№ 47
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора и.
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508651 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20092019 от 12.04.2021г., постановено по гр.дело №70102/2019г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1
от ГПК, че „РТ АПС“ ЕООД, ЕИК ****, представляван от управителя - Р.В.Т., дължи
на И. по Ф. на Р. и Г. при БАН, БУЛСТАТ ****, представляван от директора - р. д. в.-
и., сумата от 1258.48 лв., представляваща неплатени наеми за м.юни, м.юли, м.август и
м.септември 2018г. по договор за наем №ДН-28/22.02.2018г., ведно със законната
лихва от 25.07.2019г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417г. по ч.гр.д.
№43288/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав. С решението е осъден „РТ
АПС“ ЕООД, ЕИК ****, представляван от управителя - Р.В.Т., да заплати на И. по Ф.
на Р. и Г. при БАН, БУЛСТАТ ****, представляван от директора - р. д. в.-и., на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 54.38 лв., разноски, направени в заповедното
производство, както и сумата от 405.00 лв., разноски, направени в исковото
производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - „РТ АПС“ ЕООД, ЕИК ****,
представляван от управителя - Р.В.Т., с която се обжалва решение №20092019 от
12.04.2021г., постановено по гр.дело №70102/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти
състав, с което е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД. Инвокирани са доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебния акт, като постановен в
противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Излага се, че
съдът с изготвения доклад по чл.146 от ГПК е указал на ищеца, че носи
1
доказателствена тежест да установи, че е осигурил безпрепятствено ползване на
недвижимия имот, предмет на сключения между страните договор за наем, същият в
хода на съдебното производство не е ангажирал доказателства в подкрепа на този факт.
Твърди се, че от анализа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, се
установява по несъмнен начин, че по време на съществувалото между страните наемно
правоотношение имотът поради течове от покрива и от дограмата не е бил годен да се
ползва по предназначението, за което е сключен наемния договор. Поддържа се още, че
по делото е представен приемо-предавателен протокол, в който се съдържа
извънсъдебно признание на ищеца - наемодател за факта, че имотът, предмет на
договора за наем, се е нуждаел от ремонт вследствие на течове. Излага се още, че за
установяването на факта, че отдаденият под наем имот не е бил годен за използването
му по предназначение е разпитан свидетеля Х.Ц., както и е прието като доказателство
писмо-уведомление, изходящо от дружество, обслужващо компютърната техника на
ответника, които доказателства не са обсъдени от съда при формирането на неговия
краен извод за основателност на предявения иск, което обуславя необоснованост на
обжалвания съдебен акт и е налице основание за отмяната му. По тези съображения
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да
постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Въззиваемата страна - И. по Ф. на Р. и Г. при БАН, БУЛСТАТ ****, представляван
от директора - р. д. в.-и., в законоустановения срок не депозира писмен отговор и не
изразява становище относно постъпилата въззивна жалба.
Предявен е от И. по Ф. на Р. и Г. при БАН, БУЛСТАТ ****, представляван от
директора - р. д. в.-и., срещу „РТ АПС“ ЕООД, ЕИК ****, представляван от управителя
- Р.В.Т., установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.232,
ал.2, пр.1 от ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора
факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното ч.гр.д.
№43288/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав, въззиваемият-ищец- И. по Ф.
на Р. и Г. при БАН, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК на 25.07.2019г. и е постановена на 16.08.2019г. заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника – „РТ
АПС“ ЕООД за заплащане на сумата, посочена в заявлението. В срока по чл.414 от
ГПК е подадено от длъжника – „РТ АПС“ ЕООД възражение, поради което дължимата
от него сума, посочена в заповедта на изпълнение, е предмет на предявения в
настоящото производство установителен иск.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
2
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от И. по Ф. на Р. и Г. при БАН,
срещу „РТ АПС“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.
Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
В конкретната хипотеза от съвкупния анализ на събраните доказателства се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
на основание сключен между тях договор за наем №ДН-28/22.02.2018г., съгласно който
ищецът - И. по Ф. на Р. и Г. при БАН, в качеството на наемодател е предоставил на
ответника - „РТ АПС“ ЕООД в качеството на наемател за временно и възмездно
ползване недвижим имот, находящ се в НК на БАН-1.4 км., на територията на И. по Ф.
на Р. и Г., сграда „Вегетационна къща“, ет.2, представляващ две помещения, санитарен
възел и коридор, с обща площ от 38.30 к.м., като наетият обект е предаден от
наемодателя на наемателя с приема-предавателен протокол, неразделна част от
договора за наем. В чл.1.2 от договора за наем е уговорено, че наемателят наема имота
с оглед използването му за организиране и провеждане на обучение за обслужване на
компютърни средства и системи и обработка на данни, анализ, разработване и
поддържане на софтуер, консултански услуги срещу заплащане на договорена наемна
цена в размер на левовата равностойност на 134.5 евро по фиксинг на БНБ, в която
стойност не е включен ДДС. Неоснователно е възражението на въззивника - ответник,
че отдаденият под наем недвижим имот поради течове от покрива и от дограмата не е
бил годен да се ползва по предназначението, за което е сключен наемния договор. В
приетия като доказателство по делото приемо-предавателен протокол, неразделна част
от сключения между страните договор за наем, с който наетият обект е предаден от
наемодателя на наемателя е описано фактическото състояние на имота, като изрично е
посочено, че вследствие наводнение стените и таванът се нуждаят от ремонт.
Следователно се налага извода, че наемателят е приел наетия имот в състоянието
съобразно подписания приемо-предавателен протокол, бил е наясно с наличните
3
течове и състоянието на дограмата. От останалите приети по делото доказателства не
може да се обоснове обратния извод, тъй като показанията на разпитания свидетел –
Х.Ц., не са в резултат на негови лични и непосредствени впечатления – същият заявява
пред съда, че инцидентно е посетил имота през м.април 2018г., както и през м.август
2018г., а информацията, която заявява пред съда му е била споделена от ответника в
проведени между тях разговори, поради което показанията на този свидетел не следва
да се считат за достоверни и като такива не следва да бъдат кредитирани, още повече –
същите са в пълно противоречие с показанията на свидетелката – Ж.С., която работи в
отдел „Административно-стопанска дейност“ при ищеца и по-конкретно се занимава с
административни направления, в т.ч. и с наемателите на отделните помещения, която
заявява пред съда свои лични впечатления относно състоянието на процесния имот,
което не се е различавало към датата на сключване на договора за наем и към датата на
предаване на държанието му от наемателя на наемодателя при прекратяване на
наемния договор. Относно приетото по делото уведомление, изходящо от управителя
на дружество „Б.К.“ ЕООД, от 31.08.2018г., за което ответникът твърди /без да
представя доказателства като например договор за обслужване/, че осъществява
поддръжка на компютърната му техника, въззивният съд намира, че не представлява
годно доказателство, тъй като съдържа свидетелски показания в писмен вид, което е
недопустимо по смисъла на закона, поради което не следва да се цени и от него не биха
могли да се установяват релевантни за спора факти и обстоятелства. По делото няма
ангажирани други доказателства в подкрепа на твърденията на въззивника-ответник, че
наетият имот е предаден от наемодателя с недостатъци, изключващи или намаляващи
годността му за нормалното или уговорено нейно предназначение в рамките на
процесния период. Съгласно чл.230, ал.3 от ЗЗД наемодателят не отговаря за
недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при обикновено внимание
е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за
неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство. В същия смисъл е
и изрично постигнатата уговорка между страните в чл.4.3.2 от сключения договор за
наем №ДН-28/22.02.2018г., съгласно който наемодателят не отговаря за недостатъците
на имота, за които наемателят е знаел или е могъл да узнае при сключване на договора.
В конкретния случай както се посочи по-горе наемателят е приел наетия имот в
състоянието съобразно подписания приемо-предавателен протокол, бил е наясно с
наличните течове и състоянието на дограмата, т.е. наемателят е бил наясно с нуждата
от ремонтиране на наетите помещения към датата на приемането на имота, като по
делото няма данни да е изразил несъгласието си с техническото състояние на имота.
Следователно липсва основание в закона да се вмени отговорност за наемодателя
досежно недостатъци на наетата вещ, за които наемателят е знаел. С предаване на
наетия имот, наемодателят е изпълнил задължението си, а за наемателя възниква
задължението да заплаща наемната цена, като реалното ползване на отдадения под
наем имот е ирелевантно /в този смисъл е практиката на ВКС - решение
№238/04.09.2013г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., решение №27/16.04.2014г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О
и др./.
Само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че дори предадената под наем
вещ да се приеме да е предадена от наемодателя на наемателя не в уговорения и
необходим за предвиденото в договора предназначение вид /макар че в случай липсват
ангажирани в този смисъл доказателства/, то за наемателя са налице правата по ал.2
на чл.230 ЗЗД да иска поправяне на вещта, да развали договора, или поиска намаляване
на наеманата цена, но не и изцяло да откаже да заплаща наем за ползването на наетия
имот. Не се установява по делото ответникът да е упражнил някое от горните права, а
4
заявеното с въззивната жалба възражение да не дължи наемна цена въобще по
изложените доводи на съда е неоснователно.
По горните аргументи и след като по делото е установено по несъмнен начин, че
е съществувало валидно наемно правоотношение, възникнало между страните по
делото, през процесния период наемателят дължи изпълнение на поетите с договора за
наем задължения да заплаща наемна цена за предоставения му за временно и
възмездно ползване недвижим имот за исковия период. По изложените съображения
решаващият състав приема, че предявеният иск с правно основание чл.232, ал.2, пр.1
от ЗЗД се явява основателен. Като е достигнал до същия правен извод СРС и е уважил
изцяло предявения иск е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд първоинстанционното
решение, в т.ч. и в частта за разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция право на разноски
има въззиваемата страна – ищец, но поради липса на заявена в този смисъл претенция и
доказателства за реално сторени такива във въззивното производство, съдът не следва
да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20092019 от 12.04.2021г., постановено по гр.дело
№70102/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5