О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
74
11.08.2020г.,гр.П.
Поповски
районен съд на единадесети август две хиляди и двадесета година в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Председателя гр. дело № 768 по описа за 2019 година на
ПпРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по гр.д. №768/2019г. по описа
на ПпРС е образувано по предявен
иск от „Водоснабдяване Дунав” ЕООД
гр.Разград против
В.С.Г. ***, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 315.74лв. –
главница, представляваща стойността на предоставени ВиК
услуги (104.000 куб.м. питейна вода, отведени и пречистени отпадни води) по аб.№9040503, до обект –„хлебопекарна, хлебопродавница и
магазин за пакетирани хранителни стоки“, находящ се в гр.Попово, ул.“****“, пл.№1786,
кв.104, по 3 бр. фактури, сумата
17.45 лв. – лихва за забава за периода 30.11.2018г. – 20.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 414/2019г. на ПпРС.
В молбата си
ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги, на обект-хлебопекарна,
хлебопродавница и магазин за пакетирани хранителни стоки, находящ се в гр.П., обл. Т., ул. „****" пл.№1786, кв.104, регистриран в
дружеството с аб.№9040503 . Твърди, че партидата
на ответника била открита въз основа на
Молба вх.№392/23.09.2003г. за издаване на разрешително за водоползване
за горецитирания обект, подадена от ответника и
Разрешение №32/27.08.2003г. за преустройство на същия, издадено от ищцовото
дружество. Ответникът като потребител дължал заплащане на изразходената и
отчетена по водомерите му вода и такси за посочения имот. Твърди се, че
същия не бил заплатил сумите по 3
бр. фактури, издадени в периода 31.10.2018г. – 31.12.2018г., на
обща стойност 315.74лв., както и
лихва за забава в размер на 17.45лв. за периода от 30.11.2018г. – 20.05.2019г.
Въпреки отправеното писмено уведомление за
плащане на дължимата сума, до настоящия момент ответникът не бил я
заплатил.Поради което ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело № 414/2019г. по описа на
Районен съд-П., по което била издадена заповед за изпълнение.
След връчване на заповедта за изпълнение и
подадено възражение от длъжника, на осн.чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК, на заявителя бил даден
едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.
С определение
№ 288/11.06.2020г., съдът е насрочил първо публично съдебно заседание, за което
страните са били надлежно призовани.
В
насроченото съдебно заседание
съдът е приел доказателствата по делото, в т.ч. и ч.гр.д. №414/2019г. по
описа на ПпРС.
Счел е
делото за изяснено от фактическа страна и с протоколно определение му е
дал ход по същество, след което го е счел за изяснено и от правна страна и е
обявил, че ще се произнесе с решение в
едномесечен срок.
В така определения едномесечен срок за решаване на
делото, съдът след детайлно запознаване
със събраните по делото доказателства прецени, че са налице основания за прекратяване на същото, поради
недопустимост на предявения иск по следните съображения:
След прилагане на ч.гр.д.
№414/2019г. по описа на ПпРС, съдът установи, че по искане на заявителя и ищец по настоящото
дело заповедният съд е издал
заповед за изпълнение №370/30.05.2019г против длъжника и ответник по делото В.С.Г. за сумата 315.74лв., представляваща неизпълнение на задължение за заплащане на консумирана вода по предоставени
ВиК услуги на потребителя, с абонатен №9040503, за
имот в с.К., общ.Попово, ул.“П.Напетов“ №2, по 3 бр. фактури, издадени за отчетен
период 31.10.2018г. – 31.12.2018г., както и лихва за
забава в размер на 17.45лв., за периода 30.11.2018г. – 20.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2019г. до изплащане на вземането.
А в ИМ се претендира да се признае
за установено, че ответника дължи същите суми предмет на заповедта, за същия аб.№, но за обект в гр.Попово ,ул. „****" пл.№1786,
кв.104. За същия този обект и аб.№ са представени
и всички доказателства по делото, приложени към ИМ и приети от съда по делото.
От всичко изложено по-горе следва, че по отношение на едни и същи суми в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 414/2019г. и в исковата молба по гр.д. № 768/2019г. се
сочат различни основания.
Последното е недопустимо, доколкото производството по установителния
иск по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство и следва
да има идентитет в предмета на двете
производства. Исковото производство има
за цел установяване на вземането, посочено от кредитора в заявлението и явяващо
се предмет на заповедта за изпълнение. Именно за това вземане възниква и
интерес от предявяване на установителния иск по чл.
422 от ГПК. Когато основанието на вземането в двете производства е различно,
предявеният иск по чл. 422 от ГПК се явява недопустим. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което
е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност в рамките на образуваното по установителния иск производство (в този смисъл е и
тълкуването, дадено в мотивите към т. 11б от ТР № 4/2014 по тълк.д.
№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай нито има предявен осъдителен иск при условията на
евентуалност, нито в настоящото производство би могло да се установи
съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение по отношение
на имота в с.К., тъй като с исковото производство не се
претендира установяване съществуване на вземане за посочения имот. Претендира
се установяване съществуване на вземане
на друг имот и на друг адрес, което е недопустимо, тъй като в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в заповедното производство
този адрес и обект на потребеление не е посочен като
основание за присъждане на претендираната сума. А
според т. 2б от ТР № 4/2014 по тълк.д. № 4/13 г. на
ОСГТК на ВКС, обстоятелствата, от които произтича вземането при заявление по
чл. 410 от ГПК следва да бъдат посочени в заявлението, а не да бъдат извличани
от представените към него документи. В същото време установителен
иск за съществуване на вземане за
обект в гр.Попово ,ул. „****" пл.№1786, кв.104, за което не е
издадена заповед за изпълнение, е недопустим, тъй като ищецът няма правен
интерес от защитата, която би могъл да получи с едно установително
решение за притезателно право.
Предвид всичко
гореизложено, настоящият състав на съда приема, че установителният
иск по чл. 422 от ГПК във вида, в който е предявен, се явява недопустим поради
липса на правен интерес от предявяването му. В тази връзка, на основание чл.
130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото да
бъде прекратено. В същото време, за вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение няма надлежно предявен иск по чл. 422 от ГПК, което обуславя
обезсилване на издадената заповед.
Предвид гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.07.2020г. по
гр.д. № 768/2018г. по описа на Районен съд –П., с което е даден ход по същество
на делото и същото е обявено за решаване.
ВРЪЩА искова молба, вх. №
4945/02.09.2019г. по гр.д. № 768/2019г.
по описа на ПпРС, подадена от „Водоснабдяване-Дунав“
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. Разград,
ул. „Сливница” № 3А, представлявано от инж. Стоян Иванов – управител,
против В.С.Г., ЕГН **********,***,
с която е предявен иск по чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване
съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата 315.74лв. – главница,
представляваща стойността на
предоставени ВиК услуги (104.000 куб.м. питейна вода,
отведени и пречистени отпадни води) по аб.№9040503,
до обект –„хлебопекарна, хлебопродавница и магазин за пакетирани хранителни
стоки“, находящ се в гр.Попово, ул.“****“,
пл.№1786, кв.104, по 3 бр. фактури, за сумата 17.45 лв. – лихва за забава за
периода 30.11.2018г. – 20.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2019г. до изплащане на вземането.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 370/30.05.2019г. по ч.гр.д. № 414/2019г.
по описа на Районен съд–Попово.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 768/2019г. по описа на
Районен съд –П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му, пред Окръжен съд – Т..
След влизане в сила на
определението препис от същото да се приложи към ч.гр.д. № 414/2019г. по описа на
районен съд –П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: