№ 2740
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100501145 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.
С Решение № 20211587/15.11.2021г. по гр.д.№ 8715 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 68-ми състав Главна дирекция „П. б. и з. на н.”-
МВР с адрес: гр. София, ул. **** и с адрес за призоваване: гр. София, ул.
**** е осъдено да заплати на Б. З. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
ж.к. **** и съдебен адрес: адв. З. Б., гр. Бургас, ул. **** на основание чл. 187,
ал.5, т.2 вр. с чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1767,73
лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.02.2020г.,
до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г .; сумата от
242,14лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за периода от 01.05.2017г. до 17.02.2020г.; сумата от 400лв. представляващи
съдебни разноски, като Главна дирекция „П. б. и з. на н.”-МВР е осъдено
да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал.
1 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 280,39лв. разноски за държавна такса и за
възнаграждение за вещо лице.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25170129/29.11.2021г . по регистъра на СРС от ответника по исковете Главна
дирекция „П. б. и з. на н.”-МВР в частта, с която исковете са уважени.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон. Посочило е, че няма празнота в уредбата,
1
която да може да се запълни с разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ.
Приложими били разпоредбите на чл. 187 от ЗМВР, Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. , Заповеди на министъра № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г, а не Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Нямало празнота в закона за изплащането на
нощния труд, защото той бил регламентиран в издадени заповеди на
министъра на вътрешните. Наредбата от 29.07.2016г. не предвиждала
преобразуване на нощни часове в дневни с коефициент 1,143. НСОРЗ била
приложима само за правоотношения , уредени от КТ, но не и от служебни
правоотношения. ЗМВР бил специален закон и дерогирал приложението на
общия закон. Компесаторни механизми били предвидени в достатъчна степен
в законодателството. Коефициент не бил 1,143, а 1 защото това било
съотношението между дневен и нощен труд за държавните служители..
Претендирало е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на
въззиваемия за разноски.
Възвиваемият - ищец Б. З. Б., ЕГН ********** е оспорил жалбата.
Посочил е, че решението на районния съд било правилно. В случая имало
празнота в законодателството и следвало да се приложат разпоредбите на чл.
9, ал.2 от НСОРЗ. Разпоредбите чл. 187 от ЗМВР и Наредбите № 8121з-
776/29.07.2016г. , Наредба № 8121з-4072014г., тези от 2016г. и от 2019г. не
уреждали заплащането на извънредния труд по начин съответстващ на чл. 31,
ал.2 от Наредбата от 2014г. и тази празнота следвало да се запълни чрез
прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, като общо правило. Претендирал е
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2003515/18.02.2020г. по регистъра на СРС от Б. З. Б., ЕГН ********** срещу
Главна дирекция „П. б. и з. на н.”-МВР, с която е поискал от съда да осъди
ответника на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 187, ал.1т.3 от ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 1767,73 лв. ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи
неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2019г .; сумата от 242,14лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата изчислен за всеки отчетен
период за периода до 17.02.2020г. Навел е твърдения, че работи при
ответника по служебно правоотношение и е държавен служител, работното
му време било на смени, изчислявано сумарно на тримесечие, като включвало
полагането на нощен труд. Разпоредбата на чл. 187 от ЗВМР и тези на
Наредбите на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията, отчитането и разпределянето на работното време ,
компенсирането на извънредния труд сочели възможност за нощен труд от
22,00ч. до 06,00ч., но не повече от 8 часа за 24 часов период, като чл. 31, ал.2
от Наредбата от 11.08.2014г. изрично сочела коефициент от 1,143 за
2
положения труд като нощен. В приложимите за процесния период Наредби
обаче тази разпоредба не била възпроизведена и така имало празнота, която
следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. За
процесния период работел на смени от по 24 часа. Така бил положил
извънреден труд, който не му бил платен, стойността му била в размер на
главницата. Ответникът изпаднал в забава на плащането на главницата,
същият следвало да се плати в края на съответното тримесечие, за който е
положен при утвърденото сумарно отчитане на работното време на
тримесечие. Претендирал е разноски.
Ответникът Главна дирекция „П. б. и з. на н.”-МВР в предоставения
срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително през
процесния период между страните съществувало служебно правоотношение,
по което ищецът работел на 24-часови смени, от които 8 часа нощен труд –
от 22,00ч. до 06,00ч. Не дължал плащане на процесните суми като
възнаграждение за положен извънреден труд. Приложимите разпоредби на
ЗМВР и на Наредбите от 2016г. на Министъра на вътрешните работи не
допускали възможност за такова преизчисление, това били специални
нормативни актове и те дерогирали приложението КТ, ЗДСл и на НСОРЗ. Не
били установени предпоставките на чл. 9 от НСОРЗ и коефициент от 1,143 не
бил приложим. В МВР нощния труд можел да е 8 часа, колкото и дневния,
нямало разлика в продължителността на дневния и на нощния труд, отделно
работата не била по трудови норми. Правното положение на служители по
ЗМВР не било неравностойно спрямо това на работещи по КТ и ЗДСл.,
имали допълнителни права за пенсиониране, пратен отпуск, продължителност
на извънредния труд, безплатна храна, облекло, обезщетения при
прекратяване на правоотношението, обезщетение при трудова злополука,
безплатно пътуване в градски транспорт при изпълнение на служебни
задължения. Задълженията преди 23.02.2017г. били погасени по давност. Не
бил изпаднал в забава на плащането на главниците. Претендирал е разноски.
Приети са неоспорени от страните Заповеди от 28.10.2014г. и от
23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с които е наредено
допълнително възнаграждение за нощен труд да се изплаща в размер на
0,25лв. на час което да се изплаща заедно с възнаграждението за съответния
месец.
Приети са неоспорени от страните справка, издадено от ответника,
съгласно които за процесния период ищецът изпълняващ длъжността
„младши инспектор” в сектор ПБЗН при 5-та РСПБЗН към СДПБЗН при
ГДПБЗН-МВР за периода от 01.01.2017г. до 01.01.2020г. е работил на 24-
часови смени.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверка при ответника е посочило, че през процесния период
ищецът е полагал нощен труд, като е работил на смени от по 24 часа при 5
3
дневна работна седмица по 8 часа на ден и сумирано работно време,
отчитано на три месеца, като е полагал нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., за
нощният труд му било плащано допълнително възнаграждение от по 0,25лв.
за всеки час нощен труд. Размер на основното месечно трудово
възнаграждение на ищеца било 673лв. до декември 2017г., за януари и
февруари 2018г. било 728лв., за март-декември 2018г. било 809лв.; за 2019г. и
било 890лв.. За периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г . ищецът отработил
199 бр. 24-часови смени, през които 1592 часа били нощен труд в периода
от 22,00ч. до 06,00ч. При прилагане на коефициент от 1,143 за преобразуване
на нощния труд към дневен тези часове били 1819 часа и така положеният
извънреден труд бил 227 часа нощен труд, които не били платени от
ответника. Отработеното време сред превръщането на нощни часове в дневни
по чл. 9 от НСОРЗ било 5003 часа и така по график извънреден труд бил 315
часа. При съобразяване на увеличението на възнаграждението за извънредния
труд с 50% и извършено плащане от ответника на ищеца на сумата от
437,20лв. за положен извънреден труд, то неплатено възнаграждение за
отработени извънредни часове било 1767,73лв. Лихвата за забава за
плащането на тази сума, изчислена от 01-во число на месеца следващ
съответното тримесечие била 242,14лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179, ал.1, пр.2 и
ал.2, ал. 3 от ЗМВР в приложимите им за случая редакции на държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. , както и за
изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за
научна степен, за специфични условия на труд, за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения
в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за
държавните служители от МВР, като размерът на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта, условията и редът за
тяхното изплащане се определят със Заповед на министъра на вътрешните
работи, а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с Наредба, издадена от
Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за
работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за
тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е
4
допустимо до 70 часа на тримесечия и до 280 часа годишно като за
работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се
заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г . за реда
за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР
(Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно
разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч.
при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за
целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена
с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. . за реда
за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..
(Наредба от 2015г.), с разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че
извънредния труд се компенсира по реда, посочен в ЗМВР, няма разпоредба
сочеща плащане на допълнително възнаграждение за нощния труд. Тази
Наредба от 2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г. Решение на ВАС
по дело 5450/2016г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е обнародвана на
02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.06.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане…..(Наредба от
2016г.), като уредбата на извънредния и на нощния труд с нея е идентичен с
начина, посочен в Наредбата от 2015г. Тази Наредба от 2016г. е отменена с
Решение на ВАС от 10.12.2019г. по дело № 8601/2019г. обнародвано в ДВ на
14.01.2020г. Приета е Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда
за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение
/Наредбата от 2018г./, влязла сила от 14.08.2018г. Приета е и Наредба №
8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение /Наредбата от 2019г./, влязла сила на
04.10.2019г. , с която е отменена Наредбата от 2018г. Приета е и Наредба №
8121з-36/07.01.2020г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители ..../Наредбата от 07.01.2020г./, с
която е отменена Наредбата от 2019г. Трите Наредби – от 2018г. и от 2019г.
и от 07.01.2020г. са с идентично уреждане на правилата за заплащане на
нощния труд, положен от 22,00ч. до 06,00ч. , за който съгласно чл. 9 се
дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд, като не
въвеждат правило идентично с това от Наредбата от 2014г. Приложими в
случая са и издадените от Министъра на вътрешните работи Заповеди от
2014г. и от 2017г. . сочещи размер на допълнителното възнаграждение за
5
нощен труд от по 0,25лв. на час, за които по делото не се спори, че са
издадени, които са съобразени и от заключението по счетоводната експертиза.
Така приеманите и отменяни Наредби при съобразяване на разпоредбата
на чл. 195 от АПК и характера на нормативните актове обосновават извод, че
за процесния период до 13.08.2018г. приложима е Наредбата от 2016г.,
която няма уредба за нощния труд, но препраща към ЗМВР в частта за
плащането на извънредния труд. За процесния период от 14.08.2018г. до
10.07.2020г. приложими са отделно и Наредбата от 2018г. и Наредбата от
2019г. , Наредбата от 07.01.2020г., сочещи че за нощният труд се заплаща
допълнително възнаграждение от по 0,25лв. на час. Нито една от тези
Наредби не съдържа правна уредба на положен нощен труд над нормата за
същия и за преизчисление на нощен труд към дневен такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния
служител вр. с чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация в приложимата за случая редакция
допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от
него (след 22,00ч. до 06,00ч.) е до 0,25лв; а за положен извънреден труд за
работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща
допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна
заплата.
ЗМВР е специален закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За
неуредени в специалния закон случаи субсидиарно приложение намират
разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Тези
закони уреждат престирането на работна сила, поради което и няма пречка
при празнота в специалния закон субсидиарно да се приложи разпоредбата на
общия закон – ЗДСл, а при празнота и в него - КТ. (В този смисъл е т. 23 от
ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). При липса на
изрична законодателна уредба за нощния труд в специалния закон, то
приложение ще намери разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл вр. с Наредбата
за заплатите на служителите в администрацията, уреждащи допълнителни
възнаграждения за същото. Дължимостта на допълнително възнаграждение за
положен нощен на държавни служители в МВР е изрично уредено от
законодателя с чл. 179 от ЗМВР. Характер на правоотношенията, които
уреждат ЗДСл. и ЗМВР предпоставят извод, че правата на държавните
служители в МВР за положения от тях нощен и извънреден труд не следва да
са неравностойни спрямо правата на останалите държавни служители. При
така възприето съдът приема, че държавните служители в МВР имат право на
допълнително възнаграждение за нощен труд в размери и при условия на чл.
67 от ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация.. (В този смисъл Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.№ 1144
по описа за 2018г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от
ГПК).
В конкретния случай по делото не се спори, а и от приетите по делото
6
неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че през
процесния период ищецът е работел като държавен служител при ответника,
работното му време било на смени с непрекъснат характер на смени по 24-
часови смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие.
По делото е установено от заключението по счетоводната експертиза, че
ищецът е работил през процесния от 01.01.2017г. до 31.12.2019г . 199 смени,
през които 1592 часа са били нощен труд в периода от 22,00ч. до 06,00, при
прилагане на коефициент от 1,143 за преобразуване на нощния труд към
дневен тези часове са 1819 часа , разликата е от 227 часа и при
преобразуването му в дневен формира извънреден труд от 315 часа,
неплатена част от него е в размер на 1767,73лв., лихвата за забава за
плащането на тази сума, изчислена от 01-во число на месеца следващ
съответното тримесечие до подаване на исковата молба е 242,14лв. Съдът
изцяло кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза като
вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства, неоспорено от страните.
Съдът приема, че за процесния период приложение следва да намерят
разпоредбата на чл. 9 и чл. 18 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно които при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място , като
броят на отработените дни се установява, като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното
място при подневно отчитане на работното време. Съдът приема тази
разпоредба за приложима по съображения изложени по-горе и поради липса
на специална уредба в ЗМВР и посочените по-горе приложими за случая
Наредби от 2016г., 2018г. и 2019г., от 07.01.2020г. Уреждането на
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер от по 0,25лв. на час с
Наредбите от 2018г. и 2019г. , от 07.01.2020г. и Заповедите на Министъра на
вътрешните работи не преодоляват празнотата в законодателството в частта
за положения извънреден труд и неравностойното положение на работещите
в МВР и работещите по трудово правоотношение с други работодатели.
Законодателната уредба при трудовите правоотношения – чл. 261 и сл. от КТ,
чл. 7 и чл. 8 от НСОРЗ предопределят за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите да се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, независимо от
вида на трудовия договор и от начина на отчитане на работното време
(подневно или сумирано), независимо и от системата на заплащане на труда и
от вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или
само нощна). Без значение е, че при сумирано отчитане на работното време
нощните часове се превръщат в дневни. Посочената в чл. 9 от НСОРЗ
7
методологията е само с оглед установения по законодателен път начин за
отчитане на нормата фактически положен труд. Разпоредбите на чл. 7, чл. 8,
чл. 9 от НСОРЗ се прилагат едновременно. Така при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Положеният нощен труд се отчита и
се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява от
една страна в с трансформиране на нощния труд в дневен със съответния
коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното
време /подневно или сумирано/ по чл. 9 от НСОРЗ и от друга страна - със
заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение по чл. 8 НСОРЗ. Този подход на законодателя за това
допълнително заплащане на нощния труд е оправдан с оглед на по-големия
разход на умствена и физическа енергия при престиране на работна сила в
необичайно за биологичния ритъм на човека време от денонощието, /В този
смисъл Решение№ 14/27.03.2012г. по гр.д. № 405/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Положеният нощен труд се отчита и
се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на
първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като
изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от
начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или
сумирано/ - виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място - в заплащане на
допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. В
подкрепа на извода на съда е разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР съгласно
която, държавните служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и
06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При така възприето и като
съобрази , че за процесния период няма правило за отчитане на нощния труд
в ЗМВР и в Наредбите издадени по чл. 187, ал.9 от ЗМВР, то съдът приема,
че при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме обратното би означавало да се допуснат
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, независимо от идентичните
времеви отрязъци в денонощието, през които престират работна сила, тоест
би означавало, неравностойното им третиране, което е в противоречие с
принципа, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България . В
подкрепа на извода на съда е и законодателното решение за изменението на
чл. 187, ал. 4 от ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020г., с което е отстранена
празнотата в законодателството и е въведено правилото, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното
8
време през нощта по ал.1.
Следва да се посочи че постановеното Решение от 24.02.2022г. на Съда
по преюдициално запитване по дело С-262/2020г. не обосновава обратен
извод. Това е така, защото по делото не е установено за полагания нощен
труд да има приложени други мерки на з. на служителите под формата на
продължителност на работно време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
нощния труд при съобразяване и на естеството на нощния труд – трудност и
стрес на поставените задачи за изпълнение през нощта. Пожарникарите и
полицаите по правило през нощта извършват задачи, които могат да са
основание за въвеждане на специфични условия за организация на работа,
включително и намаляване на продължителността на нощния труд спрямо
дневния, защото това би гарантирало з. на здравето и на б.та им, но това не е
единствено възможна и подходяща мярка. Мерките не следва да са
единствено насочени към продължителността на времето, но и към
компенсациите за нощния труд под формата на възнаграждение, обезщетение,
придобивки и т.н. Няма основание работещите по трудово правоотношение и
по служебно правоотношение да се третират различно на основание на
характера на правоотношението. Сходството на полагания труд в случая не
предпоставя различно третиране. Не е установено по делото обективен и
разумен критерий за разликата в третирането на полагащите нощен труд по
трудово правоотношение и тези по служебно правоотношение. Разликата в
допустимата продължителност на работните часове – нощен труд по
служебно правоотношение /8 часа/ и по трудово правоотношение /7 часа/ не
отразява допустима от закона цел, която да е годна да обоснове разлика в
третирането. При недоказаност на обективен и разумен критерий за разликата
в третирането прави същото несъвместимо с правото на ЕС и води до
необходимост на националния съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен за постигане на разрешение, съответстващо в
най-голяма степен на съответната разпоредба от първичното право.
Неоснователни са доводите на въззивника, че коефициента от 1,143 по
чл. 9 от НСОРЗ не бил приложим в случая. Вещото лице е определило същия
при условията на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. Тази разпоредба не поставя
изискванията на чл. 9, ал.1 за работа при трудови норми, за брой нощни
часове към брой дневни часове, поради което и обосноваване на оплакванията
на въззивника с разпоредбата на чл. 9, ал.1 от НСОРЗ съдът приема за
неоснователни. При така възприето и по съображения изложени по-горе за
приложимостта в случая на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, то съдът
приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника за плащане на сумата от 1767,73лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период.
Решението на районния съд в тази част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу
9
изводите на районния съд за изпадането в забава и за размер на
обезщетението за забава, при обосноваване на тези изводи районният съд не е
допуснал нарушение на императивна правна норма поради което и пр
съобразяване на ограниченията на чл. 269 от ГПК, поради което и като
съобрази заключението на вещото лице посочило че лихва за забава на
плащането на тази сума е 242,14лв., то съдът приема за правилно решението
на СРС в частта, в която е уважил исковете за лихва за забава за сумата от
242,14лв.
При установена изискуемост на месечното задължение в края на
съответното тримесечие, при съобразяване на дата на подаване на исковата
молба , то неоснователно е възражението за недължимост на суми поради
погасяването им по давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски следва да се
поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата от 400лв., представляващи разноски за възнаграждение за
адвокат. Същото не е прекомерно доколкото исковете са два и това
възнаграждение не надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20211587/15.11.2021г. по гр.д.№ 8715 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 68-ми състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П. б. и з. на н.”-МВР с адрес: гр. София,
ул. **** и с адрес за призоваване: гр. София, ул. **** да заплати на Б. З. Б.,
ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** и съдебен адрес: адв. З. Б., гр.
Бургас, ул. **** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 400лв.
/четиристотин лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред
СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10