РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Нови пазар, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20223620100315 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявен иск на основание по чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от
ЗЗД с цена на иска от 3000 лв. от ищцата Л. А. К. отгр. К., обл. Ш., представлявана от
пълномощника си ***. К. К. от АК -Р., против ответната страна „БулстрадВиена Иншурънс
груп “ – АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл.“Позитано“ №5, с
пълномощник *** Н. З..
В исковата молба се твърди, че на *** г. по път *** в района на км.***, от град К. към село
Т., двете в област Ш., ищцата претърпяла в пътно транспортно произшествие. Била пътник
на предна дясна седалка в лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. №*** и следствие на
произшествието получила телесни увреждания. След като била откарана в „МБАЛ-Ш.“ АД
лекарите установили безоткрита вътречерепна травма, ***. След произшествието ищцата
чувствала силно чувство за страх, най - вече при придвижване по улиците от автомобили,
чувства на тревожност и безпокойство, че няма да е в състояние да се грижи за себе си и
близките си. Изпитвала нервност, страдала от безсъние и често си възпроизвеждала
катастрофата. Въпреки изминалото време тези симптоми не изчезнали напълно, макар че
появата има по-рядка. Лекият автомобил, в който била пътник имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество., полица №*** с период на валидност от
*** г. до *** г.Деянието, вината на водача и причинно-следствената връзка с причинената
телесна повреда били установени с протокол за ПТП с пострадали лица №*** от *** г.,
както и по ДП №*** г. по описа на РУ-К.. На *** г. ищцата заявила застрахователна
претенция пред ответника и била заведена ликвидационна преписка по щета вх. №***/*** г.
1
При поискани 3 000 лв.обезщетение, на ищцата не било предложено или изплатено
обезщетение.
Предвид изложеното тя моли, съдът да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 3
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ПТП на *** г.
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания и неудобства, ведно
със законната лихва от *** г. до окончателното плащане.
Моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
На ответното дружество са връчени съдебните книжа по делото и е указан законовия срок
за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран от *** Н. З.,редовно
упълномощен, като претенцията е оспорена както по основание, така и по размер. Оспорва
се застрахователното събитие, както и наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение на
застрахования водач. Ответното дружество оспорва и механизма на настъпване на ПТП,
причинно следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди, както
и вида и характера на уврежданията. Направено е и възражение за прекомерност на
исканото обезщетение, поради несъобразяване с критериите за справедливост. При
условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, защото била без поставен обезопасителен колен и така допринесла за
настъпването на вредите. Оспорва се и претенцията за законна лихва, по отношение на
началната посочена в исковата молба дата и непосочване на размера й. Моли се исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си ***.Кр.К..Поддържат
изцяло исковата молба.
За ответника не се явява представител.
Съдът ,като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от служебно приложеното досъдебно производство №***г.по описа на РУ –К. е,че
същото е образувано срещу виновното лице затова,че около 9.30часа на ***г.в гр.К.,по път
***,при управление на МПС,нарушил правилата за движение ,като по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Л. А. К. ,ЕГН:********** от гр.К.,обл.Ш.-
престъпление по чл.343 ал.1 б“Б“,вр-.чл.342 ал.1 от НК.
По същото са приложени протокол за оглед на местопроизшествие от ***г. и фотоалбум
.Като свидетели са били разпитани водачът на автомобила –С.Х.,нейният съпруг Т.Х.,който
веднага се отзовал на местопроизшествието,след като съпругата му му се обадила ,Н.И. и
Р.Т. /полицейски екип,пристигнал на мястото/.В показанията си,св.Х. и Х. твърдят,че
ищцата Л. К. е била в съзнание,но в шок,пребледняла,силно изплашена,наложило се Х. да я
полива с вода.На полицейските служители К. казала само,че я боли главата.
Повикана била линейка от ЦСМП-Ш. филиал К.,който транспортирал К. в МБАЛ-
Ш..//фиш за спешна медицинска помощ от ***г. и медицинска документация,издадена от
2
МБАЛ-Ш.“АД,Второ хирургично отделение/.
На ***г., Л. К. е постъпила на лечение в „МБАЛ-Ш.“АД ,ХО,като по нейни данни,преди
приемането й, е претърпяла ПТП в качеството на пътник до водача.В болничното заведение
е била през периода от ***г.до ***г.,откъдето е изписана с окончателна диагноза
„***,безоткрита вътречерепна травма“.
С постановление от ***г.на А.М. .прокурор при НПРС ,е прекратено досъдебно
наказателно производство №***г.по описа на РУ-гр.К.,поради липса на данни за
престъпление по чл.343,ал.1 б“б“,алт.2 във вр.с чл.342,ал.1 от НК или за друго престъпление
от общ характер.
От приобщеният като писмено доказателство по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №***/***г.,съставен от Н.А.И. се установява,че на посочената дата,около
9.30часа,в гр.К.,по бул.***“ е възникнало ПТП с участието на С.М.Х.,водач на МПС -
автомобил „*** ***“ с рег.№***,с пострадало лице Л. А. К. /с *** –***/,като причина за
настъпилото ПТП е записано,че водачът ,с несъобразена скорост с пътните условия губи
управление над МПС,излиза вдясно извън платното за движение,преобръща се и остава на
дясната си страна,за което е образувано ДП №75.В кръвта на водача не е установено
наличие на алкохол.
Процесният лек автомобил има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД по полица №BG/*** с период на валидност от
***г.до ***г.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни №***.,изготвена от вещото лице д- р В. В.,изготвена по писмени данни,която съдът
кредитира с пълно доверие като всеобхтватна,добросъвестна и компетентно изготвена,се
установява,че от данните в делото и медицинската документация е видно,че при претърпяно
ПТП на ***г.,лицето Л. А. К. е получила следните травматични увреждания:***.В резултат
на получените травматични увреждания,на пострадалата К. е причинено временно
разстройство на здравето,неопасно за живота.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка.
Болничното лечение е продължило 4 дни.
При липса на динамично наблюдение на състоянието на пострадалата след
дехоспитализацията /в архивите на МБАЛ липсват данни за провеждане на назначените
контролни прегледи на ***г. и на ***г.и за резултати от тях,липсват приложени
амбулаторни листи от проведени контролни прегледи ,пострадалата Л. К. е била насочена за
наблюдение от ОПЛ/личен лекар/, в ИЗ не са регистрирани данни за издаден болничен лист
/,могат да се дадат само средни срокове за възстановяване.
При лека степен на *** и възстановителният период,последиците от уврежданията би
следвало да приключат за около три седмици.
При липса на регистрирани усложнения,трайни последици за здравето не се очакват,но по
3
отношение на декларираните в исковата молба психични изживявания –
нервност,тревожност,лош сън,възвръщане на спомените към катастрофата ,сочи д-р В., е
препоръчително да бъдат преценени от съдебен психиатър.
На поставения въпрос:“Какви биха били пораженията по ищцата в случай,че същата е
била със/без поставен предпазен колан в момента на пътно-транспортното
произшествие?“,експертът сочи,че при пътника на предната седалка ,коланът преминава в
посока от дясното рамо към левия хълбок и оттам-хоризонтално през долния етаж на корема
към десния хълбок.Основното предназначение на предпазния колан е да не позволи на
водача или пътника ,вследствие на инерцията ,да полети в посока на удара,фиксирайки
туловището му към седалката и по този начин то предпазва от травматични увреждания.
Медицинските критерии за използване на предпазен колан са свързани с намиране на
травматични увреждания в анатомичните зони,приз които правилно поставения предпазен
колан преминава.Терминът „синдром на предпазните колани“ характеризирал еднообразие
на уврежданията ,причинени от самите колани ,при който се описвали :гръдни травми
/счупвания на ребра на гръдна кост,разкъсване на сърцето и аортата и др./,коремни травми
/ръзкъсване на далака,черния дроб,опорака на червата и др./.Срещали се и шийни травми
/механични притискания на шията,камшичести фрактури на шийния отдел на гръбнака и
др./.
В конкретния случай,у ищцата не били установени никакви външни и вътрешни
травматични увреждания,поради което,сигурни медицински критерии за използване на
предпазен колан не били налице.
Ако били достоверни свидетелските показания,събрани по воденото ДП –в конкретния
случай било налице преобръщане на автомобила странично надясно и коланът не се явявал
толкова ефективен,тъй като позволявал известна мобилност на тялото
странично.Предпазният колан бил най-ефективен при челни и предно-странични удари,тъй
като предпазвал тялото от политане напред.
Съдът цени с нужното доверие заключението на назначената по делото съдебно-
психиатрична ,експертиза,изготвена от вещото лице д-р С. Н.,от която се установява,че към
момента на освидетелстването на ищцата К. не се установяват клинични признаци на
психично разстройство в широк или тесен смисъл на думата/съгласно МКБ Х/.Поведението
й е подредено,съответно,с добър контрол над подтици и импулсите,съзвучна,емоциите са
съответни,налице са елементи на лабилност при коментиране на преживянато.Липсват
активни психопатологични феномени.
Споделените фобийни изживявания,свързани с пътуване кола имат предистория /анамнеза
за преживяното ПТП в миналото/,освен това не са обективизирани /от медицинска
документация или свидетелски показания/ и не нарушават грубо социалното й
функциониране,така,че не са основание за поставяне на диагноза в причинно-следствена
връзка с процесното деяние.
Според експерта,обсъжданото събитие /ПТП/ вероятно е било за нея/застрашавайки
4
живота й / травмиращо преживяване,обусловило психично разстройство в широк смисъл на
думата с характеристики на ОСТЪР СТРЕС,последван от АДАПТАЦИОННА РЕАКЦИЯ с
тревожно-депресивен облик.И двете страдания са от областта на т.нар.гранична психиатрия
и представляват отговор на застрашаващо живота или ценностите на индивида събитие.
Психичното състояние на К. не е било с голяма тежест,тъй като,ако е било с голяма
интензивност,то би наложило специализирана психиатрична намеса.Тя твърдяла,че не е
търсила медицинска помощ,ползвала нетрадиционни методи,вземала и успокоителни
/Лексотан/,предоставен й от приятелки,справила се сама с течение на времето и на
подкрепата,оказана й от семейството и приятелите.
Острата стресова реакция вероятно е отзвучала в рамките на няколко дни.
Относно адаптационната реакция,конкретен отговор според д-р Н. не може да бъде
даден,поради липса на обективни данни /свидетелски показания и медицинска
документация/.Чисто теоретично тя отзвучава от 2 месеца до 2 години ,като в съображение е
обстоятелството,че не е търсена специализирана помощ.
По делото беше назначена и съдебна-автотехническа експертиза,изготвена от вещото лице
В. Т.,която съдът цени с пълно доверие като компетентна и добросъвестно изготвена.От
същата се установява,че относно мястото на възникване на ПТП може да се посочи,че
първоначално автомобилът се е ударил в десния бордюр,в района,отстоящ на 15 метра след
ориентира,започнал е да напуска платното за движение в района на дясната му
граница,отстояща на около 27.1 метра след ориентира,след което е продължил движението
си извън платното за движение ,като едновременно се е завъртал около масовия си
център,след което е настъпило преобръщане на автомобила на дясната му страна и
установяването в покой на превозното средство в район,отстоящ на около 60 метра след
ориентира и на около 12.5 метра вдясно от дясната граница на платното за движение.
Към момента на настъпване на произшествието,скоростта на движение на л.а.“***“,модел
„***“ с рег.№*** е била около 57,6 км/ч.
Като причина за възникване на произшествието може да се посочи изгубения контрол над
управлението на автомобила от страна на водача му,вследствие на което процесният
автомобил е напуснал платното за движение вдясно спрямо посоката си на движение и след
плъзгане по затревена площ се преобърнал на дясната си страна.
Съществувала е техническа възможност да бъде избегнато настъпването на произшествието
,ако водачът на процесния лек автомобил е контролирал непрекъснато управлението на
превозното средство,което управлява и не е допуснал същото да излезе навън границите на
платното за движение.
Като свидетел по делото беше разпитана З.С.Ю.,която,предупредена за наказателната
отговорност по чл.290 от НК твърди,че непосредствено след възникване на ПТП-то,в
резултат на което ищцата е пострадала,синът й се обадил по телефона на свидетелката ,с
молба,ако може тя да отиде в болницата,където К. била приета.Двете били приятелки от
години.Когато св.Ю. отишла в болничното заведение,ищцата се намирала още в Спешно
5
отделение и на въпроса й какво се е случило, К. се мъчела да плаче,но не
можела.Състоянието й било пълен стрес.След това я поели докторите.Свидетелката стояла
при нея,защото й казали,че не ищцата не трябвало да заспива,тъй като имала ***..Ю.
останала в болницата при приятелката си 2 дни,на третия се прибрала.
След като я изписали от болницата,ищцата не искала да общува с никого,затворила се в
себе си,оплаквала се от постоянни болки в главата и гърдите.Вземала болкоуспокояващи.Не
искала да пресича улица,не искала да се качва в кола.За оплакванията на ищцата от болките
в гърдите,свидетелката счита,че се дължат на колана,който я притискал.Около десет дни се
налагало свидетелката да я придружава до тоалетна.Отначало не можела да ходи
пълноценно и да работи.Имала син,който нямал възможност да я обгрижва,а само я
подпомагал финансово.
Следва да се отбележи,че свидетелските показания бяха депозирани едва след изготвяне и
приемане по делото на СМЕ и СПЕ,въпреки,че ищцата имаше възможност да ги ангажира
на по-ранен етап/още с проекта за доклад по делото/,поради което,съдът подхожда с
известна критичност към безпристрастността на същите.
Л. К.,чрез пълномощника си ***.К. К. е отправила до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“АД писмена застрахователна претенция/с вх.№***/***г.,с която ,на основание
чл.498,ал.1 във вр.с чл.480 от КЗ е предявила застрахователна претенция за получаване на
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие-причинена телесна
повреда ,в резултат на ПТП на ***г.по пътя от гр.К. до с.Т.,в качеството си на пасажер на
предна дясна седалка в лек автомобил „*** ***“ с рег.№***,имащ сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД по
полица №BG/*** с период на валидност от ***г.до ***г.Претендираното обезщетение е в
размер на 3 000.00лв.
Поради непредставяне на исканите от застрахователя документи от страна на
ищцата,застрахователната преписка е прекратена,за което тя е уведомена с писмо с изх.
№***г.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Предявеният частичен иск е процесуално допустим,а разгледан по същество-частично
основателен и доказан,поради следните съображения:
На първо място –искът е подаден от надлежно легитимиран ищец срещу надлежно
легитимиран ответник,при наличие на правен интерес.
Ищцата е пострадала от пътно-транспортно произшествие,в качеството си на пътник в лек
автомобил „*** ***“ с рег.№***,за който е била налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД по полица
№BG/*** с период на валидност от ***г.до ***г
В тежест на ищцата беше да докаже всички твърдени обстоятелства:че в резултат на ПТП
,настъпило на посоченото място и дата,като пътник в л.а. „***“,модел „***“ с рег.№*** е
получила твърдяното травматично увреждане,механизма на произшествието,наличието на
6
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“,обвързващо ответника като застраховател,противоправното поведение на
водача на лекия автомобил,да докаже причинените болки,страдания,неудобства,както и
размера на претенцията си.
Ответникът следва да докаже наличието на съпричиняване от страна на ищцата за
настъпилите увреждания.
От доказателствата по делото съдът прие за установено по несъмнен начин,че между
ищцовото дружество –ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и собственика на МПС,с
което е предизвикано пътно-транспортното произшествие - л.а. „***“,модел „***“ с рег.
№***,,към момента на настъпване на вредоносното събитие-***г. е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД по полица №BG/*** с период на валидност от ***г.до
***г.
Безспорно се установява,че деликтът е причинен от водачът на този автомобил и съпруга на
собственика – С.Х.,която при управлението му е нарушила правилата за движение по
пътищата/АТЕ и протокол за ПТП/.Същата не е управлявала процесното МПС след употреба
на алкохол.
От доказателствата по делото не се установи с нужната категоричност ,дали пострадалата
К. ,в качеството си на предна седалка е била с поставен предпазен колан /макар,че индиция
за това може да се приеме в част от показанията на свидетелката Ю./,но дори и това не е
било така,с оглед заключението на СМЕ –в конкретния случай,изхождайки от
доказателствата по воденото ДП,е било налице преобръщане на автомобила странично
надясно и коланът не се явявал толкова ефективен,тъй като позволявал известна мобилност
на тялото странично.Предпазният колан бил най-ефективен при челни и предно-странични
удари,тъй като предпазвал тялото от политане напред.Ето защо,съдът намира,че не се доказа
съпричиняване от нейна страна на причинения вредоносен резултат,изразяващ се в :***.В
резултат на получените травматични увреждания,на пострадалата К. е причинено временно
разстройство на здравето,неопасно за живота.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка.,видно от заключението на вещото лице д-р В..
Не се установи по какъвто и да е начин,с поведението си,пострадалата К. да е попречила по
някакъв начин на водача да шофира разумно ,да е отклонявала вниманието й и изобщо ,с
поведението си да е съдействала за настъпването на пътно-транспортното произшествие,а
оттам и на вредоносния за нея резултат –причинените й телесни повреди.
Предвид на това,съдът намира възражението на ответника ,за съпричиняване на крайния
вредоносен резултат от страна на самия пострадал ,за неоснователно,поради и което го
оставя без уважение.
Съгласно чл.492 ал.1 от КЗ/към датата на събитието -***г./,,минималната застрахователна
сума/лимит на отговорност/ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност/ на
7
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди ,вследствие на телесно увреждане
или смърт за всяко събитие е 10 000.00лв.,независимо от броя на пострадалите лица.
За основателността на иска с правно основание чл..432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД
следва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД,пораждащи основание за отговорност на застрахователя спрямо увредения за
обезщетение за причинените вреди.Налице са всички елементи за носенето на деликтна
отговорност :противоправно деяние,извършено виновно при условията на
непредпазливост,в резултат на което ,на пострадалата Л. К. са причинени телесни
наранявания /нарушен е бил телесния й интегритет/.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост ,на основание чл.52 от ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди цели да репарира болките,страданията и другите
нематериални последици,възникнали от деликта.
При липса по делото на регистрирани усложнения,според съдебния лекар,оздравителният
процес би могъл да приключи за около три седмици.
Според съдебният психиатър,преживените от ищцата неприятни усещания в резултат на
пътно-транспортното произшествие,отключили у нея остра стресова реакция, вероятно
отзвучала в рамките на няколко дни.Адаптационната реакция ,според съдебният
психиатър,чисто теоретично тя отзвучава от 2 месеца до 2 години ,като в съображение е
обстоятелството,че не е търсена специализирана помощ.
Показанията на св.Ю. не съдържат конкретика за продължителността на неприятните
преживявания на ищцата,но в рамките на поне 10 дни,същата е била принудена да търси
помощта на свидетелката ,за да задоволи дори елементарни свои физиологични нужди/за
придружаване до тоалетна/,а освен това я придружавала и 2 дни в болницата,по време на
болничния й престой,тъй като се нуждаела от постоянно наблюдение.Пак тази свидетелка
сочи ,че ищцата е била стресирана,променила е ежедневните си навици,свързани с
комуникацията си с други хора,страхувала се да излиза на улицата и да пътува с коли-все
неприятни психически усещания,проявяващи се в съвкупност с болки в главата и гърдите.
От ангажираните от ищеца доказателства ,не се установи,периодът на възстановяване на
пострадалото лице да е продължил повече от прогнозните от СПЕ минимум два
месеца,необходими за отзвучаване на адаптационната й реакция.Няма данни същата да е
претърпяла хирургични интервенции,да е посещавала физиотерапии.
Предвид гореизложеното и съобразно преживените от пострадалата К. болки и
страдания/които са субективни преживявания/,но доколкото са обвързани с прогнозируем
възстановителен процес,с оглед житейски оправданото,съдът намира,че на основание
чл..432, ал.1 от КЗ във вр.с чл.45 от ЗЗД,застрахователят й дължи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в резултат на противоправното деяние,извършено
виновно при условията на непредпазливост от водача на застрахования автомобил,в размер
на 2000.00лв./две хиляди лева -главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от
8
деня на поканата /предявяване на исковата молба/-***г.до окончателното й изплащане.
Лихва за забава се дължи от момента на поканата /по арг.на чл.86 ал.2 от ЗЗД/,поради
което,неоснователно се явява искането за присъждането й от ***г. и за разликата над
присъденото до претендираното,искът с правно основание чл.86 от ЗЗД,следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
В останалата му част,за разликата по пълния размер от 3000.00лв./главница/,ведно със
законната лихва върху нея,размерът на иска се явява прекомерно завишен,поради което в
тази му част,искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78,ал.2 от ГПК,ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата съразмерно уважения иск ,направените по делото разноски в
размер на 630.00лв./от направените такива в общ размер на 1049.50лв./Доколкото
повереника на ищцата й е оказал безплатна адвокатска защита на основание чл.38 ал.1 т.3 от
ЗА,то предвид изхода на делото,дължимото адвокатско възнаграждение следва да се
присъди на пълномощника на ищцата и се определи в размер на 400.00лв.
На основание чл.78 ал.2 от ГПК,съразмерно отхвърлената част от иска,ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
60.00лв./от направените такива в размер на 150.00лв./,както и на основание чл.78 ал.8 от
ГПК –***ско възнаграждение в размер на 300.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр.с чл.45 от ЗЗД във вр.с чл.86 ал.1 от ЗЗД ОСЪЖДА
ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление:гр.София,пл-„Позитано“№5,представлявано от *** Н.Ч. и И.Г. да
заплати на ищцата Л. А. К. с ЕГН:**********,с адрес:гр.К.,обл.Ш.,ул.*** СУМАТА в
размер на 2000.00лв./две хиляди лева-главница,представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди,причинени й от пътно-транспортно
произшествие,възникнало на ***г.,около 9.30часа,в град К.,в качеството й на пътник в
МПС- - автомобил „*** ***“ с рег.№***,който лек автомобил е имал сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД по
полица №BG/*** с период на валидност от ***г.до ***г./, ведно със законната лихва върху
главницата,начиная от предявяване на иска -***г.до окончателното й изплащане.
Банковата сметка,по която може да бъде заплатена дължимата сума е:
IBAN:BG21FINV91501116215026
BIC:FINVBGSF
Титуляр- адвокат К. К. К.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част,за разликата над присъдената сума от 2000.00лв.до
9
3000.00лв./главница/,както и за претендираната законна лихва върху нея за периода от
***г.до ***г.като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление:гр.София,пл-„Позитано“№5,представлявано от *** Н.Ч. и
И.Г. да заплати на ищцата Л. А. К. с ЕГН:**********,с адрес:гр.К.,обл.Ш.,ул.***
направените по делото разноски в размер на 630.00лв./шестстотин и тридесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата срещу ответника за осъждането му да й заплати разноски
по делото за разликата над уважения размер от 630.00лв.до претендирания такъв от
1049.50лв.,като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление:гр.София,пл-„Позитано“№5,представлявано от *** Н.Ч. и
И.Г. да заплати на адвокат К. К. К. ,вписан в АК-***,с ЕГН:**********,с адрес на кантората
:гр.Р.,ул.*** адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за
процесуално представителство на ищцата по делото, на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.
ОСЪЖДА ищцата Л. А. К. с ЕГН:**********,с адрес:гр.К.,обл.Ш.,ул.*** да заплати на
ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление:гр.София,пл-„Позитано“№5,представлявано от *** Н.Ч. и И.Г.
направените по делото разноски в размер на 360.00лв./триста и шестдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
10