществява ищецът като служител на дружеството. Твърди се, че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който
вероятно поради неудобен захват, си е послужил с лост или разтрисане на
крана, с което е допринесъл за скъсването на тръбата. Твърди се, че
работодателят е предприел всички необходими мерки за обезопасяване на
работното място, включително ищецът имал предоставено работно предпазно
облекло, което в конкретния случай не било използвано от него. Също така
ищецът имал възможност при отваряне на крана да се прикрие зад бетонен
куб, което също не било сторено от него. Счита се, че е проявена груба
небрежност от страна на ищеца, като не е изпълнил вменени му в
длъжностната му характеристика, инструктажите и натрупания трудов стаж,
който имал дължима грижа за безопасност, която и най-небрежният би
положил. За да си скъси пътя, се е пресегнал през преминаващи тръби и е
извършил неправилна манипулация с крана. Боравил е с него не от правилната
страна - зад бетонния куб. Счита се, че съпричиняването, което следва да
приеме съда е в размер на 80%, като 20% от вредоносния резултат следва да
бъде репариран от работодателя.
Също така се излагат и подробни съображения, че претендираното
обезщетение е несъобразено с реално претърпените от ищеца неимуществени
вреди и конкретно голяма част от изгарянията били само повърхностни и са
добре заздравели. Съобразно установените увреждания справедливо било да
бъде определено обезщетение в размер на 10 000 лв.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от приложените доказателства,
че между страните е съществувало трудово правоотношение възникнало по
силата на трудов договор от 14.12.1999г. Към 19.05.2022г., ищецът е заемал
3
длъжността „апаратчик ФМА“. Около 19 часа на същата дата застъпил на
смяна, като част от възложената му работа се състояла в обслужване на съдове
под налягане. Следвало да изпусне гореща вода и пара от съд, посредством
развИ.е на кран, монтиран на метална тръба. При развИ.е на крана, тръбата на
която бил монтиран се скъсала и от нея под високо налягане гореща вода и
пара се насочили в краката и коремната област на ищеца, като му причинили
множество и дълбоки изгаряния. Наложило се по спешност да бъде
хоспитализиран и да му бъде проведено оперативно и медикаментозно
лечение.
Работодателят е декларирал настъпилата злополука и с Разпореждане
***/16.06.2022г. на длъжностно лице при НОИ същата на основание чл. 55,
ал.1 КСО е приета за трудова злополука.
Според изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, ищецът
Л. е получил изгаряне на долните крайници, половата област и предна
коремна стена, на обща площ 23% от площта на тялото, от които ІІА степен 16
% (повърхностните слоеве на кожата, образуват се мехури, изпълнени с бистра
течност, при допир се наблюдава болка, нервните окончания са запазени,
капилярната реакция също) и степен ІІВ 7% (засягат се повърхностните и по-
дълбоките слоеве на кожата, мехурите са по-големи, понякога спонтанно
разкъсани, реакцията при натиск е намалена или липсва, болката по-слаба,
защото част от нервните окончания вече са разрушени). Кожните дефекти на
двете подбедрици са наложили свободна автопластика на кожа. При тези
данни установените увреждания на Л. според експертизата следва да се
преценяват по медикобиологичния признак: Разстройство на здравето,
временно опасно за живота. По отношения на изгарянията и наложилите се
пластики в рамките на възстановителния период, пострадалият е имал
нарушения в походката. Също така са налице и трайни белези в областта на
долните крайници. Лечението на ищеца е продължило в болнични условия в
рамките на един месец, в който са извършени девет оперативни лечения,
направена е пластика на двете подбедрици с автотрансплантант. Също така е
осъществено и лекарствено лечение и рехабилитация. Болките при
установените увреждания са силни след получаване на травмите, след
оперативни интервенции, при манипулации и раздвижване. Отзвучават в
рамките на възстановителния период. Също така ищецът по време на
лечението си е консултиран и с психолог. В конкретния случай са налице
4
трайни белези по долните крайници на ищеца и променена чувствителност в
областта на белезите, последните променят естетичния вид на крайниците.
Вещото лице е посочило, че съобразявайки издадената медицинска
документация и решения на ТЕЛК, възстановителният период на ищеца е
продължил от 19.05.2022г. до 14.03.2023г. В този период е бил
нетрудоспособен. В ежедневието си е имал неудобства, свързани с вървенето
и болката, която е изпитвал. Същите са намалявали в рамките на периода.
Според заключението, в рамките на пластиката и белезите от изгарянията,
обикновено има променена чувствителност, поради засягане на нервните
окончания, като усещанията са индивидуални. В конкретния случай според
отбелязаното при прегледите от невролог има данни за такива промени.
Вещото лице е посочило, че в областта на долните крайници на ищеца има
трайни белези, които са с продължителен характер и същите обхващат площ
от 7% от тялото му.
В проведеното съдебно заседание, вещото лице по СМЕ е уточнило, че
усещания като изтръпване, дискомфорт, мравучкане могат да намалеят в
продължение на години, но ще останат в известна степен за цял живот и водят
до нарушена стабилност при ходене. Засегнатите нерви порастват много
бавно, с милиметри за година. Белезите, които са останали по краката на
ищеца не са нарушили анатомичния вид на крайниците, но са ги загрозили.
Няма трайни увреждания на вътрешни органи, каквато опасност е имало при
изгаряне каквото е получил ищеца. Също така е съществувал и риск за живота
му в началото на лечението му, тъй като голям брой умиращи клетки са
отделили множество токсични продукти, което създало опасност променяйки
биохимията на организма.
Според заключението на изготвената по делото техническа експертиза,
скъсаната тръба е била износена (компрометирана), а точната причина следва
да бъде установена от специалисти по металознание. Вещото лице е посочило,
че операторът (прим. ищецът), с тегло около 80 кг., използвайки силата на
теглото си, не е в състояние да разруши тръбата, ако тя е нова, с номинална
дебелина на стената и е заварена според правилата. Отварянето на крана и
пропускането на пара под налягане е задействало допълнителен механизъм с
разрушителни последици. Също така вещото лице е посочило, че в ответното
дружество няма писмени инструкции за работа със спирателен кран,
провеждат се само „демонстрация на практика“ за новопостъпилите на работа.
5
В случай, че развИ.ето на крана бъде извършено от „правилната страна“
според твърденията на ответника, зад бетонен куб, операторът, при
определена позиция на пробива, както в настоящия случай, е частично
защитен от пряко попадение на пара при авария. Също така вещото лице е
посочило, че пространството около крана е ограничено и използването на лост
за отварянето му е трудно и неудобно.
Свидетелят Д.В.Д. установява, че той и съпругата му са в приятелски
отношения с ищеца и тримата посещавали заедно народни танци. Разбрали за
инцидент в „Оргахим“ и понеже знаели, че ищецът работи там му се обадили
по телефона и от разговора разбрали, че той е именно пострадалия, имал
големи поражения по тялото си и бил в болница. На следващия ден го
посетили в болницата. Видели го целия в бинтове, не можел да става от
леглото, бил на системи, психически разстроен и афектиран. Задавал си
въпроси какво е можело да стане, ако е бил изгорен в лицето, от кръста на
горе. При едно от поредните си ходения да го видят, установили, че ищецът е
в тежко психическо състояние, защото друг пациент, с който били заедно в
стая, починал от раните си. Задавал си въпроса какво ще се случи с него.
Свидетелят се опитал да го успокои. Посещавали го през два – три дни. След
смяна на превръзки ищецът изпитвал силни болки и не бил в състояние да
контактува. Особено когато му присаждали кожа много го боляло, известно
време след манипулацията дори не можел да говори по телефон. През целия
си престой в болницата стоял на легло, с катетър, мускулите му отслабнали
много. Първите си крачки направил с проходилка, един-два дни преди да го
изпишат. След изписването му се наложило да не се прибира в къщи, тъй като
живеел сам, а трябвало някой да се грижи за него. Отишъл в дома на
родителите си в Басарбово. След около 45 започнал да се движи „долу горе“.
В края на втория месец започнал сам да ходи до тоалетна и да се обслужва.
Преди инцидента ищецът бил нормален човек, събирал се с приятели, ходел на
народни танци, бил спортна натура. След случилото се преустановил да ходи
на народни танци, включително и понастоящем. Преустановил спортните си
занимания. Оплаквал се когато си натовари краката, не се чувствал добре.
Също така избягвал социалните контакти. Самочувствието му се сринало,
паднал духом. Имал притеснение от белезите си, които лятото не можел да
скрие. Много му било неудобно как като необвързан мъж ще има евентуално
контакти с жени, как те ще реагират като го видят с белезите, дали въобще ще
6
може да има интимни отношения поради тази причина. Ищецът се върнал на
работа след около година.
Свидетелят Д.С.М. установява, че се познават с ищеца и са приятели
още от детските си години. Имали много общи компании и приятели. Разбрал
за инцидента с него в края на месец май 2022г. първоначално потърсил
информация за състоянието му от познати лекари и разбрал за тежкото му
състояние. След като успял да го посети в болницата се убедил, че
състоянието му е тежко. Лежал, бил брадясал, с мърляв потник, с подлога до
него. В следващите дни му предстояли операции и имало нужда от
кръводарители. Стоял в болницата около един месец, а след това се наложило
да отиде при родителите си, за да му помагат. Свидетелят също го посещавал
и съдействал с превози, когато се налагало. Първите два месеца имал силни
болки, които постепенно отшумявали, но не изчезнали напълно. След като
започнал да се възстановява и се прибрал в къщи, ищецът също имал нужда от
помощ, тъй като не можел да изминава дълги разстояния пеша, а се оплаквал
от болки в краката при шофиране. Променил се много, от активен човек,
занимаващ се със спорт, започнал да има много притеснения, придобил
комплекси, от белезите си, евентуално от възможността да се възстанови и да
има нормални отношения с другия пол. През първата година след инцидента
ищецът нямал физическа способност да ходи на танци и да се занимава със
спорт. Активната му физическа дейност не се била възстановила и
понастоящем. Танците свел до минимум, ходел на фитнес, но лятото вече не
искал да ходи на плаж, защото твърдял, че изпитва физически дискомфорт, а и
се притеснявал от белезите си. Социално се отдръпнал, станал по-
емоционален и по-нервен. Започнал да се вижда по-рядко с приятелите си.
Понастоящем ищецът продължавал да изпитва неудобство и имал остатъчни
болки, включително и при нагряване от слънцето.
Свидетелят Р. М. Ц. установява че работи в ответното дружество, което
е с бивше наименование „Оргахим“, като от 2015г. изпълнява
длъжността“организатор производство“. Не бил на работа по време на
инцидента с ищеца, но десет минути след него отишъл на място. Видял го да
стои на една пейка, в стресово състояние. Инцидентът се случил поради
скъсване на тръба, по която преминавала вода с температура 200-220 градуса
и налягане 20 бара. Според свидетеля, до въпросния кран, който ищецът е
развивал имало бетонна пета и ако той е бил застанал зад нея нямало да има
7
толкова тежки поражения. Също така твърди, че заставането пред крана „е
забранено“. Заставало се само перпендикулярно. В ответното дружество
нямало утвърдени правила за работа с кран, а и такива нямало поначало
никъде. Просто всеки новопостъпил служител получавал обучение как се
отваря кран, от коя страна се застава, както и че трябва бавно да се отвива
поради високото налягане. Също така всяка година се извършвали извънредни
инструктажи и се преминавало на ежегодни обучения, включващи също и
правила за работа с кранове, носенето на предпазно облекло и средства и пр.
Ищецът също е преминал такова обучение и имал издаден документ за това –
удостоверение. Свидетелят не знаел каква е била позицията на ищеца при
отваряне на въпросния кран, но от изгарянията по него можело да се заключи,
че е бил застанал фронтално, приведен до крана. Според свидетеля,
въпросния инцидент бил „непредвиден технически отказ“, което означавало,
че всеки си е свършил работата, направил я е по правилата, но съоръжението
отказва, има скъсване. Скъсване можело да има и на нова тръба.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По делото няма спор, а и се установява категорично от представените
доказателства, че инцидента с ищеца от 19.05.2022г. е трудова злополука по
смисъла на чл. 55, ал.1 КСО, изрично признат за такава по надлежния ред – с
разпореждане на длъжностно лице от ТП на НОИ - Русе. Поради това
ответникът като работодател на основание чл. 200 КТ носи отговорност за
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, която
отговорност е обективна. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за
претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително
пълен обем болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане и
съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост въз основа на
конкретните обстоятелства по случая.
С оглед установеното по делото, следва да се приеме, че не само
непосредствено след инцидента, а и продължителен период от време ищецът е
изпитвал много силни болки, които са били с изключително висок интензитет
в продължение на болничния му престой от един месец, през който период е
претърпял девет оперативни интервенции и множество допълнителни
манипулации, които са налагали поставянето му под пълна анестезия.
8
Намирал се е в безпомощно състояние, изцяло зависим от чужда помощ. През
този период е имало и риск за живота му, който същият е осъзнавал и това е
повлияло изключително тежко на психиката му, включително и в дългосрочен
план. След първия месец ищецът също е имал нужда от чужда помощ докато
възстанови способността си да се придвижва самостоятелно. В продължение
на около десет месеца ищецът е бил неработоспособен. След този период не се
е възстановил напълно физически, което и понастоящем не се е случило.
Чувствителността в крайниците на ищеца ще бъде променена и намалена до
края на живота му, което влияе и на стабилността на движенията му. Също
така на около 7% от тялото му ще останат трайни белези, които са
загрозяващи и съответно в дългосрочен план това ще се отразява негативно на
психическото му състояние. Напълно оправдано би могло да се приеме, че ще
изпитва дискомфорт и притеснение в социалното му общуване и ще доведе до
цялостно влошаване на качеството му на живот във физически, психически и
социален аспект. Т.е. следва да се приеме, че настъпилата трудова злополука
ще остави трайни последици за здравето и психиката на ищеца и същият няма
да може да се върне към обичайния си ритъм на живот. Съобразявайки
претърпените болки и страдания до момента от ищеца и последиците, които
ще продължи да търпи от злополуката, както и възрастта, в която се е намирал
по време на инцидента (47г.), настоящият съдебен състав намира, че
справедливото обезщетение, което ще компенсира неимуществените вреди
претърпени от него вследствие увреждането от трудовата злополука е в размер
на 60 000лв.
Липсват доказателства, които да установяват основателността на
възражението на ответника за съпричиняване. За разлика от компенсацията по
чл. 51,ал.2 ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването
на вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията
предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на
увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само
„грубата небрежност”. Съгласно чл. 201, ал.2 КТ, отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Пострадалият действа при
груба небрежност когато неполага дължимата грижа, каквато и най-
небрежният човек би положил в подобна обстановка, в който смисъл е по-
новата практика на ВКС (а по старата приравнява грубата небрежност по чл.
9
201, ал. 2 КТ като съответстваща на съзнаваната небрежност /самонадеяност/
по наказателното право). Не всяко нарушение на регламентирани правила
представлява груба небрежност.
В случая се твърди, че ищецът не е спазил изисквания на длъжностната
си характеристика, не е ползвал предоставени му предпазно облекло и лични
предпазни средства, както и е проявил невнимание и неправилно е подходил
при отварянето на въпросния кран, не от „правилната страна“. Тези
възражения са не само твърде общи, а и изцяло недоказани. На следващо
място и да бяха доказани също не дават основание за намаляване на
отговорността на работодателя по изложените по-горе съображения относно
формата на вина. Както безспорно е изяснено по делото, липсват утвърдени
правила, било то нормативно или такива от работодателя, които да са
нарушени от ищеца. Част от служебните задължения на последния са били да
отвори въпросния кран. На първо място няма правило как следва да бъде
позиционирано тялото на отварящия крана и напълно естествено е той да
подходи от удобната за него страна, още повече, че настъпилото скъсване на
тръбата е трудно предвидимо събитие, например през последните 30 години
такова не е имало. Поради тази причина, дори и да се приеме, че ищецът е
можел да застане зад т.нар. бетонен куб, то като не е направил това не е
основание поведението му да се квалифицира като „груба небрежност“ в
описания по-горе смисъл. Също така работодателят не е доказал какво точно
предпазно облекло е предоставил на ищеца и дали същият е бил с друго
облекло и защо е бил допуснат до работа ако това е било така. Свидетели на
инцидента няма. Само въз основа на тежките наранявания, които е получил
няма основание да се направи категоричен извод за позицията в която се е
намирал при отваряне на крана, както и как е бил облечен, още по-малко как е
трябвало да бъде облечен. Няма как да се предвиди, че при скъсване на тръба
по която преминава флуид под високо налягане, в каква посока същият ще се
разпръсне, поради възможността скъсаната тръба да се отмести или флуида да
рекошира прим. от бетонни куб. Би могло да се допусне, че заставането зад
бетонния куб би защитило краката на ищеца, но не и горната част от тялото
му. Както и вещото лице по техническата експертиза е уточнило, високото
налягане води до непредвидимост на последиците при скъсване като
процесното, т.е. би могло да се допусне, че тръбата може да се отмести нагоре
и да изгори и главата на намиращия се в близост работник. Всички тези
10
възможности и допускания не кореспондират с изискването за форма на
вината при съпричиняване в хипотезата на трудова злополука. Както и
свидетелят на ответното дружество сочи – инцидентът е „непредвиден
технически отказ, което означавало, че всеки си е свършил работата, направил
я е по правилата, но съоръжението отказва, има скъсване“.
По изложените съображения няма основание да се приеме, че ищецът е
проявил т.нар. груба небрежност в конкретния случай. Поради това
възражението за съпричиняване на вредоносния резултата и намаляване на
определеното по-горе обезщетение следва да бъде оставено без уважение.
Съобразявайки изложеното, следва да се приеме, че предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 60 000лв. и
отхвърлен до пълния предявен размер от 80 000лв. като неоснователен.
Ответното дружество дължи присъденото обезщетение ведно със законната
лихва от деня на инцидента – 19.05.2022г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат и
дължимите на ищцовата страна разноски, пропорционална на уважената част
от исковата претенция. В случая дължими разноски са единствено тези за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Последният е поискал определяне и присъждане възнаграждение при
условията на чл.38, ал.2 ЗА, в подкрепа на което искане е представен договор
за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление за оказана
безплатна правна помощ. По делото няма направено възражение срещу това
искане, поради което съдът следва да присъди на процесуалния представител
адвокатско възнаграждение. В хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА, съдът не е
обвързан от присъждане на поисканото от адвоката възнаграждение или пък с
размера на същото, определен по реда на Наредба №1/2004г. на ВАС, а следва
да съобрази правната и фактическа сложност на делото и да овъзмезди
справедливо адвоката за положения от него труд, без това да засяга
неоправдано интереса на другата страна, която ще бъде осъдена да заплати
разноските на адвоката, в който е смисъл е утвърдената съдебна практика,
включително и на СЕС. В случая, съдът съобразявайки горните обстоятелства
определя като справедливо адвокатско възнаграждение за процесуалния
представител на ищеца – адв. З. М. в размер на 3000лв., а не претендирания
минимум по Наредба №1/2004г. на ВАС, който е в размер на 5 287,50лв.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответното дружество следва
11
да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска. Претендирани
са 10380лв. адвокатско възнаграждение и 500лв. за вещо лице, за които
разноски са представени доказателства, че са реално направени.
Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
прекомерност на тези разноски. При наличието на възражение по чл. 78, ал.5
ГПК, съдът също не е обвързан от размерите посочени в Наредба №1/2004г.
на ВАС. Съобразявайки правната и фактическа сложност на делото,
включително и неговата продължителност, съдът намира, че са налице
основания за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение до
4000лв. За този по-висок размер от определеното на адв. М. възнаграждение,
съдът съобразява, че се касае за намаляване на вече платено адвокатско
възнаграждение и то с вкл. ДДС. От така определеното възнаграждение
следва да се присъдят в полза на ответното дружество 1000лв., определени
пропорционално на отхвърлената част от исковата претенция, както и 125лв.
от разноските за вещо лице.
За пълнота на изложеното относно разноските, съдът указва на
страните, че материалният интерес по делото, който се съобразява за целите на
разноските, е размера на претендираната сума за обезщетение, която е
предмет на делото и в рамките на която решението формира сила на
пресъдено нещо, а не размера, който ищецът счита, че му е дължим изобщо и
от който е предявил частичен иск (в случая 100 000лв.)
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на РС-Русе сумата от 2400лв. държавна такса по делото и 450лв. разноски по
делото за назначено вещо лице по СМЕ.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „РУСЕ КЕМИКЪЛС“ АД, ЕИК202723124, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „България“ №133, представлявано от
Разван – Михай Гарбур в качеството на изпълнителен директор да заплати на
Л. С. Л. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ****, сумата от 60 000лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени в резултат на трудова злополука от 19.05.2022г. в гр. Русе, ведно
със законната лихва върху нея считано от 19.05.2022г. до окончателното
12
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. Л. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
**** срещу „РУСЕ КЕМИКЪЛС“ АД, ЕИК202723124, със седалище и адрес
на управление гр. Русе, бул. „България“ №133, представлявано от Разван –
Михай Гарбур иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над
60 000лв. до пълния предявен размер от 80 000лв., претендирани частично от
100 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „РУСЕ КЕМИКЪЛС“ АД, ЕИК202723124, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „България“ №133, представлявано от
Разван – Михай Гарбур да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат З.
А. М., вписана в АК – Русе с личен №********** сумата от 3000лв.
адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Л. С. Л. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** да заплати
на „РУСЕ КЕМИКЪЛС“ АД, ЕИК202723124, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „България“ №133, представлявано от Разван –
Михай Гарбур сумата от 1 125лв. разноски по делото съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „РУСЕ КЕМИКЪЛС“ АД, ЕИК202723124, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „България“ №133, представлявано от
Разван – Михай Гарбур да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата
от 2400лв. държавна такса и сумата от 450лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13