Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 04.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на трети
февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
3395 по описа за 2010г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата А.Н.А. твърди, че с ответника
били в трудово правоотношение по силата на трудов договор повече от 10 години,
като заемала длъжността „машинен оператор шиене облекла“ в ответното дружество
и като такава е работила и към дата 06.02.2020г. На 06.02.2020г. в 7.20 часа
при отиване на работа, пред блока, в който живеела - № 402 в ж.к.”Ч.”, гр.Р,
където е бил паркиран личния й автомобил се подхлъзнала на заледен участък, в
резултат на което паднала на земята и получила увреждане на долен крайник, като
счупила глезенната си става на десния крак. От това получено увреждане тя и до
момента все още не можела да се движи и стъпва нормално на крака си, като в
резултат на злополуката е претърпяла много болки и страдания, свързани с оперативна
интервенция, следоперативно медикаментозно лечение, разабилитация и други. И до
момента тя все още ползвала отпуск за временна нутрудоспособност, като не е
ясно дали това увреждане няма да доведе до трайно намаляване на
работоспособността й. С разпореждане № 10/25.02.2020г. на ТП на НОИ – гр.Русе,
настъпилата злополука била призната за трудова на основание чл.55, ал.2 във
вр.с ал.1 от КСО, предвид обстоятелството, че е настъпила по време на обичайния
път при отиване на работа от служителя. Това разпореждане не е било обжалвано
от работодателя в законния срок и е влязло в законна сила. В резултат на
настъпилата трудова злополука ищцата е претърпяла имуществени вреди в общ
размер на 2 580.00 лева, от които 780.00 лева за поставяне на имплант за
възстановяване на счупената става, което медицинско изделие не се заплаща от
МЗОК и от Републиканския бюджет, а е за сметка на пострадалия и 1 800.00
лева, представляващи разликата между трудовото възнаграждение на ищцата, което
би получила и изплатеното й обезщетение за временна нетрудоспособност по
болнични листи. Счита, че размерът на неимуществените вреди, свързани с
претърпените болки, страдания, невъзможност за самообслужбаве, претърпян
психически и емоционален стрес и други, които е претърпяла в резултат на
настъпилата трудова злополука следва да е 10 000.00 лева. Изпратила до
ответното дружество покана за заплащането на тези парични суми, която била
получена от последното на 24.06.2020г., но до момента не й е заплатено никакво
обезщетение от работодателя. По
тези съображения счита, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди от
трудова злополука, репарирането, на които следва да бъде извършено от
ответника. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да й заплати сумата от 2 580.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 10 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на трудова злополука от 06.02.2020г., ведно със законната лихва върху
главниците считано от датата на увреждането – 06.02.2020г. до окончателното им
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от
ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите
си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.200,
ал.1 и ал.3 от КТ.
Ответникът “Ричмарт”
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Р, ул.““ № 10, представлявано от
управителя Мартин Данчев Йорданов, оспорва изцяло предявените искове. Твърди,
че не е налице трудова злополука, тъй като увреждането не е станало по време на
обичайния път на отиване на А.А. до работното място.
„Ричмарт” ЕООД извозвало при отиване и връщане на работа лицата в трудови
правоотношения с дружеството, включително и А.А. със
специално наети от фирмата автобуси. На 06.02.2020г. сутринта, предвид
влошените атмосферни условия наетия от ответника автобус, който ищцата е
следвало да ползва не се е движил и тя е била уведомена за това. Него ден Фирма
„Ричмарт” ЕООД не е и функционирала. Предприетите действия от А.А. за придвиждаве до работното
място са нейна самоинициатива с цел проверка на възможността тя самостоятелно
да упражни труд във фирмата с оглед характера на възложената й работа. Касае се
за нещастен случай с нейно участие в близост до дома й, а не за трудова
злополука, поради което на работодателят й не следва да бъде ангажирана
имуществена отговорност по реда на чл.200 от КТ. Издаденото и влязло в сила
разпореждане № 10/25.05.2020г. на ТП на НОИ – гр.Русе не обвързва ответното
дружество с оглед на трайно установената съдебна практика. Алтернативно, ако
съдът приеме, че е налице трудова злополука, твърде, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат поради допусната груба небрежност от страна на ищцата,
предвид което и на основание чл.201, ал.2 от КТ отговорността на „Ричмарт” ЕООД
за неимуществени вреди следва да се намали. При движението си А.А. е била невнимателна, като е нарушила разпоредбата на
чл.33 от ЗЗБУТ, която предвижда, че всеки работещ е длъжен да се грижи за
здравето и безопасността си, в съответнствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
А.А. и „Ричмарт“
ЕООД били в трудово правоотношение по силата на трудов договор повече от 10
години, като ищцата заемала длъжността „машинен оператор шиене облекла“ в
ответното дружество и като такава е работила и към дата 06.02.2020г. На
06.02.2020г. сутринта имало влошена зимна обстановка, като навалял значително
количество сняг, буря и ниски температури. А. позвънила по телефона на свои
колеги, които й казали, че автобусите на ответника пътуват, откарвайки
работници до работата им, както и че предприятието им работели. Тръгнала за
работа, но съжителстващия с нея мъж Е.Т., на когото се обадили, че него ден
няма да работи, решил да я откара с автомобила им до спирката на Печатни
платки, откъдето тя да вземе служебния автобус. Пред жилищният им блок № 402 в
ж.к.”Ч.”, гр.Русе, А. влязла в автомобила им, а свидетелят Е.Т. го почиствал от
снега. На 06.02.2020г. в 7.20 часа, тръгнали с автомобила, но той закъсал след
15-20 метра пред блока. Тогава при излизане от автомобила А.А.
се е подхлъзнала на заледен участък, в резултат на което паднала на земята и
получила увреждане на долен крайник, като счупила глезенната си става на десния
крак. Тогава техен съсед – свид.Д.Б. с проходим при
влошените зимни условия джип минавал покрай тях и спрял да види какво става.
Като установили, че ищцата изпитва силни болки в крака и не може да върви, с
неговия автомобил я откарали в Спешно отделение, където и оказали медицинска помощ,
направили снимки и стигнали до извода, че следва да й бъде правено операция и
поставен имплант в крака. В болницата А.А. прекарала 6 дни, след което била изписана на домашно
лечение, където 4-5 месеца била на легло и трудно подвижна, а за нея се грижел
изцяло свид.Е.Т.. Към момента тя още е във временна
неработоспособност и се оплаква от болки в крака си. С разпореждане №
10/25.02.2020г. на ТП на НОИ – гр.Русе, настъпилата злополука била призната за
трудова на основание чл.55, ал.2 във вр.с ал.1 от КСО, предвид обстоятелството,
че е настъпила по време на обичайния път при отиване на работа от служителя.
Това разпореждане не е било обжалвано от работодателя в законния срок и е
влязло в законна сила.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
злополуката случила се на 06.02.2020г. А.А. е
получила следните увреждания: Трималеоларно счупване на костите на дясна
подбедрица, наложило метална остеосинтеза. Контрактура на дясна глезенна става.
Така установеното счупване костите на дясна подбедрица може да се квалифицира
по медико-биологичния признак – трайно затрудняване на движенията на десен
долен крайник, за срок повече от 30 дни. Установеното счупване на костите на
дясна подбедрица е от супинационно-еверзионен тип и се получава при фиксирано
ходило и ротация на подбедрицата навътре или при „стъпване накриво”, когато
ходилото се ротира навън и може да бъде получено при инцидент на 06.02.2020г.
по начин описан в исковата молба. При такива счупвания каквито е установено при
А.А., обикновено ако не са налице усложнения,
основният възстановителен период продължава около 7-8 месеца, след което е
възможно да остане функционален дефицит, който да налага допълнителни рехабилитационни
процедури. От представената медицинска документация е видно, че към момента /9
месеца след инцидента/ не е настъпило пълно функционално възстановяване, като е
налице ограничение в обема на движение на дясна глезенна става – С: 0-0-20 /при
норма С: 20-0-45/. Необходимостта от физикални и рехабилитационни процедури във
всеки конкретен случай се преценява от лекуващия ортопед или специалист по
физикална и рехабилитационна медицина, като е обичайно да се назначават
подходящи процедури с цел възстановяване на контрактури след счупвания. В
конкретния слечай и представената медицинска документация към момента няма
назначена нова физиотерапия. Така установеното увреждане на А., към момента
води до ограничения в обема на движения на дясна глезенна става, което води до
накуцваща походка. При такива счупвания каквото е установено при А., обикновено
болките са най-силни непосредствено след получаването му и продължават със
значителен интензитет до имобилизиране на крайника, след което постепенно
намаляват. Оперативните интервенции обичайно се извършват под анестезия, поради
което по време на извършването им не се усещат болки. Болки със значителен
интензитет могат са се усещат в следоперативния период, но обикновено същите се
купират с обезболяващи средства. Болки със значителен интензитет се усещат и в
процеса на раздвижване на крайника. Болки с по-слаб интензитет, но с
продължителен характер могат да се усещат за дълъг период от време – месеци и
години, особено при промяна в атмосферните условия и при физически
натоварвания. По преценка на лекуващия ортопед е възможно да се продължат и
рехабилитационни процедури или да се предприеме частично или пълно отстраняване
на металните тела, с цел подобряване на подвижността на ставата, като е
възможно въпреки тези процедури да остане дефицит в движенията на ставата. При
такива счупвания каквото е установено при А., при изписване за домашно лечение
същата е била с имобилизиран десен долен крайник в областта на глезенната
става, което е възпрепятствало свободната й походка и е налагало придвижването
й чрез помощни средства /проходилка, патерици, инвалиден стол/ или чрез чужда
помощ. В представената медицинска документация няма данни лечението на
уврежданията на А. да е налагало специфичен хранителен режим. В същата е видно,
че след изписването от лечебното заведение на А. й е било изписано следното
медикаментозно лечение: Антикоагулантна терапия с Фраксипарин х 0.4 вечер с.к.
и терапия с Фамотодин тб, х20 мг.вечер за още 20 дни. През м.07.2020г. при
амбулаторен преглед от специалист по ортопедия и травматология й е бил изписан
Детралекс и Лиотон 1000.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от
06.02.2020г. до 31.10.2020г., при брутно трудово възнаграждение за пълен месец
в размер на 672.22 лева общата брутна сума на трудовото възнаграждение, което
би било начислено на ищцата е 5 949.15 лева, а чистата сума за получаване,
след приспадане на личните осигурителни вноски и ДОД е 4 616.42 лева. За
същият период ищцата е получила обезщетения за временна неработоспособност в
общ размер на 4 767.57 лева, което включва 4 706.72 лева порични
обезщетения от НОИ и изплатеното от работодателя обезщетение за първите 3 дни
от временната неработоспособност в размер на 60.85 лева. Получената от ищцата
обща сума на обезщетенията за временната неработоспособност поради трудова
злополука за периода от 06.02.2020г. до 31.10.2020г. е със 151.15 лева
по-голяма от чистата сума на трудовото възнаграждение, което би получила за
същия период. За периода от 06.02.2020г. до 12.08.2020г. вкл. Изплатената от
НОИ обща сума на паричните обезщетения е в размер на 3 276.50 лева, заедно
с изплатеното от работодателя обезщетение за първите 3 дни от временната
неработоспособност в размер на 60.85 лева или общо изплатената на ищцата сума е
в размер на 3 337.35 лева. За периода от 06.02.2020г. до 12.08.2020г.
вкл., брутното трудово възнаграждение на ищцата, което би следвало да бъде
изплатено е в размер на 4 188.57 лева, а чистата сума за получаване след
приспадане на лични осигурителни вноски и ДОД е 3 250.25 лева. Следователно
сумата на получените обезщетения от ищцата за периода от 06.02.2020г. до
12.08.2020г. е по-голяма от чистата сума на трудовото възнаграждение, което би
получила за същия период. Ако обезщетението следва да се присъди в брутен
размер, то разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получила
ищцата за периода от 06.02.2020г. до 31.10.2020г., което е в размер на
5 949.15 лева и получените от нея парични обезщетения за временна
неработоспособност за същия период в размер на 4 767.57 лева, възлиза на
сумата от 1 181.58 лева. Ако обезщетението следва да се присъди в брутен
размер, то разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получила
ищцата за периода от 06.02.2020г. до 12.08.2020г., което е в размер на
4 188.57 лева и получените от нея парични обезщетения за временна
неработоспособност за същия период в размер на 3 337.35 лева, възлиза на
сумата от 851.22 лева. Към датата на настъпване на трудовата злополука с ищцата
А.А., същата не е била застрахована от работодателя и
съответно не е получила застрахователно обезщетение за процесната
злополука. Лихвата за забава върху главницата от 1 181.58 лева за периода
06.02.2020г. до 31.10.2020г. е в размер на 14.95 лева, а лихвата за забава
върху главницата от 851.22 лева за периода 06.02.2020г. до 12.08.2020г. е в
размер на 14.95 лева. Заплатените по време на лечението й от страна на ищцата
парични суми са 814.80 лева, от които 780.00 лева са платени за закупуване на имплант, съгласно фактура № **********/06.02.2020г. и 34.80
лева са заплатени за потребителска такса по клинична пътека, съгласно фактура №
**********/12.02.2020г. Общата цена, за предписаните медикаменти в епикризата на ищцата след изписването й от УМБАЛ „Канев“ АД
е 76.50 лева, както следва: фраксипарин ампули от 0.4
мл. За 20 дни лечение цената е 74.00 лева; фамотидин
таблетки 20 мг. Цената е 2.50 лева за 30 таблетки.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за доказана от показанията на свидетелите Е.Т. Тахиров
и Диан Николов Бошнаков; разпореждане № 10/25.02.2020г. на ТП на НОИ – гр.Русе;
декларация за трудова злополука; епикриза; декларация
от ищцата за даване съгласие за заплащане на имплант;
фактура с касов бон към нея; покана и обратна разписка; останалите медицински
документи представени по делото и горецитираните две
експертизи. Съдът няма основание да не цени показанията на разпитаните по
делото двама свидетели, тъй като същите са взаимно свързани, непротиворечиви и
подкрепящи се изцяло от останалите писмени доказателства и заключенията на
съдебномедицинската и съдебно-счетоводната експертизи.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото съдът намира,
че е категорично доказано, че получените
увреждания, изразяващи се в Трималеоларно счупване на костите на дясна подбедрица,
наложило метална остеосинтеза. Контрактура на дясна глезенна става, ищцата е получила в резултат на
настъпила на 06.02.2020г. трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2 от КСО, поради което ответното дружество –
работодател на основание чл.200 от КТ носи отговорност за претърпените от А.А. имуществени и неимуществени вреди. Тази отговорност на
ответника е безвиновна. Достатъчно е доказването, че уврежданията на пострадалата
са настъпили по време на обичайния път при отиване от основното място на
живеене до работното място – това съдът счита, че безспорно се установява от
влязлото в сила разпореждане
№ 10/25.02.2020г. на ТД на НОИ – гр.Русе.
На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника че не е
налице трудова злополука, тъй като увреждането не е станало по време на
обичайния път на отиване на А.А. до работното място,
както и че „Ричмарт” ЕООД извозвало при отиване и
връщане на работа лицата в трудови правоотношения с дружеството, включително и А.А. със специално наети от фирмата автобуси, който на
06.02.2020г. сутринта, предвид влошените атмосферни условия наетия от ответника
автобус, който ищцата е следвало да ползва не се е движил и тя е била уведомена
за това, както и че през него ден Фирма „Ричмарт”
ЕООД не е и функционирала. Доказателства за тези твърдени факти не са
представени по делото от страна на ответника въпреки дадената му възможност.
Показанията на свидетеля Е.Т. обаче сочат противното, а именно, че
работодателят не е уведомявал ищцата, че няма да работи, а и след нейни
телефонни разговори с колеги е установила, че автобусите извършват превоз на
работници до работното им място, което е била и причината тя да тръгне за
работа при наличните изключително тежка зимна обстановка, както и че тя е
тръгнала да се придвижва към работното си място по обичайния път при отиване от
основното си място на живеене до работното място – от жилището, където живее до
спирката, където минава и спира служебния й автобус. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че издаденото и влязло в сила
разпореждане № 10/25.05.2020г. на ТП на НОИ – гр.Русе не обвързва ответното
дружество с оглед на трайно установената съдебна практика, напротив. Трайната
съдебна практика приема, че разпорежданията на
органа по чл. 60, ал.1 от КСО за приемане на злополуката за трудова е
задължителен елемент от фактическия състав на имуществената отговорност по чл.200
от КТ и има доказателствена сила за гражданския съд.
В исковото производство е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко
увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение
или че трудовата злополука е станала по време на обичайния път при отиване от
основното място на живеене до работното място. Наличието на влязъл в сила административен акт, в който
се съдържа произнасяне по спорните факти, е пречка за преразглеждането им в
съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т.нар. косвен съдебен
контрол, щом не са направени доводи и възражения, свързани с валидността му и
при служебната проверка не се установят пороци, които имат за последица
нищожност на акта – този смисъл е решение № 319 от 22.06.2010г. на ВКС по
гр.дело № 204/2009г., III г.о., ГК, решение № 109/12.03.2012г. на ВКС по гр.дело № 622/2011г., IV г.о., ГК и много
други. Соченото от ответника като съдебна практика решение има друг
смисъл, а именно, че няма пречка да се изследва в исковото производство въпроса
за съпричиняване от страна на пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат и за намаляване размера на обезщетенията,
а не че разпореждането за приемане на злополуката за трудова няма доказателствена сила и обвързващо действие са съда и
ответника.
По отношение на предявения иск за претендираното
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 800.00 лева,
представляващо разлика между получаваното обезщетение за временна неработоспособност,
поради трудова злополука и размера на трудовото възнаграждение на ищцата за
периода 06.02.2020г. до 12.08.2020г., съдът намира същия за частично
основателен. От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че разликата между брутното трудово възнаграждение,
което би получила ищцата за периода от 06.02.2020г. до 12.08.2020г., което е в
размер на 4 188.57 лева и получените от нея парични обезщетения за
временна неработоспособност за същия период в размер на 3 337.35 лева,
възлиза на сумата от 851.22 лева. Тази разлика безспорно представлява
имуществена вреда за ищцата, резултат от трудовата злополука. По смисъла на КТ
„трудово възнаграждение“ е брутното такова и то служи за база за изчисляване на
всички предвидени в закона обезщетения. По въпроса е налице и практика на ВКС –
решение № 335 от 10.01.2012г. на ВКС по гр.дело № 1230/2010г. на 4-то г.о., в
което е прието, че основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения
образуват брутното трудово възнаграждение и по силата на чл.245 от КТ именно то
се дължи от работодателя на работника. С оглед на това и определянето на
обезщетението по чл.200, ал.3 от КТ за пропусната полза се извършва на базата
на това възнаграждение, без приспаднати от него данък по ЗДДФЛ и определените
със закон вноски за социално осигуряване. Това е така, тъй като по принцип
данъците и вноските за социално осигуряване са в тежест на работника, определят
се на базата на брутното му трудово възнаграждение и се удържат от него, но
едва при плащането му. По същия начин, ако за обезщетението по чл.200 от КТ са
предвидени такива публични задължения, те ще се удържат от работодателя или от
съдебния изпълнител от обезщетението при изплащането му. По тези съображения
този иск за имуществена вреда се явява основателен до размера от 851.22 лева и
следва да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен размер от
1 800.00 лева следва да се отхвърли, като неоснователен. По отношение на
другия иск за претендираните имуществени вреди за
заплащане на имплант, който е бил поставен на ищцата
за възстановяване на счупената става в размер на 780.00 лева, съдът намира същите
за основателен. Както от заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, така и от представената фактура № **********/06.02.2020г.,
се установява, че ищцата лично е заплатила сумата от 780.00 лева за имплант, който й е
бил поставен за възстановяване на счупената става. Тези вреди са в пряка и
причинно-следствена връзка от увреждането й следва да й бъдат заплатени от
работодателя. Върху двете главници за имуществените вреди следва да се присъди
и законна лихва, считано от датата на увреждането – 06.02.2020г. до
окончателното им изплащане.
Обезщетението за претърпени
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и
страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно чл.52 от ЗЗД то
се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните обстоятелства в
случая. С оглед доказателствата по делото – свидетелските показания на
свидетелите Е.Т. Тахиров и Диан Николов Башнаков, съдебно-медицинската експертиза и
другите писмени медицински доказателства, следва да се приеме, че болките и
страданията на ищцата са били не само по време на злополуката, а и за периода
след това, като болки
с по-слаб интензитет търпи и към момента, които са с продължителен характер и
могат да се усещат за дълъг период от време – месеци и години, особено при
промяна в атмосферните условия и при физически натоварвания. При такива
счупвания каквито е установено при А.А., обикновено
ако не са налице усложнения, основният възстановителен период продължава около
7-8 месеца, след което е възможно да остане функционален дефицит, който да
налага допълнителни рехабилитационни процедури. От
представената медицинска документация е видно, че към момента /9 месеца след
инцидента/ не е настъпило пълно функционално възстановяване, като е налице
ограничение в обема на движение на дясна глезенна
става – С: 0-0-20 /при норма С: 20-0-45/, което води до накуцваща походка. Съобразявайки
всичко изложено, в конкретния случай съдът определя, че справедливото
обезщетение, което ще компенсира неимуществените вреди претърпени от ищцата –
болки, страдания, неудобства, в резултат на уврежданията от трудовата злополука
е в размер на 10 000.00 лева.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника по чл.201, ал.2 от КТ за намаляване размера на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Съгласно този
законов текст, отговорността на работодателя може да се намали само, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба
небрежност. При такова възражение работодателят носи доказателствената тежест
да установи твърдяната от него груба небрежност от страна на пострадалия. Въпросът
за проява на груба небрежност от страна на пострадалия се разлрешава винаги
конкретно съобразно представените по делото доказателства, поради което
ответникът е следвало да установи , че при движението си А.А.
е била невнимателна, като е нарушила разпоредбата на чл.33 от ЗЗБУТ, която
предвижда, че всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността
си, в съответнствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции. Такива доказателства обаче не са представени и
събрани, като наличните такива сочат, че не е допусната груба небрежност от
страна на ищцата, а причината за настъпването на трудовата злополука е било
изключително влошените атмосферни условия и силния снеговалеж.
Върху уважения размер на главницата за неимуществените
вреди следва да се присъди и законна лихва считано от датата на
увреждането – 12.06.2019г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове. А.А. е направила по делото разноски в общ размер на
1 100.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на договореното
и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение. Цената на предявените искове е
в общ размер на 12 580.00 лева и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 907.40 лева. Договореното
възнаграждение е към този минимум, а като се съобрази сложността на делото и че
същото е протекло в 3 съдебни заседания, то договореното възнаграждение на
адвоката не е прекомерно. В този смисъл е и договореното възнаграждение на
адвоката на ответника, което е в приблизително същия размер 1 200.00 лева.
Съразмерно с уважената част от предявените искове, на ищцата следва да се
присъдят разноски в размер на 1 017.04 лева, които ответникът да й
заплати.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. Ответното дружество е
направило по делото разноски в общ размер на 1 200.00 лева – заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат. Неоснователно е направеното от
ищцата възражение за прекомерност на договореното и заплатено от ответника
адвокатско възнаграждение. Цената на предявените искове е в общ размер на
12 580.00 лева и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение възлиза в размер на 907.40 лева. Договореното възнаграждение е
към този минимум, а като се съобрази сложността на делото и че същото е
протекло в 3 съдебни заседания, то договореното възнаграждение на адвоката не е
прекомерно. В този смисъл е и договореното възнаграждение на адвоката на ищцата,
което е в приблизително същия размер 1 100.00 лева. Съразмерно с отхвърлената
част от предявените искове, на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 90.50 лева, които ищцата да му заплати.
По компенсация между двете насрещни
вземания за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 926.54 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд – гр.Русе, сумата от 465.25 лева – държавна такса върху уважените
размери на предявените искове и 700.00 лева – направени разноски за
възнаграждения на вещите лица по изготвените съдебно-медицинска и
съдебно-счетоводна експертизи.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Ричмарт” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.“П.“ № 10, ЕИК *********, представлявано от управителя Мартин
Данчев Йорданов, да
заплати на А.Н.А. от гр.Русе, с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** –
адвокат С.П.С., сумата от 1 631.22 лева /хиляда
шестстотин тридесет и един лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 10 000.00 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на трудова злополука от 06.02.2020г., ведно със законната
лихва върху главниците считано от датата на увреждането – 06.02.2020г. до
окончателното им изплащане,
както и сумата от 926.54 лева /деветстотин двадесет и шест лева и петдесет и
четири стотинки/ – направени по делото разноски, по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.А. от
гр.Русе, с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** – адвокат С.П.С., против “Ричмарт”
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Потсдам“ № 10, ЕИК
*********, представлявано от управителя Мартин Данчев Йорданов, иск за претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили в резултат на трудова злополука от 06.02.2020г., в частта от
1 631.22 лева /хиляда шестстотин тридесет и един лева и двадесет и две
стотинки/ до пълния предявен размер от 2 580.00 /две хиляди петстотин и
осемдесет/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Ричмарт” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.“Потсдам“ № 10, ЕИК *********, представлявано
от управителя Мартин Данчев Йорданов,
да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 1 165.25
/хиляда сто шестдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ – държавна такса върху
уважените размери на предявените искове и направени по делото разноски за
заплатени възнаграждения на вещи лица.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: