О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../22.05.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Павлова
частно търговско дело № 769 по описа за 2019
год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, срещу разпореждане № 12448/21.03.2019 год. по
гр.д. № 4347/2019 год. на ВРС – 7 състав, с което е отхвърлено подаденото от
частния жалбоподател заявление, В
ЧАСТТА, с която иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника
С.С.И., ЕГН ********** за сумата 58,68 лева-
договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение за периода 06.11.2017г. до 06.06.2016г. и сумата 235 лева, представляваща разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и за пълния размер на претендираните разноски.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение, тъй като в рамките на
заповедното производство не се извършва проверка дали вземането съществува, тъй
като неговата основна функция е да се установи дали това вземане е спорно между
страните. Твърди се също, че не са налице сочените от заповедния съд основания
да се приемат за нищожни договорните клаузи, въз основа на които са начислени претендираните вземания, поради което липсва основание за
отказа на съда да бъде издадена заповед за изпълнение. Настоява се за отмяна на
обжалваното разпореждане и произнасяне по същество, с което се уважи подаденото
заявление и в тази част.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване
с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски
окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж
Мецанин, срещу С.С.И., ЕГН ********** за сумата 58,68лева- договорна неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение за периода 06.11.2017г. до 06.06.2016г. и сумата 235лева, представляваща разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и за пълния размер на претендираните разноски.
Като е приел,
че договорните клаузи, предвиждащи заплащане на неустойка за неизпълнение
задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, както и
клаузата, предвиждаща заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения, са нищожни, заповедният съд е отхвърлил заявлението в
тази му част, което е и предмет на настоящото произнасяне.
Настоящият
състав споделя формираните от заповедния съд изводи.
Според посоченото в т.12 на
заявлението, при подписване на договора
за кредит длъжникът се е задължил в тридневен срок да предостави
на заемодателя обезпечение – поръчител, което задължение възниква при
всеки отделен случай на забава на плащане на текущо задължение на падежа, а при
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение същият дължи на
кредитополучателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена
главница. В случая, на кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение
на договорно задължение в размер на 58.68 лева за периода 06ноември 2017 – 06
юни 2018 год.
По отношение на претенцията за разходи по извънсъдебно
събиране на вземането се сочи в заявлението, че при забава на плащанията кредитополучателят
дължи и разходи по събиране на вземането в размер на 2.50 лева за всеки ден до
заплащане на задължението, както и еднократна такса, дължима при предсрочна
изискуемост, включваща разходите за дейността на лице/служител, който
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя., която такса разходи възлиза в общ размер на 235 лева.
Горепосочените вземания съдът
намира, че не са индивидуализирани по съответния начин, въпреки наличието на
редовен формуляр доколкото не е посочено въз основа на кои договорни разпоредби
се претендират, нито е еднозначно по какъв начин за формирани, включително и не
е посочен какви дейности по събирането на вземането са извършени, респективно колко и за какъв
вид разход.
Евентуалното отстраняване на нередовности от посоченото естество обаче се явява
безпредметно, с оглед крайния извод за нищожност на претендираните
вземания. Оплакванияа на частния жалбоподател в тази
връзка съдът преценява като неоснователни. С оглед предназначението на
заповедното производство да изключи именно исковия ред за
установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет
само съдебно защитими права /арг. от чл.
410 ал.1 т.1 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Ето защо неоснователни са
съжденията в частната жалба, че в рамките на заповедното производство,
заповедният съд не разполага с компетентността да формира извод за нищожност
или не на дадена клауза.
В допълнение, следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 10а и чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК ограничават свободата на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при
които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни
такси и фиксирани по размер разходи.
Възстановяването на разходите по събиране
на дълга от неизправен длъжник
не може да
се включва в ГПР именно защото размерът
им зависи от конкретните разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер,
събиран по силата на самия
договор и въвеждането на отделна такса
за същата дейност несъмнено придава и на двете
клаузи неустоечен характер. А описаното като като неустойка вземане съдът квалифицира като уговорена отнапред компенсация за вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл
поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена
престация, водещодо
нищожност на клаузата.
Налага се извод
за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане
следва да се потвърди.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 12448/21.03.2019 год. по гр.д. № 4347/2019 год. на ВРС – 7 състав, с което е
отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление, В ЧАСТТА, с която иска издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника С.С.И., ЕГН ********** за сумата 58,68 лева-
договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение за периода 06.11.2017г. до 06.06.2016г. и сумата 235 лева,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения и за пълния размер на претендираните
разноски..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: